Р Е
Ш Е Н
И Е ) 138
гр.Кюстендил,
03.07.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Ирена
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№393/2021г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
А.Т.Т., ЕГН ********** *** оспорва
разрешение за строеж №144/28.10.2021г. на главния архитект на Община Дупница.
Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради нарушения на
процесуалния и материалния закон. Претендират се разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния представител, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Не се претендират разноски. Прави се възражение срещу претендирания
адвокатски хонорар, излагайки съображения за недължимост на същия.
Заинтересованата страна С.Й.Р. в писмено
становище излага съображения за неоснователност на жалбата. Не се претендират
разноски.
Заинтересованата страна Т.П.Т.
изразява становище за незаконосъобразност на разрешението за строеж и моли да
бъде отменено, доколкото не е спазена
процедурата. Не се претендират разноски.
Заинтересованата страна Ц.П.М. възразява срещу
издаденото разрешение за строеж. Не се претендират разноски.
Заинтересованите
страни Д.Т.Т. и В.М.Т. не
се явяват и не изразяват становище по жалбата.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбоподателката А.Т.Т. и
заинтересованата страна Д.Т.Т. се легитимират като собственици при равни права на първи жилищен етаж,
ведно с припадащите се сервизни помещения /зимник/ и тераса, от която се излиза
на двора по стълбище от сграда с идентификатор 68789.18.227.1 по КККР на
гр.Дупница, ведно със съответния процент ид.ч. от общите части на сградата и
½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 68789.18.227, съгласно нот.акт №107, т.VІІІ,
д.№1387/2006г.
По силата на
горепосочения нот.акт заинтересованите страни Т.Т. и В.М.Т. се явяват носители
на ограничено вещно право на ползване върху описания недвижим имот, учредено
безвъзмездно и пожизнено от продавачите по нотариалния акт.
Заинтересованата
страна С.Й.Р.
е собственик
на югозападното жилище на втори жилищен етаж, ведно с припадащите се сервизни
помещения – таванско помещение и избено помещение от сграда с идентификатор
68789.18.227.1 по КККР на гр.Дупница, ведно със съответния процент ид.ч. от
общите части на сградата, ведно с цялата лятна кухня и 6/10 ид.ч. от ½
ид.ч. от 314/386 ид.ч. от ПИ с идентификатор 68789.18.227, съгласно нот.акт
№42, т.І, д.№42/2001г. и Постановление за възлагане на недвижим имот на държавен съдебен
изпълнител при Дупнишки районен съд, вписано под №5, т.VІІ, р-р
№1706/10.06.2011г. на съдията по вписванията.
Заинтересованата
страна Ц.П.М.
е собственик на северозападното жилище на втори жилищен етаж, ведно с ½
ид.ч. от таванското помещение, мазе от 13 кв.м. от сграда с идентификатор
68789.18.227.1 по КККР на гр.Дупница, ведно със съответния процент ид.ч. от
общите части на сградата и ½ ид.ч. от 312/386 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 68789.18.227, съгласно Протокол за съдебна делба по
гр.д.№1437/1986г. по описа на Станке Димитровския районен съд.
Производството по издаването на разрешение
за строеж №144/28.10.2021г. на гл.архитект на Община Дупница е започнало по заявление С.Р..
Представен е инвестиционен проект с обект „Водопроводна и канализационна мрежа
през общи части /стълбище/ на съществуваща жилищна сграда за водоснабдяване и
отводняване на самостоятелен обект – жилище с идентификатор 68789.18.227.1.2 по
КККР на гр.Дупница.
С разрешение за строеж №144/28.10.2021г.,
на основание чл.148, ал.1 и 2 във вр. с чл.147, ал.1, т.2 и чл.185, ал.1,
т.5 от ЗУТ, гл.архитект на община Дупница е разрешил на С.Р. да извърши строеж
от шеста категория „Водопроводна и канализационна инсталации за самостоятелен
обект с идентификатор 68789.18.227.1.2 по КК, находящ се на втори етаж в
двуетажна жилищна сграда“.
Изготвено и
прието, но оспорено от жалбоподателката и заинтересованата страна Т.Т., е
заключение вх.№1069/07.03.2023г. на в.л. А.А.. В него е посочено, че с
издаденото разрешение за строеж не се променя предназначението на
самостоятелния обект в сграда с идентификатор 68789.18.277.1.2. Същият
представлява жилище, апартамент съгласно КККР и се състои от три стаи, без да
съдържа баня-тоалетна и кухня или кухненски бокс. ВиК инсталацията, предвидена с процесното разрешително очевидно има за цел осигуряване на всички
изискуеми помещения в жилището. С изграждането на инсталацията не биха се
отнели общи помещения, би се засегнала една малка част от стълбището, тъй като
се предвижда през него да преминат вертикални клонове на водопроводната и
канализационна инсталации, т.е. изводът е че не се променят съществено общите
части на сградата. Разрешените инсталации преминават през стената, разделяща
общото стълбище и собствения обект на Р. на ниво втори етаж. През първия етаж
те минават покрай стената, разделяща общото стълбище и собствения обект на
жалбоподателката. На ниво сутерен преминават през стената, разделяща общото
стълбище и собственото мазе на Р.. Разрешеният строеж представлява нова
инсталация, която се свързва със съществуващите за сградата водопроводно и
канализационно отклонения на ниво сутерен, като не се засягат собствени
помещения на другите собственици на обекти в сградата. Новообособеното
помещение на втори етаж, за което се предполага, че ще е баня-тоалетна, попада
над част от антрето на първи етаж. С изграждането на инсталациите ще се намали
ширината на стълбището с около 0.15 м, тъй като е предвидено там да бъде
изпълнен вертикалния канализационен клон.
Назначена и изпълнена е тройна комплексна експертиза с
вх.№2456/14.06.2023г. на в.л. П.Г., С.Я. и К.Б.. Същата е с особено мнение на
в.л. Г., изложено по всеки един от поставените въпроси. Вещите лица посочват,
че с издаденото разрешение за строеж се променя предназначението на част от
площта му, която от „жилищна“ става „обслужваща“. При изграждането на
вертикалните клонове ВиК не се отнемат цялостно общи помещения /частично се
намаляват габаритите на стълбищното рамо в точката на преминаване на
клоновете/, а само частично площ от стълбището, без да се променя
предназначението на общата част от имота. Строежа представлява реконструкция на
ВиК инсталация, свързана с преустройство на собствен обект по см. на ЗУТ – част
от предвидената инсталация преминава през обща част, като не се засягат
помещения на отделни собственици. Не се констатират и няма видимо конструктивно
компрометиране на сградата от изпълнени ремонтни дейности при преобразованията,
извършени в личното жилище на Р.. В сградата няма изградена ВиК инсталация, която да позволява
заустване на отпадъчни води от санитарни възли и мивки от процесния имот.
Проектът към процесното разрешение предвижда ВВК и ВКК да преминат през общи
части на собственост – стълбищна клетка, като ще се намали ширината на
стълбището до около 85 см. Заложеното в проекта техническо решение за заустването
и включването на отпадъчните води в канализацията е оптимално решение,
съобразено с изискванията на ЗУТ и Наредба №4/17.06.2005г. за проектиране,
изграждане и експлоатация на сградни ВиК инсталации, като формираните отпадъчни
води от сградната инсталация се включват гравитачно в съществуващото сградно
канализационно отклонение, изградено за отвеждане на отпадъчните води от
санитарния възел на приземния етаж на сградата.
След служебна проверка
законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146
от АПК и оплакванията в жалбата и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита
следното:
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект по арг. от чл.149, ал.2, т.4 от ЗУТ и пред
компетентен да я разгледа съд.
Разпоредбата на чл.149, ал.2
от ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава
право на жалба срещу разрешенията за строеж. В случаите по чл.185, ал.1 от ЗУТ
/разпоредбата, която е посочена като правно основание за издаване на
разрешението/ това са собствениците и носителите на ограничени вещни права на
преустройваните обекти, помещения или части от тях; а в случаите по чл.185,
ал.2 от закона – собствениците и носителите на ограничени вещни права в
сградата, съответно собствениците в етажната собственост. Според нормата на
чл.185, ал.1 от ЗУТ не се иска съгласието на останалите собственици на етажната
собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях,
когато: 1. не се променя предназначението им; 2. не се отнемат общи помещения и
площи или части от тях и не се променя предназначението им; 3. не се изменят
съществено общите части на сградата; 4. се свързват вътрешни инсталации с общи
мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения
по една вертикална ос; 5. се прекарва нова инсталация през обща част, която не
засяга помещения на отделни собственици; 6. се променя предназначението на
обекти, разположени в нежилищни сгради; 7. преустройството се извършва при
условията на чл.38, ал.5 и 6. А в ал.2 е предвидено, че в случаите извън тези
по ал.1 се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по
установения ред, и изрично писмено съгласие на всички собственици -
непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат общи части - съгласието
на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите.
А.Т. се легитимира като съсобственик при
равни права на първи жилищен етаж, ведно с припадащите се сервизни помещения
/зимник/ и тераса от сграда с идентификатор 68789.18.227.1 по КККР на
гр.Дупница, ведно със съответния процент ид.ч. от общите части на сградата и
½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 68789.18.227, съгласно нот.акт №107,
т.VІІІ, д.№1387/2006г. Заявителката
С.Р. се явява собственик на обекта, за който е издадено разрешението за строеж
и се предвижда изграждане на водопроводна и канализационна инсталации - самостоятелен обект с идентификатор
68789.18.227.1.2 по КК, находящ се на втори етаж в двуетажна жилищна сграда
/срав. нот.акт №42, т.І, д.№42/2001г. и Постановление за възлагане на недвижим имот на държавен съдебен
изпълнител при Дупнишки районен съд, вписано под №5, т.VІІ, р-р
№1706/10.06.2011г. на съдията по вписванията/. Следователно е налице етажна
собственост. Същевременно от заключение вх.№1069/07.03.2023г. и заключение
вх.№2456/14.06.2023г. се установява безспорно, поради което съдът ги кредитира
в тази им част като обективни, че с разрешения строеж се засяга
част от стълбището, тъй като се предвижда през него да преминат вертикалните
клонове на водопроводната и канализационна инсталации /частично се намаляват
габаритите на стълбищното рамо в точката на преминаване на клоновете/, т.е
съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.185, ал.1, т.2 от ЗУТ, тъй като се
отнема част от общото помещение – стълбище, което се явява обща част по см. на
чл.38 от ЗС - общи части на сградата са земята, върху която е построена
сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между
отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите,
стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения
на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите
към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището
на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи
за общо ползване. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателката има
качеството „заинтересована страна“ и следователно за нея възниква правото на
жалба срещу издаденото разрешение за строеж.
Оспореното разрешение за
строеж е акт на компетентен орган, издаден в кръга на функционалните и
териториалните му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, със
съдържание, което отговаря на изискването за мотивиране, при посочване на
съответните фактически и правни основания за издаването му.
Във връзка с
анализа на правните норми – чл.185, ал.1 и 2, посочен по-горе в решението и
задължението по чл.149, ал.1 от ЗУТ за уведомяване на заинтересованите лица за
издаденото разрешение за строеж по реда на АПК, съдът счита че не са спазени съществените
процесуални правила в аспекта на уведомяване на всички заинтересовани лица в
хода на административното производство. Доколкото в настоящия случай се
установи, че със строежа, предмет на оспореното разрешение, се отнема част от
стълбището /обща част/, то за определяне кръга на заинтересованите страни в
производството съдът приема за приложима нормата на чл.149, ал.4 от ЗУТ,
т.е. това следва да са собствениците и
носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в
етажната собственост. Видно от нот.акт №107, т.VІІІ, д.№1387/2006г. Т.Т. и В.М.Т.
се явяват носители на ограничено вещно право на ползване върху първи жилищен
етаж от сграда с идентификатор 68789.18.227.1 по КККР на гр.Дупница, ведно със
съответните ид.ч. от общите части на сградата. В този смисъл същите имат
качеството „заинтересовани страни“ по см. на чл.149, ал.4 от ЗУТ. От
доказателствата, съдържащи се в административната преписка се установява, че по
отношение на тези лица не е изпълнено задължението по чл.149, ал.1 от ЗУТ, а
именно да бъдат уведомени за издаденото разрешение за строеж по реда на АПК. Съдът счита, че
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в производството по
чл.148 и сл. от ЗУТ.
Порокът
е съществен, защото се ограничава по недопустим начин възможността на заинтересованите
страни Т. и В.Т. още на етапа на производството пред административния орган да
проведат защитата си в пълен обем. Издаването на разрешението за строеж
законодателят е предвидил да става в рамките на специално административно
производство, регламентирано в раздел ІІІ „Разрешаване на строителството“ от
гл.VІІІ „Инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“ от ЗУТ. С
въвеждането на специалните в това производство административнопроизводствени
правила се гарантира принципа за всестранно, обективно и пълно изясняване на
фактическата обстановка от значение за случая при гарантиране и на правата и
интересите на участващите в производството страни. С оглед на изложеното съдът
счита, че е налице отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК.
Подлагайки
на преценка и материалната законосъобразност на акта, съдът го намира за
незаконосъобразен, по следните съображения:
С разрешение
за строеж №144/28.10.2021г. на гл.архитект на Община Дупница,
на основание чл.148, ал.1 и 2 във вр. с чл.147, ал.1, т.2 и чл.185, ал.1,
т.5 от ЗУТ, се разрешава на С.Р. да извърши строеж от шеста категория
„Водопроводна и канализационна инсталации за самостоятелен обект с
идентификатор 68789.18.227.1.2 по КК, находящ се на втори етаж в двуетажна
жилищна сграда“. Т.е. хипотезата, при която се допуска строежа е прекарване на
нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни
собственици. От приетите по делото експертизи, анализирани ведно с писмените
доказателства – инвестиционен проект и скици, се установи, че действително с
предвидения строеж не се засягат и не се отнемат помещения на отделните
собственици на самостоятелните обекти в сградата, нито че се променя
предназначението на самостоятелен обект с идентификатор 68789.18.227.1.2 /с
оглед дефиницията на §5, т.41 от ДР ЗУТ/, доколкото същото представлява
„жилище“ и изграждането на ВиК инсталации, които да го обслужват не променят
това предназначение. Установено е обаче, че със строежа ще се отнеме част от ширината на стълбището,
тъй като през него ще преминат вертикалните клонове на водопроводната и
канализационна инсталации. Следователно е налице неизпълнение на изискването на
чл.185, ал.1, т.2 от ЗУТ - да не се
отнемат общи помещения и площи или части от тях за преустройвания самостоятелен
обект в сградата.
Във връзка с нормата на чл.185,
ал.2 от ЗУТ, доколкото е доказана хипотеза извън случаите по ал.1 на нормата,
се изисква съгласието на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата,
изразено с нотариална заверка на подписите. Безспорно такова не е дадено,
поради което е налице материална незаконосъобразност на разрешението за строеж
– отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.
Отделно от гореизложеното нормата на чл.185, ал.5 от ЗУТ предвижда, че преустройството по ал.1 и 2 се допуска само
ако не може да се намери друго техническо решение и отговаря на архитектурните,
строително-техническите, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и
нормативи и се извърши по начин, най-благоприятен за засегнатия имот. От
доказателствата в административната преписка се установява, че административния
орган не е извършил задълбочена проверка за спазване на посочените изисквания.
Изготвената конструктивна експертиза /л.88 и сл. от делото/ съдържа
констатации, които са опровергани от приетата по делото тройна
съдебно-техническа експертиза – тавана на сутеренния етаж /респ. първа плоча на
пода на първи етаж/ е гредоред и няма изпълнена стоманобетонна плоча. В този
смисъл съдът приема, че не е извършено от административния орган конструктивно
обследване на сградата във връзка със заявеното намерение за изграждане на ВиК
инсталации от гледна точна на архитектурните и строително-техническите
изисквания, доколкото е предвидено вкопаване на тръби, пробиване на плочи,
закрепяне на вертикалния канализационен клон със скоби за стената,
шумоизолиране на същия, извеждане над покрива за вентилация. Въобще липсват
проверки и констатации и за съответствие на разрешения строеж със
санитарно-хигиенните правила, противопожарните правила и нормативи. Изложеното обуславя
извод за незаконосъобразност на разрешението за строеж и поради несъблюдаване
изискването на чл.185, ал.5 от ЗУТ.
Съдът посочва,
че в случая е неприложима разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗУТ (в каквато насока
са част от възраженията за незаконосъобразност в жалбата), тъй като същата е
относима за прокарване на „общи“ инсталации в съсобствени сгради, каквато
процесната не е /предвидено е ВиК инсталацията да обслужва единствено
самостоятелен обект с идентификатор 68789.18.227.1.2/.
Изложеното
мотивира съда да отмени разрешение за строеж №144/28.10.2021г. на гл.архитект
на Община Дупница като незаконосъобразно, издадено при отменителните основания
по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
С оглед изхода от делото съдът присъжда
разноски на жалбоподателката на основание чл.143, ал.1 от АПК, платими от
Община Дупница, в размер на 3311.60 лв. – 10 лв. държавна такса, 300 лв.
адвокатско възнаграждение /същото се дължи, тъй като е осъществено процесуално
представителство – подаване на жалба, представителство в съдебно заседание,
депозиране на молби и становища/, 3001.60 лв. възнаграждение за вещи лица.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ разрешение
за строеж №144/28.10.2021г. на главния архитект на Община Дупница.
ОСЪЖДА Община Дупница с адрес гр.Дупница,
пл.“Свобода“ №1 да заплати на А.Т.Т., ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 3311.60
лв. /три хиляди триста и единадесет лв. и шестдесет ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: