ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21
гр. Бургас, 20.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000263 по описа за 2021 година
Постъпила е молба по чл. 248, ал. 1 ГПК – за допълване на
постановения по делото съдебен акт в частта относно разноските.
В молбата на Й.Е.М. подадена чрез пълномощника – адв. В. Ф. се
твърди, че с определение № 211 от 15.11.2021 г. по делото съдът, след като е
оставил без разглеждане въззивната жалба - подадената от А.П. (АВп), не се е
произнесъл по искането в отговора на въззивната жалба за присъждане на
сторените от въззиваемата разноски, каквито се дължат на основание чл. 78,
ал. 4 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от АВп, подаден чрез
изпълнителния директор Д. М. представлявана от юриск. Ив. К., в който
молбата се оспорва като неоснователна с аргумент за липсата на заявено
своевременно искане за присъждане на разноски. Като евентуално се
поддържа възражение прекомерност.
Бургаският апелативен съд, в настоящия му състав, намира, че молбата
е допустима, а по съществото си – основателна.
Съгласно чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в производството, което се развива
пред съда по жалба на основание чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 25, ал. 4
ЗТРРЮЛНЦ, съдът присъжда разноски за страните по реда на ГПК.
Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК, която следва да
намери приложение в производството по обжалване отказите на
длъжностните лица по регистрацията при А.П., разноските в охранителните
производства, какъвто характер има производството по жалби на основание
чл. 25, ал. 1 и ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, предвижда, че разноските са само за сметка
на молителя. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ „Агенцията отговаря за
1
вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по
реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.“
С решение № 10 от 29.09.2016 г. на КС по к. д. № 3/2016 г., докладчик
съдията Т.Р., относно съобразяването на норми от закона – чл. 78, ал. 8 ГПК и
чл. 161, ал. 1, пр. 3 ДОПК, с чл. 4, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 КРБ, във връзка с
въпроса за разпределение на разноски в полза на административните органи и
юридически лица, които разполагат с възможността да бъдат защитавани от
юрисконсулти за разлика от граждани и юридически лица, които не
разполагат с юрисконсулти, КС е отхвърлил искането на омбудсмана на
Република България като е посочено, че …макар и несъвършено, дадено
законодателно разрешение може да се възприеме като обществено оправдано
и необходимо пред перспективата да няма изобщо такова“. Отговорността за
разноски, както е посочено в същото решение на КС, „…По своята правна
същност … е обективна, безвиновна отговорност и не е отговорност за вреди,
тъй като обхваща само направените разноски в съдебното производство.
Изградена е върху разбирането за неоснователно предизвикан правен спор и е
своеобразна санкция за това“.
Принципът за върховенство на закона в правовата държава – чл. 4, ал. 1
ГПК, допуска в доктрината потвърдително или корективно – ограничително
или разширително тълкуване на дадена правна норма, но не и изключването й
от приложение само поради несъвършенството на законодателния подход.
Възприемането му налага приложението на приета от законодателя норма
като бъде издирен нейният смисъл, в който е обществено оправдана.
Изхождайки от това, БАС в настоящия му състава намира, че следва да
отчете съотношението между нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 541
ГПК като специална към обща. С оглед противоречието в резултата от
прилагането на двете норми, е необходимо съдът да извърши корективно
тълкуване в смисъл, че разноските ще останат за сметка на молителя в
случаите на законосъобразно, надлежно развило се съдебно производство
пред съда – такова, при което е налице произтичаща от закона активна
легитимация и правен интерес от обжалване на съответния административен
и/или съдебен акт.
Предвид типичния охранителен характер на производството, което има
за цел да съдейства на лицата, които имат интерес от вписване/заличаване на
обстоятелства или от обявяване на актове, да постигнат последиците по чл. 7 -
чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ и, в което А.П.та няма статут на страна, упражняваща
процесуални права в свой интерес, съдебното производство по подадената от
този административен орган жалба е незаконосъобразно предизвикано. В този
аспект, нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която препраща към правилата
на ГПК и обвързва съда да присъди разноски, налага да бъде уважена
претенцията на заявителя в регистърното производство спрямо
административния орган. Въпреки задължителния спрямо А.П. характер на
2
съдебното решение по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ за отмяна на отказа на ДЛР,
чрез подадената от този орган жалба производството, подчинено единствено
на посочените в чл. 7 и чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ цели, недопустимо е пренесен пред
апелативния съд. Във връзка с това и въпреки, че е единствената страна в
охранителното производство, заявителят в регистърното производство е бил
принуден да извърши разноски за продължение в съдебна фаза, каквато е
изключена от закона. Репарирането на тези разноски като съдебни е
невъзможно, нито е оправдано да се извърши чрез иск по чл. 28, ал. 2
ЗТРРЮЛНЦ по реда на ЗОДОВ. Поради това, извършената законодателна
промяна с приемането на новата норма на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се явява
обществено оправдана, като съдът съобразно правомощията си, определени в
чл. 117 КРБ и ЗСВ, е обвързан да я приложи. Предвид възникващото от
охранителния характер на производството противоречие на тази норма с
нормата на чл. 541 ГПК, при приложението й следва да се съобрази
изложеното по-горе корективно тълкуване и сторените от заявителя разноски
във връзка развилото се пред апелативния съд недопустимо производство на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на
административния орган, чрез чиито действия неоснователно е предизвикано.
Предвид изложеното, във връзка с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК БАС
намира следното:
В подадения от Й.Е.М. чрез пълномощника – адв. В. Ф. отговор на
въззивната жалба на АВп е поискано присъждането на сторени деловодни
разноски в размер на 240 лв. –адвокатско възнаграждение по представения
договор за правна помощ, заплатено съгласно представен списък по чл. 80
ГПК и приложената към него фактура с прикрепен касов бон.
С постановеното по делото определение № 211 от 15-ти ноември 2021 г.
БАС е оставил въззивната жалба на АВп срещу Решение № 88 от 12.10.2021
г., постановено по т.д. № 20212100900463 по описа на Бургаски окръжен съд,
с което е отменен отказ № *** г. по заявление вх. № *** г. за вписване по
партидата на „Н.“ ЕООД, ЕИК ***0 прекратяването на дружеството и
откриване на производство по ликвидация, с определен срок за ликвидация,
като недопустима. Със същото определение съдът не е разгледал искането на
Й.Е.М. присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и наличието на
доказателства за заплащането им, съдът намира, че са налице предпоставките
на чл. 78, ал. 4 ГПК
Възражението на АВп по чл. 78, ал. 5 ГПК – за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв., е неоснователно,
тъй като този размер е под минималния, посочен в чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 7,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ДОПЪЛВА определение № 211/15.11.2021 г. по в. т. д. № 263/2021 г.
по описа на Бургаски апелативен съд, в частта относно разноските, като:
ОСЪЖДА А.П. да заплати на Й.Е.М. ЕГН **********, с адрес гр.
Бургас, ж.к. „и.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес гр. Б., „М” № ***,
офис , партер - Адвокатско дружество „Ф., Т.М.“, деловодни разноски в
размер на 240 лв. (двеста и четиридесет лева)
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4