Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1380
гр. Бургас, 18.07.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в
публично заседание на
двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: М.
Николова
при секретар Г.С., като разгледа докладваното
от съдия Николова административно дело № 322/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за втори път висящо
пред Административен съд - Бургас, след като с решение № 1681/07.02.2019г. постановено
по адм.дело № 12286/2018г. на Върховен административен съд, е отменено решение
№ 1294/29.06.2018г., постановено по адм.дело № 1896/2017г. по описа на
Административен съд - Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Образувано е по жалба на „Зеда
тур“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.
П. – изпълнителен директор, и съдебен адрес:***, против Акт за установяване на
задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-963/31.10.2016г., издаден от главен
експерт в отдел „Местни данъци и такси” при Община Несебър, мълчаливо потвърден
от началник отдел „Местни данъци и такси” (МДТ) при Община Несебър, с който са
установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за 2011 г. в размер на
1 643,64 лв. главница и 944,11 лв. лихва и 2012 г. в размер на 2 860
лв. главница и лихва – 1 212.73 лв. Иска се отмяна на АУЗД като
незаконосъобразен и присъждане на разноските по делото.
Жалбоподателят „Зеда тур“ АД, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Несебър, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
В., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и иска същата да се
отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Бургас,
като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства
и закона намира за установено следното:
С определение № 321 от 15.02.2019 г. настоящият съдебен състав е дал
указания на страните по делото, съобразно изложените такива в решение №
1681/07.02.2019г. постановено по адм.дело № 12286/2018г. на Върховен
административен съд (л.3). В изпълнение на указанията по делото от ответната
страна са представени: декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 74001/17.09.2011 г.,
докладна записка относно АУЗД № 931/31.10.2016 г. и такса за битови отпадъци за
жилищни и нежилищни имоти на граждани и дружества (л.11-24).
От така представените документи се установява, че с декларация по чл. 14
от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 74001/17.09.2011г. /л.12
от делото/ дружеството – жалбоподател е декларирало собствения си недвижим
имот, представляващ УПИ в строителни граници с площ 1 788,93 кв.м. с
местонахождение ул. „Фрегата“ № 1, КК Слънчев бряг, гр.Несебър, община Несебър.
При извършена проверка от административния орган е било установено, че
за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2012 г. по партидата на „Зеда тур“ АД в
информационната система на отдел МДТ с партиден № ***0004 за посочения имот не
е внесена дължимата сума за ТБО. На основание чл.107, ал. 3 от ДОПК за така
декларирания имот е издаден процесния АУЗД № МДТ-963/31.10.2016 год., с който в
тежест на дружеството-жалбоподател е установено задължение за ТБО, както
следва: за 2011 г. главница в размер на 1 643,64 лева и лихви в размер на
944,11 лева; за 2012 г. главница в размер на 2 860,00 лева и лихви в размер на
1 212,73 лева. АУЗД е издаден от Мария Атанасова Григорова на длъжност главен
експерт в отдел МДТ при Община Несебър.
Със съпроводително писмо изх. № Н4-МДТ-3822/01.11.2016 г. орган по приходите
при отдел МДТ, Община Несебър е изпратил АУЗД № МДТ-962/31.10.2016 г. до „Зеда
тур“ АД на обявения от дружеството адрес за кореспонденция по чл. 28 от ДОПК - ***.
Видно от пощенска декларация тип CN 15 обр. 250 (л. 12) от 22.11.2016 г.
пратката е непотърсена. С покана изх. № Н4-МДТ-3821-001/31.01.2017 г. (л. 13),
административният орган е уведомил дружеството, че в 7-дневен срок от
получаването на същата, следва да се яви представител в Община Несебър, отдел
МДТ. Видно от пощенска декларация тип CN 15 обр. 250 (л. 15) от 01.03.2017 г.
пратката е непотърсена. Изготвено е съобщение по чл. 32 от ДОПК № МДТ-963/31.01.2017
г. до „Зеда тур“ АД, с което дружеството е уведомено за необходимостта негов
представител да се яви в Община Несебър, отдел МДТ за връчване на процесния
АУЗД. Съобщението е поставено на таблото за съобщения на общината на 31.01.2017
г. и свалено от там на 14.02.2017 г. (л. 16). Същото съобщение е обявено и на
интернет страницата на Община Несебър на 31.01.2017 г. Съдът приема, че така
направеното връчване е нередовно. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ДОПК връчване чрез
прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият
представител или пълномощник, член на орган на управление или служител,
определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за
кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Според ал. 2
обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на
адреса за кореспонденция. Разпоредбата на ал. 3 предвижда, че изискванията по
ал. 2 не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за
кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ. По преписката не са представени
протоколи за посещение на адреса на кореспонденция на дружеството, поради което,
предвидената в кодекса процедура не е реализирана надлежно и не може да се
премине към връчване чрез прилагане към досието. На следващо място,
административният орган не ангажира безспорни доказателства, че адресът за
кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ.
В сезиращата съда жалба са развити подробни съображения относно начина
по който дружеството е получило процесния АУЗД, включително е представен и
Констативен протокол № 04/0069 от 31.03.2017 г. (л. 42), издаден от регионалния
ръководител на „Булгарконтрола“ АД, клон Бургас относно запознаването на
процесуалния представител на дружеството – адв. Д. П. с оспорения АУЗД. В
жалбата се сочи, че на практика АУЗД № МДТ-962/31.10.2016 г. не е връчен на
дружеството, но то е подало жалба до началника на отдел „МДТ“, Община Несебър,
която е получена на 10.04.2017 г., и е регистрирана с вх. №
Н4-МДТ-1400/10.04.2017 г. От екземпляра на тази жалба, представен от Община
Несебър на л. 35 от делото, се установява, че тя е регистрирана с вх. №
Н4-МДТ-1401/10.04.2017 г. В този смисъл съдът приема, че от датата на
запознаване на процесуалния представител на дружеството с жалбата (31.03.2017
г.) до датата на нейното подаване е бил спазен 14-дневния срок за обжалване по
административен ред, предвиден в чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ. Срокът за произнасяне на началника на отдел МДТ е изтекъл на 19.06.2017
г. (първи работен ден). По делото не се установи наличието на произнасяне по
посочената жалба, поради което съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК, непроизнасянето
на органа в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се смята за мълчаливо потвърждаване
на акта, което може да се обжалва в 30-дневен срок от изтичането на срока за
произнасяне пред административния съд. Следователно, съдът приема, че жалбата е
подадена в преклузивния 30-дневен срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК във връзка с
чл. 144 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и
реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна
предпоставка за развитие на съдебното производство.
Недоволно от така постановеният АУЗД, дружеството – жалбоподател оспорва
същия по съдебен ред с доводи за незаконосъобразност. С цел доказване на
защитната си теза, че ТБО е изцяло недължимо, в хода на съдебното производство
„Зеда тур“ АД ангажира писмени доказателства, както следва:
- Искане - декларация за определяне размера на таксите за сметосъбиране
и депониране на битови отпадъци според количеството, по реда на чл.20, ал.1 от
Наредба №11 на Община Несебър с вх.№ **********/30.11.2010г. (л.88) и съобщение
вх. № **********/30.11.2010г. декларации за опред. на ТБО според кол-во БО ЗЛ:
Зеда тур Булстат ***“ (л. 87).
- Искане - декларация за определяне размера на таксите за сметосъбиране
и депониране на битови отпадъци според количеството, по реда на чл.20, ал.1 от
Наредба №11 на Община Несебър с вх.№ **********/28.11.2011г. (л.90) и съобщение
вх. № **********/28.11.2011г. „декларации за опред.ТБО според кол-во БО ЗЛ:
Зеда тур Булстат ***“ (л. 89).
- писмо на Община Несебър с изх. № 92-00-1006/1/22.05.2012 г. (л. 85) до
дружеството в отговор на запитване относно определянето на ТБО и относно
задълженията на „Зеда тур“ АД към общината.
- писмо с изх. № ZT 24-12/05.06.2012 г. (л. 86) до Община Несебър
(отговор на Писмо на Община Несебър изх. № 92-00-1006/1/22.05.2012 г.) относно
наличието/липсата на задължения на дружеството към общината.
По делото са налични също и платежно нареждане от 08.11.2016 г. (л. 37;
л. 58) на стойност 4 509,90 лева с основание за ТБО за период 2012г., 2013г., 2014г.
и 2015г.; платежно нареждане от 02.10.2013г (л. 38; л. 58-гръб) на стойност 3
305,00 лева за ТБО (непосочена година), с основание „парт. №***0002 и други
парт.“; платежно нареждане от 03.10.2013г. (л. 39; л. 59) на стойност 1 930,00
лева за ТБО (непосочена година), с основание „ТБО 2011 2013 г парт. №***0004; платежно
нареждане от 07.06. с нечетлива година (л. 40; л. 59-гръб) на стойност 1 540,27
лева за ТБО; платежно нареждане от 02.07.2011 г. (л. 41; л. 60) на стойност 1
540,27 лева за ТБО.
По делото са представени писмени документи отнасящи се до определянето
на такса битови отпадъци за 2011 г. и 2012 г., както следва: Заповеди на кмета
на Община Несебър, издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, с които са
определени районите на територията на Община Несебър, включени в системата за
организирано поддържане на чистотата, в които през съответната процесна година
ще се извършват услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депо на
битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване, ведно с приложения към тях, в
които са определени границите на тези райони, а именно: № 1918 от 28.10.2010г.
за 2011г. (л.125-134) и № 1651 от
28.10.2011 г. за 2012 г. (л.135-141) и приложения към тях. Налични са и четири
заповеди, издадени от кмета на Община Несебър във връзка с организацията на
дейността на Управление „БКС“ Несебър (л. 121; л. 122; л. 95; л. 120); данни за
структурата на Управление „БКС“ Несебър (л. 150; л. 152; л. 154) и справка за
платени такси на РИОСВ Бургас за депониране на отпадъци (л. 156).
По делото е представено Уведомително писмо изх. №
Н4-МДТ-1399-001-001-001/ 09.06.2017 г. на Община Несебър до „Зеда тур“ АД /л.
62/, в което е представено извлечение от Наредба № 11 за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Несебър – чл. 26 и
чл. 17, както и начина на осчетоводяване на парични суми, както следва: с
платежно нареждане от 07.06.2011 г. – за 1 540,27 лева, на осн. чл.169 от ДОПК
сумата е осчетоводена по партида М0363; с платежно нареждане от 22.07.2011 г. –
за 1 540,27 лева е погасена задължение за ТБО за 2011г. по партида ***0001; с
платежно нареждане от 02.10.2013 г. – за 3 305,00 лева е осчетоводена ТБО за
периода 2011-2013г. за партида ***0002; с платежно нареждане от 03.10.2013 г. –
за сумата 1 930,00 лева община Несебър е осчетоводила само ТБО по партида ***0004;
с платежно нареждане от 06.08.2013 г. – за 14 513,96 лева община Несебър е
осчетоводила само ТБО по партиди М0363,
М0364 и М0365; с платежно нареждане от 08.11.2016 г. – за 4 509,90 лева е
посочено, че поради големия брой основания и поради липсата на конкретно
определена сума срещу всяко едно от тях, сумата е осчетоводена на основание
чл.169, ал.3 от ДОПК, като това е отразено в таблицата. В писмото в табличен
вид е представена информация за начина на разпределение на публичните общински
вземания. В писмото са посочени и три плащания с приходни квитанции, като по
АУЗД № МДТ-963/31.10.2016 г. плащането е реализирано с приходна квитанция №
33807/27.03.2017 г. и е в размер на 773,61 лева.
В хода на настоящото съдебно производство е допусната и приета
съдебно-икономическа експертиза. Според експертното заключение, посочените
стойности на ТБО в докладната записка отговарят на сумите, определени с АУЗД №
МДТ-963/31.10.2016г. на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър.
Направено е уточнение, че посочените в докладната записка промили, отчетна
стойност на имота по декларация и размер на ТБО са идентични с тези представени
в експертното заключение по адм.дело № 1896/2017г. на Административен съд –
Бургас. Според вещото лице, при вариант за определяне на ТБО според
количеството на отпадъците, на база данните описани в декларация с вх.№
711/30.11.2010г. и вх.№ 689/28.11.2011г., изчисленията за ТБО по години са
следните: за 2011г. – 646,80 лв., а за 2012г. – 277,20 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът, в хипотезата на мълчаливо потвърждаване на оспорения АУЗД от
решаващия орган и предвид всичко изложено по-горе, намира сезиращата го жалба
за процесуално ДОПУСТИМА, съдържаща необходимите форма и реквизити, подадена в
срока по чл.156, ал.5 ДОПК, пред надлежна инстанция от лице, което има правен
интерес от оспорването.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Както се посочи по-горе, делото е за втори път висящо пред
Административен съд – Бургас. Предмет на оспорване е АУЗД №
МДТ-963/31.10.2016г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси”
при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел „Местни данъци и
такси” (МДТ) при Община Несебър.
Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал.2 от ДОПК, приложима на основание
чл.4, ал.1 от ЗМДТ, вр. чл.9б от ЗМДТ, съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на оспорения акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
В случая, актът за установяване на задължение по декларация № МДТ-963 от
31.10.2016 г. е издаден от компетентен
орган, съобразно заповед № 394 от 26.04.2012 г. на кмета на Община Несебър
(л.123). Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма, в изпълнение
на изискването, въведено в чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването на местните такси
да се извършва по реда на ДОПК.
В административното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. В АУЗД е посочено за кой точно имот се отнасят установените
задължения, като е отразено, че актът се издава съгласно декларация по чл. 14
от ЗМДТ с вх. № 74001/17.09.2011 год. Актът е мотивиран, като в него изрично са
посочени правното и фактическо основание за издаването му, както и точния
размер на дължимите данъци и такси. Посочено е, че като основа за изчисляване
на задълженията са послужили декларираните от лицето данни. Мотивите на оспорения акт, изложени в
табличен вид, макар и оскъдни, носят конкретна информация относно точния
период, за който са определени задълженията, и относно размера на съответното
задължение. С оглед разпоредбата на
чл.160 ал.1 от ДОПК и ТР № 5/2004 година на ОСС на ВАС, административният съд,
като съд по същество, със своето решение следва да се произнесе относно
дължимостта на установените задължения, като дори разполага с правомощия да установи
задълженията на лицето на основания различни, от изложените в акта.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с приложимия материален закон по следните съображения:
Няма спор, че дружеството-жалбоподател е собственик на
декларирания с декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти вх. № 74001/17.09.2011г.
недвижим имот – земя и сграда, представляващ УПИ II, кв.54 с площ
1788,93 кв.м.; търговски обект – ресторант с година на построяване 1973г. с РЗП
2 056,46 кв.м.; други нежилищни обекти: - павилион с година на построяване
1973г. с РЗП 30,00 кв.м., стопански двор с година на построяване 1973г. с РЗП
288,50 кв.м. и трафопост с година на построяване 1973г. и РЗП 74,04 кв.м.,
находящи се на ул. „Фрегата“ №1, гр.Несебър. Не е спорен и общият размер на
отчетната стойност на обектите – 550 000 лв.
В настоящата хипотеза се оспорва начина, по който
административния орган е определил ТБО за 2011г. и за 2012г., респ. размерът на
таксата, като се изтъква, че са налични доказателства, че дружеството изрично е
заявило желание за определяне на ТБО по количество отпадъци, т.е по реда на
чл.67, ал.1 от ЗМДТ /в приложимата
редакция ДВ, бр.119 от 2002г./.
В мотивите на АУЗД е посочено, че
като основа за изчисляване на задълженията са послужили декларираните от лицето
данни и съгласно промилите, посочени в решенията на Общински съвет – Несебър за
определяне на ТБО за всяка отделна година, съгл. чл.66 от ЗМДТ. Видно от докладната
записка, представена от ответника относно начина на определяне на задълженията
по декларация се установява, че таксата битови отпадъци за 2011г. и за 2012г. е
формирана на база отчетната стойност на декларирания с декларация по чл.14 от ЗМДТ
№ 74001/17.09.2011г. имот /в размер на 550 000 лева/ и по процентното
участие на трите компонента на ТБО за нежилищни имоти за съответната година,
съобразно представената и налична по делото таблица /л.24 от адм. дело №
322/2019 г/. Установените с процесния АУЗД задължения за ТБО за 2011г. и 2012г.,
включват и трите компонента на таксата, а именно: сметосъбиране и
сметоизвозване, поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа и
други съоръжения.
Съгласно нормата на чл.62 от ЗМДТ
таксата за битови отпадъци /ТБО/ се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места. Условията и редът за определяне и заплащане на ТБО са
регламентирани в Наредба №11 за определяне и администриране на местните такси и
цени на услуги и права на територията на Община Несебър, в която размерът на
таксата е определен за всяка услуга поотделно, каквито са изискванията на чл.66
от ЗМДТ.
Според чл.67, ал.1 от ЗМДТ /в приложимата редакция/ размерът на
таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Ал.2 на
същата разпоредба гласи, че когато не може да се установи количеството на
битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на
ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. С
разпоредбите на чл.67, ал.1 и 2 от ЗМДТ се установяват два порядъка за
определяне на размера на ТБО за конкретния недвижим имот, които са в
отрицателна връзка на евентуалност. Принципът е правилото на ал. 1, определящ
таксата като функция на количеството отпадъци. Изключение е редът по ал. 2. Той
е приложим само когато не може да се установи количеството на битовите
отпадъци. Преценката за избора на механизма за определяне на размера на таксата
е в рамките на всяко конкретно материално административно правоотношение. Тоест,
определящо за прякото приложение на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е наличието на
обективна възможност за изчисляване на стойността на задължението по количеството
на битовите отпадъци с оглед на това дали съответния субект е подал декларации
за това.
Както е посочено и в мотивите на
решение № 1681/07.02.2019г. постановено по адм.дело № 12286/2018г. на Върховен
административен съд, във всички случаи прилагането на способа по ал.1 на чл.67
от ЗМДТ е обвързано с подаването на нарочна декларация от задълженото лице. Подадените
в срок декларации задължават органа да определи ТБО според количеството.
Неподаването на такива, обосновава извод за невъзможност да се изчисли
количеството и прави приложима разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗМДТ. Именно
такъв е настоящият случай. Наличните по делото искания-декларации от
30.11.2010г. и от 28.11.2011г. за определяне на ТБО по количество на отпадъците
не са относими към недвижимия имот и обектите в него, спрямо който са
установени задължения за ТБО по декларация вх. № 74001/17.09.2011г. – ресторант
к-с „Сирена“, павилион, стопански двор и трафопост. Посочените в
исканията-декларации обекти – хотелски комплекс „Амфибия“ не са предмет на
оспорения АУЗД № МДТ-963/31.10.2016 год. Неизпълнението на задължение за
подаване на декларация, не следва да се тълкува в полза на задълженото лице. То
може да ползва нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, само при подадена молба за
определяне на таксата въз основа на количеството при точно посочване на обем и
вид съдове. Изрично чл.67, ал. 2 от ЗМДТ въвежда, че когато не може да се
установи количеството /това е и в хипотеза на неподадена молба от длъжника/,
ТБО се определя върху основа, определена от Общинския съвет.
Предвид изложеното, съдът не
споделя възраженията на „Зеда тур“ АД относно реда, по който с процесния АУЗД
са определени задължения за ТБО за 2011г. и 2012г., съгласно декларация по
чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 74001/17.09.2011г.
В настоящата хипотеза липсва спор
относно реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване,
поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депа и други
съоръжения. Условие за заплащане на компонентите „сметосъбиране“ и
„сметоизвозване“ е реалното предоставяне на тези услуги от общината. От
наличната по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 74001/17.09.2011г. се
установява, че декларирания недвижим имот се намира в к.к.Слънчев бряг,
гр.Несебър. В представените заповеди на кмета на общината №1918 от 28.10.2010г.
(л.125) и №1651 от 28.10.2011г. (л.135) изрично се сочи, че к.к „Слънчев бряг“,
гр.Несебър, където е ситуиран имота на жалбоподателя, е включен в районите, в
които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване на битови
отпадъци, което през зимния период е два пъти седмично и ежедневно през летния
период. В приложенията към цитираните заповед са посочени границите на
районите, в които общината предоставя услугите по събиране, извозване и обезвреждане
на депо за битови отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, в които е посочен и к.к. „Слънчев бряг“, гр.Несебър,
където се намира имота на дружеството-жалбоподател. Тези доказателства, както и
множеството други представени по делото /графици на работниците и служителите
по чистотата при община Несебър, структура на управление на „БКС“ гр.Несебър и
др./, свързани с организацията по сметопочистване, сметоизвозване и поддържане
чистотата на обществените места на Общината Несебър, налагат извода за реално
предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Всъщност, както се
посочи и по-горе, реалното предоставяне на тези услуги не се оспорва от
жалбоподателя.
Жалбоподателят дължи и такса за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови
отпадъци и поддържане на депа. По отношение на първия компонент таксата не се
дължи единствено, когато услугата не се предоставя от общината по арг. от
чл.71, т.2 от ЗМДТ. За да е налице задължение за такса за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо първо общината да
е определила вида и териториалния обхват /границите/ на услугата, второ, имотът
на лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила,
че ще предоставя услугата и трето общината фактически да е предоставила
услугата. Тогава, когато не е налице която и да е от тези предпоставки, таксата
не е дължима. В случая, имотът е ситуиран в к.к.“Слънчев бряг“ на гр.Несебър,
където съобразно представените заповеди на кмета на общината, се предоставя
услугата по почистване и поддръжка на местата за обществено ползване.
Ирелевантен е фактът, дали около имота
е била изградена инфраструктура за обществено ползване. Почистването на
обществените територии не е необходимо да бъде в близост и около имота на
задълженото лице. Достатъчно е услугата да се предоставя в границите на района,
определен в заповедите на кмета на общината по чл.63, ал.2 от ЗМДТ, какъвто е
конкретният случай. Конкретни възражения относно реалността на услугата не се
излагат.
Предвид горното, съдът намира, че
правилно и законосъобразно са определени задължения за компонента -
обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други
съоръжения, които не са дължими единствено и само когато липсва депо за
обезвреждане на битови отпадъци /по арг. от чл.71, т.3 ЗМДТ/. В конкретния
случай е представена справка за платени такси на РИОСВ-Бургас от страна на Община Несебър за депониране на
отпадъци, които за двете процесни години са общо в размер на 1 328 812.00 лв.
(л.156). На съдът е служебно известно, във връзка с постъпили и разгледани
множество дела относно задължения за ТБО към община Несебър, вкл. и такива, по
които страна е било дружеството - жалбоподател, че общината разполага с депо за
битови отпадъци, находящо се в местността „Балабана“, в землището на гр. Обзор.
Това обстоятелство не е оспореното от дружеството.
Съдът намира и че установеното за
2011 година задължение за ТБО не е погасено по давност. Съобразно нормата на
чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. По
този ред се извършва установяването, обезпечаването и събирането на местните
такси /по арг. от чл.9б от ЗМДТ/. Следователно, относно направеното възражение
за погасена давност на задължението, е приложимо правилото на чл.171, ал.1 ДОПК,
според което публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. С АУЗД са установени публични задължения за ТБО за 2011 г. и
2012 г. Безспорно същите са публични вземания, по арг. от чл.162, ал.2, т.3 ДОПК, и са дължими за годината, за която са установени. Ето защо, петгодишният
давностен срок за задълженията за 2011 г. изтича на 01.01.2017 г., а за тези за
2012 г.- на 01.01.2018 г. На 31.10.2016 година административният орган е издал
АУЗД, с което е прекъснал петгодишният давностен срок за задълженията,
установени за 2011 г., преди същият да изтече на 01.01.2017 г./по арг. от чл.172,
ал.2 ДОПК/. Според императивното правило на чл.172, ал.2 от ДОПК, този срок се
прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане, а не с
неговото връчване. Ето защо, задължението на „Зеда тур“АД, установено с
процесния АУЗД за 2011 година не е
погасено по давност, както и не е погасено задължението за 2012 година.
С
оглед разпоредбата на чл.160, ал.1 от ДОПК и ТР № 5/2004г. на ОСС на
ВАС, административният съд, като съд по същество, със своето решение следва да
се произнесе относно дължимостта на установените задължения, като дори разполага с правомощия да установи
задълженията на лицето на основания различни, от изложените в акта. В
настоящият казус са налице данни за заплащане на част от дължимата такса за
битови отпадъци както за 2011г., така и за 2012г. С Уведомително писмо изх. №
Н4-МДТ-1399-001-001-001/09.06.2017 г. на Община Несебър до „Зеда тур“ АД
(л.62-65) е представено разяснение как
точно са разпределени сумите, платени от дружеството /съобразно приложените по делото и посочени в решението платежни
нареждания/ във връзка с дължимите местни данъци и такси, като това
разпределение обхваща също и задължения за други години и по други партиди.
От съдържанието на уведомителното
писмо /л. 62 и сл. по адм. дело 1896/2017 г./ се установява начина на
разпределение на постъпилите суми за публичното общинско вземане, като видно за
процесния по декларация № 74001/17.09.2011г. недвижим имот, с партиден № ***0004
за 2011г. има внесена сумата от 1 930 лв. с платежно нареждане от 03.10.2013г.,
а за 2012г. – 563,73 лв., с платежно нареждане от 08.11.2016г. В представената
в настоящото съдебно производство докладна записка /л. 22/, органът е посочил,
че за 2011г. дружеството с пр.кв. № 135440/03.10.2013г. е внесло по банков път
сума в размер на 1 650лв., а с пр.кв. № 138356/11.10.2013г. е внесена по банков
път сума в размер на 6,36 лв. Общата сума от 1 656,36 лв. е извадена от
установеното с АУЗД № МДТ – 963/31.10.2016г. задължение за ТБО за 2011г. и в
акта е посочено, че останалата дължима сума за тази година е 1 643,64 лв.
главница и лихва – 944,11 лв. Според наличната в АУЗД таблица, съдът установи,
че административния орган е извадил от установената сума за ТБО за 2011г.
сумата от 1656,36 лв. – от главницата и 280 лв. – от определената към
31.10.2016г. лихва., т.е общо приспадната е сумата от 1 936,36 лв.
По отношение задължението за ТБО
за 2012г. в АУЗД не е отразено направеното плащане с платежно нареждане от
08.11.2016г. със сумата от 563,73 лв., предвид датата на която е направено
същото, а именно след издаване на оспорения АУЗД № МДТ-963/31.10.2016г. Същото,
като изрично посочено от ответната страна, че е разпределено по партида № ***0004
за 2012г. следва да бъде взето предвид от съда, при определяне размера на ТБО за
същата година, т.е следва от определения с акта размер на таксата за 2012г. –
2 860 лв. да бъде приспадната сумата от 563,73 лв., платена с пр.квитанция
от 08.11.2016г.
На следващо място настоящият
съдебен състав установи, че в Уведомително писмо с изх.№
Н4-МДт-1399-001-001-001/09.06.2017г. на л.65 от адм.дело № 1896/2017г.,
административния орган е посочил, че с при.квитанция № 33807/27.03.2017г. „Зеда
тур“ АД е заплатила в община Несебър 773.61 лв. от изискуемите публични
вземания към общината по изготвения за ТБО на основание чл.107 от ДОПК АУЗД №
МДТ-963/31.10.2016г. С оглед така заявеното от органа плащане в уведомителното
писмо, и предвид неуточняването, за която от двете години е постъпило то, съдът
намира, че сумата от 773.61 лв. следва да се приспадне общо за двете години –
2011г. и 2012г. на основание чл.169, ал.3, изр. второ от ДОПК, според което ако
длъжникът не е заявил кое задължение погасява, те се погасяват съразмерно, т.е
приспадат се по 386.81 лв. от главницата за 2011 год. и 386.80 лева от
главницата за 2012 год.
Предвид гореизложеното, след
приспадане на посочените по-горе суми, дължимия и изискуем остатък от
определеното с АУЗД № МДТ-963/31.10.2016 год. задължението за ТБО за 2011г. е в
размер от 1 256,83 лв. – главница /1643.64 - 386.81/ и лихва в размер на 944.11
лева към 31.10.2016 год., а за 2012г. – 1 909.47 лв. главница /2860.00 – 563.73
- 386.80/ и лихва в размер на 1212.73 лв. към 31.10.2016г.
При този изход на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК и при своевременно направено искане от всяка от страните по делото за
заплащане на разноски, такива следва да бъда присъдени, както следва: на
жалбоподателя „Зеда тур“ АД, съобразно представения по делото списък по чл.80
от ГПК /л. 27 гръб/ за двете съдебни инстанции, в размер на 409 лева, с оглед
уважената част /20.1 %/, а на ответната страна, на основание чл.161, ал.1,
изр.2 от ДОПК и чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно отхвърлената част по жалбата
/79.9%/, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 530 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети състав
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Акт за
установяване на задължение по декларация
№ МДТ-963/31.10.2016г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и
такси” при Община Несебър, мълчаливо потвърден от началник отдел „Местни данъци
и такси” (МДТ) при Община Несебър, с който са установени задължения за такса
битови отпадъци за 2011 г. и 2012г.,
като намалява същите и ги определя в размер за 2011г. на 1 256.83 лева –
главница и лихва – 944.11 лева, изчислена към 31.10.2016 г., а за 2012г. -
1 909.47 лева главница и лихва в размер на 1212.73 лева към 31.10.2016 год.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и
недоказана жалбата на „Зеда тур“
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. П. –
изпълнителен директор против акт за установяване на задължение по
декларация/АУЗД/ №МДТ-961 от 31.10.2016 година, в
останалата й част.
ОСЪЖДА „Зеда тур“ АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. П. –
изпълнителен директор, да заплати на Община Несебър разноски в размер на 530 лева.
ОСЪЖДА Община Несебър
да заплати на „Зеда тур“АД, с ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на
управление ***разноски в размер на 409 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: