Р Е
Ш Е Н И Е
№ ................
гр.
Карлово, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ наказателен състав,
на
пети април две хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Гюрай Мурадов
при
секретаря Маргарита Тянчева, като разгледа докладваното от съдията наказателно
административен характер дело №124 по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш на ОД на МВР –
Пловдив, серия К *******за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който на П. ***** Я. с ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен, като в жалбата излага конкретни доводи. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се и представлява. Депозирано
е писмено становище от процесуалният му представител - адв.П., който поддържа и
доразвива жалбата, като посочва, че ЕФ е незаконосъобразен, поради което моли
да бъде отменен. Претендира разноски.
Процесуален представител на
административно-наказващия орган, издал електронния фиш, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява в съдебно заседание, но взема писмено
отношение по жалбата, като моли ЕФ да се потвърди. Претендира разноски.
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 19.02.2020г.,
като същият е обжалван на 24.02.2020г., т.е. жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН,
във вр. с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
РС Карлово, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 20.06.2019 г. в 12.14 часа, МПС - лек
автомобил марка “****”, с рег. № *****, собственост на П. ***** Я. с ЕГН **********,***
се движел по ул. „Т.Р. *** в гр.Карлово, обл.Пловдив, където при максимално
разрешената скорост за движение в населено място от 50 км/ч., процесният автомобил
се движел със скорост от 65 км/ч. Поради движението си с превишена скорост,
автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна техническа
система тип „ТFR1
– М”, № 612, монтирана на полицейски автомобил с номер *****.
В последствие, от ОД на МВР – Пловдив,
бил издаден електронен фиш серия К № *****, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който на жалбоподателя, като
собственик на МПС е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50
лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП
жалбоподателят не е представил писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление, поради което отговорността
за нарушението правилно е ангажирана в лицето на И.В.К.с ЕГН **********, като
собственик на автомобила, съгласно справката на КАТ във връзка с правилата по
чл.189, ал.5 и чл.188, ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от присъединените
на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената по горе фактическа
обстановка съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен съставът на
вмененото административно нарушение. Нарушението за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, касае превишаване на разрешената скорост, която
за път в населено място е 50 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената
като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на
производството доказателства се установява съставомерността на констатираното
нарушение, тъй като автомобилът на нарушителят Я. е заснет при движение със
скорост от 65 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като е отчетена и
допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч при измерване на скоростта, при въведено
ограничение от 50 км/ч. Спорното в
случая е дали АНО е следвало да издаде обжалвания електронен фиш или нарушителя
е трябвало да бъде санкциониран съгласно правилата в чл.39, ал.2, във вр. с ал.4
от ЗАНН. Съгласно текста на чл.189, ал.4 от ЗДвП, то „При нарушение, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи”. Обжалвания електронен фиш обаче се явява
незаконосъобразен според съда, тъй като съгласно разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН, „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител,
когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат
глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен
фиш.” В случая, с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно
на 50 лева, като това попада в хипотеза по чл.39, ал.2 от ЗАНН. Същия текст
гласи, че „За маловажни случаи на административни нарушения, установени при
извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените
контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до
50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността
на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението,
нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния
орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата и се изпраща на
финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На
нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата. При това
положение, макар и минимумът предвиден за нарушението на Я. вече да не се явява необжалваем, то същото
следва да квалифицира, като “маловажен случай”. Според правилата на цитираните
по - горе законови разпоредби в тези случаи, редът за санкциониране е този с
фиш /но не електронен такъв/, а при отказ /т.е. липса на съгласие/ е следвало
да се състави АУАН, респективно да се издаде НП. Този извод следва
недвусмислено и от текста на чл.85а от ЗАНН, според който “Доколкото в този
закон няма особени правила за административно-наказателния процес, при
нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата”. От тук
следва и извода, че ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие
на съответно правило в него, както е в случая. Във връзка с горното, то текста
на чл.189 ал.4 от ЗДвП няма как да се яви и като специален по отношение тези на
чл.39, ал.4 и чл.85а от ЗАНН. Направеното възражение във връзка с нарушението на
чл.39, ал.2, във вр. с ал.4 от ЗАНН се явява основното, като то следва да бъде
уважено и обжалвания фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Във връзка с
основанието поради което отменя обжалвания електронен фиш, съдът не намира за
необходимо да се произнася по всички останали възражения направени от страна на
жалбоподателя и неговия повереник. Все пак следва да се посочи, че не се
установяват допуснати нарушения във връзка с използването на АТСС и
обстоятелствата относно действията на полицейския орган който го е използвал.
В тази насока са и решения по КНАХД № 2561/2020г.
и КНАХД № 1789/2020г. и двете на Адм. съд Пловдив.
Предвид изхода на делото, искането на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя се явява основателно и следва да бъде уважено. Съгласно тази
разпоредба, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. По настоящото
производство те се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на
чл.18, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита
и съдействие по дела срещу наказателни постановления (за една инстанция), в
които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 300 лв. Предвид и което искането до този размер следва да
бъде уважено, като съдът осъди О.н.М.П. да заплати на жалбоподателя направените
разноски в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
1.ОТМЕНЯ електронен фиш серия К *******за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на П. ***** Я. с ЕГН **********,***, е
наложено административно наказание “глоба” в размер в размер на 50 лева на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
2.ОСЪЖДА ОДМВР гр.Пловдив да заплати на П.
Д. Я. с ЕГН **********,*** сумата от 300 /триста/ лева, представляващи
направени по делото разноски.
3.Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Районен съдия:………………