№ 11552
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря С.К.К.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20211110133883 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от /ФИРМА/, гр. София срещу ********, гр. София обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ за
сумата от 4252.80 лв. – неплатена част от цената на продадени доставени в периода от
11.07.2017 г. до 20.02.2018 г. компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части
и офис техника по обособени позиции, съгласно Рамково споразумение № 80.09-
19/26.02.2016 г., сключено между ********, гр. София и /ФИРМА/, гр. София, за което в
периода от 11.07.2017 г. до 20.02.2018 г. са издадени 6 фактури, ведно със законната лихва
върху тази сума за периода от 10.07.2020 г. до окончателното й изплащане и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 4355.36 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху непогасената в срок главница за периода от 15.07.2017 г. до
08.07.2020 г.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски,
включително тези в заповедното производство.
С исковата молба от страна на ищеца се излага твърдение, че след
образуване на ч. гр. дело №30092/2020 г. по описа на СРС, 123 състав по
заявление на ищеца от 10.07.2020 г., длъжникът – ответник на 28.07.2020 г.
извършил плащане на сумата от 13494 лв. по фактура № 10032867/20.02.2018
г. с падеж 22.03.2018 г., като е останала неплатена заявената в заповедното
производство лихва върху последната сума за периода от 23.03.2018 г. до
датата на плащането – 28.07.2020 г. Предвид извършеното след завеждане на
заповедното дело частично плащане по предявените вземания, ищецът сезира
съда с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за непогасените главници в
общ размер на 4252.80 лв. – непогасена част от цената на продадени доставени
в периода от 11.07.2017 г. до 20.02.2018 г. компютърно оборудване, периферни
устройства, резервни части и офис техника по обособени позиции, съгласно
Рамково споразумение № 80.09-19/26.02.2016 г., сключено между ********,
1
гр. София и /ФИРМА/, гр. София, за което в периода от 11.07.2017 г. до
20.02.2018 г. са издадени 6 фактури, ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от 10.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като
претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
съответната забава, по съответната фактура върху непогасената в срок
главница за периода от 15.07.2017 г. до 08.07.2020 г. и до окончателното
плащане на остатъчното задължение по фактура № 10032867/20.02.2018 г. с
падеж 22.03.2018 г., извършено на 28.07.2020 г.
Ответникът – ******* чрез процесуалния си пълномощник юрисконсулт
Н.В., с писмен отговор на исковата молба от 18.07.2023 г., подаден по пощата
в срока по чл. 131 ГПК на 18.07.2023 г., оспорва изцяло предявените искове,
като излага подробни съображения за това. Поддържа становище за тяхната
неоснователност, поради пълното им погасяване чрез плащане, извършено
окончателно на 12.07.2023 г. и моли съда да ги отхвърли. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди
наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните в процеса писмени доказателства, се установяват и съдът
приема за доказани твърдените в исковата молба обстоятелства, релевантни
към предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Не се спори между страните по делото, а и от ангажираните от страна на
ответника пет преводни нареждания, от 12.07.2023 г. (лист 44 – лист 48 от
делото), в заверени от страната преписи, се установява погасяване чрез
плащане след датата на завеждане на исковата молба в съда, извършено на
12.07.2023 г. на паричните суми, предмет на предявените по делото главни
искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез
плащане след датата на завеждане на исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК –
след 10.07.2020 г.
Видно от ангажираните от страна на ищеца шест фактури, установяващи
конкретните продадени стоки по вид и цена, че във всяка фактура е посочен
съответен срок за плащане цената на продадените стоки, който срок е
съответен на уговорения в чл. 11, ал. 3 от Договор № 80.09.75/09.06.2017 г.,
сключен на основание Рамково споразумение № 80-09-19/26.02.2016 г. между
********, гр. София и /ФИРМА/, гр. София – 30 календарни дни след датата
2
на извършване на съответната доставка, както следва: стойността на
продадените доставени стоки по фактура № 10031960/11.07.2017 г. в размер на
2172 лв. е с уговорен срок за плащане 14.07.2017 г. и с реално плащане на
12.07.2023 г.; стойността на продадените доставени стоки по фактура №
10032209/28.09.2017 г. в размер на 924 лв. е с уговорен срок за плащане
28.10.2017 г. и реално плащане на 12.07.2023 г.; стойността на продадените
доставени стоки по фактура № 10032377/06.11.2017 г. в размер на 180 лв. е с
уговорен срок за плащане 06.12.2017 г. и реално плащане на 12.07.2023 г.;
стойността на продадените доставени стоки по фактура №
10032378/06.11.2017 г. в размер на 630 лв. е с уговорен срок за плащане
06.12.2017 г. и реално плащане на 12.07.2023 г.; стойността на продадените
доставени стоки по фактура № 10032389/08.11.2017 г. в размер на 346.80 лв. е
с уговорен срок за плащане 08.12.2017 г. и реално плащане на 12.07.2023 г.;
стойността на продадените доставени стоки по фактура №
10032867/20.02.2018 г. в размер на 13494 лв. е с уговорен срок за плащане
22.03.2018 г. и реално плащане на 28.07.2020 г.
По правилата на чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. В конкретния казус с настъпване падежа („срок за
плащане“) на всяко конкретно задължение за плащане на цената на
доставените от ищеца и приети, закупени от ответника стоки, последният е
изпаднал в забава и дължи на продавача – ищец парично обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до датата на съответното плащане. При
така установените факти и предвид изложеното по – горе, съдът приема за
основателен и доказан по размер искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1,
изречение 1 ЗЗД за сумата от 4355.36 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху непогасените в срок главници в общ размер на 17746.80
лв. по цитираните по – горе 6 фактури за съответния период на забавата с
начална дата от 15.07.2017 г. до 08.07.2020 г.
Наред с това съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца
и законната лихва върху неплатената в срок цена на продадените доставени
стоки, за които е издадена фактура № 10032867/20.02.2018 г., в размер на
13494 лв. с уговорен срок за плащане 22.03.2018 г., платена на 28.07.2020 г. –
3
за периода на забавата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано
частно гр. дело № 30092/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав – 10.07.2020 г. до окончателното плащане, извършено на 28.07.2020 г.;
както и, че ответникът дължи на ищеца и обезщетение в размер на законната
лихва върху неплатените в срок цени на продадените доставени стоки, за
които са издадени останалите цитирани по – горе 5 фактури в периода от
11.07.2017 г. до 08.11.2017 г., в общ размер на 4252.80 лв., с уговорени срокове
за плащане, съответно 14.07.2017 г., 28.10.17 г., 06.12.2017 г. (по две от
фактурите) и 08.12.2017 г., по които е извършено от ответника окончателно
плащане на 12.07.2023 г. – за периода на забавата от завеждане на делото –
10.07.2020 г. до окончателното плащане, извършено на 12.07.2023 г.
Съдът, като има предвид извършените от ответника плащания на
паричните суми, предмет на делото след датата на завеждането на исковата
молба в съда, намира, че доколкото ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото и по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК, следва
да понесе направените от ищеца разноски за дължима държавна такса и за
адвокатско възнаграждение в исковото производство и в заповедното
производство изцяло. В заповедното производство по частно гр. дело №
30092/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав заявителят –
ищец е направил разноски в общ размер на 1452.84 лв., от които 442.04 лв. – за
дължима държавна такса и 1010.80 лв. – за възнаграждение на един адвокат,
видно от Адвокатско пълномощно с Договор за правна защита и съдействие от
07.07.2020 г. (лист 9 отзаповедното дело).
Предвид цената на предявените искове и действителния обем работа по
тях в рамките на заповедното производство, осъществена от пълномощника на
ищеца, настоящият съдебен състав намира възражението на ответника,
заявено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, за неоснователно. На ищеца следва да
бъдат присъдени така направените по заповедното дело разноски изцяло.
Липсват доказателства за твърдяното от ищеца обстоятелство, че
същият е направил разноски по делото в исковия процес за адвокатско
възнаграждение в размер на 760.40 лв., поради което и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК такива не му се следват, а искането за присъждането им се явява
неоснователно.
4
Предвид горното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по аргумент за
противното от нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на 172.16 лв. –
за дължима държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ******** БУЛСТАТ ******* с адрес
******* ДЪЛЖИ на /ФИРМА/ с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ******** сумата от 4355.36 лв. – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху непогасената в срок обща главница в размер на
17746.80 лв. за периода от 15.07.2017 г. до 08.07.2020 г. – по предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД; както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 13494
лв. – платена със забава цена на продадени доставени стоки, за които е
издадена фактура № 10032867/20.02.2018 г., за периода от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е образувано ч. гр. дело № 30092/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 123 състав – от 10.07.2020 г. до окончателното
плащане, извършено на 28.07.2020 г.; както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху платената със забава обща цена 4252.80
лв. на продадените доставени стоки, за които са издадени фактура №
10032209/28.09.2017 г. на стойност на 924 лв.; фактура №
10032377/06.11.2017 г. на стойност 180 лв.; фактура № 10032378/06.11.2017
г. на стойност 630 лв. и фактура № 10032389/08.11.2017 г. на стойност
346.80 лв., за периода от завеждане на делото – 10.07.2020 г. до
окончателното плащане, извършено на 12.07.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от /ФИРМА/ с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление ******** срещу ******** БУЛСТАТ ******* с адрес
*******, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1
ТЗ за сумата от 4252.80 лв. – неплатена част от цената на продадени
доставени в периода от 11.07.2017 г. до 20.02.2018 г. компютърно оборудване,
5
периферни устройства, резервни части и офис техника по обособени позиции,
съгласно Рамково споразумение № 80.09-19/26.02.2016 г., сключено между
********, гр. София и /ФИРМА/, гр. София, за което в периода от 11.07.2017 г.
до 20.02.2018 г. са издадени 5 фактури, като погасен чрез плащане след датата
на завеждане на исковата молба – на 12.07.2023 г.
ОСЪЖДА ******** БУЛСТАТ ******* с адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/ с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ********
сумата от 172.16 лв. – направени в исковия процес по гражданско дело №
33883/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав разноски за
дължима държавна такса, по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ******** БУЛСТАТ ******* с адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/ с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ********
общата сума от 1452.84 лв. – разноски, направени по частно гр. дело №
30092/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, по аргумент за
противното от чл. 78, ал. 2 ГПК и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6