О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./ 25.10.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на 24.10.2019 г.,
в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 888 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК
*********, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни
искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430 от ТЗ, чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл.
92 от ЗЗД срещу И.В.М., ЕГН **********
за установяване в отношенията между страните, че ответникът в качеството на
солидарен длъжник, по силата на Договор за предоставяне на ипотечен кредит
«Улеснение» № 521/27.12.2011г. ведно с Анекс № 1 от 27.12.2011г. и Анекс № 2 от
27.12.2011г., дължи на ищеца солидарно с
М. Й. М., ЕГН: **********, Д. М. М.с ЕГН **********, «БЛЯК СИЙ КЪМПАНИ» ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул."Околчица" № 8, ет.5, ап.8 представлявано от Д. Х. Л., и «ИВА
КОЗМЕТИКС» ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
р-н Приморски, ул."Брегалница" № 48, ет.1, ап.А представлявано от И.В.М., сума в общ размер на 175 223.43 евро
(сто седемдесет и пет хиляди двеста двадесет и три евро и четиридесет и три
евроцента), съставляваща просрочена главница в размер на 110 867.29 евро (сто и десет хиляди
осемстотин шестдесет и седем евро и двадесет и девет евроцента), ведно със
законната лихва до датата на пълното погасяване на задължението;Просрочена
договорна лихва съгласно Раздел I, т.1.6 към Договор за ипотечен кредит
"УЛЕСНЕНИЕ" № 521/27.12.2011г, дължима за периода от 05.07.2013г. до
12.12.2017г. (включително): 53 934.98 евро (петдесет
и три хиляди деветстотин тридесет и четири евро и деветдесет и осем евроцента);
Просрочени наказателни лихви съгласно Раздел I, т.1.7 към Договор за ипотечен
кредит "УЛЕСНЕНИЕ" № 521/27.12.2011г, за периода от 25.03.2014г. до
14.02.2018 г. (включително): 7 944.91 евро (седем хиляди деветстотин
четиридесет и четири евро и деветдесет и едно евроцента); Комисионна
управление, дължима за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. в размер на 2 217.95
евро (две хиляди двеста и седемнадесет евро и деветдесет и пет евроцента);
Разноски по връчване на нотариални покани: 258.30 евро (двеста петдесет и осем
евро и тридесет евроцента), с левова равностойност по фиксинг на БНБ-1.95583 на
505.20 лева (петстотин и пет лева и двадесет стотинки), за които суми по ч.гр.
дело № 2389 по описа на ВРС за 2018 г. е
изадедена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 1199/16.02.2018 г., като се претендира още ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените заповедното
производство разноски в размер на на 6 904.14 лева.
В срока по чл.367 от ГПК ответникът И.В.М., подава писмен отговор на исковата молба чрез адв.
К.Т., с който оспорва предявените искове като неоснователни и релевира възражения за неравноправност на клаузи от
договора и погасяване по давност на претендираната
главница и лихви.
С
депозираната допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в
първоначалната такава, като оспорва изложеното в отговора.
В срока по чл. 373 от ГПК не е
депозиран допълнителен отговор от ответника.
След запознаване с материалите по
делото, съдът прецени редовността на разменените книжа, допустимостта на
предявеният иск и счита следното :
Обстоятелства,
от които произтичат претендираните права на ищеца:
Сочи се в исковата молба, че на основание Договор за
предоставяне на ипотечен кредит «Улеснение» № 521/27.12.2011г. ведно с Анекс №
1 от 27.12.2011г. и Анекс № 2 от 27.12.2011г., кредиторът „МКБ ЮНИОНБАНК“ АД,
чийто правоприемник ищецът твърди, че е,
е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на
113 000 EUR /сто и тринадесет хиляди евро/ с краен срок на погасяване
27.01.2032 г. Предоставеният кредит бил изцяло усвоен от кредитополучателя на дата
29.12.2011г. по банкова сметка ***: ***: BG19FINV915040UB188494, открита на
името на кредитополучателя М. Й. М., ЕГН: ********** в Банката. Дългът по
кредита се олихвявал за първата година от кредита годишен лихвен процент в
размер на 10.95 %,а след изтичане на този срок непогасената част от главницата
се олихвява с лихвен процент, определен в размер на действащия шестмесечен
EURIBOR плюс надбавка от 895 базисни точки, но не по-малко от 10.95% / една базисна
точка е равна на 1/100 от процентен пункт или 0.01 процентни пункта - т. 4.6 от
Договора за кредит/.
Твърди се още, че по силата на
клаузата на т. 1.7 от договора при забава в плащането на част или цяла вноска
от главницата по кредита и при предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи
обезщетение за забава - наказателна надбавка от 1 000 базисни точки годишно към
договорната лихва по т. 1.6 от Договора. Бил уговорен краен срок за погасяване
на кредита 27.01.2032 г. С подписването
на договора ищецът твърди, че за солидарните длъжници
И.В.М., Д. М, М., «БЛЯК СИЙ КЪМПАНИ» ЕООД и «ИВА КОЗМЕТИКС» ЕООД, възникнала
неограничена солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на
кредитополучателя М. Й. М. по договора за кредит при условията на чл. 121 и
следващите от ЗЗД. За обезпечаване вземането на Банката по процесния
договор за кредит била учредена договорна ипотека, обективирана
в нотариален акт № 192, том 9, дело 18305, вх.рег. № 30172/27.12.2011 г. на СВ
Варна върху АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр. Варна, ул. Околчица № 8, разположена на
пети мансарден етаж в жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 10135.1506.116.1.8, със застроена площ от 135.40
кв.м., ведно с избено помещение № 6 с площ от 9.40 кв.м., както и 1/2 идеална
част от таванското помещение на сградата, цялото с площ от 109.20 кв.м., и
19.0837% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, собственост на длъжниците
М. Й. М., ЕГН: **********, и И.В.М. с ЕГН: **********.
За последно на 25.03.2014 г. длъжниците извършили плащания за погасяване на дължими
лихви, а на 14.01.2014 г. за последно било извършено погашение на част от
дължимата главница. Твърди се, че кредитът е в просрочи считано от 05.06.2013г.
- общо 1 716 дни към 15.02.2018г., когато по заявление на ищеца по чл. 417, т.
2 от ГПК по ч.гр. дело № 2389 по описа на ВРС за 2018 г. била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1199/16.02.2018 г., с
която е разпоредено И.В.М., Д. М. М., «БЛЯК СИЙ
КЪМПАНИ» ЕООД , и «ИВА КОЗМЕТИКС» ЕООД да заплатят на ищеца процесната
сума в общ размер на 175 223.43 евро. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
постъпило възражение от длъжника И.В.М. срещу издадената заповед, с оглед на
което ищеца обосновава правния си интерес от търсената искова защита.
Обстоятелства, от които произтичат
възраженията на ответника :
В депозирания от ответната страна отговор на искова молба
се оспорва същата като неоснователна и недоказана по основание и размер по
твърдения, че уговорената в чл.1, ал. 1.2 от Договора за кредит сума в размер
на 113 00 евро не му е предоставена реално, поради което липса подлежащо на
изпълнение задължение по чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл.
420 от ТЗ.
Ответникът сочи още, че в чл. 1.6.2 от Договора е
уговорено сумата се олихвява с плаващ лихвен процент за редовен дълг, определен
в размер на - действащия шестмесечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 895
базисни точки, но не по - малко от лихвения процент по т.1.6.1., като твърди,
че същата уговорка е неравноправна, съответно нищожна, като противоречаща на
чл. 143 от ЗЗП. Липсата на договорен и посочен размер на надбавката
предоставяла право на ищеца да увеличава цената на услугата без потребителят да
разбере за настъпилото увеличение и да има право да се откаже от договора. В
чл. 1.7 от Договора дори не било посечено определената наказателна лихва дали
следва да се начислява месечно или годишно, което поставяло ответника в неравноправно положение и го въвеждала в
заблуждение за размера на действителното договорено в полза на Банката
възнаграждение - договорна и наказателна лихви. Сочи, че договрните
клаузи не са индивидуално договорени, тъй като договора бил типов, а клаузите
бланкови, поради което по силата на чл. 146 от ЗЗП същите се явявали нищожни.
Неравноправността им произтичала от възможността банката определя дължимите
лихви такси и разноски и едностранно да
изменя размера на погасителните вноски, чрез промяна в надбавката по
непосочени, неясни, невъзможни за установяване критерии. Освен това измененията
влизали в сила считано от началото на първия следващ лихвен период след датата
на приемането им от Банката и са задължителни за страните, без да е необходимо
допълнително писмено договаряне. Не се установявало страната да е била
уведомявана за методиката, по която се формира лихвената надбавка, а добрите
търговски практики предполагали още при сключването на договора, потребителят
да е на ясно с основанията и предпоставките при наличието, на които банката ще
може едностранно да промени размера на договорените лихви, такси, комисионни и
др. разноски, а също и да е в състояние да прецени как ще се отрази това на
окончателния размер на дълга по кредита към датата на изтичане срока на
договора. Поради изложеното сочи, клаузите на т.1.6, 1.7 и 1.8 са нищожни като
противоречащи на добрите нрави.
На следващо място ответникът твърди,
че не са спазени предписанията на т. 18 от TP № 4/18.06.2014 г., тъй като в
конкретния случай липсвало както твърдение, така и доказателства за отправено
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В представената
нотариална покана липсвало изявление, че задължението е обявено или ще бъде
обявено за предсрочно изискуемо, а същата представлява единствено покана за
доброволното му изпълнение. Оспорва също настъпването на правоприемство
между МКБ Юнион Банк и ПИБ
и конкретно встъпването в правата на ищеца по процесния
договор за кредит.
Позовавайки се на уговорките на чл. 2.2. и чл. 2.3 твърди, че считано от 60 дни след последното просрочие вземането по договора е станало изискуемо,
съответно по силата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността по отношение на него е
започнала да тече именно от този момент. С оглед твърденията на ищеца, че
кредитът е в просрочие считано от 05.06.2013 г.,
сочи, че тригодишната погасителна давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД е започнала
да тече 60 дни след тази дата, или от 03.06.2013 г., поради което задължението
е погасено.
Излага възражения и против дължимостта
на комисионна за управление и разходи в посочените размери от 2 217.95
евро и 258. 30 евро, по твърдения за липсва на данни за начина на формиране на
сумите.
В подадената
допълнителна искова молба
ищецът се противопоставя срещу възраженията, изложени в отговора, като твърди,
че уговорената сума по кредита е предоставена и усвоена на 29.12.2011 г. по
разплащателна сметка на М. Й. М.. Изразява становище, че неизправната страна по
търговска сделка не може да се освободи от изпълнение на задължението си, след
като е приела престацията на изправната страна без
възражения.
Твърди, че по отношение на процесния договор за банков кредит са неприложими правилата
за неравноправни клаузи, тъй като процесният договор
е обезпечен с ипотека, което го изключва от приложното поле на ЗПК /отм./. В
същото време излага, че възраженията за наличието на неравноправни клаузи са бланкетни и необосновани, а договореностите по тях са
постигнати индивидуално, доколкото договорът не е сключен при общи условия. На
следващо място оспорва възраженията за нищожност по съображения, че договорната
лихва не е увеличавана едностранно в срока на действие договора, а освен това
начинът на определяне на лихвената надбавка попада в исключението
на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗПП, тъй като изменението на цената е свързано с
измененията в шестмесечния EURIBOR. Твърди,
че на основание чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ е предвидена забрана да се изисква
доказване на обстоятелства вписани в регистъра, а в него на 04.03.2014 г. било
обявено вливане на МКБ Юнионбанк ЕАД в ПИБ АД,
явяващо се универсален правоприемник на преобразуващото се дружество.
Потвърждава становището си за надлежно
връчване на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на длъжниците, включително и на ответника. Твърди още, че
доколкото не се позовава на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на
основание забава от 60 дни, съгласно уговореното между страните в т.2.2 от
Договора за кредит, възраженията за погасяване на задължението по давност се
явяват неоснователни.
Позовавайки си на съдебна практика на
Върховния касационен съд твърди, че вноските за заплащане на дължима главница
по договор за банков кредит не са периодични плащания, а представляват част от
неделимо плащане по договора, поради което се погасяват с общия петгодишен давностен срок, който започва да тече от обявяването на
кредита за предсрочно изискуем или от уговорения краен срок. В случая освен
главницата, твърди, че част от месечните вноски е и възнаградителна
лихва, включваща разноски и печалбата на кредитора, поради което последните
също не представляват задължение за периодични плащания по смисъла на чл.111,
б."в" ЗЗД, доколкото се касае за предварително фиксирано окончателно
оскъпяване на кредита под формата на възнаграждение за кредитора по договора за
заем, а не за периодична лихва, поради което по отношение на нея била приложима
отново общата петгодишна давност. По отношение на наказателната лихва твърди,
че същата представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
и давността настъпва за всяка вноска поотделно.
С оглед релевираното възражение
за неустановеност на начина на формиране на комисионната за управление, ищецът
сочи, че съгласно уговореното между страните в т. 1.8.2.2.
от договора се дължи комисионна за управлението на кредита в началото на всеки
следващ годишен период от срока на действие на договора за кредит., като с
Анекс № 2 от 27.12.2011 г., т.1.2. от него, е посочен индивидуално договерният размер -0.7 % от остатъка по главницата
годишно. Начислената и непогасена комисионна за управление в размер на 2 217.95
EUR (две хиляди двеста и седемнадесет евро и деветдесет и пет евроцента), била
формирана от общо дължима сума за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. както следва:
30.12.2013 - 554.93 евро; 29.12.2014 - 554.34 евро; 29.12.2015 - 554.34 евро;
29.12.2016 - 554.34 евро
В заключение сочи, че претендираната сума от 258.30 EUR, представлява разноски по
връчване на нотариални покани за обявяването на продсрочната
изискуемост по повод принудителното изпълнение на процесиите задължения. Сумата
е претендираната в евровата
равностойност с оглед уеднаквяване на общата претендирала сума и е с левова
равностойност 505.20 лева.
Относно квалификацията
на иска :
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Безспорен
и ненуждаещ се от доказване
е факта, че страните са сключили помежду си Договор за предоставяне на ипотечен
кредит «Улеснение» № 521/27.12.2011г. ведно с Анекс № 1 от 27.12.2011г. и Анекс
№ 2 от 27.12.2011г.
Доказателствена
тежест, съобразно предявените от ищеца претенции:
Ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, съществуването на
валидно облигационно отношение между страните по делото с характера на
договор за кредит, изпълнение на поетите
от ищеца задължения по
договора, размера на претендираното вземане по отделни пера, както и обявяването на предсрочната
изискуемост на задължението и индивидуалното уговаряне на оспорваните като
неравноправни клаузи.
При установяване наличието на договор за кредит, Ответникът следва да установи
изпълнение на задълженията си по него или погасяването им по давност.
Ответникът носи доказателствената тежест да докаже
наличието на предпоставките за квалифицирането на оспорваните клаузи по
договора като неравноправни, както и всички други свои възражения, от които
черпи благоприятни правни последици.
По предварителните
въпроси:
Делото подлежи на разглеждане по реда
на Част ІІІ, Гл. 32 ГПК „Производство по търговски спорове”.
По доказателствените
искания на страните:
Съдът намира, че представените
писмени доказателства са за установяване на релевантните за спора твърдения,
същите са относими и допустими. Събирането на
допустимите доказателства следва да се извърши в първото по делото открито
съдебно заседание - чл. 375, ал. 1 ГПК.
Искането за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза по делото следва да бъде уважено, като допустимо,
необходимо и относимо към предмета на доказване.
Въпросът, касаещ обявяването на кредита за предсрочно
изискуем не следва да бъде допускан, тъй като същият е с правен характер.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 374 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството по т.д. № 888/2019 г. на ВОС за
разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11. 2019 г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, с връчване на препис от настоящото определение.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на
Част III,
Гл. 32 „Производство по търговски
спорове”.
ДОПУСКА
съдебно-счетоводна
експертиза вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото,
кредитното досие на длъжника по кредита, както и на всички други необходими
счетоводни документи в счетоводството на банката, да даде отговор на следните
въпроси:
1.)Какъв е размерът на кредитните средства, предоставени
на кредитополучателя по Договор за предоставяне на ипотечен кредит «Улеснение»
№ 521/27.12.2011г. ведно с Анекс № 1 от 27.12.2011г. и Анекс № 2 от
27.12.2011г., усвоявани ли са суми ,
кога, по чия сметка и в какъв размер е усвоен кредита?
3.) В какъв размер е задължението на длъжника по процесния Договор за банков кредит № 521/27.12.2011г. ведно
с прилежащите му допълнителни споразумения - общо, както и по пера - главница,
лихви, неустойки, такси и други задължения, ако съществуват такива към датата
на подаване на заявлението, на исковата
молба и към дата на изготвяне на експертизата?
4.) В периода на действие на договора за кредит
установява ли се едностранно изменение на договорната лихва чрез увеличение на
надбавката, кога и в какъв размер? При положителен отговор да се посочи какъв
би бил размерът на дължимите лихви ако не беше извършено установеното
увеличение?
5.) Каква част от главницата по Договора е погасена и
какъв е остатъкът към момента на изготвяне на експертизата по пера – главница, възнаградителна лихва, лихва за
забава,комисионни и други разноски
6.) Кои са датите на последните плащания по кредита и
какъв е размерът на платените суми по пера?
През кои периоди кредитът не е бил обслужван? Кога е извършено
последното плащане по него?
7.) С оглед отговора на предходния въпрос налице ли са
дължими вноски по погасителния план с настъпил падеж повече от пет години преди
15.02.2018г. и какъв е техният сбор по пера – сбор за главница, сбор за възнаградителна лихва, за лихва за забава, за комсионни и сбор за
дължими разноски разноски? Следва да се
изготви разбивка с посочване на всички вноски, разделени по видове и включени в
индивидуализирания с начална дата период от пет годишна забава - всички
включени в него вноски по пера и техният сбор. При положителен отговор на 4-ти
въпрос, справката да се изготви в два варианта - с установеното увеличение на
лихвите и при хипотеза, че същото не беше извършвано.
8.) Налице ли са дължими вноски по погасителния план с
настъпил падеж повече от три години преди 15.02.2018 г., с какъв характер, и
какъв е техният сбор по пера – сбор за главница, сбор за възнаградителна
лихва, за лихва за забава, за комсионни и сбор
за дължими разноски разноски?
Следва да се изготви разбивка с посочване на всички вноски, разделени по видове
и включени в индивидуализирания с начална дата период от три годишна забава -
всички включени в него вноски по пера и техният сбор. При положителен отговор
на 4-ти въпрос справката да се изготви в два варианта- с устаноеното
увеличение на лихвите и при хипотеза, че същото не беше извършвано.
ОПРЕДЕЛЯ депозит
в размер на 500 лева, платим както следва: 300 лева от ищеца и 200 лева от
ответника, в тридневен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Цветомир Манолов.
ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба.
УКАЗВА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти -
Нора Великова.
ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ преписи
на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :