№ 20368
гр. София, 16.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:......
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20241110105128 по
описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за осъждане на .... да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 24000 лв.- представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди болка и страдание в резултат на нарушение на правото на
европейския съюз, като не го е освободил ато лице, осъдено по непредявено обвинение и се
явява незаконно задържано лице, като не решава подадена от ищеца М. Жалба 12172/2023г.
на ГДНИ до СГС , подадена по реда на чл. 416, ал. 8 НПК, с което се иска ревизия на
присъда по НОХД 1018/19 ВКС , поради осъждане по непредявено обвинение.
В Софийски районен съд е налице производство, по предявена искова молба с вх. № 256714/15.09.2023 г., по
която е образувано по - ранно гр. д. № 51291/2023г. от ищеца срещу същия ответника за присъждане н
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от ответника по настоящото производство, като ищецът е
предявил иска си за присъждане на сумата в размер на 24 000 лв. за различен период, като претендира да е
претърпял вреди от това, че ответникът не образува производство по реда на чл. 416, ал. 8 ГПК по подадена от
него жалба 284198/23г. на СГС за освобождаване като противозаконно лишено лице от свобода, осъдено по
непредявено обвинение по нохд 1018/19г. ВКС.
Исковите молби, макар и с различно формулиран текст, съдържат едно и също искане, а
именно: искане за обезщетение за неразгледани жалби по реда на чл. 416, ла. 8 НПК във
връзка с осъждане по непредявено обвинение по КНОХД № 1018/2019 на ВКС. Само по себе
си фактът, че исканията са отправени с различни жалби, не променя обстоятелството че се
касае за едно и също искане, което не е удовлетворено от страна на адресата СГС. Т.е. касае
се за бездействие, за което са образувани настоящото производство и другите такива пред
СРС - гр. д. № 51292/23г. ;гр. д. № 51293/23г.гр. д. № 51294/23; гр. д. № 51295/2023г.
Именно гр. д. № 5128/2024г. по описа на СРС е образувано по идентична искова молба с
горните - като претенцията е обезвреда от вреди поради бездействие на ответника по
описани различни молби - жалби - с едно и също искане в последните.
В Определение на ВКС по ч.гр.дело № 1929/2023 г. се изтъква, че конкретното
съдържание на всяка една жалба и искане, които ищецът е отправил към ВКС е въпрос от
съществото на спора. Преценката относно това какъв е предмета на делото следва да се
извърши въз основа на изложените твърдения в исковата молба а те са идентични в
отправената искова молба по настоящето дело, както и в предходно образуваните дела с
номера: гр. д. № 51292/23г. ;гр. д. № 51293/23г.гр. д. № 51294/23; гр. д. № 51295/2023г. с
претенция за обезщетение на причинени неимуществени вреди, претърпени от бездействие
на ответника по администриране – мълчалив отказ по жалби с едно и също искане в
1
последните.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че с решение № 204/12.06.2015 г.
на ВКС по гр.д.№ 7046/2014 г. IV-то ГО, се приема, че когато са причинени неимуществени
вреди с няколко деяния, които са свързани помежду си и са осъществени в непродължителен
период от време обезщетението се определя глобално, като това още в по-голяма степен
важи за деликт, причинен с бездействие. Ето защо съдът като прецени конкретните
обстоятелства и задължителната съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, намира, че са
налице предпоставките по чл.126 от ГПК като настоящето дело се явява по - късно
образувано спрямо гр. д. № 51292/23г. ;гр. д. № 51293/23г.гр. д. № 51294/23; гр. д. №
51295/2023г. по описа на СРС.
От така установените факти, съдът прави извод, че са налице няколко образувани и висящи
към момента дела, по които страни са едни и същи субекти - Е. Д. М. и СГС, и които имат
един и същи предмет,
Съдът констатира и че в двете искови молби ищецът е посочил периоди, през които твърди
да е претърпял неимуществените вреди, чието обезщетяване иска, които периоди са
различни. Това разминаване обаче също не може да обоснове извод за това, че предметът по
двете дела не съвпада, защото посочване на период, през който увреденото лице търпи
неимуществени вреди, не е елемент от фактическия състав на която и да е отговорност за
обезщетяване на неимуществени вреди, включително и тази, имаща за правопораждащ факт
акт, постановен от съда. Неимуществените вреди представляват отрицателни преживявания
на едно лице, които се пораждат от определено увреждане, като всички факти, свързани с
това в какви точно преживявания се изразяват те, за какъв период от време се търпят, са от
значение единствено за определяне по справедливост на размера на обезщетението, което се
следва на увреденото лице за тяхното възмездяване. От фактите, изложени в посочените по-
горе искови молби се установява, че по нито едно от делата не е предявен частичен иск за
присъждане на част от цялото вземане за обезщетение за претърпените от Е. М.
неимуществени вреди, тъй като ищецът по достатъчно ясен и категоричен начин сам е
определил периода, а да се насочва същия към измените ( чрез нарочно указание за
уточнение, при положение че липсва всякакво съмнение, за това, че исковете са предявени в
пълен размер) на иска и преминаването от общ в частичен такъв, настоящият съдебен състав
счита за недопустимо вмешателство и нарушение на принципа на диспозитивното начало.
Това означава, че и по двете дела е предявено цялото вземане за обезщетение за претърпени
вреди, а не отделни части от него. С оглед на това и предвид пълното съвпадение на
правопораждащите факти по двете дела, трябва да се заключи, че предмет на тези
производства е едно и също субективно материално право. В нормата на чл. 126 ГПК е
въведено правило, което цели да избегне възможността по един и същи правен спор да бъдат
постановени повече от едно съдебни решения, включително и противоречиви такива. С нея е
предвидено, че когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела
между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело
се прекратява служебно от съда. За да е налице уредената в тази норма хипотеза, следва да
се установи, че е налице пълна идентичност между двете висящи дела по страни и по
предмет, т.е. предявените искове да се основават на едни и същи правопораждащи факти и
да е заявен едно и също искане към съда. В случая, както се посочи, се констатира пълна
идентичност от субективна и обективна страна между настоящото дело и гр. д. № гр. д. №
51292/23г. ;гр. д. № 51293/23г.гр. д. № 51294/23; гр. д. № 51295/2023г. СРС – между едни и
същи лица, които са страни по всички изброени по - горе дела, едно и също е и предявеното
вземане за обезщетение вреди, което произтича от един и същи факт за всички дела, като по
всяко от тях предмет на разглеждане е съществуването на цялото вземане. Настоящият
съдебен състав намира, че делата, образувани по посочените искови молби, имат обективен
и субективен идентитет. Разликата в номерата на жалбите, посочени в отделните искови
2
молби, не променят този извод, доколкото съдебно предявеното право е за защита от
неадминистриране на искане за възобновяване на едно и също дело, което е защитимият
интерес, без значение колко пъти това искане е направено пред органа, който дължи
действията по администрирането му. Фактическото основание на исковите молби е напълно
идентично, идентична е и претенцията (петитума). Тази практика е формирана във връзка с
множество предявени искове на същия ищец срещу ...... за обезщетение за неимуществени
вреди от бездействието на Главния прокурор да поиска възобновяване на същото
наказателно дело и се съдържа в определения № 35 от 4.01.2024 г. по к. ч. гр. д. № 5350/2023
г. на IV ГО, № 007 от 12.12.2023 г. по к. ч. гр. д. № 4952/2023 г. на III ГО, № 3343 от
2.11.2023 г.по ч. гр. д. № 4478/2023 г. на III ГО, № 2624 от 19.09.2023 г. по к. ч. гр. д. №
3168/2023 г. на III ГО, № 2128 от 13.07.2023 г. по к. ч. гр. д. № 2471/2023 г. на III ГО на ВКС
и др. Съставите на ВКС са приели, че разликата във входящите номера на подадени от
страната жалби с искания за възобновяване не променя извода за идентичност на делата,
образувани въз основа на различни искови молби пред съда за присъждане на обезщетение
за вреди от бездействието на държавния орган. Счели са, че се касае за дела със субективен и
обективен идентитет, поради което прекратяването на по-късно заведените дела съответства
на утвърдената практика на ВКС. Настоящият състав споделя вече установената практика. В
случая следва да се добави, че от решаващо значение за предмета на спора по предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди е бездействието на съответния орган, което е
мотивът в всички искови молби по по отношение на всички жалби с едни и същи
съображения, независимо какви основания в своите искания е формулирал ищецът. С оглед
на това и доколкото към момента образуваните пред Софийски районен съд дела, описани
по - горе, са висящи, то трябва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК и
по-късно заведеното, което е това по гр.д. № 5128/2024г. СРС 34 – ти състав, следва да се
прекрати служебно от съда.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 5128/2024г. по описа на СРС, 34 – ти състав като
образувано по недопустими искове.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба, подадена в едноседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3