Р Е Ш Е Н И Е
№ 2 01.07.2019г.,
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 5 по описа на съда
за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 АПК във
връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба на М.С.Я., ЕГН ********** срещу Заповед за задържане на лице рег.№ ***.,
издадена от Л.Ч. *** към Областна дирекция на вътрешните работи – Пловдив, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
е заповядано за срок до 24 часа задържане на М.С.Я. в помещение за временно
задържане на РУ ***.
Жалбоподателят,
чрез своя пълномощник, иска от съда да постанови решение, с което да отмени
оспорваната заповед като незаконосъобразна. Излага съобразения за липсата на
предпоставки за задържане и неспазване на изискванията за съдържание.
Ответникът
– органът, издал оспорвания акт Л.Ч., изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът,
като разгледа направените възражения и приложената административна преписка,
намери за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е допустима.
Разгледана
по същество жалбата, според настоящия съдебен състав, е неоснователна.
С
атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок до 24
часа, М.С.Я. е бил задържан в помещение за временно задържане на РУ на МВР,
извършител на престъпление по чл.343, ал.4, във връзка с чл.342, ал.1 НК по ДП
№ ***. по описа на Сектор „Разследване на престъпления по транспорта – ***”.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен полицейски орган, в пределите на материалната му компетентност по чл.72, ал.1 ЗМВР, в установената от закона
форма. Съгласно чл.74, ал. 1 ЗМВР, задържането на лицата по
чл.72, ал.1 ЗМВР се извършва с писмена
заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл.74, ал.2 ЗМВР. Съобразно т.2 на същата
разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания
за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. Оспорената заповед има
съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР като съдържа името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за
задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР. В оспорения административен
акт изрично е посочено, че лицето, веднага след задържането си е запознато с
правата по чл.72, ал.3 и 4 и чл.73 ЗМВР, за което е положил подпис. Посоченото
в заповедта правно основание на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР е наличие на данни
за извършено престъпление по чл.343, ал.4, във връзка с чл.342, ал.1 НК, като в
конкретния случай изрично е посочено, че е налице ДП № ***. Спазен е срокът по чл. 73 ЗМВР,
тъй като жалбоподателят е задържан на 27.03.2019г. в 23:00 ч., освободен на
28.03.2019г. в 16.45 ч., преди изтичане на 24 часа от задържането му.
От
материалите по делото се установява, а и не е спорно, че на дата 27.03.2019г. около
22.15 ч. полицейски служители са били уведомени за настъпило тежко
пътнотранспортно произшествие, с четирима починали, на територията, обслужвана
от РУ ***. Местопроизшествието било посетено, като на място бил и разследващ
екип от сектор „***, екипи на сектор ПП – ОД на МВР – Пловдив. Не се спори, че
е осъществен сблъсък между два автомобила, като двете лица от единия автомобил
били превозени до УМБАЛ „Свети Георги” – Пловдив за оказване на медицинска
помощ, както и че ответникът по жалбата е посетил болничното заведение,
респективно че жалбоподателят, който не се е нуждаел от хоспитализация, е бил
поканен в РУ – *** за изясняване на случая. Съдът намира за неоснователно
направеното с жалбата възражение, че към момента на постановяване на
задържането липсвали данни г-н Я. да е управлявал МПС, с което е причинено ПТП,
тъй като това възражение не се подкрепя от доказателствения материал по делото.
От показанията на разпитания свидетел А.О. не може да се направи категоричен
извод, че именно към момента на задържането той е съобщил, че е управлявал МПС,
а още по-малко, че това обстоятелство е съобщено на ответника по жалбата. В
този смисъл и доколкото целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може
да бъде проведено предварително разследване, следва да се приеме, че
възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна
мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Следва
да се имат предвид късният час на настъпване на ПТП, обстоятелството, че двете
лица – жалбоподателят и А.О. са откарани в болница, за преценка здравословното
им състояние, които обстоятелства според съда допълнително са затруднили
изясняването на ситуацията. Не се спори, че веднага след изясняване на
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и липсата на съпричастност на
жалбоподателя към престъплението, същият е бил освободен, а именно
приблизително седем часа преди изтичане срока на задържането.
Поради
това съдът намира, че по делото са събрани доказателства относно наличието на фактически основания за
издаването на оспорената заповед, поради което жалбата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Я., ЕГН ********** срещу Заповед
за задържане на лице рег.№ ***., издадена от Л.Ч. *** към Областна дирекция на
вътрешните работи – ***.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Пловдив в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ