Определение по дело №39/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството е по чл.196-чл.211 ГПК /отм/ във връзка с параграф 2 ,ал.1 от ПЗР на ГПК.

С решение №195/17.08.2010г. по Г.д. №583/2009г. ВКС на Република България е отменил въззивно решение №631/26.01.2009г. по Г.д. №698 /2008г.г по описа на окръжен съд Г.С. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Постъпила е въззивна жалба с В. №6847/23.09.2008г. от С. Т. Х. против решение №385/28.08.2008г. по Г.д. №548/2007г. по описа на районен съд Г.С. в частта ,с която е отхвърлен иска по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ за разликата над 1900 дка до 2 300 дка като неоснователен и недоказан. Счита ,че незаконосъобразно районният съд е приел ,че наследодателят му е притежавал частни гори само въз основа на договора за доброволна делба от 12.01.1948г.Твърди ,че наследодателят му Т. С. Х. е притежавал и други частни гори като техният размер не е бил упоменат в този договор за доброволна делба,а в удостоверение №377/17.01.1948г. на Смилянско селско общинско управление и удостоверение №58/12.04.1990г. на кметство с.П. С..Поради това моли съда да отмени решението на районен съд Г.С. в обжалваната част и уважи изцяло иска по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ, в нови реални граници.

Постъпила е въззивна жалба с В. №6724 /16.09.2008г. от Р. Д. по Г. Г.С. чрез юриск.Д. против решение №385/28.08.2008г. по Г.д. №548/2007г. по описа на районен съд Г.С., в частта ,с която е уважен иска по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ за 1 900 дка гори,в нови реални граници в землището на с.П. С..Счита ,че районният съд не е изследвал обстойно начина на придобиване на собствеността върху процесните частни гори преди договора за делба от 12.01.1948г..Прави възражение ,че удостоверение №377/17.01.1948г. на Председателя на Смилянска народна община ,Смолянска околия не е официален документ и няма удостоверителна сила.Счита че удостоверение №58/12.04.1990г. на Кмета на с.П. С.,не представлява официален документ като към 1990г. единствен орган ,оправомощен да издава такива удостоверения е само нотариусът или околийският съдия, но не и кметът.Счита ,че отчуждаването на гори над 100 дка се е извършвало още със Закона за трудовата поземлена собственост обн. ДВ.бр.81/09.04.1946г.А самата оценка ,завладяването и стопанисването са уредени със Закона за собствеността и стопанисването на частните гори /обн. Дв. бр.292/15.12.1947г./Поради това намира ,че ако общият наследодател е бил собственик на тези частни гори ,предмет на иска, то той би следвало да фигурира в отчуждителните протоколи.А след като не фигурира значи не е притежавал такива гори.Счита ,че договора за доброволна делба от 12.01.1948г. не следва да се обсъжда ,тъй като не е ясно как общият наследодател е придобил процесните гори ,за да ги разделя с този договор. Още повече ,че частни гори над 100 дка са били отчуждавани в полза на държавата и собствениците са могли да притежават само частни гори до 100 дка.Прави възражение ,че декларираните през 1929-1935г. от Стою Стайков Х.,баща на Т. С. Х. ,имоти са в размер на 77 ,100 дка като са възстановени 77,097дка на наследниците му Не е изследван въпроса как тези имоти са нараснали на 3 700 дка до 1938-1939г. и с какъв акт е станало това.Освен това счита ,че има противоречие в изводите на районен съд Г.С. за момента и начина на придобиване на процесните гори.Поради това моли съда да отмени решението на районен съд Г.С. в обжалваната част като незаконосъобразно и необосновано и отхвърли иска като недоказан.

В законният срок е постъпило писмено възражение от С. Т. Х. против депозираната въззивна жалба на Р. Д. по Г. Г.С.,която счита ,че е неоснователна и моли съда в тази част обжалваното решение да бъде оставено в сила.Счита ,че емлячният регистър от който са взети данните в удостоверение №58/1990г. е годно доказателство за правото на собственост.Изрично в удостоверение №377/17.01.1948г. е посочено ,че според частен продавателен акт от 07.03.1941г. на Стою Стайков Х. и съгласно договор за делба между наследниците му от 23.10.1943г. Т. С. Х. е станал собственик на процесните имоти.Моли съда да отмени решение на районен съд Г.С. в частта ,с която е отхвърлен иска по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ за 400 дка в землището на с.П.С. и да уважи иска в тази част . В останалата част намира ,че обжалваното решение е законосъобразно постановено и следва да бъде оставено в сила.

Постъпило е писмено възражение за придобито по давност право на собственост с правно основание чл.34 от закона за давността/отм: във вр. с чл.309 от ЗИСС /отм/ и чл.184 от Закона за наследството /отм/ от С. Т. Х. чрез А.Ф..Счита ,че от всички представени по делото писмени доказателства безспорно се установява владение на С. С. Х. ,Стою Стайков Х. и Т. С. Х. ,баща на ищеца ,върху процесните гори за периода от 1922г. -1948г.

В съдебно заседание пред окръжен съд Г.С. жалбоподателят С. Т. Х. се явява лично и с процесуалният си представител А.Ф. поддържа своята жалба като намира ,че жалбата на Р. Д. по Г. Г.С. е неоснователна и следва да бъде оставено в обжалваната част рещението на районен съд Г.С. в сила като законо съобразно и обосновано постановено.Представя подробна писмена защита. Жалбоподателят Р. Д. по Г. Г.С. ,редовно и своевременно призован не изпраща представител.

Въззивна жалба с В. №6847/23.09.2008г. от С. Т. Х. против решение №385/28.08.2008г. по Г.д. №548/2007г. по описа на районен съд Г.С. е процесуално допустима Депозирана е от надлежна страна , в законният срок , срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е основателна ,по следните съображения:

Предявеният иск с правно основание чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ се явява допустим ,тъй като видно от изслушаната и неоспорена допълнителна лесотехническа експертиза се установява ,че претендираните в исковата молба недвижими имоти ,представляващи гора ,не са заявявани пред О. Служба по земеделие и гори Г.С. и няма образувана преписка за възстановяване собствеността на гори на името на Т. С. Х..

В държавен архив Г.С. вещото лице не е открило протокол за оценка на отчуждените имоти на името на Т. С. Х. и на името на неговите наследници.

Няма спор ,че ищецът С. Т. Х. е един от наследниците на С. Т. Х.,починал на 31.08.1993г.Наследодатели на Т. С. Х. са неговият баща С. С. Х. ,починал на 11.01.1942г. и неговият дядо С. С. Х. ,починал през 1933г.

По делото са представени многобройни и неоспорени писмени доказателства ,че С. С. Х. и С. С. Х. са били най-заможни и са притежавали най-много частни гори в землището на с.П. С./удостоверение №156425.04.1939г./ на стр.28 от първоинстанционното дело.

По делото представителят на Р. Д. по Г. Г.Смоян е представил писмо до Министерство на Земеделието и държавните имоти от 24.ХІ 1948г. и списък на горовладелците ,които притежават гори в района на Чепеларска горска инспекция повече от 200 дка като соченият наследодател Т. С. Х. не фигурира в него.В тоизи списък не фигурира година и не става ясно това писмо във връзка с този списък ли е .Освен това при внимателен прочит на този списък се вижда ,че не фигурира населено място с.П. С..Освен това в този списък става въпрос за гори ,за които все още се изплащат петинки .А от доказателствата по делото по категоричен начин се установява ,че С. С. Х. си е изплатил петинките.

По делото са представени макар и косвени доказателства,тъй като емлячният регистър от 1949г. е бил унищожен ,че наследодателите на Т. С. Х.- Стайко С. Х. и Стой Стайков Х. са владеели частни гори с площ 3 700 дка в землището на с.П. С..От тези гори са добивали дървен материал,депозирали са молби за кредити пред банки,плащали са данъци,петинки и то за продължителен период от време от 1922г. до 1942г.

Представените по делото доказателства , а именно договор за делба от 12.01.1942г.,удостоверение №377/17.01.1948г.,издадено от секретаря на Смилянска народна община , удостоверение №835 /05.01.1942г. на секретар-бирник на Смилянско селско общинско управление и удостоверение №58/12.04.1990г. на кмета на с.П. С. установяват по категоричен начин при условията на пълно и главно доказаване ,че претендираните в исковата молба процесни имоти са били собственост на общият наследодател на ищеца -Т. С. Х..

Представено е по делото удостоверение №9 от 0.01.1927г., от което е видно ,че най-общият наследодател Стайко С. Х. е притежавал частни гори в размер на 3 900 дка,като в този документ като забележка е установено ,че тези гори са негови собствени на основание продавателен акт от 30.07.1905г,,седем броя императорски тугри,от 1901,1905 и 1907г.,крепостни актове от 1914г.-2бр.Следователно неоснователно е възражението на представителя на Районна Д. по Г. грСмолян ,че липсват доказателства С. С. Х.,наследник на С. |С. Х. да е станал собственик на неговите недвижими имоти-гори ,за да се сключва договор за доброволна делба.Освен това оспорването на правото на собственост може да се доказва само с последващ акт за прехвърляне /отчуждаване/ на правото на собственост,какъвто по делото не е представен.

Обстоятелството, че във връзка с договора за делба липсва по делото приложен нотариален акт,не е основание да бъде отхвърлен иска по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ. Следва да се има предвид принудителният характер на отнемането на имотите от техните бивши собственици,продължителният период от време,през който последните не са могли ефективно нито да упражняват някакви правомощия върху Г. си,нито да търсят защита на правата си.В много случаи както е конкретната хипотеза документите за собственост не са съхранени,включително в държавните архиви и тогава на общо основание съдът следва да преценява всички представени доказателства,включително и косвени в своята съвкупност .

На лист 55 от първоинстанционното дело е приложено едно писмо №1095/20.03.1940г. , от което е видно ,че Г. в Смолянско са отстъпени на бившите яйлакопритежатели съгласно параграф 1 ,пункт VІ от Специалният закон от 1927г. и че същите гори не са кооперирани както и че притежателите им имат реални части .

Изключително убедително доказателство ,че предявения иск е основателен и доказан е представеното на стр.183 от първоинстанционното дело писмо от директор М.А. до Министерство на Г. Г.София с В.№1699/05.07.1949г.,че молителят Т. С. Х. от с.П. С. желае да продаде притежаваните от него 2 300 дка частни гори на държавата.Същите се намират в землището на с.П. С., а една малка част от тях навлизат в землището на с.Рудозем и с.С., като за себе си иска да остави 100дка като земеделски стопанин и 100 дка за своята майка.Следователно от 1922г. до 1949г. процесните гори са били придобити по наследство и давност от Т. С. Х.,който е общият наследодател на ищеца

Макар и с косвени доказателства /удостоверение №377/17.01.1948г. на председателя на Смилянска народна община / се установява че според частен писмен акт от 07.03.194г. на С. С. Х. и договор за доброволна делба между наследниците му от 23.10. 1943г./тези два акта не са представени по делото/,Т. С. Х. е станал собственик на гора 200 дка в м.М." и "Ш." ,гора от 500 дка в "Умурка" в землището на с.П. С. и гора от 1 600 дка в землището на с.П. С. ,при граници на имотите , описани в удостоверението .След като е установено ,че към определен момент Т. Х. е притежавал право на собственост върху гореописаните имоти и липсват по делото данни за осъществяване на юридически факт,който да има за последица промяна на титуляра на правото на собственост,извършване на разпоредителна сделка,отчуждаване по предвиденият в закона ред или придобиване на процесните гори по давност от друго лице,то следва да се приеме ,че наследниците на Т. Х. притежават правото на собственост и към релевантният за спора момент.

Поради това ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано обжалваното решение на районен съд Г.С. в частта ,с която е отхвърлен предявеният от С. Т. Х. в качеството му на наследник на Т. С. Х. ,починал на 31.08.1993г.,установителен иск по чл.13,яал.2 ЗВСГЗГФ за реституция на гори в землището на с.П. С. обл.С. с площ 400 дка като бъде признато за установено по отношение на О. служба по земеделие Г.С. ,че наследниците на Т. С. Х. , починал на 31.08.1993г. имат право да им бъдат възстановени гори в землището на с.П. С. в размер на 400 дка ,в нови реални граници.

Въззивна жалба с В. №6724 /16.09.2008г. от Р. Д. по Г. Г.С. чрез юриск.Д. против решение №385/28.08.2008г. по Г.д. №548/2007г. по описа на районен съд Г.С., в частта ,с която е уважен иска по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ за 1 900 дка гори,в нови реални граници в землището на с.П. С. е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител ,в законният срок,срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Законосъобразно и обосновано районният съд е приел ,че са представени по делото достатъчно убедителни и неоспорени еднопосочни доказателства, че С. С. Х. е бил във владение на процесните гори,ползувал е дървен материал,плащал си е данъците.Липсват доказателства за отчуждаване на процесните имоти, а това обстоятелство е в тежест на ответните страни да го докажат.

Обстоятелството ,че общия наследодател е починал преди одържавяването не лишава неговите наследници от правото да искат възстановяване на собствеността върху имотите,които Т. С. Х. е притежавал към момента на смъртта си.

Представителят на Р. Д. по Г. Г.С. е направил възражние относно изплащането на "петинките ",че вносният лист е само за платени петинки,който касае само част от претендираните имоти ,а именно само 1 530 дка гори.Но съгрласно параграф 3 от Закона за изменение и допълнение/ от 05.02.1923г./ на Закона за продаване на някои държавни гори в Станимашка околия от 1911 г.изменен и допълнен и на 01.07.1927г. е отбелязано ,че всички останали гори ,вън от границите на тези ,задържани за Д. Г. С. се продават на старите яйлакопритежатели,които в момента на публикуване на този Закон са жители на Царството.

На лист 29 от първоинстанционното дело е представено удостоверение №4300 23.10.1937г. на секретар-бирник при Смилянско селско общинско управление ,Смолянска околия от което е видно ,че Стою Стайков Х. е представил нужните документи за собстевност на частни гори ,които са надлежно заверени от Смилянския общ.съдия под №79/30.07.1937г. и е изплатил напълно таксите за стопанисване и пазене на своите гори като тези гори са с обща площ 3700 дка и част от тях са в частни ревири в землището на с.П. С.,а именно в ревир "У."-"Р."-"Ф.",в ревир "М."-"Д."-"У. ",в ревир Х. б." и в ревир" "К.-к."-"Дълга усойка"Именно това удостоверение се издава на С. С. Х. за да се снабди с нотариални актове за тези части гори.

Всички официални и частни удостоверителни документи ,договора за доброволна делба ,които не отговарят на изискванията за форма за действителност по действуващото право към момента на сключването им представляват надлежни писмени доказателства по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ.И тези доказателства са достатъчни за установяване правото при възстановяване собствеността върху процесните гори.А вече при предявен иск по чл.13,ал.8 ЗВСГЗГФ,при спор за материално право пред съда ,всяка страна следва да докаже и конкретното придобивно основание.

Съгласно Закона за собствеността и стопанисването на частните гори от 1947г. притежаваните от частни лица гори и горски пасища общо повече от 100 дка за горските райони,независимо от това дали са включени или не в горовладелска кооперация,се отчуждават в полза на държавата.Отчуждаването е ставало за всяко селище поотделно.В кориците на делото липсва представен протокол за отчуждаване на частни гори за земллището на с.П. С. А тежестта на доказване на това обстоятелство е на ответниците по делото.

Поради това ще следва да бъде оставено в сила обжалваното решение на районен съд Г.С. в частта ,с която е признато за установено по отношение на ОСЗГ С. ,че наследниците на Т. С. Х. ,роден на 15.11.1928г. в с.П. С.,починал на 31.08.1993г. имат право да им бъде възстановена собствеността върху гори в землище на с.П. С. с обща площ от 1900 дка в нови реални граници,като законосъобразно и обосновано постановено.

Предвид гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №385/28.08.2008г. по Г.д. №548/2007г по описа на районен съд Г.С. в частта ,с която е отхвърлен предявеният от С. Т. Х. ЕГН-* от Г.С. в качеството му на наследник на Т. С. Х.,починал на 31.08.1993г. установителен иск по чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ за реституция на гори в землището на с.П. С. общ.С. ,с площ 400 дка ,като незаконосъобразно и необосновано постановено и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. “. " Г.С.,Д. Г. С. с.С. и Р. Д. по Г. Г.С.,че наследниците на Т. С. Х.,роден на 15.11.1928г. в с.П. С.,починал на 31.08.1993г. . имат право на възстановяване на собствеността върху гори с площ 400 дка,в нови реални граници, по иск с правно основание чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №385/28.08.2008г. по Г.д. №548/2007г по описа на районен съд Г.С. в частта ,с която която е признато за установено по отношение на ОСЗГ С. ,че наследниците на Т. С. Х. ,роден на 15.11.1928г. в с.П. С.,починал на 31.08.1993г. имат право да им бъде възстановена собствеността върху гори в землище на с.П. С. с обща площ от 1900 дка в нови реални граници,като законосъобразно и обосновано постановено.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационне съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :