РЕШЕНИЕ
№ 3685
гр. Пловдив, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330107744 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано e по искова молба от Р. Б. П., Г. И. П. и П. И. П. /заместили в хода на
процеса, починалия ищец И. П. П., конституирани като страни с Определение от 25.02.2022
г./ срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, с която са предявени искове за прогласяване за
недействителен договор за потребителски кредит тип кредитна линия № *** поради това, че
същият противоречи закона – чл.11, т. 9а и т.10 от ЗПК, както и ответника да бъде осъден
да заплати на ищците сума в размер на 50 лева – платени без основание възнаградителна
лихва и допълнителни разходи по посочения договор за кредит, както и сума в размер на
100 лева – възнаграждение за поръчител по договор за поръчителство, включено в
погасителния план по договора за кредит.
В исковата молба, в уточнителна молба от 23.03.2022 г. и от 17.05.2022 г. се излагат
твърдения, че между И. П. П., като кредитополучател и ответника е сключен договор за
договор за потребителски кредит тип кредитна линия № ***. Счита, че договорът за кредит е
недействителен. На първо място не била спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а ЗПК,
доколкото не била посочена методиката за изчисляване на възнаградителната лихва. Счита,
че в ГПР не било включено възнаграждението за поръчител по договор за поръчителство,
сключен с трето лице, във връзка с договора за кредит, което било нарушение на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Излагат се твърдения, че по договора И. П. заплатил сума в размер на 50 лева,
включваща възнаградителна лихва и допълнителни разходи по кредита, които подлежат на
връщане, поради нищожността на договора. В погасителния план по договора за кредит била
включено и възнаграждение за поръчител, което било заплащано на ответника.
Кредитополучателят заплатил такова на ответника в размер на 100 лева, поради което търси
връщането му от него. Р. Б. П., Г. И. П. и П. И. П. са наследници на И. П. П., които
поддържат предявените от него искове.
С влязло в сила Определение от 29.03.2022 г. съдът е върнал евентуалния иск, като
недопустим.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете.
Счита, че осъдителния иск за присъждане на сума в размер на 100 лева – платено
възнаграждение за поръчител е недопустим, доколкото не е платено в полза на ответника, а
на трето лице поръчител. Счита останалите искове за неоснователни и моли за тяхното
отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Оспорва да е получавал
претендираните от ищеца суми. Претендират се разноски.
С влязло в сила Протоколно определение от 26.10.2022 г. съдът е прекратил
производството по делото по предявените осъдителни искове, поради оттеглянето им от
ищците.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са искове по чл. 26, ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9а и т.10 ЗПК,
за прогласяване на недействителността на договора за кредитна линия № ***.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи твърдението
си за недействителност на договора. В тежест на ответника е да докаже валидно възникнало
правоотношение по договор за кредит, че в него е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1,
т.9а, и т. 10 от ЗПК.
С определение от 04.08.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за кредитна линия № ***. с посоченото от ищеца съдържание, както и че
възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР, както и че Р. Б. П., Г. И. П. и П. И. П.
са наследници на И. П..
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Кеш Кредит Мобайл“
ЕАД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на
процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9а и
т.10 от ЗПК.
В договора за кредит не е посочено условията за прилагане на посочената договорна
лихва от 36%, как се начислява, за какъв период е формирана, за целия срок на договора ли,
фиксирана ли е или се променя, върху каква сума се начислява върху цялата сума по кредита
или върху усвоената сума, доколкото, видно от договора кредита се усвоява на части по 200
лева до достигане на максималния размер, което от своя страна води до неяснота за размера
на ГПР, какво включва същия и каква лихва се включва в него, какви други стойности и
разходи го формират, което на практика води до липса на ясно посочен и приложим по
делото ГПР и ясни условия за прилагането му.
Наред с това липсата на яснота относно условията за прилагане на лихвения процент,
води до неяснота приложима ли е разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а ЗПК дали лихвения
процент е референтен и следва да се посочи методиката за прилагането му, като в случая
2
такава липсва.
С оглед изложеното съдът приема, че сключеният между страните договор е
недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9а и т.10 ЗПК.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа разноски в размер на 250 лева – платена държавна такса /л.50/, които,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част от исковете ще се присъди сума в
размер на 160 лева.
Депозита за Съдебно-счетоводната експертиза ще остане в тежест на ищеца,
доколкото същата е допусната във връзка с осъдителнте претенции, които са оттеглени от
ищците.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор за потребителски кредит тип кредитна
линия № ***, сключен между И. П. П., ЕГН ********** /*** в хода на процеса и заместен
от Р. Б. П., ЕГН **********, Г. И. П., ЕГН ********** и П. И. П., ЕГН **********/ и „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.9а и т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Света Троица, ул. „Зографски манастир“ № 15, вх.Г, ет.6 ДА
ЗАПЛАТИ НА Р. Б. П., ЕГН **********, Г. И. П., ЕГН ********** и П. И. П., ЕГН
********** и трите с адрес: *** /заместили в хода на процеса, *** ищец И. П. П./ сумата в
размер на 160 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3