№……...............
12.03.2018 г.,
гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, в закрито съдебно заседание, проведено на дванадесети
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
разгледа
докладваното от съдия Т.Димитрова частно административно дело № 762 от 2018 г. по описа на АС-Варна и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на М.Д.И. ЕГН **********, подадена чрез Димо И. Петров (баща), с която на
основание чл. 250 от АПК се иска съдът да разпореди на Трето РУ към ОД на МВР
Варна да прекрати действията по задържането без основание на постановен акт, с
който е уважена жалба с вх. № ИЗ 000-23858/01.12.2017 г. по описа на Трето РУ
Варна, с която жалба е било поискано задържаното лице да бъде освободено.
Сочи се, че на 30.11.2017 г. М.Д.И. ЕГН **********
е бил задържан в Трето РУ Варна, като Димо И. Петров е подал жалба с вх. № ИЗ
000-23858/01.12.2017 г. по описа на Трето РУ Варна, с която жалба е било
поискано задържаното лице да бъде освободено. Заявява се, че на 01.12.2017 г. в
17 ч. М.Д.И. е бил освободен, като не е ясен актът, с който компетентният
държавен орган се е произнесъл по жалба с вх. № ИЗ 000-23858/01.12.2017 г. по
описа на Трето РУ Варна.
С Разпореждане на съда от 09.03.2018 г. съдът
е задължил Трето РУ към ОД на МВР Варна незабавно – най-късно до 15,30 ч. на
09.03.2018 г. да представи в АдмС-Варна данни за основанието на извършените
действия - задържането М.Д.И. ЕГН **********, като изрично заяви понастоящем М.Д.И.
ЕГН ********** задържан ли е и на какво основание. Със същото разпореждане е
указано на М.Д.И., че следва да представи доказателства за представителната
власт на Димо И. Петров и за заплащане на дължимата държавна такса. Съдът е
указал и необходимостта от уточнение на искането, доколкото е налице
противоречие между соченото в обстоятелствената част на исковата молба и
направеното искане (заявява се, че на 01.12.2017 г. в 17 ч. М.Д.И. е бил
освободен от Трето РУ Варна, където е бил задържан, а същевременно на
09.03.2018 г. се иска съдът да прекрати разпореди на Трето РУ към ОД на МВР
Варна да прекрати действията по задържането). Съдът е предупредил М.Д.И. за
неблагоприятните последици при неотстраняване на нередовността на исковата му
молба.
На 09.03.2018 г. началникът на Трето РУ
Варна представя по делото писмено заявление, в което сочи, че М.Д.И. е задържан
на 30.11.2017 г. в 23,30 ч. със Заповед рег. № 1682/2017 г. в Трето РУ Варна на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и освободен в 17,00ч. на 01.12.2017 г.
Сочи се, че по случая е образувано БП № 1730/01.12.2017 г. за извършено
престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК. На 12.03.2018 г. ответникът представя в
съда и преписката във връзка с процесното задържане.
На 12.03.2018 г. М.Д.И., чрез пълномощника
си Димо И. Петров представя доказателства за представителната власт на Петров,
негов баща, както и представя копие от разписната книга на МВР, от която се
установява, че М.Д.И. е освободен поради отпаднало основание. С молбата си И.
заявява, че по делото търси този акт, с който е освободен поради отпаднало
основание за задържането, като изрично се заявява, че се иска „да се прекратят
действията по задържането, на акта, който административният орган се е
произнесъл по освобождаването“.
Съдът намира искането на И. за редовно, но
недопустимо с оглед следните съображения:
Съгласно чл. 250, ал.
1 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на
действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се
основават на административен акт или на закона. С посочената разпоредба е предвидена процесуална възможност за защита
от действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не
се основават на административен акт или закона. При това действията трябва да
засягат, т.е. да нарушават ефективно или да застрашават права, свободи или
законни интереси, без значение дали имуществени или неимуществени, на
частноправни субекти, както и компетентността на държавни органи. Това е защита
само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон
правомощия на органа и функции на длъжностното лице.
В случаите когато действията са вече извършени
или преустановени, този ред за защита е недопустим, защото прекратяването им
вече е осъществено, респ. съдебното разпореждане за безусловното им
прекратяване по чл. 253, ал.
2 АПК би било безпредметно. Защитата по чл. 250 и сл. АПК намира приложение само, когато незаконосъобразните действия
продължават да се осъществяват, поради това, че целта на производството е
преустановяването им чрез разпореждане на административния съдия. Ето защо този
способ на съдебна защита е неприложим в случаите, когато неоснователните
действия са прекратени. В случая задържаният на 30.11.2017 г. М.Д.И. е бил
освободен на 01.12.2017 г., факт, който
се установява от приложените по делото доказателства, а и И. изрично го заявява
в искането си, т.е. към настоящия момент И. не е задържан, респ. действието, срещу което И. търси защита по реда на чл. 250,
ал. 1 от АПК е прекратено, преустановено.
От това следва, че
искането на жалбоподателя е недопустимо
поради липсата на правен интерес от търсената защита по реда на чл. 250, ал. 1
от АПК,
същото не следва да се разглежда по същество и трябва да се остави без
разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Правният интерес на И. не се обосновава и от соченото,
че не му е ясно с какъв акт се е произнесъл компетентния орган по подадената
жалба с вх. № ИЗ 000-23858/01.12.2017 г. по описа на Трето РУ Варна, който акт И.
двукратно заявява, че търси по настоящото дело. От значение за наличието на
правен интерес от търсената защита по реда на чл. 250 от АПК е наличието на
действие на административен орган или длъжностно лице, което не се основава на
административен акт или на закона, чието прекратяване оспорващият иска. В
случая задържането на М.Д.И., освен че се установява, че е въз основа на
административен акт, е и прекратено. Обстоятелството налице ли е произнасяне от
административния орган по подадената жалба с вх. № ИЗ 000-23858/01.12.2017 г.
по описа на Трето РУ Варна е без правно значение за
настоящия спор и е недопустимо посредством заявена защита по реда на чл. 250 от АПК да се цели снабдяването с доказателства за произнасяне на административния
орган, каквото всъщност се цели в случая.
Водим от горното и на основание чл. 159,
т. 4 от АПК, Варненският административен съд, ХХV състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането
на М.Д.И. ЕГН **********, с което на основание чл. 250 от АПК се иска съдът да
разпореди на Трето РУ към ОД на МВР Варна да прекрати действията по задържането
без основание на постановен акт, с който е уважена жалба с вх. № ИЗ
000-23858/01.12.2017 г. по описа на Трето РУ Варна, с която жалба е било
поискано задържаното лице да бъде освободено.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 762/2017 г. по
описа на АдмС–Варна.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: