Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 21.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на двадесет и първи април през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6670 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл.45 ЗЗД
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от Х.И.К., ЕГН**********,*** против В.Х.Б., ЕГН**********,***, в
която се твърди, че с влязла в сила присъда от 19.10.2020г. по НЧХД
№1479/2020г. на PC-гр.***, В.Х.Б. бил признат за виновен в това, че на
02.02.2020г. в гр.***причинил на ищеца
лека телесна повреда, изразяваща се в травматична руптура на тъпанчето
на лявото ухо, довела до разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота-престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.305
ал.У от НПК, във вр. с чл.78а от НК, съдът го освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание-глоба в размер на 1500 лева.
На основание чл.189 ал.Ш от НПК, В.Б. бил осъден да заплати на ищца и
разноските по делото. Твърди, че с Б. се познават от години, тъй като
обработват съседни лозови масиви край гр.***. Твърди, че на 02.02.2020г.,
следобед той заедно със сина си отишъл при ищеца в един от лозовите масиви,
които обработвал, неоснователно го обвинил, че му е откраднал някаква тел, а
ищеца му обяснил, че това категорично не е така. Твърди, че неочаквано за него,
ответника му нанесъл силен удар с дланта на дясната си ръка в областта на
лявото ухо и веднага след това повторен удар в областта на лявата част на
лицето и устната. Ищеца се опитал да се
предпази от последващи удари, а синът на ответника застанал между тях и
предотвратил по нататъшния побой от негова страна. Твърди, че изпитвал силни болки, но въпреки това
транспортирал неговите работници до града и около 17 часа подал жалба за
инцидента във 02 РУП гр.***, след което се прибрал в къщи. Твърди, че болките в
главата се усилвали и усетил, че губи слуха си с лявото ухо. Твърди, че
сутринта на 03.02.2020г. отишъл в Медицински университет гр.***, където бил
прегледан от съдебен лекар и му било издадено медицинско удостоверение
№43/2020г. Наложило се да бъде прегледан и от лекар-специалист по ***-д-р Р.Н.,
който същият ден установил, че му е спукано тъпанчето на лявото ухо и следва да
бъде извършена операция, което станало на 04.02.2020г. в МБАЛ „АВИС МЕДИКА”-
гр.***. В болницата престоял 3 дни и на 06.02.2020г., бих изписан. Твърди, че в
продължение на около месец след операцията изпитвал болки, били му поставени
тампони и имах затруднение на слуха с всички неудобства от това. Бил нарушен
нормалния му ритъм на живот и работа. Твърди, че на 02.03.2020г. му била извършено
аудиометрично изследване на слуха, от което се установило, че операцията е
успешна и слухът му се възстановява. Твърди, че освен травматичното спукване на
тъпанчето на лявото ухо, довело до разстройство на здравето временно и неопасно
за живота, съдебния лекар установил и оток, кръвонасядане и малка плитка
раничка с дължина по лигавицата на горната устна, довели до болки и страдания.
Твърди, че от деянията на В.Б. претърпял неимуществени и имуществени
вреди. Твърди, че неимуществените вреди
се изразяват в продължителни болки и страдания, временна загуба и намаление на
слуха, откъсване от обичайния му начин на живот, невъзможност да се труди и да
ръководи работата си в продължение на 1 месец, да се грижи за семейството си и
да води нормален начин на живот. Тези вреди оценява на 4000.00 лева. По имуществените вреди твърди, че за снабдяване
със съдебно медицинско удостоверение заплатил на съдебен лекар от Медицински
университет гр.***65 лева, за престоя в болницата и извършената операция 211.60 лева и 20 лева за изследване на слуха
след операцията в Медицински център „Галилео” гр.***или всичко 296.60 лева.
Твърди, че тези имуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с
престъплението. Моли на основание чл.45
и чл.52 от ЗЗД, да бъде осъден В.Б. да
заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от престъплението в размер
на 4000 лева и обезщетение за имуществени вреди от престъплението в размер на
296.60 лева, ведно със законните лихви върху тези суми от датата на увреждането
02.02.2020г., както и разноските по делото.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника, в който взема становище, че предявения иск е допустим и
неоснователен. Счита, че не е доказана причинната връзка между наличната лека
телесна повреда изразяваща се в травматична руптура на тъпанчето на лявото ухо
и извършените действия от ответника в момента на саморазправа в лозовия масив.
Тази травма може да бъде причинена на ищеца и от други действия извършени върху
същия. Моли да бъде взето под внимание, че твърдяното лечение е продължило 3
дни. Към делото няма приложени болнични листове от които е видно през което
ищеца е бил нетрудоспособен и е претърпял болки и страдания. Счита, че размера
на претендираните неимуществени вреди в размер на 4000.00 лева е прекомерно
завишен. Твърди, че практиката на съдилищата при приченена лека телесна повреда
е да осъждат до 500.00 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
С влязла в
сила Присъда № 260021/19.10.2020 по НЧХД
1479/20 по описа на РС-***ответника В.Х.Б. е признат за виновен в това, че на
02.02.2020г., в гр.***причинил на Х.И.К. лека телесна повреда, изразяваща се в
травматична руптура на тъпанчето на лявото ухо, довела до разстройство на
здравето, временно и неопасно за живота- престъпление по чл.130, ал.1 НК.
Установява се от Вносни бележки от 03.02.2020г. че
Х.К. е заплатил на ***сумата от 60 лв. за преглед и медицинско удостоверение,
както и 5 лв. банкова такса.
От Касови бележки от ***се установява, че Х.К. е
заплатил за медицински услуги обща сума от 211,60 лв.
Видно от Касова бележка от медицински център ***е
заплатена сума от 20 лв. за аудиометрия.
Съдът кредитира показанията на св.А.Б.А., въпреки
че е заинтересована от изхода на делото, като служител на ищеца. Показанията
ѝ са преки, логични и в съответствие с останалите, събрани по делото
доказателства. От тях се установява, че страните по делото обработват лозови
съседни лозови масиви. Поради удар от ответника, се наложило на ищеца да влезе
в болница. Х. е имал марля на ухото. След като излязал от болницата, ищеца
отново вземал и возел работниците до лозовите масиви, но не можел да стои цял
ден с тях, така както правел преди, а ги оставял и ходел вечер след работния
ден да ги прибере. В резултат на заболяването работниците не са ходили да работят 3 седмици.
След тези 3 седмици Х. започнал отново да кара работниците да работят на
лозето, но той поради това, че все още не се бил оправил напълно още 10 дни не
оставал с тях целия ден, а се прибирал. Оплаквал се е от болки в ухото.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на
закона, дадено в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.
Съгласно чл.300 ГПК и чл.413, ал.3 вр. ал.2 НПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд, включително и одобреното от
наказателния съд споразумение, което се ползва със същите последици / чл.383,
ал.1 от НПК/, са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед посочената разпоредба съдът приема, че
деликтът в настоящото производство е установен с обективните си характеристики,
включително и от гледна точка на вида и естеството на увреждането като
установена е и вината на ответника като тези въпроси не подлежат на
пререшаване.
В настоящото
производство предмет на доказване са настъпилите от деликта имуществени и неимуществени
вреди – преживените от ищцата болки и страдания, техния интензитет и
продължителност.
Доказано е наличието на всички
кумулативно изискуеми се елементи от визирания в ЗЗД сложен фактически състав
за ангажиране отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане на
ищеца.
Установиха се от представените
писмени доказателства претърпените имуществени вреди- разноски за прегледи, удостоверение,
операция, аудиометрия в общ размер на 296,60 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.
51, ал. 1 ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането (имуществени и неимуществени).
Обезщетението при деликтна отговорност е парично. Размерът на обезщетението при
причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди са
винаги свързани с психични преживявания и морални ценности (неимуществена
ценност - здравето, засегната психическа сфера, душевен мир, намалена
трудоспособност).В настоящия казус е засегната неимуществената ценност -
здравето на ищеца, както и психичната му сфера.
Съгласно чл.52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обстоятелства,
които съдът следва да съобрази при определяне на размера напретърпените от ищеца
неимуществени верди са: видът, характерът и степента на констатираното
увреждане; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на
лечението; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие.
Посочените обстоятелства са описани в
събраните по делото гласни доказателствени средства- свидетелските показания на
свидетеля А.Б.А.. Тези обстоятелства определят вида на засегната неимуществена
ценност и степента на нейното засягане (конкретността на случая) и обосновават
извода на съда относно размера на обезщетението, който съдът определя.
Съдът като се съобрази с горепосоченото и със
задължителната практика на ВС относно задължителното обсъждане на обективните
обстоятелствата, установени по делото, и тяхната оценка - Постановление №
4/1968 г., намира, че установените по делото обстоятелства- ответника по делото
В.Б. е причинил на ищеца болка и страдания врезултат на рутпура на тъпанчето на
ухото, които са продължили около 30 дни, след който период ищеца се е
възстановил изцяло, както и неговия слух. Изложеното обосновава извод за
основателност и доказаност на исковата претенция в размер от 1500,00 лв. Настоящият
състав счита, че този размер е справедлив и напълно отговаря на действителното
причинените болки и страдания, на техния вид и степен на засягане. Поради
изложеното предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 1500 лв., а за
разликата до предявения размер от 4000 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Лихвите върху обезщетението за
непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни; те се дължат от деня на
събитието, като определянето на този момент е задължение на съда. Поради това
искането за такава лихва не представлява самостоятелна претенция, каквато е
тази за мораторна лихва. Следователно няма задължение за ищеца да определи
размера и при предявяването на иска, като този размер не се включва в цената на
иска. Изчислението на нейния размер ще се извърши в изпълнителния процес към
момента на плащане на главното задължение./Решение
№ 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о./.С оглед
разпоредбите на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентът дължи законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение от деня
на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Поради изложеното, следва
да бъде осъден оветника по делото да заплати на ищеца сумата 1500,00 лв. за
претърпени неимуществени вреди и 296,60 лева за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тях от деня на увреждането -02.02.2020г. до окончателното
изплащане на сумите.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него
разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 292,70
лв., съразмерно на уважената част от исковите претенции.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищеца следва да бъде осъден да плати на ответника направеите разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на претенцията в
размер на 401,48 лв.
Съобразно уважената част от иска,
на основание чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът дължи и заплащане
на държавна такса по сметка на РС-***в
размер на 71,86 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.45, вр.чл.52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, В.Х.Б., ЕГН**********,*** да плати на Х.И.К., ЕГН**********,*** сумата от 1500,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болка и страдание в резултат на травматична
руптура на тъпанчето на лявото ухо - престъпление по чл.130, ал.1 НК, за
което последния е признат за виновен с Присъда
№ 260021/19.10.2020г. по НЧХД 1479/20 по
описа на РС-***, ведно със законната лихва от датата на увреждането/02.02.2020г./
до окончателно изплащане на сумата, като
за разликата до предявения размер от 4000,00 лв. отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на
основание чл.45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, В.Х.Б., ЕГН**********,*** да плати на Х.И.К.,
ЕГН**********,*** сумата от 296,60
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на травматична руптура на
тъпанчето на лявото ухо - престъпление по чл.130, ал.1 НК, за което
последния е признат за виновен с Присъда
№ 260021/19.10.2020г. по НЧХД 1479/20 по
описа на РС-***, ведно със законната лихва от датата на увреждането/02.02.2020г./
до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, В.Х.Б., ЕГН**********,*** да
плати на Х.И.К., ЕГН**********,*** сумата от 292,70 лв. направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, Х.И.К., ЕГН**********,***
да плати на В.Х.Б., ЕГН**********,*** сумата от 401,48 лв. направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на
исковите претенции.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 вр.чл.83,
ал.1, т.4 от ГПК В.Х.Б., ЕГН**********,*** да
плати на РС-***сумата от 71,86 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: