Р Е Ш Е Н И Е
№262883
гр. Варна, 29.11.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА сложи за разглеждане
докладваното от съдията гр. дело № 14313
по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Искът е предявен от адвокат Д.Ж.К. ***,
сл.тел.*, като пълномощник на А.Е.А., ЕГН ********** ***, настоящ адрес:***-2
срещу Н.Е.У., ЕГН ********** ***.
Ищецът претендира от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати, сумата от 12 000 лева, представляваща стойността
на вложените материали и труд за извършените подобрения, с която сума се е
обогатил собственикът на Ателиетата - ответникът, за сметка на ищеца, от която
сума 6 830.18лв. за ателие №1 и 5 169.82лв. за ателие №2, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска - 06.11.2020год., ведно с
всички направени разноски по делото.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът
живее от 2005г. до началото на м.октомври 2019г. в сл.имоти: Ателие №1
за индивидуална творческа дейност, с площ от 18 кв.м., находящо се в *,
състоящо се от помещение за творческа дейност, антре, складово помещение и
санитарен възел, попадащо на партерния етаж на жилищната сграда, построена в
УПИ VIII-* кв. *, * м.р. на града, при граници: коридор и от две страни двор,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху земята, както и Ателие №2 за индивидуална творческа дейност, с
площ от 20 кв.м., находящо се в *, състоящо се от помещение за творческа
дейност, антре и санитарен възел, попадащо в партерния етаж на жилищната
сграда, построена в УПИ VIII-* кв.120, 28 м.р. на града, при граници: стълбищна
клетка, от две страни: двор и изба, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху земята.
Той счита, че е собственик на
двете посочени по-горе Ателиета, въз основа на продължило повече от 10 години
необезпокоявано и явно владение. Той е започнал владението върху гореописаните
имоти от м.февруари 2005г., като е осъществявал фактическа власт върху имотите.
Само той се е грижил за имотите,
като е правил необходимите ремонти, а през есента на 2016год. с оглед раждането
на сина си, е извършил основен ремонт в имотите си. Отначало е сключил договор
с фирма за цялостния ремонт - от 02.09.2016г., но поради забавяне и незапочване
на работа, ищецът е извършил ремонтните дейности с други майстори.
Заведено е гражданско дело
№2511/2017г. на ВРС-19 с-в, с което ищецът иска да бъде прието за установено по
отношение на Н.Е.У., ЕГН ********** ***, че именно А.Е.А., ЕГН ********** *** е
собственик на тези имоти.
За жалост, съдът решава, че
собственик е настоящият ответник, а ищецът е държател. Ищецът напуска в
началото на м.октомври 2019г. имотите, неколкократно кани чрез процесуалния си представител ответника да му
заплати направените от него подобрения в имотите, но категорично му е отказано.
Ето защо за него възниква
правният интерес да предяви настоящия иск за заплащане на извършените от ищеца
подобрения в горепосочените имоти, вследствие на които се е увеличила
стойността им с 12 000 лева, което представлява обогатяване на собственика на
Ателиетата - ответникът, за сметка на ищеца. Подобренията, които са извършени
са следните:
В АТЕЛИЕ №1- сменена дограма -
PVC петкамерна, с двойно отваряем механизъм, бял цвят - 1000лв.
Подпрозоречни первази - 200лв.
Врата на стаята-алуминиева -
240лв.
Положен ламинат - 8 мм, 412лв.
Первази и преходници за ламината
- 95.93лв.
Изолация – външна –фибран - 600лв.
и вътрешна – стиропор - 400лв.
Циментова замазка на пода -
200лв.
Мазилка, шпакловка и боядисване -
500лв.
Монтирана вградена кухня, с
размери за конкретното пространство горни и долни шкафове - 1800лв.
Закупени уреди за вграждане
абсорбатор, бойлерче, мивка, плот-654.25лв.
В коридора има положен
гранитогрес 200лв. Сменени контакти и ключове - 8 бр. - 28.00лв.
Сумата, която е за АТЕЛИЕ №1 е
6330.18лева. Към тази сума ищецът претендира и 500лв. за труд или общо сума в
размер от 6830.18лв.
В АТЕЛИЕ №2 - алуминиева врата -
2 бр. - 480лв.
Врата интериорна - 1бр. - 210лв.,
ведно с монтаж от 60 лв.
Коридор – плочки - 150 лв.
Вграден гардероб - 1100лева,
който не може да се демонтира и е изпълнен заедно с кухнята по поръчка от
дърводелец.
Дограма - пет камерна, с двойно
отваряем механизъм, бял цвят -800лв.
Подпрозоречни первази - 200лв.
Под – ламинат - 8 мм., 212.67лв.
Циментова замазка на пода -
200лв.
Шпакловка и боядисване - 300лв.
Изолация - външна - 600лв.
Баня/тоалет – плочки - 148.50лв.,
мивка - 100лв., санитария - 300лв., сменени хоризонтални щрангове - 200лв.
Сменени контакти и ключове - 8
бр. - 28.00лв.
Сумата, която е за АТЕЛИЕ №2 е
4729.17 лева. Към тази сума ищецът претендира и 440.65лв. за труд или общо сума в
размер от 5169.82лв.
По отношение наведените с
отговора на исковата молба възражения по редовността на иска прави следните
уточнения с молба вх.№ 269825/21год.
Относно възражението за индивидуализиране на сумите, прави
следните уточнение: абсорбатор - 139 лева, бойлерче - 159 лева, мивка -117.25
лева, плот - 239.00 лева Общо тази претенция в ИМ е записана 654.25 лева.
Под термина "санитария"
е имал предвид: моноблок, душ батерия и стенна батерия, като ги посочва като
отделни претенции: моноблок-141.41 лева, душ батерия - 90.26 лева, стенна
батерия - 68.33лева. Общо тази претенция в ИМ е записана 300 лева.
Количеството на настилките са
както следва:
За АТЕЛИЕ 1
Ламинат - 15.50 кв.м.
Топлоизолация - 40 кв.м.
замазка на пода - 18кв.м.
шпакловка по стени и тавани - 69
кв.м
боядисване - 50 кв.м
коридор-настилка - 2.30 кв.м.
АТЕЛИЕ 2
коридор настилка от плочи - 6
кв.м. ламиниран паркет - 10 кв.м. замазка на пода - 18 кв.м. шпакловка - 68
кв.м. боя - 68.кв.м.
топлоизолация - 13.50 кв.м.
плочки в банята - 12 кв.м. теракотни плочки - 2 кв.м.
Ответникът в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,
депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощник адв.В.Д.
от ВАК. Намира искът за неоснователен. Оспорва го и моли съда да отхвърли иска,
като присъди на ответника сторените съдебни разноски, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК.
По
твърденията в исковата молба.
Ответникът
оспорва твърденията, че в началото на м. октомври 2019 г. ищецът е напуснал
имота. До настоящия момент държането на този имот/фактическата власт върху него
не е предадено на ответника. Ответникът
няма никакъв достъп до имота, такъв му е отказан, след приключването на
водените от ищеца дела срещу ответника и неговата майка заради настояването да
му бъдат заплатени суми за подобрения, които той твърди, че е извършил в
ползвания от него без правно основание имот.
Оспорва,
че ищецът е извършил „подобренията", описани в исковата молба, времето на
извършването им и тяхната стойност
Твърди, че процесните ателиета, които ищецът
ползва и към момента са на приземен/ избен етаж на жилищна сграда, построена в
периода 1979-1984 г. от бабата на страните по делото К. К. и нейния втори
съпруг А. К. /с рождено име А. А. К./. Ищецът и ответникът са първи братовчеди,
майката на ответника Н. А. М. и бащата на ищеца Е. А. са брат й сестра, родени
от брака между баба им К. К. и първия й съпруг А. Е., починал през м. август
1965 г. След смъртта на бабата на ответника, майка му Н. А. М. чрез три последователни
разпоредителни сделки, предмет на нот. акт No * том *
н.д. */93 г., на ВН, на нот. акт No * том * н.д. 10626/95 г. на ВН и на нот.
акт No * том * н.д. */96 г. е придобила изцяло собствеността върху
притежаваните от нейната майка и втория й съпруг имоти, представляващи ПЪРВИ
ЕТАЖ от жилищна сграда, находяща се в *, състоящ се от входно антре, кухня,
всекидневна, хол, две стаи, баня, тоалет, 1/2 ид. част от стълбището между
първия и втория етаж, ГАРАЖ от дясната страна на жилищната сграда откъм
улицата, ДВЕ ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ от югозападната страна на сградата, както и 1/4
ид. част от отстъпеното право на строеж. На 27 ноември 1997 г. чрез сделка за
дарение, обективирана в нот. акт No * том * н.д. */97
г. на ВН, ответникът е придобил от майка си собствеността върху изцяло
притежаваните от нея имоти- жилищна сграда с избени помещения и гараж. От 2002
г. ответникът живее и работи последователно в Канада и в САЩ. През 2004 г. той
е продал първия етаж от жилищната сграда на трети лица. По молба на майка си е
отложил продажбата на избените помещения и гаража, за да може в тях да живее
нейният брат /бащата на ищеца/ Е. А., който е нямал свое жилище, нямал е
образование, цял живот се е занимавал с рибарство, нямал е постоянни доходи и е
бил разделен с майката на ищеца. Ответникът е уважил желанието на майка си и
през 2005 г. е предприел съответните технически действия за смяна на
предназначението на избените помещения и на гаража в две ателиета, за да имат
самостоятелен статут и да бъдат запазени като самостоятелни обекти. Поради
обстоятелството, че живее постоянно извън България ответникът не е посещавал
имота.
През
2017 г. ответникът е получил съдебни книжа, от които е узнал, че ищецът е
предявил иск срещу него, в който излага, че в ателиетата живее само А.Е. /със
семейството, което е създал/и претендира да бъде признат за собственик на
основание изтекла в негова полза придобивна давност. Ответникът тогава е
разбрал, че неговият вуйчо /баща на ищеца/, заради когото ответникът е приел
молбата на майка си да не продава целия притежаван от него имот не живее в този
имот и изобщо не го ползва, както и че първият му братовчед опитва, използвайки
добронамереността му и дългогодишното му отсъствие от страната, да придобие
имот, който никога не е смятан за негов и не е бил изоставен от действителния
му собственик. С влязло в сила решение по гр.д. No 2511/2017 г. по описа на
ВРС-19 с. е отхвърлен предявеният от А. А. положителен установителен иск, за
признаване за установено в отношенията му с ответника, че ищецът е собственик
на процесните имоти, на основание осъществявано давностно владение.
След
влизане в сила на решението по гр.д. No 2511/2017 г. по описа на ВРС-19 с. от
името на бащата на ищеца – Е. А.Е./чрез същия процесуален представител,
представляващ ищеца по приключилото дело са предявени искове срещу майката на
ответника- Н. А. М. за отмяна на дарението на процесния имот, обективирано в
нот. акт No *, том *, дело No */194 г. на нотариус
при ВРС и за заплащане на сумата от 65 000 лв., представляваща стойността на
дарената 1/3 ид. ч. от имота. С влязло в сила решение по гр.д.No 1230/2018 г.
по описа на ОС - Варна исковете са отхвърлени.
Излага
заявените до тук обстоятелства, тъй като счита, че изясняването на
действителните отношения между страните е от значение за въведените в този
процес спорни отношения, предмет на поредните предявени за тези имоти искове.
Заявява,
че евентуални действия за извършване на ремонт на помещенията са без знанието
на действителния собственик и могат да бъдат преценявани само като действия за
неговото поддържане заради удобството на лицето, което го обитава. Очевидно е,
че отношенията между страните до предявяване на иска, предмет на гр.д. No
2511/2017 г. по описа на ВРС-19 с. са почивали на обичайните нравствени норми
за подобни случаи- ответникът е уважил волята на майка си процесните ателиета
да не бъдат продавани, за да може нейният брат /баща на ищеца да живее в тях/,
проявил е търпимост към ползването на ателиетата, като резултат на
междуличностните близки родствени отношения между тях двамата, поради което
ищецът е упражнявал фактическа власт върху ателиетата при условията на търпими
действия по смисъла на приетото в Решение №122/03.12.2020 по дело №3549/2019 г.
Първо гражданско отделение на ВКС. В случая е осъществена реципрочност, защото
срещу положения личен труд за поддържане на имотите, ищецът заради баща си е
осъществявал безвъзмездното им ползване в продължение на повече от 15 години,
поради което не разполага с вземане нито по чл.59 ЗЗД, нито по чл.61 ЗЗД-няма
обогатяване на ответника за сметка на обедняване на ищеца /в т.см. Решение № 42
от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2819/2019 г., III г. о., ГК/.
В
допълнение заявява, че ответникът не
дължи увеличената стойност на имотите и защото евентуално извършените разходи
от ищеца не са в качеството му на добросъвестен подобрител.
Твърдените
разходи за част от заявените подобрения не са за необходими и полезни разноски
- ищецът може да разглоби и вземе кухнята,закупените уреди за вграждане и
гардероба.
Писмените
доказателства, представени към исковата молба не
установяват
влагане от ищеца на закупените материали и движими вещи в процесните ателиета.
Към 2016 г., когато е заявил извършване на подобренията ищецът е бил собственик
и на други недвижими имоти - в *. Представеният договор за извършване на
цялостен основен ремонт няма достоверна дата, както и цена за изпълнение на
възложената дейност.
По тези
съображения моли съда да отхвърли
предявения иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца, сумата от 12 000
лв. и направените по този иск разноски.
На
основание чл.211 от ГПК предявява следните насрещни искове, с които претендира
от съда да осъди А.Е.А. ЕГН ********** *** да предаде на Н.Е.У., ЕГН **********
с регистриран постоянен адрес *** следните недвижими имоти, находящи се в *,
представляващи: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със запвед
№18-11566-05.11.2019 г. на Началника на СГКК- Варна, предназначение на
самостоятелния обект: ателие за творческа дейност (1), площ от 18 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж * под обекта: няма над
обекта: *, стар идентификатор * и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-73
от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
запвед №18-11566-05.11.2019 г. на Началника на СГКК- Варна, предназначение на
самостоятелния обект: ателие за творческа дейност (2) площ от 20 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *, под обекта: няма, над
обекта: *, стар идентиф. *, на
основание чл. 108 от Закона за собствеността, с присъждане на направените
по този иск разноски.
За
осъждане на А.Е.А. ЕГН ********** *** да заплати на Н.Е.У., ЕГН ********** с
регистриран постоянен адрес *** сумата от 12 190 лв. /дванадесет хиляди сто
и деветдесет лева/, съставляваща обезщетение за лишаването му от ползване
на собствените му недвижими имоти, находящи се * за
периода 20.07.2017 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 59 от Закона за собствеността, с присъждане на направените по
този иск разноски.
Ответникът аргументира насрещните
искове със следните фактически твърдения:
На
основание договор за дарение, обективиран в нот. акт No * том * н.д. */97 г. от
27.11.1997 г. на ВН ищецът по насрещните искове е собственик на недвижими
имоти, находящи се в гр. Варна, район Аспарухово, ул. „Света гора" No 3,
представляващи: самостоятелен
обект в сграда
с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със 3anBeflNo 18-11566-05.11.2019 г. на Началника на
СГКК- Варна, предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа
дейност (1), площ от 18 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *под обекта:
няма над обекта: *1, стар
идентификатор * и самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със запведИо
18-11566-05.11.2019 г. на Началника на СГКК- Варна, предназначение на
самостоятелния обект: ателие за творческа дейност (2) площ от 20 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *, под обекта: няма, над
обекта: *, стар идентификатор *.
Двата
имота се намират на приземния/ избен етаж на жилищна сграда, построена в
периода 1979-1984 г. от К. К. /баба на страните по делото/ и нейния втори
съпруг А. К. / с рождено име А. А. К./. Ищецът и ответникът са първи
братовчеди, майката на ищеца Н. А. М. и бащата на ответника Е. А. са брат й
сестра, родени от брака между баба им К. К. и първия й съпруг А. Е., починал
през м. август 1965 г. След смъртта на бабата на ищеца, чрез три последователни
разпоредителни сделки, предмет на нот. акт No 34 том XLIII н.д. */93 г, на ВН,
на нот. акт No * том * н.д. 10626/95 г. на ВН и на нот. акт No * том * н.д.
442/96 г., майка му Н. А. М. е придобила изцяло собствеността върху
притежаваните от нейната майка и втория й съпруг имоти, представляващи ПЪРВИ
ЕТАЖ от жилищна сграда, находяща се в *, състоящ се от входно антре, кухня,
всекидневна, хол, две стаи, баня, тоалет, 1/2 ид. част от стълбището между
първия и втория етаж, ГАРАЖ от дясната страна на жилищната сграда откъм
улицата, ДВЕ ИЗБЕНИ ПОМЕЩЕНИЯ от югозападната страна на сградата, както и 1/4
ид. част от отстъпеното право на строеж. На 27 ноември 1997 г. чрез сделка за
дарение, обективирана в нот. акт No *том * н.д. */97 г. на ВН, ищецът е
придобил от майка си собствеността върху изцяло притежаваните от нея имоти-
жилищна сграда с избени помещения и гараж.
От 2002
г. ищецът живее и работи последователно в Канада и в САЩ. През 2004 г. той е
продал първия етаж от жилищната сграда на трети лица. По молба на майка си е
отложил продажбата на избените помещения и гаража, за да може в тях да живее
нейният брат /баща на ответника/ Е. А., който е нямал свое жилище, нямал е
образование, цял живот се е занимавал с рибарство, нямал е постоянни доходи и е
бил разделен с майката на ответника. Ищецът е уважил желанието на майка си и
през 2005 г. е предприел съответните технически действия за смяна на
предназначението на избените помещения и на гаража в две ателиета, за да имат
самостоятелен статут и да бъдат запазени като самостоятелни обекти.
Ответникът
А.Е.А. ползва двата имота без правно основание. През 2017 г. той предяви иск
срещу ищеца за признаване за установено
в отношенията помежду им, че е собственик на описаните недвижими имоти на
основание изтекла в негова полза придобивна давност. С влязло в сила решение по
образуваното по предявения иск гр.д. No 2511/2017 г. по описа на ВРС-19 с.
искът е отхвърлен.
В
производството по гр.д. No 2511/2017 г. с отговора на исковата молба, подаден
на 20.07.2017 г., ищецът отправя покана до А.Е.А. да му предаде държането на
двете ателиета, както и да му заплаща обезщетение за ползването им в общ размер
от 300 лв. месечно (по 150 лв. за всяко от тях). До този момент ответникът не е
предал фактическата власт върху имотите и не е заплащал обезщетение за
ползването им.
Изложените
факти определят правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите насрещни
искове.
По тези
съображения и след като ищецът установи
изложените факти, моли съда да постановите решение, с което да уважи
изцяло предявените насрещни искове.
В срока за отговор на насрещните
искове, ответникът чрез процесуалния се представител адв.Д.К.
депозира отговор.
Депозираният
насрещен иск, заявен от ответника намира за
частично основателен. Сочи, че действително ответникът живее в обектите
по време на предходното дело, но от м.октомври 2019г. не ги ползва, а живее със
семейството си в гр. Варна, ул."Студентска" 6, ап.24-2, където има
апартамент.
Тъй
като е нямал връзка с ищеца са направени опити за предаване на ключове на
проц.му представител, но до реално предаване на ключове не се стига. Но така
или иначе, обектите не се ползват от ответника по иска от м. октомври 2019г.,
така че е неоснователно искането за каквото и да е обезщетение след
01.10.2019г.
Оспорва
и началната дата, от която се претендира обезщетението-20.07.2017г. Тогава
отговорът е постъпил в регистратурата на ВРС, но до него е достигнал едва с
призовката за насрочване - 07.08.2017г., а в поканата е даден седемдневен срок
от получаването й за освобождаване на обектите. Т.е. началната дата, за
претендиране на обезщетение е 15.08.2017г.
След
запознаване с приложения към насрещния иск отговор на ИМ по предходното дело -
гр.д.№2511/2017г. на ВРС-12 с-в, отбелязва, че има признание в смисъл, цитира в
т.5: "процедурата по смяна на предназначението на избените помещения в
ателиета не е приключила -няма издадено разрешение за ползване, поради което
същите нямат характер на самостоятелен обект“.
Доколкото
на ответника не му е известно да е
приключила процедурата, следва обезщетението за ползване да бъде изчислено от
СОЕ именно като обезщетение за гараж и за избени помещения, като моли съда да
допусне допълнителен въпрос към СОЕ, да оцени пазарният наем за периода
15.08.2017г. до 01.10.2019г., като обезщетение за ползване на Гараж с площ от
20 кв.м. /вместо Ателие 21, и две избени помещения, с обща площ от 18 кв.м.
/вместо Ателие 1/
В
съдебно заседание ищецът поддържа главният иск и моли за неговото уважаване.
Поддържа отговора на насрещната искова молба. В хода по същество моли за
отхвърляне на насрещните искове. Процесуалният представител на ищеца депозира
писмени бележки.
В съдебно
заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба и предявените насрещни
искове. В хода по същество моли за отхвърляне на главния иск и уважаване на
насрещния иск по чл.59 ЗЗД. По отношения на предявения
насрещен иск по чл.108 ЗС заявява, че същият следва да бъде отхвърлен.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимите към спора правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е спорно, че ответникът Н.Е.У. е собственик на процесните недвижими
имоти, представляващи Ателие
№1 за индивидуална творческа дейност, с площ от 18 кв.м. и Ателие №2 за
индивидуална творческа дейност, с площ от 20 кв.м., находящи се в *, попадащи
на партерния етаж на жилищната сграда, построена в УПИ VIII-*, кв. *, * микрорайон
по плана на град Варна.
Собствеността
върху имотите ответникът е придобил по силата на договор за дарение, обективиран в нот. акт № * том *,
н.д. */97г. от 27.11.1997 г. на Св. С., нотариус при Варненски районен съд.
С нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот №*, том *, рег.№*, дело №* от 2004г. от 11.08.2004г. на нотариус С. К.
ответникът Н.Е.У. е признат за собственик на основание дарение и чл.38, ал.5 от ЗУТ на следния недвижим имот: Ателие №1 за индивидуална творческа дейност, с
площ от 18 кв.м., находящо се в гр.Варна, община Варна, област *, състоящо се
от помещение за творческа дейност, антре, складово помещение/килер/ и санитарен
възел, попадащо в партерния етаж на жилищната сграда, построена в УПИ VIII-*,
кв.*, * м.р. по плана на гр.Варна, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху земята.
С нотариален акт
за право на собственост върху недвижим имот №*, том *, рег.№*, дело №* от
2004г. от 11.08.2004г. ответникът Н.Е.У. е признат за собственик на основание
дарение и чл.38, ал.5 от ЗУТ на следния недвижим имот: Ателие №* за
индивидуална творческа дейност, с площ от 20 кв.м., находящо се в гр.Варна, община
Варна, област Варна, район *, състоящо се от помещение за творческа дейност,
антре и санитарен възел, попадащо в партерния етаж на жилищната сграда,
построена в УПИ VIII-*, кв.*, * м.р. по плана на гр.Варна, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху земята.
С
влязло в законна сила решение по в.гр.д.№592/2018г. по описа на ВОС е
потвърдено решение №4950/28.11.2017г. по гр.д.№2511/2017г. по описа на ВРС, 19
с-в, с което е отхвърлен предявеният от А.Е.А. против Н.Е.У., установителен иск
за собственост по чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС, за приемане
за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик, на основание
давностно владение, на недвижими имоти, находящи се на партерния етаж на сграда
в *, построена в УПИ VIII - *, в кв. *, * микрорайон по плана на гр. Варна, а
именно: Ателие № 1 за индивидуална творческа дейност, с площ от 18 кв.м.,
състоящо се от помещение за творческа дейност, антре, складово помещение и
санитарен възел, при граници: коридор и от две страни двор, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху земята, и Ателие № 2 за индивидуална творческа дейност, с площ от 20
кв.м., състоящо се от помещение за творческа дейност, антре и санитарен възел,
при граници: стълбищна клетка, от две страни двор и изба, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята. В
мотивите на решението по в.гр.д.№592/2018г. на ВОС е
прието, че А.Е.А. е установил осъществяването на фактическа власт по отношение
на двете ателиета, но едновременно с това не е демонстрирал поведение, сочещо
намеренията му за своене. До същите изводи е
достигнал и първоинстанционният съд по решение №4950/28.11.2017г. по
гр.д.№2511/2017г. по описа на ВРС.
Не е спорно между страните, че за периода
от 2005г. до 01.10.2019г. ищецът е живял в
процесните недвижими имоти, собственост на ответника, представляващи Ателие №1 и Ателие №2 за индивидуална творческа дейност и двете находящи
се на партерния етаж на жилищната сграда в *.
За
установяване на факта, че от 01.10.2019г. процесните недвижими не се ползват от
ищеца и семейството му по делото са приети, представените от ищеца: служебна бележка
изх.№05/05.02.2021г.; заявление от В. С. В.; удостоверение за постоянен адрес
на В. А.А.; удостоверение за настоящ адрес на В. А.А.; удостоверение за настоящ
адрес на В. С. В.; фактура №********** от 15.12.2020г.; разписка
№0400012408568161 от 29.01.2021г.; призовка до А.Е.А. по гр.д.№2511/2017г.;
нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело №*/2018г.; удостоверение за раждане на В.
А.А..
Приобщена
към доказателствата по
делото са договор
за извършване на цялостен основен ремонт от 02.09.2016г.приложение №2 – заявка
за услуги (СМР) от 01.10.2016г.; общи условия; стокова разписка за продажба на
стоки от 01.11.2016г.; нареждане за експедиция №SO_120020172 от 03.10.2016г.;
фактура №********** от 06.10.2016г.; фактура №********** от 27.10.2016г.;
фактура №********** от 18.10.2016г.; гаранционна карта №********** от 29.10.2016г.;
стокова разписка №********** от
29.10.2016г.
Приобщена към доказателствата по делото са удостоверение за данъчна
оценка изх.№********** от
По делото е представен отговор от Н.Е.У. на искова молба
подадена от А.Е.А. по гр.д.№2511/2017г. по описа на ВРС, 12 състав, подаден на 20.07.2017г., в който Н.Е.У. е отправил
покана до А.Е.А. да освободи и му предаде в седмодневен срок от получаването на
отговора – покана държането на процесните ателиета, както и да заплаща
обезщетение за ползването им в размер на общо 300 лева месечно, считано от
получаването на отговора – покана до предяване на имота.
Приобщени към доказателствата по делото са протокол от открито съдебно заседание по гр.д.№1230/2018г. по описа на
Окръжен съд – Варна – 2 бр.;
Приети по делото са писмо рег.№РД21019602АС_001АС от 04.10.2021г. ведно с удостоверение
рег.№РД21018459АС_003АС от 04.10.2021г.; разрешение
за строеж №34 от 17.06.2004г.; разрешение за строеж №35 от 17.06.2004г.; писмо
изх.№5834126 от 23.08.2021г. ведно с извлечение за фактури и плащания за
период; писмо рег.№РД21018459АС_001АС от 20.09.2021г. ведно с
удостоверение рег.№РД21018459АС_002АС от 20.09.2021г.; писмо
рег.№РД21015533АС_016АС.
От заключението на ВЛ Т.О. по СТЕ,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, следното:
Описаните в исковата молба
подобрения в находящите се на административен адрес: *
АТЕЛИЕ №1 и АТЕЛИЕ №2 съществуват. В приложение №1 от експертизата
същите са изписани с прав шрифт и крайните им стойности са повдигнати със
светлосин цвят. Стойността на изпълнените ремонтни работи и направените разходи
за обзавеждане на АТЕЛИЕ №1 към 2016г. се равнява на 6340.20 лева (закръглена
стойност 6340 лева). Увеличената стойност на
АТЕЛИЕ №1 към момента на експертизата, вследствие на направените в него
подобрения, се равнява на 4481.78 лева (закръглена увеличена стойност 4500
лева). Стойността на изпълнените ремонтни работи и направените разходи за
обзавеждане на АТЕЛИЕ №2 към 2016г. се равнява на 6236.86 лева (закръглена
стойност 6240 лева). Увеличената стойност на АТЕЛИЕ №2 към момента на
експертизата, вследствие на направените в него подобрения, се равнява на 6499.15 лева (закръглена увеличена стойност 6500
лева). Остатъчната стойност на разходите към момента на експертизата се равнява
на: 4484.88 лева за АТЕЛИЕ 1 и 4359.25 за АТЕЛИЕ 2. Съдейки по приложените към
делото документи, които обхващат част от извършените дейности, вещото лице е
определило, че претендираните разходи са направени към края на 2016г. Възможно
е някои от дейностите, за които няма представени документи, да са извършени и в
по-различен времеви период. За направените изчисления ВЛ е приело като година
на извършване на ремонтните дейностии обзавеждането в АТЕЛИЕ №1 и АТЕЛИЕ №2 –
2016 година.
От неоспореното заключението по допуснатата по
делото СТЕ, се установява следното: СОС с ид. * - АТЕЛИЕ 1 се състои от: входно антре: под - теракота, стени и
таван-шпакловка и латекс; стая:под - ламинат, стени - шпакловани и частично боядисани,
като външните са топлоизолирани вътрешно със
стиропор, а външно с фибран, таван - гипсова шпакловка и латекс.
Оформен е кухненски тракт, обзаведен с нови кухненски шкафове и вградени уреди.
Дограмата е алуминиева, като на прозорците са монтирани подпрозоречни дъски от
врачански варовик. Ателието
не е добре поддържано и се нуждае от освежителен ремонт.
ЗП по КК -18 кв.м. СОС с ид. * - АТЕЛИЕ 2 се състои от: входно антре-коридор:под - теракота, стени и таван- гипсова
шпакловка с латексово покритие. В обособени ниши са
монтирани вграден гардероб и шкаф.; стая: под - ламинат,
стени и таван - гипсова шпакловка с латексово
покритие; баня-WC: под - теракота, стени- фаянс с декоративни фризове, таван - окачен с минераловатни пана с осветителни тела тип "луна".
Обзавеждане: моноблок, тоалетна мивка
малък формат със стенна смесителна батерия, душ
батерия. В коридора е монтиран ел бойлер. Вътрешните врати са MDF на стаята и
алуминиева на санитарното помещение. Входната врата също е алуминиева. На
прозорците са монтирани подпрозоречни дъски от врачански варовик. Външно стените на стаята са топлоизолирани
с фибран. Ателието
не е добре поддържано и се нуждае от освежителен ремонт.
ЗП по КК -20 кв.м. Към момента на огледа е видно, че двете помещения се ползват като жилища. Средната
пазарна стойност на наема за имотите за периода от 20.07.2017 год. до
01.12.2020 год. е както следва: за Ателие №1 – 5318 лв. (пет хиляди триста и осемнадесет лева), за Ателие №2 – 5895 лв. (пет хиляди осемстотин деветдесет и лева
лева). Ателие № 2 не е възможно да бъде
използвано като гараж, поради разположението му в жилищната сграда. Подхода до
същото не се осъществява непосредствено откъм улицата. Достъпът до входа на
сградата е по бетонирана пътека със средна широчина 2.0 м., а входът до самото
помещение е през вътрешно антре. Ателие № 1 с площ от 18кв.м. е бивш гараж. Ателие
№ 1 може да бъде ползвано както за гараж, така и за склад, а ателие № 2 може да
бъде ползвано само като склад. Размерът на наема за двата обекта, като гаражи
за периода от 15.08.2017год. до 01.10.2019 год. е както следва: за Гараж № 1 –
1879 лв. (хиляда осемстотин седемдесет и девет лева), за Гараж № 2 – 2087 (две
хиляди и осемдесет и седем лева). Размерът на наема за двата обекта, като складове
за периода от 15.08.2017год. до 01.10.2019 год. е както следва: за Склад № 1 – 1408
лв. (хиляда четиристотин и осем лева), за Склад № 2 – 1558 (хиляда петстотин
петдесет и осем лева).
В полза на ищцовата
страна като свидетел е разпитан Н. С. Б., от чиито показанията се установява следното:
Познава А.А.
отдавна. Посещавал е имота, в който живеел ищецът, виждал го е. Той бил един
мизерен имот. Ищецът правил голям ремонт там през месец октомври 2016г. Тогава
започнал този цялостен ремонт, като изриване на всичко, поставяне на ламинати,
стени, прозорци, дограми, обръщане, вътрешно, външно мазане, с изолация,
ламинат, плочки навсякъде. Този ремонт продължил около два месеца, защото ищецът
очаквал първото си дете В., а било кошмар в такова помещение да се гледа малко
дете. Живял там на това място около три години. През октомври 2019г. ищецът се
преместил в собствено друго жилище, което получил. Преди 2016г. ищецът живеел със
семейството си в процесния имот. Жилището представлявало две отделни помещения,
които не са свързани и не се преминава от едно в друго. За ремонта ищецът
наемал хора. Свидетелят ходил с ищеца да купува различни неща, които му трябвали
за ремонта. Ищецът си наемал хора, които да му помогнат за ремонта. Имало и
саниране отвън и вътрешно, отвън ищецът направил
и градинките в самия имот. Ищецът имал къща, която покрай наводнението през
2014г. пострадала и паднала.
В полза на
ответната страна като свидетели са
разпитани Н. А. М. - майка на
ответника и П. Е.У. - брат на ответника, чиито
показания съдът цени при условията на чл.172 ГПК.
От показанията на св. Н. М. се установява следното: Къщата
в *, е построена от родителите и 1979 -1980г. Построили са целия етаж, като
гаража го направили стая за живеене, защото нямали кола. Майка и живяла там до
1990г., след което почива, баща и живял там до 1995г., през която почива. На
приземния етаж на къщата, едната стая била гараж, която родителите и направили
на стая и една допълнителна стая. Тези двете стаи са 38 кв.м. Гаражът, който
трябва да бъде гараж никога не е ползван като такъв. В приземния етаж живеели
първо родителите и, докато застроят горе етажа и след това живял брат и Е. А.Е.
– бащата на ищеца А.. Брат и бил пуснат да живее там от родителите и 1980г.,
когато строежът на етажа свършил. Свидетелката не е живяла там. След като брат и
се оженил 1981г. живял със семейството си там - долу на партера в тези две
стаи. Живял там със семейството си, докато децата пораснали. Брат и живял
няколко години там с ищеца А., после напуснал. Ищецът А., когато се уволнил от
казармата 2002г. или 2003г. лично ги помолил - нея и сина и да му разрешат да
живее в долните стаи. Те му разрешили да живее там, заедно с баща си. Но, баща
му бил свикнал да живее край морето и почти не живял там. Само А. живял там.
Живие там до сега. Те и до сега нямат ключове. През тези години не е поддържала
връзка с А.. Преди смъртта на родителите и баща и и прехвърлил имотите. За тази
постройка тя е давала парите на родителите си. Тя ги прехвърлила на сина си,
който от 2002г. не живее в България. Ищецът А. не поддържа никакви контакти със
свидетелката или с ответника Н.. 2017г. А. завел дело, за да вземе двете стаи.
Под никаква форма А. не им е предлагал да им предаде ключовете от имота. В тези
помещения до сега е живял А.. Пуснали го да живее, защото ги помолил. Нямало
къде да живее на друго място. „Може ли да живея, да може.“ Целта била от там да
си намери квартира и да излезе, но до ден днешен не станало. Той си имал
квартира. А. или баща му не са им плащали наем. Даже не е плащал и данъка на
сградата. Не са претендирали наем от човешка гледна точка. Отношенията им се
влошили 2017г., когато ищецът завел дело срещу тях. Н. – синът и бил съгласен А.
да живее в имота. Съгласил се в началото от човешка гледна точка, но тогава не
знаел, че ще постъпи по този начин с тях.Свидетелката била готова да даде на
бащата на ищеца да ползва доживотно тези помещения. Предприела такива стъпки. Синът
и искал даже по документ да даде на брат и да живее там. През това време не са
посещавали тези помещения, оставили са го свободно да живее. Тя лично не е
правила ремонт. Стаите били готови за живеене, когато те живяли там. Те живяли
там докато А. отишъл войник. За последно в тези стаи свидетелката е влизала,
когато разрешили на А. да влезе да живее там. Те повече там не са влизали.
Разрешили на А. да живее там, след като се уволнил от казармата. Тогава
помещенията представлявали нормални стаи, замазани с цимент, с мазилка. Не си
спомня какво е имало на пода, но екстри не са правили. В последните два месеца
не е воден разговор по телефона с нейния брат да стоят ключовете при него. С А.
не е говорила по телефона. Той си има дом, апартамент, вила, в момента живее
там. Не знае от кога. До ден днешен те не са получавали ключове. Ищецът А. продължава
да строи в двора. Затова отишли в квартирата, защото от Общината ги извикали нея
и сина и и искали между 10,00 и 12,00 часа да бъдат там, единствено тогава била
отишла там. Вътре не е влизала.
От показанията на свидетеля Пламен У. се установява следното:
Брат му има имот в *. Той не е
ползвал имота. По нотариален акт се водят ателиета на партера. В тях живее А.
от петнадесетина години от 2002 – 2004г., някъде в него период. От 2017г. насам
А. води дела срещу майка му и брат му. От тогава се влошили отношенията им. Не са
търсени от А. след приключване на делата, за да си влязат в имота. Няма
представа какво е състоянието на имота. Преди не е влизал в имота. Сега
последно, преди седмица ходили с хора от Общината, защото комшиите на втория и
третия етаж са пуснали жалба срещу това, което прави А. в имота на брат му. В
момента го прави, даже му го показал и му се похвалил. Излял е плоча и е
направил стаичка отвън в имота на брат му. Дошли от Община Аспарухово, за да
видят какво става. Те се обадили на
майка му, за да ги поканят да отидат в имота и да огледат за какво става
въпрос. Свидетелят отишъл в имота по повод да заведе майка си. Влезли вътре в
ателиетата. А. бил там и му отворил, свидетелят нямал ключ. Тази постройка била
в задната част на къщата, където имало тоалет и работилница, които ги е съборил
и на тяхно място е излял плоча и е вдигнал някаква стаичка. Тогава заради
проверката от Община Аспарухово влязъл за пръв път в тези ателиета. Ищецът му показал
помещенията. Казал му „братчед, ела да видиш“. Не знае защо искал да ги гледа.
Влязъл, погледнал и излязъл. След това влезли може би хората от Община
Аспарухово. През 2004г. доколкото си
спомня на земята не е било паркет, а някакви дъски. По стените са били
замазани, може би е имало легла, защото те живеели преди това майка му, баща
му, той самият, цялото им семейство живеело долу. Нормално е като има хора да
живеят, да има и легла. Точно не може да се сети, но така мисли.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По предявения главен
иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Всяко лице
извършило подобрения на чужда вещ, увеличавайки стойността и чрез влагане
материали и труд, има право на възмездяване /обезщетение/, за да бъде
избегнато, недопустимото от гл.т. принципите на правото, неоснователно
разместване на блага. Правният способ и път, както и размерът на обезщетяването
са обусловени от качеството на лицето - подобрител – владелец, държател или гестор. С
разясненията, дадени с Постановление № 6 от 27.XII.1974г. по гр.д. № 9/74 г.,
Пленум на ВС, действащи и към настоящия момент, се приема че правото
на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл.72 ЗС и чл.74
ЗС има само подобрителят-владелец, но не и лицето– държател. Съгласно
Постановление №1 от 28.V.1979 г. по
гр.д. №1/79г., когато държател подобри чужд имот, тогава
обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. С тази правна
квалификация е и поддържаната от ищеца парична претенция.
При
подобрения в чужд имот, извършени от държател, в полза на държателя възниква
парично притезание за
неоснователно обогатяване за чужда сметка по чл. 59 ЗЗД. Размерът му е
равен на по-малката сума между стойността на обедняването (разходите, които
държателят е направил за извършване на подобренията) и обогатяването
(увеличената стойност на имота в резултат на вложените от държателя материали,
средства и труд). Длъжник по вземането на държателя е собственикът на
имота (така Решение № 40/11.04.2018 г. по гр.д. №2004/2017 г. на
ВКС).
За
да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е
необходимо ищецът да докаже твърденията си за положителните факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, т.е фактическия състав на неоснователното
обогатяване - обедняване на ищеца до посочения в исковата молба размер, обогатяване
на ответника до същия размер и причинна връзка между тях.
В настоящия случай от съвкупния анализ на доказателствата
по делото се установява, че горепосочените
предпоставки за уважаване на
иска са налице.
По делото не е спорно, а това се установи и от
представените писмени доказателства, че правото на собственост върху процесните недвижими имоти, представляващи Ателие №1 и Ателие №2 за индивидуална творческа
дейност, находящи се в *, в
партерния етаж на жилищната сграда, построена в УПИ *, кв.*, * м.р. по плана на
гр.Варна, в които са извършени претендираните
от ищеца подобрения принадлежи на ответника.
Не е спорно между страните, че ответникът е живял в
имотите от 2005г. до началото на октомври 2019г. От твърденията на
самия ищец в исковата молба, както и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че ищецът е бил държател на имотите към претендирания момент на извършване на подобренията през 2016г.
Установи се, че през 2016г. ищецът е извършил посочените
в исковата молба разходи за ремонтни дейности и обзавеждане. Това обстоятелство
се потвърждава, както от приложените към исковата молба писмени доказателства, така
и от показанията на свидетеля Б. В заключението си по СТЕ ВЛ О. също сочи, че описаните в исковата молба подобрения в процените имоти съществуват, като същите са подробно описани в приложение №1 от експертизата. Съдейки по приложените към делото документи, които
обхващат част от извършените дейности, вещото лице е определило, че
претендираните разходи са направени към края на 2016г.
Следва да се
изясни характерът на претендираните подобрения. В случая претенцията на ищеца е
с предмет разходите за труд, материали и обзавеждане, вложени от него при ремонтите,
направени с оглед ползването на имотите. Полезните
разноски (подобренията) са такива нововъведения, които изменят имота и които не
са били необходими за запазването и съхраняването му, но обективно водят до
увеличение на стойността на имота (т.6 от Постановление №6 от 27.XII.1974 г. на
Пленум на ВС по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС). Критерият, въз основа на който
се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е наличието на
трайно прикрепване към имота, т.е. възможно ли е подобрението да бъде отделено
без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на имота
(така решение №517/30.11.2011г. по гр.д. № 113/2010г. на ВКС, ІV г.о. и т.8 от
Постановление №6 от 27.XII.1974г.). От това следва, че подобрение е налице само
когато извършеното е трайно прикрепено към имота и собственикът не може да иска
унищожение на подобренията, но и държателя не може да ги вдигне, а му се дължи
само обезщетение. Подобрение има, когато вложените материали, средства и труд
са довели до увеличаване на стойността на чужд имот, а
за подобрителя винаги възниква вземане за стойност поради
неоснователно обогатяване срещу собственика, стига извършеното да не е в
изпълнение на договорно задължение.
В случая се установява, че извършените от ищеца ремонтни работи,
вложените материали и вградено обзавеждане са трайно прикрепени към имотите на
ответника и увеличават стойността на последните. Съгласно заключението на СТЕ вследствие
на изпълнените ремонтни работи и направените разходи за обзавеждане от ищеца се
е увеличила стойността на процесните имоти,
собственост на ответника. Според ВЛ стойността на изпълнените ремонтни работи и направените
разходи за обзавеждане на АТЕЛИЕ №1 към 2016г. се равнява на 6340.20 лева (закръглена стойност 6340 лева). Увеличената стойност на АТЕЛИЕ №1 към
момента на експертизата, вследствие на направените в него подобрения, се
равнява на 4481.78 лева (закръглена увеличена
стойност 4500 лева). Стойността на изпълнените ремонтни работи и направените
разходи за обзавеждане на АТЕЛИЕ №2 към 2016г. се равнява на 6236.86 лева (закръглена стойност 6240 лева).
Увеличената стойност на АТЕЛИЕ №2 към момента на експертизата, вследствие на
направените в него подобрения, се равнява на 6499.15
лева (закръглена увеличена стойност 6500 лева).
За извършените
подобрение в имотите на ответника за ищеца е налице право да получи обезщетение.
Размерът на обезщетението по чл. 59 ЗЗД е равен на
по-малката сума между стойността на обедняването (разходите, които държателят е
направил за ремонтите) и обогатяването (увеличената стойност на имота в
резултат на вложените от държателя материали, средства и труд).
От горното
следва извод, че:
по отношение
на АТЕЛИЕ №1 - стойността на обогатяването
(увеличената стойност на имота в резултат на вложените от държателя материали,
средства и труд) е по-малка от стойността на обедняването (разходите, които
държателят е направил за ремонта и обзавеждането). Ето защо, размерът на
обезщетението по чл. 59 ЗЗД следва да бъде равен на увеличената стойност на
имота в резултат на вложените от държателя материали, средства и труд, а не на разходите,
които държателят е направил;
по отношение
на АТЕЛИЕ №2 - стойността на обедняването (разходите,
които държателят е направил за ремонта и обзавеждането) е по-малка от стойността
на обогатяването (увеличената стойност на имота в резултат на вложените от
държателя материали, средства и труд). Ето защо, размерът на обезщетението по
чл. 59 ЗЗД по отношение на този имот следва да бъде равен на разходите, които
държателят е направил, а не на увеличената стойност на имота.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че
предявеният първоначален иск се явява частично основателен и следва да бъде
уважен за сумата 10718,64 лв., която сума представлява сбор от сумата 4481,78
лева, представляващи увеличената
стойност на собственото на ответника АТЕЛИЕ №1, в резултат на направените от ищеца разходи за ремонтни
дейности и обзавеждане и сумата 6236,86 лева, представляващи направените от ищеца разходи за ремонтни дейности и обзавеждане на собственото на ответника АТЕЛИЕ №2. Ето
защо съдът постановява решение с което уважава този иск до размера от
10 718.64лв., като основателен и доказана,
като за горницата до претендираните
12 000лв. отхвърля иска. Като законна последицата върху уважената
част,следва да се присъди претендираната законна лихва от датата на предявяване на иска -
06.11.2020год. до окончателно изплащане.
По насрещния иск с правно основание чл.108 ЗС.
Основателното провеждане на ревандикационния иск е
обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите
от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно:
право на собственост на ищцовата страна, придобито на твърдяното основание,
упражнявана фактическа власт от ответната страна върху имотите и липса на правно
основание за това.
Безспорно ищецът по насрещния иск Н.Е.У. е собственик на
процесните недвижими имоти, представляващи Ателие №1 Ателие №2, находящи се на партерния етаж на
жилищната сграда в *, придобити от него
по силата на договор
за дарение, обективиран в нот. акт № * том *, н.д. */97г. от 27.11.1997 г. на
Св. С., нотариус при Варненски районен съд.
Не е
спорно между страните и че от 2005г. до началото на м.октомври 2019г. ответникът
по насрещния иск А.Е.А. е бил във владение на процесните недвижими имоти. Спорен
по делото е въпросът дали последният продължава да е във владение на имотите
или ги е напуснал в началото на м.октомври 2019г., както и дали е правил опит
да предаде ключовете за имотите на собственика след напускането на имотите.
Съдът
приема, че от представените по делото писмените доказателства, както и от
гласните такива ,черпени от показанията на свидетеля Бинев се установява, че от
октомври 2019г. ответникът по насрещния иск е напуснал процесните
имоти и се е преместил в собствено друго жилище.
В
о.с.з. по делото, проведено на 27.10.2021г. ответникът по насрещния иск А.Е.А.
лично предаде на ищеца по иска Н.Е.У. ключовете за имотите, като в хода на устните заседания по делото процесуалният
представител на ищеца по насрещния иск заяви, че с оглед изявлението на
насрещната страна и на предаването на ключовете в съдебното заседание, искът по
чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен.
С оглед установените по делото факти и обстоятелства и
заявеното от процесуалния представител на ищец по насрещния иск, следва да се
приеме, че в настоящия случай не се установява фактическия състав на разпоредбата
на чл.108 от ЗС, поради което предявеният насрещен иск следва да бъде отхвърлен
в цялост.
По насрещния иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
По делото се явява безспорно обстоятелството, че правото
на собственост върху недвижимите имоти,
представляващи Ателие №1 и Ателие №2, находящи се
на партерния етаж на жилищната сграда в гр.Варна, ул. "Света гора" №3, принадлежи на ищеца по насрещния иск Н.Е.У.. Не е спорно между страните и че за периода от 20.07.2017г.
до началото на м.октомври 2019г. ответникът по насрещния иск иска е ползвал имотите без
основание, за жилищни нужди. Спорен по делото е
въпросът дали последният продължава да е във владение на имотите или ги е
напуснал в началото на м.октомври 2019г., както и дали е правил опит да предаде
ключовете за имотите на собственика след напускането на имотите. С ползването
на ателиетата от ответника по иска без
правно основание, възниква отговорността
му да обезщети собственика в спестения
от него наем, който би плащал за ползване на същия имот, като обедняването на
собственика е в същия размер – пазарния наем за процесния
имот, който последният би получил за спорния период. Тези аргументи са развити
в Решение № 24 от 01.06.2016 г. по гр. д. № 2968 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, където е изяснено, че когато едно лице
ползва чужд имот, без да има правно основание за това ползване, той лишава
собственика от възможността да ползва имота си, било лично, било чрез трето
лице, като извлича доходи от него . Т.е. за успешното реализиране на иска по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е от значение начинът на ползване, респ. неизползването на
вещта, нито дали чрез същата са генерирани приходи от ответника – държател, а е
достатъчно тя да се намира без правно основание във фактическата му власт, с
което е създадена реална възможност за спестяване наема, който би плащал за
нейното ползване (Решение № 88 от 28.08.2017 г. по т. д. № 834 / 2016 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение.). В настоящият случай няма доказателства , че след 01.10.2019год.
ответникът А.Е. А. е бил във фактическо владение на процесните ателиета. Напротив, обстоятелството ,че след
дата 01.10.2019год. ответникът А. А. е напуснал имота се доказва от показанията
на св. Бинев.Този свидетел пред съда заявява, че през месец октомври 2016год. А.
е правил цялостен ремонт на имота, живял три години в него и през октомври
2019год. го е напуснал, тъй като се е преместил в друго жилище. Тези показания
на свидетеля Б. съдът кредитира, тъй като същите кореспондират и с приети по делото
писмени документи. От служебна бележка изх.№05/05.02.2021г.
се установява ,че за периода от месец 10.2019год. до 01.2021год. А. Е. А. е
заплащал таксите за консумативи и поддръжка за апартамент 24-2, находящ се в регистрирана етажна собственост: *, в което А.
живее с лицето В. С. В. Съгласно заявление , прието на л.118 от делото , лицето
В. С. В. е направила постъпки за промяна на детска ясла, посещавана от детето,
представено е и удостоверение за постоянен и настоящ адрес на детето В., както
и удостоверение за настоящ адрес на лицето В. Предвид тези доказателства, както
и липсата на доказателства, от които да
се изведе извод, че след 01.10.2019год. ответникът А. е бил във фактическа
власт на процесните ателиета, както и да предприети
от страна на ищеца конкретни действия за
влизане във владение на процесния имот, състоящ се от
ателие 1 и ателие 2 , след приключване на гражданските дела,водени между
страните по настоящото дело , както и между бащата на ответника и майката на
ищеца по иска, настоящият съдебен състав извежда извод, че след дата
01.10.2019год. ответникът не е осъществявал фактическа власт върху имота, която
да е възпрепятствала ищеца да осъществява правата си, като собственик на имота. Не е
спорно между страните, че е била дълги години налице доброволна воля от майката
на ищеца, а впоследствие и от ищеца, процесният имот
да се ползва от бащата на ответника и ответника. Заведеното от страна на
ответника гражданско производство е провокирало намерението на ищеца да се
ползва от имота и отправи покана за обезщетение с отговора на исковата молба,
подаден в производството по гр.дело №2511/2017год на ВРС. Предаването на
ключовете на имота в хода на настоящото производство също не е индикация , че
самият ответник е осъществявал фактическа власт върху имота, която да
препятства ищеца да реализира правата си като собственик. Още повече ответникът заяви, че претендира да му бъде
предоставена възможност да ги предаде след като ги вземе от баща си. Следователно
настоящият съдебен състав намира, че е налице
имуществено разместване, причинило
обедняване на ищеца по насрещния иск и обогатяването на ответника по насрещния
иск, както и липса на основание за това имуществено разместване, за което следва
да се заплати обезщетение в периода от 20.07.2017год. началния момент, от който се претендира до
01.10.2019год. момента в който се установи, че ответникът фактически е напуснал
имота. Това е периода от време, за който безспорно се установи, че ответникът реално е ползвал имота, състоящ се от две
ателиета, приспособени за жилищни нужди и по този начин е препятствал ищеца по
насрещния иск да упражнява правата си на собственик на имота.
Настоящият съдебен състав не споделя
възраженията на ответника по иска, че началната дата за начисляване на обезщетението
трябва да бъде 15.08.2017г. (седем дни след получаване на поканата за
претендираното обезщетение на 07.08.2017г.). За възникване на задължението за
заплащане на обезщетение в общия случай на чл.59, ал.1 ЗЗД не е необходима покана
(за разлика от това по чл.31, ал.2 ЗС). Фактическият състав на чл.59 ЗЗД, от
който се поражда вземането за обезщетение за ползване на недвижим имот без
основание не включва покана до лицето, което държи имота. Обезщетението се
дължи от момента, от който собственикът (вещният ползвател) е бил лишен от
възможността да ползва собствената си вещ и да реализира доходи от нея.
Поканата за заплащане обезщетение има значение само за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86,
ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е
обогатил.
Поради това, съдът намира за доказано, че ищецът е понесъл
имуществени вреди, в резултат на създадена от ответника невъзможност да упражнява правомощието си
ползване, изключено от ползването от последния на имотите, без да е носител на
вещно или облигационно право по отношение на същия имот. За
времето от 20.07.2017г. до 01.10.2019г., през
което ответникът е ползвал имотите, като по този начин е препятствал ищеца да
упражнява правата си, му дължи обезщетение в размер
на пазарната наемна цена за този вид имоти.
При определяне цената на наема съдът съобрази
заключението по приетата СТЕ, в частта в която размерът на наема за двата
обекта в периода от 20.07.2017год. до 01.12.2020год. е определен от ВЛ П. в
размер на 5318лв. за Ателие №1 и 5895 лева за
Ателие №2. Съдът цени заключението на експертизата в тази част, тъй като същото
е съобразено с реалното състояние и ползване на имотите. Общата хипотеза за
неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД е налице в
случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот без правно основание
за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално
предназначение (така Решение № 135
от 25.09.2017 г. по т. д. № 512/2016 г. на ВКС, 2-ро т. о.).
Доколкото по настоящото дело се установи, че процесните недвижими имоти са били
преструктурирани и пригодени (включително и посредством претендираните по
главния иск подобрения) и реално ползвани за жилищни цели, съдът приема, че дължимото
обезщетение следва да бъде определено с оглед това установено функционално
предназначение на имотите, при съблюдаване на
пазарната наемна цена на подобен тип имоти.
От посочените суми по заключението обаче следва да се
приспаднат изчислените от вещото лице наеми за периода от 01.10.2019г. до
01.12.2020г., в който ответникът по насрещния иск не е
ползвал имотите. Поради което дължимото обезщетение за периода от 20.07.2017. до 01.10.2019г. следва да бъде определено в размер на 3556,66 лева
за Ателие №1 и 3952,62 лева за
Ателие №2 или в общ размер на 7509,28 лева за
двете ателиета.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявеният
насрещен иск с пр.основание чл.59 ЗЗД се явява частично основателен, като
ответникът следва бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 7509,28 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените му недвижим
имот за времето от 20.07.2017. до 01.10.2019г. , като за горницата до претендираните
12 190лв. следва да се отхвърли.
По
разноските:
С оглед
изхода от делото пред настоящата инстанция на ищеца следва да се присъдят
разноски, съобразно уважената част от иска, съгласно списък на разноските по
делото. Същите възлизат в размер на 2 190лв. и се изразяват в следното:
480лв. държавна такса , 400лв. депозит за СТЕ, 100лв. депозит за
СОЕ,10лв.държавна такса за два броя съдебни удостоверения и 1 200лв. адв.възнаграждение. Съобразно уважената част от иска от
така реализираните разноски следва са се присъди сумата от 1956.15лв.
Върху
отхвърлената част от насрещния иск по чл.59 от ЗЗД следва да се присъдят
разноски в размер от 840.92лв.
С оглед
изхода от делото пред настоящата инстанция на ответника следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част от насрещния иск по чл.59 от ЗЗД. Т.е. от
разноските по този иск : 487 лв. държавна такса, 101.90лв. за ВЛ и 1200лв. адв.
възнаграждение или от сума в общ размер от 1788.90лв. следва да се присъдят
1 102.
Върху
отхвърлената част на главния иск следва да се присъдя разноски в размер от 198.02лв.
По
отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС, разноските остават за ищеца,
така както ги е направил,с оглед отхвърлянето на иска .
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Е.У., ЕГН ********** ***, ап.41, чрез адв. В.Д.
от ВАК, със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Е.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.К. от ВАК, със съдебен адрес:***, сумата от 10718,64 лв., представляваща
сбор от следните суми: сумата 4481,78 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил
за сметка на ищеца от увеличението на стойността на собствения на
ответника недвижим имот, представляващ Ателие №1 за
индивидуална творческа дейност, с площ от 18 кв.м., находящо се в *, попадащо в
партерния етаж на жилищната сграда, построена в УПИ *-*, кв.*, * м.р. по плана
на гр.Варна, вследствие на извършени полезни разноски за ремонтни дейности и
обзавеждане в същия имот и сумата 6236,86 лева, с която ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляваща направените от
ищеца разходи за ремонтни дейности и обзавеждане на собствения на
ответника недвижим имот, представляващ Ателие №2 за
индивидуална творческа дейност, с площ от 20 кв.м., находящо се в *, попадащо в
партерния етаж на жилищната сграда, построена в УПИ *-*, кв.*, * м.р. по плана
на гр.Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска - 06.11.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, като
отхвърля иска за горницата над 10718.64лв. до претендираните 12 000лв.
, на основание чл.59 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Н.Е.У.,
ЕГН ********** ***, ап.41, чрез адв. В.Д. от ВАК, със съдебен адрес:***, за
осъждане на А.Е.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.К. от ВАК, със съдебен адрес:***, да
предаде на Н.Е.У., ЕГН ********** с регистриран постоянен адрес *** следните
недвижими имоти, находящи се в *, представляващи: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед №18-11566-05.11.2019 г. на
Началника на СГКК- Варна, предназначение на самостоятелния обект: ателие за
творческа дейност (1), площ от 18 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж * под обекта: няма над обекта: *, стар идентификатор * и
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-73 от 23.06.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със запвед
№18-11566-05.11.2019 г. на Началника на СГКК- Варна, предназначение на
самостоятелния обект: ателие за творческа дейност (2) площ от 20 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *, под обекта: няма, над
обекта: *, стар идентиф. *, на основание чл. 108
от Закона за собствеността.
ОСЪЖДА А.Е.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.К.
от ВАК със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Е.У., ЕГН **********
***, ап.41, чрез адв. В.Д. от ВАК, със съдебен адрес:***, сумата 7509,28 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствените му недвижими имот,
представляващи Ателие №1 и Ателие №2 за
индивидуална творческа дейност, находящи се в *, в партерния етаж на жилищната сграда, построена в УПИ *-*,
кв.*, * м.р. по плана на гр.Варна, за времето от 20.07.2017.
до 01.10.2019г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска –10.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска
за горницата над сумата от 7509,28 лв. до претендираните
12190лв. за периода след 01.10.2019год. до предявяване на иска, на основание
чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.Е.У., ЕГН ********** ***, ап.41, чрез адв. В.Д.
от ВАК, със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Е.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.К. от ВАК, сумата от 1956.15лв. за направени по делото
разноски,върху уважената част от иска , на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и 840.92лв. разноски върху отхвърлената част
от насрещния иск с правно основание
чл.59 от ЗЗД, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА А.Е.А., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.К. от ВАК със съдебен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Е.У., ЕГН ********** ***, ап.41, чрез адв. В.Д.
от ВАК, сумата от 1 102лв. за направени по делото разноски,върху
уважената част от насрещния иск, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и 198.02лв. разноски върху отхвърлената част
от главния иск,на основание чл.78,ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на
страните , ведно с препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: