В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Илияна Зелева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е реда на чл.237 ГПК. Образувано е по предявен иск с правно основание чл.357 КТ, във връзка с чл.128, т.2 и чл.245 КТ от Р.. К..Ч.., от гр.Д., обл.С.., с ЕГН ….. пълномощник адв.З.. Р.. Ч.., гр.Д.., ул. А.. К.. № …. против “Многопрофилна болница за активно лечение” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.Я.. № …, с ЕИК: ……………., представлявано от К.. Б.. К.., за осъждането му в качеството на работодател да й заплати сумата 773.94лв., представляваща начислено, но неизплатено остатък от трудово възнаграждение за месец юни, юли, август и септември, включително 2010г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 24.01.2011г. до окончателно изплащане на сумата и разноски. С протоколно определение от 21.03.2011г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на иска по размер от 773.94лв. като се намаля в размер 624.71лв., съобразно представената от ответника справка за неизлатено трудово възнаграждение. В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че работи в ответното дружество на длъжността „технически секретар” със сключен трудов договор, и че за периода юни, юли, август и септември 2010г., включително, ответникът не й заплатил пълния размер на уговореното трудово възнаграждение, поради което предявява иск за реално изпълнение на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение за положения от нея труд, заедно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 24.01.2011г. до окончателно изплащане на сумата и разноски. Ответникът представя писмен отговор, с който признава иска. Твърди, че ищцата е работила в дружеството през процесните месеци, че за положения от нея труд има начислено и неизплатено трудово възнаграждение, както следва: за месец юни 2010г. – 54.12лв.; за месец юли 2010г. – 271.13лв., за месец август 2010г. – 123.23лв. и за месец септември 2010г. – 176.23лв. или в общ размер 624.71лв. В съдебно заседание ищцата, чрез адв.З.. Ч.., моли съда да уважи иска съобразно признанието за дължимост на трудовото възнаграждение в размер, посочен от ответника в отговора, с решение по чл.237, ал.1 ГПК и присъди разноските по делото. Ответникът не изпраща представител и не ангажира становище. Съдът прие от фактическа и правна страна следното: Няма спор по делото, че ищцата е работила в ответното дружество през процесния период. Установява се от признанието на ответника в отговора, че дължи на ищцата остатък от начислено и неизплатено трудово възнаграждение, за положения от нея труд за месец юни 2010г. – 54.12лв.; за месец юли 2010г. – 271.13лв., за месец август 2010г. – 123.23лв. и за месец септември 2010г. – 176.23лв. или в общ размер 624.71лв. Налице са основанията за постановяване на решение при признание на иска по чл.237 ГПК, за осъждане на ответника да изпълни реално основното си задължение на работодател по чл.128, т.2 КТ - да заплаща в установените срокове, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ гарантира при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя изплащане на трудово възнаграждение в размер 60 на 100 от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Ал.2 - разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. Ответникът дължи на ищцата сумата от 624.71лв., представляваща начислено, но неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение за месец юни 2010г. – 54.12лв.; за месец юли 2010г. – 271.13лв., за месец август 2010г. – 123.23лв. и за месец септември 2010г. – 176.23лв. или в общ размер 624.71лв., заедно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, т.е. от поканата по аргумент от чл.84, ал.2 ЗЗД до окончателно изплащане на сумата и разноските по делото в размер 100лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК. При този изход на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи заплащане на държавна такса в размер 50.00лв., определена на основание чл.1 от тарифа за държавните такси по ГПК, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт. Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА “Многопрофилна болница за активно лечение” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.Я.№ …, с ЕИК: ., представлявано от К.. Б... К.. да заплати на Р… К... Ч.., от гр.Д.., обл.С.., с ЕГН .. сумата от 624.71лв., представляваща начислено, но не изплатено дължимо трудово възнаграждение за месец юни 2010г. – 54.12лв.; за месец юли 2010г. – 271.13лв., за месец август 2010г. – 123.23лв. и за месец септември 2010г. – 176.23лв., ведно със законната лихва от 24.01.2011г. до окончателно изплащане на главницатÓ, на основание чл.128, т.2 и чл.245 КТ и разноски по делото в размер 100лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА “Многопрофилна болница за активно лечение” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Д.., ул.Я.. № …, с ЕИК: ..., представлявано от К.. Б.. К... да заплати държавна такса в размер 50.00лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на държавата по бюджета на съдебната власт. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му. СЪДИЯ : |