Р Е Ш Е Н И Е
260310/23.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд единадесети
състав
На шестнадесети
декември през две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав
Секретар: Ил.Давидкова
Председател: Ростислава
Георгиева
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2248 по описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.97, ал.1 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/, във в с
чл.95, ал.1 от ЗСУ.
Постъпила е молба от Агенция за
социално подпомагане - гр.Шумен, представлявана от директорът Г. А. М., с
искане за настаняване по съдебен ред на поставения под пълно запрещение С.С.Х., с ЕГН ********** в Дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост, с.***, общ.Шумен за срок от три години или до настъпване на
промяна в обстоятелствата, довели до настаняването.
За Дирекция „Социално подпомагане“,
гр.Шумен в съдебно заседание се явява директора Г. М., който поддържа исковата
молба и моли съда да я уважи, като лицето бъде настанено за максимално
предвидения в закона срок.
Лицето, чието настаняване се иска, в съдебното заседание не
се явява лично, тъй като е силно неподвижно. С оглед на обявената в страната
извънредна противоепидемична обстановка и с оглед заболеваемостта на голяма
част от настанените в ДПЛУИ, с.***, както и с оглед защита на тяхното здраве
съдът не успя да осъществи контакт с лицето и извън сградата на съда.
Настойникът на лицето – Ц.К.Я. – социален работник в дома,
излага, че е съгласна с искането и моли съда да го уважи за срока, посочен в него.
В съдебно заседание заявява, че лицето е неконтактно и с него не може да бъде
проведен вербален разговор.
ШРС, след като взе в предвид събраните по
делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
С.С.Х. е с диагноза „Друга неуточнена олигофрения. Болест на Даун. Умерена олигофрения. Имбицилност
лека степен торпиден вариант.“. С Решение от 16.02.2004
год. по ГД №950/2003 год. по описа на ШОС е поставен под пълно запрещение. Оттогава
досега живее в този дом, където получава специализирани грижи, съобразно
потребностите му. Видно от Заповед № НД 6В/2008 от 12.04.2018 год. на Органа по
настойничество и попечителство при Община Шумен има назначен настойнически
съвет, в чийто състав влиза и лицето Ц.К.Я. – социален работник в ДВУИ. Предвид
липсата на възможност лицето да се справя самостоятелно с негови основни
жизнени потребности, въпреки, че лицето има близки, но същите живеят извън
страната, то настойникът е отправил молба лицето да бъде настанено по съдебен
ред в Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост, с.***. В подкрепа на
горното е и констатацията, че близките на лицето не са в състояние да се грижат
за него.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото доказателства и по-специално от: Заповед
№145/017.10.2020 год., Заявление вх.№ОУ/Д-Н/145/01.10.2020 год., Становище,
Декларация от 01.10.2020 год., Решение от 16.02.2004 год. по ГД №950/2003 год.
на ШОС, Заповед № НД 6В/2008 от 12.04.2018 год. на Органа по настойничество и
попечителство при Община Шумен, Индивидуален план за подкрепа, Индивидуална
оценка, Предварителна оценка на потребностите от социални услуги, Справка.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени
под пълно запрещение в социална услуга
за резидентна грижа е уредена в чл.97,
ал.1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), като водещ при преценка за
необходимостта от настаняване е интереса на лицата. Съгласно разпоредбата на чл.98,
ал.2 от ЗСУ Съдът уважава искането
за настаняване в социална услуга за резидентна грижа
на лице, поставено под пълно
запрещение, само в случай че в рамките
на производството не се установи
възможност за полагане на грижи
и осигуряване на подкрепа за лицето
в домашна среда и в общността. В конкретния случай,
С.Х. е пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение, поради неговото
заболяване, което му пречи да взема самостоятелни решения, да разбира
свойството и значението на постъпките си. Същия е настанен по административен
ред в ДПЛУИ, с.*** от 1995 год. и към момента се чувства добре. От
доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че близките на лицето
не са в състояние да полагат грижи за него в семейна среда, като към настоящия
момент се намират извън границите на Република България.
С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата за
настаняване на С.С.Х. в Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост се явява основателна
и следва да бъде уважена, доколкото искането кореспондира в най-голяма степен с
интересите на лицето. Доколкото съгласно чл.98, ал.3 от ЗСУ настаняването на
лица, поставени под запрещение, в
специализирани институции не може да бъде за срок, по-дълъг от три години, съдът
намира, че настаняването следва да бъде именно за посочения максимално разрешен
срок.
Поради гореизложеното и на основание чл.16в от ЗСП, съдът
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА
С.С.Х., с ЕГН **********, с настоящ
адрес: ***, Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост, с.***, общ.Шумен в Дом
за пълнолетни лица с умствена изостаналост, с.***, общ.Шумен за срок от три
години или до настъпване на промяна в обстоятелствата, довели до настаняването.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
На основание
чл.99, ал.1 от ЗСУ решението подлежи на обжалване с жалба или протест пред ШОС
в седемдневен срок от обявяването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните, а след
влизането му в сила препис от същото да се изпрати на Дирекция “Социално
подпомагане”, гр.Шумен за сведение и изпълнение.
За постановеното решение да се уведоми Шуменска районна
прокуратура.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: