РЕШЕНИЕ
№
260024
28.09.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в публично съдебно заседание
на девети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Нели
Бъчварова, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 398 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Профи
кредит ****“ ЕООД срещу Решение № 224/02.03.2020 г., постановено по гр. д. №
2579/2019 г. от Районен съд Добрич.
Съдебният акт се атакува в частта, с
която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за главницата по процесния
договор за потребителски кредит за сумата над 1776, 20 лева до 1844, 82 лева.
Обжалва се и в частта на произнасянето по иска за възнаградителна лихва в
размер до 280, 53 лева.
В процесуалния документ се излагат
доводи за неправилност на решението на районния съд.
Въззивникът оспорва извода на съда за
нищожност на клаузата за заплащане на възнаградителната лихва. Не споделя
приетото от първата инстанция, че договорната лихва, надвишаваща три пъти
размера на законната лихва, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка твърди, че няма установена
горна граница за размера на договорното възнаграждение. Законодателят е
предвидил такава единствено за годишния процент на разходите по кредита. Оттук
заключава, че след като е установено, че ГПР е в законовите рамки, то и
възнаградителната лихва, която е негов компонент, няма как да бъде нищожна
поради противоречие с добрите нрави.
Заявява също, че съдът не е отчел реда
за погасяване на вземанията, предвиден в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. В тази връзка
изтъква, че ако бъде спазен редът, искът за главницата следва да бъде уважен до
размер от 1844, 82 лева. При това положение искът за договорно възнаграждение,
дължимо за срока до датата на предсрочната изискуемост, следва да бъде уважен в
размер до 211, 91 лева.
Прави искане първоинстанционният акт да
бъде отменен в обжалваните части, като вместо него претенцията за главницата да
бъде уважена за сумата от 1776, 20 лева до 1844, 82 лева, а претенцията за
договорно възнаграждение да бъде уважена за сумата от 211, 91 лева.
Ако въззивната инстанция приеме, че редът
по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД е съобразен, алтернативно иска претенцията за договорно
възнаграждение да бъде уважена в размер до 280, 53 лева.
Въззиваемата страна не е подала отговор
в законоустановения срок.
И двете страни не се явяват в съдебно
заседание и не изпращат представители.
Въззивникът
депозира молба с която заявява, че поддържа жалбата. Претендира и разноски.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
На 04.04.2018 г. между страните е
възникнало облигационно правоотношение, изводимо от договор за потребителски
кредит профи кредит стандарт № ********** (л. 7 и сл.). По силата на
съглашението кредиторът се е задължил да предостави на ответника сумата от 2000
лева, а последният се е задължил да изплати сума от 5368, 32 лева, на двадесет
и четири равни вноски по 223, 68 лева, съобразно приложения погасителен план. Тази
глобална сума включва главницата в размер на 2000 лева, възнаградителна лихва в
размер на 967, 36 лева, както и цената на пакет допълнителни услуги в размер на
2400, 96 лева. Годишният процент на разходите по кредита е 48, 89 %, а
лихвеният 41, 17 %.
От т. 12 на общите условия се
установява, че кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено
уведомление при просрочване на две или повече последователни месечни вноски в
пълен размер. Уведомлението се изпраща на адреса, посочен от потребителя.
Страните не спорят, че заемната сума е
получена от длъжника. От представеното извлечение се установява, че длъжникът е
погасил единствено първата вноска от 223, 68 лева с падежна дата на 05.05.2018
г. Не са постъпили плащания по нито една от следващите вноски. Съставено е
писмо, с което С.А. е уведомена, че процесния договор за кредит е обявен за
предсрочно изискуем, считано от 14.08.2018 г. От обратната разписка е видно, че
същото е изпратено на адреса на длъжника – гр. Добрич, ул. „****“ № 11, но е
върнато на подателя като неполучено. В писмото е отразено, че непогасената част
от заема е в размер на 5144, 52 лева.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Добрич (л. 2 до л. 5 от ч. гр. дело 1174/2019 г. по описа на
Районен съд Добрич) на дата 28.03.2019
г., с което е поискал да бъде издадена заповед за изпълнение срещу ответника за
сумата от 5189, 58 лева, дължима по договора за кредит, представляваща сбор от непогасена
главница в размер на 5144, 52 лева; законна лихва за забава от датата на
изпадане на длъжника в забава – 06.06.2018 г., до датата на предсрочната
изискуемост на кредита – 14.08.2018 г., в размер на 15, 06 лева; такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева.
Първостепенният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 640/ 01.04.2019 г. (л. 11), с която е
разпоредил на длъжника да заплати на „Профи кредит ****“ ЕООД, претендираната
сума.
Заявителят е предявил иск за вземането
си, тъй като заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК.
След указания на исковия съд ищецът е
депозирал уточнителна молба, с която е пояснил, че сумата от 5144, 52 лева е
глобална и в нея се съдържат вземания,
произтичащи от процесния договор, за главница – 1944, 98 лева; за възнаградителна
лихва – 898, 74 лева; и възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги
– 2300, 80 лева.
Ответницата е получила препис от
исковата молба на 28.09.2019 г., видно от приложената по делото разписка.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени обективно съединени искове с правно
основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Постановеният от съда
акт се атакува в частта, с която е отхвърлил иска за главницата по процесния
договор за потребителски кредит за сумата над 1776, 20 лева до 1844, 82 лева.
Обжалва се и в частта на произнасянето по иска за възнаградителна лихва в
размер до 280, 53 лева. Над този размер до пълния претендиран от 898, 74 лева
решението е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. Влязло е в сила, като
необжалвано, и в частта, с която е отхвърлен искът за възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в атакуваната част относно
претендираната главница. В частта, с която е обжалвано произнасянето по
отношение на възнаградителната лихва до 280, 53 лева, съдебният акт е
недопустим и като такъв следва да бъде обезсилен.
Това е така, защото предмет на делото по
установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.
Необходимо е между предмета на делото, заявен с исковата молба, и този на
заповедното производство, да съществува пълен идентитет. В настоящия случай е
издадена заповед за изпълнение, съобразно искането на заявителя, за сумата от
5144, 52 лева – главница по договор за потребителски кредит профи кредит
стандарт № **********. Заявителят изрично е посочил, че претендира цялата сума
като главница по процесния договор.
В исковото производство обаче са
предявени искове за три отделни вземания – за главница, възнаградителна лихва и
закупен пакет от допълнителни услуги. Глобалната сума от 5144, 52 лева се
претендира като сбор от парични задължения за главница, пакет от допълнителни
услуги и възнаградителна лихва. Връзката на всяко от трите с договора за кредит
не може да бъде отречена, но е очевидна и тяхната самостоятелност, обусловена
от различието в обстоятелствата, от които произтичат. Оттук се извежда, че между
вземането по заповедта за изпълнение и вземанията, чието установяване се иска с
исковата молба, липсва необходимият идентитет. Такъв е налице само по отношение
на главницата, но не и по отношение на пакета за допълнителни услуги и
възнаградителната лихва. Обстоятелства относно пакета за допълнителни услуги и
възнаградителната лихва, както и искания за присъждане на суми на тези
основания, са въведени за първи път с исковата молба. Поради тази причина
същите са недопустими и съдът не е следвало да ги разглежда по същество. Като
се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив е постановил недопустим акт. С оглед
изложеното и съобразно пределите на въззивната проверка, обусловени от
изложеното в жалбата, решението в частта относно възнаградителната лихва до
280, 53 лева следва да бъде обезсилено, а производството да бъде прекратено.
Въззивният съд дължи произнасяне по оплакванията срещу съдебния акт в частта, с която искът за главница е отхвърлен за сумата над 1776, 20 лева до 1844, 82 лева.
Въззивният съд възприема крайния извод
на районния съд, с който частично е уважил претенцията за главницата, но при
различни мотиви.
Процесният договор не е недействителен
поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съглашението между страните
съдържа годишния процент на разходите по кредита на стр. 3 от договора – 49,
89%, както и общата сума, дължима от потребителя – 5368, 32 лева. На стр. 2 от
Общите условия са посочени допусканията, взети предвид при изчисляване на ГПР.
Оттук се извежда, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не е нарушена,
поради което процесният договор е действителен.
По тази претенция в тежест на ищеца е да
докаже наличието на договорна обвързаност с ответника, по силата на която
последният дължи процесната главница и настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането.
От приложените писмени доказателства се
установи, че страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на
който на длъжника е предоставена сума в размер на 2000 лева. Установи се също,
че С.А. е платила само една вноска по кредита в размер на 223, 68 лева, с
падежна дата на 05.05.2018 г. Не е представила доказателства, от които да се
установи погасяването на други вноски.
Вследствие на договорното неизпълнение
от кредитора са предприети действия по обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Съобразно тълкувателната практика на ВКС предсрочната изискуемост
настъпва при наличието на две предпоставки – обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В
настоящия случай, както стана ясно по-горе, първата предпоставка е установена.
По отношение на втората са ангажирани доказателства, от които се извежда, че на
длъжника е изпратено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост. Същото е
върнато на подателя като непотърсено. В общите условия на договора за кредит,
по конкретно в т. 13, не е уговорено в какво се изразяват последиците от
фактическото неполучаване на уведомлението на адреса за кореспонденция. При
това положение не може да бъде направен извод, че длъжникът е действал
недобросъвестно. Следователно, за дата на предсрочната изискуемост на кредита
следва да бъде приета 28.09.2019 г., когато ответницата е получила препис от
исковата молба и до нея е достигнало волеизявлението на кредитора за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем.
Ето защо, искът, с който се претендира
главница в размер на 1944, 98 лева следва да бъде уважен за сумата до 1721, 30
лева, като разлика между платеното по кредита в размер на 223, 68 лева и пълния
претендиран размер на иска. За сумата над 1721, 30 лева до 1944, 98 лева искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Първостепенният съд е уважил претенцията
за 1776, 20 лева, като разлика между цялата главница от 2000 лева и платената
вноска от 223, 68 лева, но не е съобразил, че с исковата молба се претендира
главница в размер на 1944, 98 лева и именно това е сумата, от която трябва да
се извади платеното от С.А., за да бъде установено в какъв размер искането е
основателно. Независимо от това, в частта на произнасянето от 1776, 20 лева до
1721, 30 лева не е подадена жалба, поради което съдебния акт е влязъл в сила.
С въззивната жалба е направено
възражение за приложимост на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, което не се споделя от
настоящият състав. Правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД се прилага, когато
изпълнението на едно задължение не е достатъчно да покрие лихвите, главницата и
разноските. В случая, както стана ясно по-горе, на разглеждане подлежи
единствено претенцията за главница. Това дава основание да бъде прието, че с
платеното от длъжника в размер на 223, 68 лева се погасява само част от
главницата.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции Решение № 224/02.03.2020 г., постановено по гр. д. № 2579/2019 г. от
Районен съд Добрич, следва да бъде потвърдено в
частта, с която искът за главница е отхвърлен за сумата над 1776, 20 лева до
1844, 82 лева.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат
заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемата не е направила искане за
присъждане на разноски за разглеждане на делото от въззивната инстанция, поради
което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
При тези мотиви, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 224/02.03.2020 г., постановено по гр. д. № 2579/2019 г. от Районен съд
Добрич, в частта, с която искът на „Профи Кредит” ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „****” № 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу С.П.А.
с ЕГН ********** ***, е отхвърлен за сумата над 1776, 20 лева до 1844, 82 лева,
представляваща част от вземането, предмет на издадената по ч.гр.д. № 1174/2019 г.
на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК № 640 от 01.04.2019 г.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 224/02.03.2020 г.,
постановено по гр. д. № 2579/2019 г. от Районен съд Добрич, в частта, с която искът
на „Профи Кредит” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „****” № 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу С.П.А. с ЕГН ********** ***, е
отхвърлен за сумата до 280, 74 лева, представляваща договорно възнаграждение
за периода 05.05.2018 г. – 14.08.2018 г., по договор за потребителски кредит № *********
от 04.04.2018 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
В
останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: Членове: 1.
2.