Р Е Ш Е Н И Е
№……………………./07.04.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, X състав, в открито съдебно заседание на десети
март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Анна Димитрова, след като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1110
по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК вр. 107 от ДОПК вр.
с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на Сдружение „Туристическо дружество ХАН
А***”, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ****, депозирана чрез неговия процесуален представител
адв. К.К. *** срещу Акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 67 – 1 от 30.01.2020 г., издаден
от главен инспектор „КРД“ от дирекция „Местни данъци“ към община Варна,
потвърден с Решение № МД – РШ – 005 от 13.04.2020 г. на Директора на дирекция
„Местни данъци“ към община Варна, с който на дружеството – жалбоподател, са
установени задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса за битови
отпадъци (ТБО) за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 7 518.75
лв. и лихва за просрочие към 30.01.2020 г. – 1 842.66 лв.
Дружеството – жалбоподател „Туристическо дружество ХАН А***” изразява
недоволството си от процесния Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.
3 от ДОПК, намирайки го за неправилен, незаконосъобразен, издаден при
съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като
представя подробни аргументи в защита на своята позиция. На първо място
дружеството посочва, че не е изяснена в цялост фактическата обстановка, поради
което органът по приходите е направил грешни правни изводи. Навеждат се
твърдения, че за посочените в АУЗД имоти, дружеството е подало данъчна
декларация от 23.06.2010 г., която не е взета предвид и не е обсъдена от органа
по приходите. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК се е
преклудирала възможността за издаване на АУЗД по декларацията от 23.06.2010 г. Навежда аргументи в защита на становището, че
преклузивният срок е изтекъл на 24.06.2015 г. Също така навежда твърдения, че с подаване на
декларацията на 23.06.2010 г. ежегодно са били заплащани ДНИ и ТБО за
процесните имоти до 2019 г., включително. Дружеството – жалбоподател се
позовава на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ, според която, размерът на
задължението за дружеството следва да се определи според размера на идеалната
част от поземления имот, като се съобрази процентът застрояване. Оспорва се
размера и начина на определяне на дължимия ДНИ и ТБО, като се посочва, че не е
направена разбивка за земята и за сградите в имота. Навеждат се доводи, че в
процесния имот не са били генерирани,
съответно събирани и депонирани отпадъци, както не са й били поставени
контейнери за смет, като конкретизира, че сметта, представляваща паднала листна
маса и клони от дървета, е била събирана и изгаряна на място в имота. Поради
гореизложените съображения, дружеството моли за отмяна на процесния Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и претендира присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
В проведеното на 10.03.2021 г. открито съдебно заседание в производството
по адм. дело № 1110 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна, сдружение
„Туристическо дружество ХАН А***” се представлява от процесуалния си
представител адв. К.К. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания, подчертавайки в своята пледоария по същество на делото, че от
намиращите се 11 бр. постройки в процесния имот, само две постройки с обща площ
475 кв.м. са собственост на дружеството, поради което следва ДНИ и ТБО да бъдат
определени за прилежащата площ, а не за целия имот. В този смисъл моли за
отмяна на процесния Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
В проведеното на 10.03.2021 г. открито съдебно заседание в производството
по адм. дело № 1110 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна,
ответната страна Директорът на дирекция „Местни данъци“ към община Варна се
представлява от своя процесуален представител гл. юрисконсулт Я. М., който моли
за отхвърляне на оспорването срещу процесния Акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, обосновавайки се, че в решението на Директора на
дирекция „Местни данъци”, е обсъдено подробно приложението на разпоредбата на
чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ. Посочва, че ако в държавния имот има една сграда, то
собственикът на тази сграда дължи ДНИ и ТБО за целия имот. Излага доводи, че от
събраните доказателства се установява, че няма данни кой притежава
собствеността върху останалите сгради, поради което и дружеството –
жалбоподател следва да заплати пълния размер на ДНИ и ТБО. В условията на
евентуалност, процесуалният представител на ответника се позовава на факта, че
сградите на жалбоподателя в имота представляват 69 % от общата площ на всички
сгради в имота, поради което дължимият ДНИ и ТБО следва да бъде определен
съгласно тази идеална част. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Сдружение„Туристическо дружество ХАН А***” притежава собствеността върху имот с
партиден № *****, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, Южна промишлена
зона № 85, представляващ земя, с идентификатор № *****с площ 5039
кв. м. За същият този имот е била
подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № **********/11.11.2019 г.
С декларация по чл.14 от ЗМДТ от
23.06.2010 г. е декларирана сграда с РЗП 409 кв.м., сграда парно/котелно с РЗП
50 кв.м., Клуб „Морска база“ с РЗП 172 кв.м. и бунгала с РЗП 298 кв.м.
С Нотариален акт № 35, том І, рег. № 2181, дело № 202 от 11.05.2000 г. (л. 21 от адм. преписка),
изготвен от нотариус О. Ш. , с район на действие: съдебен район Варна е
признато правото на собственост на Туристическо дружество „ХАН А***“ върху едноетажна
масивна дървена постройка с площ 409 кв.м., котелно помещение със застроена
площ 50 кв.м., построени върху държавно дворно място с площ 5025 кв.м. в Южна
промишлена зона на гр. Варна.
По
партидата на дружеството има задължения, представляващи данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци. Дружеството – жалбоподател не е заплатило
задълженията си в законоустановения срок, като самото производството е
образувано във връзка с подадена справка/молба от 09.10.2019 г. (л. 49 от адм.
дело № 1110 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна) от Областния
управител на област с административен център Варна.
С
процесният АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, на дружеството „Туристическо
дружество „ХАН А***” са установени задължения за данък върху недвижимите имоти
и такса битови отпадъци в общ размер на 7518.75 лв. и лихва в размер на 1842.66
лева.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Процесният
АУЗД № МД – АУ – 67 – 1 /30.01.2020 г. издаден от гл. инспектор „КРД“ към
дирекция „Местни данъци“ към община Варна е бил съобщен на адресата на
10.02.2020 г. чрез известие за доставяне, изготвено от „Български пощи“ ЕАД,
видно от приложеното копие на плика с баркод PS 9000 0358AJ Z (л. 87 от адм. преписка),
като в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 152, ал. 1 от ДОПК във връзка с
чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, е бил оспорен с жалба рег. № МД - Т0001273ВН/27.02.2020
г. пред Териториалния директор на Дирекция „Местни данъци“ към община Варна.
С
решение № МД – РШ – 005/13.04.2020 г. (л. 92 от адм. преписка) Директор на
Дирекция „Местни данъци“ към община Варна е потвърдил изцяло АУЗД, като е приел
наличието на задължения за ДНИ и ТБО.
Жалбата
срещу АУЗД е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Жалбата
е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК и като подадена от лице с правен интерес, доколкото с АУЗД се засяга
неблагоприятно правната му сфера.
По
отношение на компетентността на органа, издал оспорения акт:
Обжалваният
АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от К. В. Б. – главен инспектор „Контролно – ревизионни
дейности“ в дирекция „Местни данъци“ към община Варна. Същата е сред лицата,
определени със Заповед № 2888/15.07.2019 г. (л. 2 от адм. преписка) и Заповед №
4107/30.09.2019 г. (л. 3 от адм. преписка) за органи по приходите на основание
чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ. Следователно, актът е издаден от компетентен
съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ орган, в обема на правомощията
му.
По отношение спазване на изискването за
форма на акта:
Съдът
намира, че от посочените в акта фактически основания могат да се установят
юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от него
субективно право.
Според АУЗД задълженията на оспорващото
дружество произтичат от подадена декларация за притежаван от него недвижим имот
по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № **********/30.01.2020 г., като имотът е с партиден № *****,
находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, Южна промишлена зона №85,
представляващ земя.
С АУЗД, за ДНИ за 2015 г., 2016 г., 2017 г.,
2018 г. и 2019 г. са определени задължения в общ размер на 2 548.75 лв. и лихва
в размер на 624.63 лв.,
С АУЗД, за ТБО за 2015 г., 2016 г., 2017 г.,
2018 г. и 2019 г. са определени задължения в общ размер 4 970 лв., и лихви в
размер на 1 218.03 лв.
Посочено е и правното основание за издаването
на акта – чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Не се установява съществено нарушение на
изискванията във връзка с формата на акта, което да представлява самостоятелно
основание за отмяната му.
По отношение спазването на административно – производствените правила:
Съдът не установява съществено нарушение на административно – производствените
правила, доколкото органът се е произнесъл след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая и при спазване на процесуалните правила.
Оспорваният АУЗД е издаден в производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка
с подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Изпълнено е изискването на чл. 107,
ал. 4 ДОПК за обжалване на акта пред горестоящия административен орган като
задължителна предпоставка за обжалването по съдебен ред.
Относно съответствието на акта с материално – правните разпоредби:
С оспорения акт за установяване на задължения по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК е определена дължимостта и размерът на задължението за ДНИ и ТБО за 2015
г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., като са начислени и съответните лихви
за неизпълнение в срок на това задължение. В разпоредителната част на акта са
посочени задълженията по вид, период (по години), правно основание и размер,
както и задълженията за лихви за просрочие, като общият размер на задължението
е 9 361.41 лв., от които главница – 7 518.75 лв. и лихва – 1 842.66 лв.
Данъкът върху недвижимите имоти, с оглед на чл. 9б във вр. с чл. 62 от ЗМДТ
и таксата за битови отпадъци, се установяват в рамките на административно
производство, при което данъчният субект и данъчната общинска администрация
съгласно чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ имат задължения, които изпълнени в
установената последователност водят до изчисляване на размера на дължимия данък
и такса. Съгласно чл. 14 ЗМДТ собственикът, съответно ползвателят на недвижим
имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ е задължен да подаде декларация, чрез
която декларира пред компетентните органи основанието за придобиване на имота,
както и да установи дали неговото право се разпростира върху целия имот, или
върху негова идеална част. Последната няма пряко установително действие за
данъка, съответно за таксата, защото на базата на декларираните факти и
обстоятелства общинската данъчна администрация извършва проверка и установява
действителния размер на дължимия данък и такса.
Законодателят е предоставил на общинската данъчна администрация правомощие
да издаде АУЗД по декларация, което може да стане при следните предпоставки: а)
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица; б) неподадена декларация и неизвършена ревизия; в) неплатено
задължение и неизвършена ревизия. Тъй като става въпрос за правомощие на орган,
а не за свободна воля на частен правен субект, елемент на законосъобразността
на издаден при условията на чл. 107, ал. 3 ДОПК АУЗД по декларация е и
спазването на предпоставките за неговото издаване.
Безспорно по делото е, че задълженията не са платени в законоустановения
срок. Това обстоятелство по смисъла на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1
от ЗМДТ е самостоятелно и достатъчно фактическо основание за съставяне на АУЗД,
следователно не е налице основание за незаконосъобразност, поради невярно
установена фактическа обстановка. Административният орган действа в условията
на обвързана компетентност и след като е налице неплатено задължение и не е
извършена ревизия, третата хипотеза на чл. 107 от ДОПК е налице.
Органът по приходите няма задължение в АУЗД да изписва механизма на
изчисляване на данъка за съответния данъчен период. Съдебната практика приема,
че непосочване в АУЗД на начина на изчисляване на дължимата такса/данък, не се
отразява върху законосъобразността на същия, като подобен подход би бил изцяло
формален и несъответстващ на целта на акта. Задължение на органа по приходите е
посочване на дължимата и незаплатена такса/данък, а разпоредбата на чл. 107,
ал. 2 ДОПК дава възможност на задълженото лице да поиска справка за начина, по
който е изчислено задължението. В конкретната хипотеза, дружеството не се е
възползвало от тази възможност. Предвид това, съдът намира, че неизписването в
АУЗД на механизма на изчисляване на установения данък върху недвижимите имоти и
такса битови отпадъци не е съществено процесуално нарушение.
Сградата на дружеството –
жалбоподател е построена в имот – частна държавна собственост (акт №
7692/27.12.2010 г. за държавна собственост - л. 86 от адм. преписка), поради
което на основание чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ следва извода, че същото е данъчно
задължено за този имот.
Спорен по делото е въпроса, дали туристическото дружество
дължи ДНИ и ТБО за площта на целия имот – 5039 кв.м. или за прилежащата площ на
притежаваните от него сгради в имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ
собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е
данъчно задължен и за този имот или съответната част от него. В случая
безспорно от заключението на комплексната съдебно -техническа и съдебно – икономическа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се
установява, че Туристическо дружество „ХАН А***“ е собственик на едноетажна
масивна дървена постройка на бетонна основа със ЗП 409 кв. м., павилион за
закуски със ЗП 16 кв. м. и котелно помещение със ЗП 50 кв.м., т.е. общо ЗП е в
размер на 474 кв.м. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ,
туристическото дружество „ХАН А***“ е задължено за ДНИ и ТБО само за
прилежащата площ на сградите, които притежава. За останалата площ на земята/парцела,
дружеството няма основание да заплаща дължимите ДНИ и ТБО. В комплексната
съдебно – техническа и съдебно – икономическа експертиза, вещите лица са
изчислили размера на дължимия ДНИ и ТБО на прилежащата площ, според измерената
ЗП, по нотариален акт или съответно декларираната от дружеството. Настоящият
състав на Административен съд Варна приема, че дължимият ДНИ и ТБО следва да
бъде определен за прилежащата площ, във варианта изчислен от вещото лице,
където площта на ЗП на сградите е в размер на 475 кв.м. Съдът приема, че именно
дължимият данък и такса следва да бъдат за застроена площ 475 кв.м., защото по
документ за собственост ТД „ХАН А***“ притежава собствеността именно върху такава
площ. Облагането на дружеството по един от останалите предложени от вещите лица
варианти, където застроената площ е различна, няма да съответства на разпоредбата
на чл. 11, ал.2 от ЗМДТ – собственикът да е задължен за съответната част. Вещите
лица във варианта, който са определили, че застроената площ на притежаваните от
дружеството сгради е 475 кв.м., то дължимите ДНИ и ТБО са съответно в размер на
48.05 лв. и 93.70 лв.
Относно такса битови отпадъци:
В сезиращата съда жалба преобладаващо са изложени възражения във връзка с
размера на определената в тежест на дружеството – жалбоподател ТБО. Съдът
намира възраженията в тази посока за неоснователни, поради следните
съображения:
Според разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, ТБО се заплаща за извършваните от
общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до
съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци
в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, допълва, че ТБО се заплаща за извършвани от общината
услуги по чл. 62 на територията на общината, а според ал. 2 видът на предлаганите
услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и
транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на кмета на
общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. По делото
е представена Заповед № 4013/27.10.2014 г. на кмета на община Варна за
определяне на границите на районите, в които е организирано сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа и поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., като в очертанията на тази територия попада изцяло
и недвижимият имот, собственост на дружеството – жалбоподател – Южна промишлена
зона – островна част.
Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се заплаща от
собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване, от ползвателя,
при сключване на договор за наем от наемателя. За имот – държавна или общинска
собственост, задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление.
Относно такса сметосъбиране и сметоизвозване.
Видно от представените по делото писмени доказателства и съвсем конкретно
Акт за установяване на извършените и подлежащите на заплащане видове работи,
фактура за извършено плащане, приемо – предавателен протокол се установява, че
услугата се предоставя от община Варна и таксата съответно е дължима. По делото
не се ангажираха никакви доказателства, че лицето е подало декларация, че няма
да използва имота. Освен това според съда недоказано остава твърдението на
жалбоподателя, че сметоизвозването и сметосъбиране е извършвано от самото
дружество, тъй като доказателства в тази насока не са ангажирани.
Самите свидетели П.Р.Д и Б.К.К признаха, че ползват имота като седалище на
някаква любителска организация „Мото клуб“, което означава, че самите те не
живеят в имота и по – важното, самите те признаха, че посещават само епизодично
недвижимия имот. Очевидно е, че техните показания нямат висока доказателствена
стойност, защото това не са лица, които ежедневно да осъществяват наблюдение
върху процеса по сметоизвозване и сметосъбиране в този район на града, а
посещават имота само от време на време. Похвално е, че свидетелите полагат
усилия за събиране на отпадъците в имота, който ползват, но това не означава
автоматично, че сметопочистване и сметоизвозване не се извършва, доколкото не
малка част от гражданите на Република България действително изгарят падналите
през есенните месеци листа и клони в своите дворни места, но това не означава
априори, че сметопочистване и сметоизвозване не се извършва на територията на
цялата страна.
Поради изложените мотиви, определената такса за сметосъбиране и
сметоизвозване за процесните периоди е дължима.
Относно такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване
За събирането на тази компонента от ТБО общината следва да осигурява поддържане
на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите
територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени
за обществено ползване. В НОМТЦУТОВ не е предвидено освобождаване от тази
такса.
За да е дължима ТБО за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи и фактът, че услугата по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване е реално извършвана от общината. В тежест на
административния орган е да докаже, че реално е предоставял услугата по поддържане
чистотата на обществените места. Съдът вече посочи по – горе в своето решение,
че по делото ответната страна е представила като писмени доказателства –
заповед на кмета на община Варна за определяне на районите на територията на район
„Аспарухово“, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в
които през съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране,
извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване; а също и посочените актове за
извършена работа от изпълнителя по договора за обществена поръчка. В заповедта
границите са посочени чрез детайлно изброяване на улици или други идентифициращи
признаци на териториите, като територията на която е разположен имота, също е
включена в заповедите.
С представените писмени доказателства, според съда ответната страна доказва
факта, че община Варна има необходимата кадрова и техническа обезпеченост да
извършва процесните услуги. Тъй като услугата по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретен имот, а целта на
нейното предоставяне е да обслужва интересите на населението на цялата община,
от всички събрани доказателства безспорно се установява, че тя е предоставяна
на жалбоподателя. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на
тази услуга е фактът, дали конкретно около имота е била изградена
инфраструктура за обществено ползване. Таксата за посочената услуга се дължи за
извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а
не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена
близост до него. Тази такса се отнася до територии, които по презумпция се
ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на
територията на цялото населено място, а не само в определен район от него.
Следователно, през разглеждания период община Варна е предоставяла услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, по отношение
територията около имота на жалбоподателя, поради което на основание чл. 71 от ЗМДТ следва да събира такса за нея.
Относно такса обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за
битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци.
В НОМТЦУТОВ не е предвидено освобождаване от тази такса. Със заповедите, с
които са определени границите на районите, в които община Варна организира
сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, е организирано и обезвреждането на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения, като е посочено, че обезвреждането се извършва в
завод за ТБО в с. Езерово и/или в депо до с. Въглен. При доказано наличие на
депо за обезвреждане на битови отпадъци правилно органът по приходите е
установил като задължение в тежест на дружеството – жалбоподател тази
компонента от ТБО.
На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ за
неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че всички
услуги, включени в ТБО, се предоставят и за процесния имот, собственост на
жалбоподателя.
Неоснователно се твърди в жалбата, че са налице предпоставките на чл. 109,
ал.1 от ДОПК, поради което оспореният АУЗД е незаконосъобразен.
Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за
установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са
изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е
следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са
постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по
този закон не е предвидено подаването на декларация. Приложимостта на
посочената разпоредба в процедурата по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, е безспорна. Противно на
поддържаното от жалбоподателя, към момента на издаване на оспорения АУЗД, не е
изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, преклудиращ възможността на органа
по приходите да образува производство за установяване на задължения за ДНИ и
ТБО за периода 2015 г. – 2019 г. Според задълженото лице, декларацията по чл.14 от ЗМДТ е следвало да бъде подадена до 23.06.2015 г., поради
което преклузивният петгодишен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е изтекъл на 24.06.2015 г., а
постановеният след този срок АУЗД, се явява незаконосъобразен. Тълкуването на
жалбоподателя, че производство за установяване на задължения за данъци може да
се проведе само в рамките на петгодишния срок от декларирането (респ. от
изтичането на срока, в който е следвало да бъде подадена декларацията), според
съда не намира каквото и да е било законово основание и не кореспондира на
вложения от законодателя смисъл на правилото, регламентирано с разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Това правило следва да се тълкува
като се съобразява спецификата на задълженията и декларирането по ЗМДТ.
Задължението за ДНИ и ТБО възниква по силата на закона с придобиване на имота,
който имот следва да се декларира еднократно, като данъчното задължение се
установява въз основа на декларираното пред общинските данъчни власти и се
изпълнява периодично. За определяне на задълженията по ЗМДТ не се подава
декларация за всеки данъчен период (ежегодно или ежемесечно), а еднократно при
придобиване на имот/МПС или при промяна на обстоятелства, имащи значение за
определяне на данъка. Следователно не съществува задължение за данъчно
задълженото лице всяка година да подава декларация с цел определяне на данъка върху
притежавания имот за съответната календарна година. Веднъж възникнало по силата
на закона, задължението се дължи за всяка календарна година, докато не настъпи
предвиден в правната норма факт, който да го прекрати или измени, т. е.
съществува законова фикция, че при липса на промяна в обстоятелствата,
първоначално подадената декларация „замества“ декларациите за следващите
календарни години. Следователно при неподаването на първоначална декларация по чл.14 от ЗМДТ е налице основание за приложение спрямо всеки
последващ данъчен период на хипотезата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК „е следвало да бъде подадена
декларация“. Поради изложеното законосъобразно издаденият на 30.01.2020 г. АУЗД
обхваща периода 2015 г. – 2019 г., тъй като петгодишният преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, изтича, както следва: за
задълженията за 2015 г. – на 31.12.2020 г.; за задълженията за 2016 г. – на
31.12.2021 г.; за задълженията за 2017 г. – на 31.12.2022 г.; за задълженията
за 2018 г. – на 31.12.2023 г. и за задълженията за 2019 г. – на 31.12.2024 г.
Следователно по отношение на задълженията на Туристическо дружество „ХАН А***“ за
ДНИ и ТБО за периодите на 2015 г. – 2019 г., не е изтекъл срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, преклудиращ правото на органите по
приходите да издадат акт за установяване на данъчните задължения. Съответно не
е налице законово предвидената в чл. 109, ал. 1 от ДОПК отрицателна процесуална
предпоставка, съставляваща пречка за образуването и провеждането на
административно производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК за установяване
на тези задължения.
Мотивиран от гореизложеното и след извършена проверка по чл. 168 от АПК,
съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в
предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, но
частично незаконосъобразен, поради което по реда на чл. 160, ал. 1 от ДОПК
следва да бъде изменен.
С оглед изхода на делото, на страните следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част на жалбата, предмет на
разглеждане в производството по адм. дело № 1110 по описа за 2020 г. на
Административен съд – Варна, съответно на оспорващото дружество следва да бъдат
присъдени деловодни разноски на обща стойност 3 038.75 лева съобразно
уважената част от оспорването, а на ответната страна – съдебни разноски в
размер на 32.99 лева съобразно отхвърлената част от оспорването.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № МД – АУ – 67 – 1/30.01.2020
г., издаден от Главен инспектор в отдел „Контрол – ревизионни дейности“ към
дирекция „Местни данъци“ при община Варна, потвърден с решение № МД – РШ -005/13.04.2020
г. на Директор на дирекция „Местни данъци“ към община Варна, с който на Сдружение
„Туристическо дружество ХАН А***”, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, **** е определен ДНИ и ТБО за 2015 г., 2016 г., 2017 г.,
2018 г. и за 2019 г. за имот партиден № ***** в размер на 2 548.75 лв. ДНИ
и лихва в размер на 624.63 лв. и ТБО в размер на 4 970 лв. и лихва в
размер на 1 218.03 лв., като ОПРЕДЕЛЯ ДНИ за 2015 г., 2016 г., 2017
г., 2018 г. и за 2019 г. общо в размер на 240.25 лв. и лихви в размер на 58.85
лв., ТБО за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и за 2019 г. в размер на 468.50
лв. и лихви в размер на 114.82 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „Туристическо
дружество ХАН А***”, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, **** срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №
МД – АУ – 67 – 1 от 30.01.2020 г., издаден от главен инспектор Главен инспектор
в отдел „Контрол – ревизионни дейности“ към дирекция „Местни данъци“ при община
Варна, потвърден с решение № МД – РШ -005/13.04.2020 г. на Директор на дирекция
„Местни данъци“ към община Варна, в частта, за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018
г. и за 2019 г. ДНИ за размера над 240.25 лв. и лихви за размера над 58.85 лв. и
ТБО за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и за 2019 г. за размера над 468.50
лв. и лихви за размера над 114.82 лв.
ОСЪЖДА Директора на дирекция „Местни
данъци“ към община Варна ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение „Туристическо дружество
ХАН А***”, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ****
парична сума в размер на 3 038.75
лева (три хиляди тридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща съдебно – деловодни разноски в производството по адм. дело №
1110 по описа за 2020 г. на Административен съд Варна.
ОСЪЖДА Сдружение „Туристическо дружество ХАН А***”, с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, **** ДА ЗАПЛАТИ на Директора
на дирекция „Местни данъци“ към община Варна парична
сума в размер на 32.99 лева (тридесет и два лева и деветдесет и девет стотинки),
представляваща съдебно – деловодни разноски в производството по адм. дело № 1110
по описа за 2020 г. на Административен съд Варна.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: