№ 104
гр. Велико Търново , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000049 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № Р-502 от 09.11.2020 г., постановено по т.д. № 26/2020 г.
Окръжен съд Велико Търново е отхвърлил, като неоснователни и недоказани,
предявените от Д.Д. Д., чрез своята майка и законен представител Ц. Л. Д.а,
от М. Й. И., Д. Й. И. и М. И. Р. против „Дженерали Застраховане“ АД искове
за заплащане на сумите от по 50000 лв. за всеки един от ищците,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на Л. И. Р. – дядо на първите трима ищци и брат на
последния ищец, настъпила в резултат на ПТП от 12.10.2015 г., ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на увреждането - 12.10.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д.Д. Д.,
лично и чрез неговата майка Ц. Л. Д.а, от М. Й. И., Д. Й. И. и М. И. Р., в която
са наведени доводи за неговата неправилност. Жалбоподателите считат, че
съдът е направил погрешно тълкуване на ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС,
като е приел, че за да е налице близка, трайна и дълбока емоционална връзка
между ищците и загиналия би следвало те да са живели в едно общо
домакинство и то характеризиращо се с трайност и продължителност във
времето. Жалбоподателите считат, че такава предпоставка в цитираното
1
тълкувателно решение не съществува. Неправилно е прието, че по делото не е
установено, че ищците са разчитали помежду си на взаимна грижа, помощ и
подкрепа, надхвърляща обема на обичайните отношения между такъв тип
роднини, тъй като този извод противоречи на събраните свидетелски
показания и приетата по делото експертиза. Неправилно е прието, че не се
обосновава извода за специална връзка между ищците и загиналия, като с
оглед на това, че отношенията са от различно естество, същите не могат да
съответстват на такива между родител и дете. Жалбоподателите считат за
установено по делото, че внуците на загиналия са израснали край него, като
помежду им е изградена специфична мъжка връзка, дядо им ги водел за риба,
вземал ги от градината, яслата, училището, в което учат, грижел се за тях,
когато родителите им били заети. Цялото семейство се събирали почти всеки
ден в заведението на родителите на Д., където били заедно, дори и без повод,
внуците често гостували и преспивали у дядо си, споделяли си неща, които не
са споделяли дори и с родителите си, ищецът Д. се запалил по ремонт на
автомобили покрай дядо си. Внуците са понесли много тежко загубата на
дядо си, като и към настоящия момент не са преодоляли мъката, когато стане
въпрос за това, се натъжават, избягват темата и всеки един сам си преживява
страданието и болката. Неправилни са изводите и некореспондиращи със
събраните доказателства и по въпроса за отношенията между загиналия и
неговия брат. Установено е, че целите летни месеци и почти всички почивни
дни загиналият е прекарвал с брат си на село и му е помагал с градинската и
домакинската работа. За М.Р. начина на възприемане и преживяване на
загубата е преминала не по-малко тежко и е била съпроводена с по-
продължителна реакция на траур, изразяваща се в тревожно-депресивно
състояние, нарушения на съня, социално отдръпване, като това е продължило
за период около години след инцидента, преживял несигурност, самотност,
игнорирал земеделската и градинска работа. До настоящия момент Р. не е
преодолял загубата на брат си, на когото разчитал през целия си съзнателен
живот.
Отправено е искане до въззивния съд решението да бъде отменено, като
вместо него бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло
предявените искове, ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от деня
на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор
по жалбата, като заема становище за неоснователност и недоказаност на
заявените в нея оплаквания. Мотивирано се поддържа становището, че
ищците не са успяли да проведат пълно и главно доказване на твърдяната
особено близка дълбока и емоционална връзка между тях и починалия, като
получаваните грижи от пострадалия към внуците му са били в допълнение, а
не заместваща родителска грижа. Отправено е искане въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
2
потвърдено.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания,
становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо,
поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество,
съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Окръжен съд Велико Търново е сезиран с искова молба, подадена от
Д.Д. Д., представляван от своята майка и законен представител Ц. Л. Д.а, от
М. Й. И., Д. Й. И. и М. И. Р. против „Дженерали Застраховане“ АД за
заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Л. И. Р. –
дядо на първите трима ищци и брат на последния, настъпила при ПТП на
12.10.2015 г., в размери по 50000 лв. за всеки един от ищците, ведно със
законната лихва върху обезщетенията, считано от датата на деликта до
окончателното изплащане на претендираните суми. В исковата молба е
изложено, че на 12.10.2015 г., на главен път I-3, 25+925 км на кръстовището с
път ІІI-405, при управлението на лек автомобил Рено 19, с рег. № ЕН23****
водачът Ф. А. Р., движейки се в посока от гр. Свищов за гр. Павликени
нарушил правилата за движение по пътищата, като не спрял на знак Б2, в
резултат на което реализирал удар с движещия се по път с предимство лек
автомобил Опел Астра, управляван от Л. Р.. Вследствие на удара между двата
автомобила е причинена смъртта на Л. Р., който е получил несъвместими с
живота телесни увреждания. С влязла в сила присъда по НОХД № 311/2016 г.
на ВТОС на Ф. А. Р. му е наложено наказание за извършеното престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „в” НК. За увреждащия лек автомобил Рено 19 има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество,
валидна към момента на ПТП. Излага се още, че починалият имал здрава
семейна връзка с внуците си и същите от момента на произшествието до
настоящия момент продължават да изпитват душевна болка и тъга от загубата
на толкова близък за тях човек и да продължават да питат къде е дядо им.
Излага се, че внуците са приемали загиналия като свой втори баща, намирали
в негово лице опората на мъдър и любещ роднина, чийто ценни житейски
съвети и напътствия те не могли да получат от никой друг от близките си.
Имали са светъл пример, на когото да подражават, наред с което са
3
получавали необходимото добро възпитание, сърдечно съчувствие за всеки
неуспех и са черпели сила за преодоляване на всяко едно житейско
препятствие. Ищецът М.Р. е изпитал непрекъсната болка и страдание от
неочакваната загуба на брат си, с когото имал трайна емоционална връзка,
изграждана повече от 60 години. Ищецът разчитал на по-големия си брат за
всичко, виждал в негово лице пример за подражание, намирал у него братска
подкрепа, споделял радостни и тъжни преживявания, търсил житейски съвети
от него. Принуден бил да доизживее остатъка от живота си без един от най-
близките си хора и единственото, което му е останало към момента е
огромната празнина от загубата, множеството спомени и безкрайна скръб.
Неимуществените вреди са с непреодолим характер и болката и страданието
не намаляват с времето. Поради изложеното ищците считат, че имат
основание да получат обезщетение за смъртта на дядо си и брат си в
посочените размери.
С отговора на исковата молба и допълнителния отговор се оспорва
материалноправната легитимация на ищците, тъй като от представените
доказателства не може да се обоснове изключението, предвидено в ТР 1/2018
г.; при условие на евентуалност се оспорва размера, като застрахователят
счита за приложима разпоредбата на пар. 96 ПЗР на КЗ; направено е
възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият е пътувал без поставен
предпазен колан, направено е възражение за погасителна давност по
отношение на вземанията за лихви.
За да отхвърли предявените искове с обжалваното решение,
решаващият състав е приел, че ищците не са установили по безспорен начин
съществуването на изключително близки отношения с починалия Л. Р.,
надвишаващи нормално присъщите на родството с всеки от тях и съответно
не е доказано, че преживяванията на ищците от претърпяната загуба излизат
извън границите на нормалните преживявания на скръб и болка при загуба на
близък.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приетата по делото Присъда №
65/27.09.2016 г. по НОХД № 311/2016 г. на ВТОС се установява, че на
12.10.2015 г., в землището на с. Горна Студена, общ. Свищов, на кръстовище,
образувано от път III-5 и главен път І-3 при км. 25+925, при управление на
МПС – лек автомобил Рено 19, с рег. № ЕН 23****, негова собственост, при
движението си в посока от гр. Свищов към гр. Павликени, Ф. А. Р., нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 47 ЗДвП и чл. 50,
ал. 1 ЗДвП, като при навлизане в кръстовището не съобразил своето
поведение с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!”, движил се със скорост 69,8 км/ч, която не му позволила при
необходимост да спре и да пропусне участвиците в движението с предимство,
4
не пропуснал движещия се по пътя с предимство в посока от гр. Плевен към
гр. Русе лек автомобил Опел Астра, с рег. № ВТ34****, собственост и
управляван от Л. И. Р., като реализирал удар между предна челна част на
управлявания от него автомобил Рено 19 и предна лява врата на лек
автомобил Опел Астра, и по непредпазливост причинил смъртта на Л. И. Р., в
резултат на несъвместима с живота съчетана травма.
Не е спорна и родствената връзка на ищците с починалия – Д.Д. Д., М.
Й. И. и Д. Й. И. са негови внуци – Удостоверение № 2332/10.09.2018 г. и
Удостоверение № 1595/05.07.2018 г., а М. И. Р. – негов брат – Удостоверение
№ 3318/07.12.2018 г.
Не се спори също, че виновният водач е застрахован при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за периода
03.01.2015 г. – 02.01.2016 г.
За установяване на отношенията между ищците и починалия са
разпитани свидетели. Според св. Е. Г. семейството било доста сплотено, като
чичо Л. обединявал всички, защото се грижел за всички. Всички се допитвали
до него. Той отгледал децата, особено Д., защото семейството на Д. има малък
семеен бизнес, поради което работели повече, и Д. се отглеждал от дядо си Л.
и баба си Н.. Чичо Л. обичал да ходи за риба и водел и момчетата, те расли
покрай него. Всички живеели в гр. Лясковец, но в различни жилища. Братът
на Л. – дядо М. имал къща в с. Стамболово, където също се събирали,
включително и свидетелката, която е възприела, че двамата братя имали
прекрасни отношения и се грижели заедно за двора и за всички
селскостопански неща, ходели заедно за риба. След инцидента всички
изпаднали в шок, плачели. Д. изживял тежко това, което се случило,
позатворил се в себе си, не говорел много. Семейството било сплотено,
грижели се добре за децата, на тях не им е липсвала родителска грижа. Дядото
също се грижел за всички.
Според св. М. А. майката и бащата на М. имали заведение и били много
ангажирани, дядо Л. и баба Н. отгледали изцяло Д., но дядо Л. имал връзка и с
другите си внуци. Ходели заедно за риба, всяка вечер били с децата в
заведението, по празници били постоянно заедно. След произшествието
децата се затворили, не разговаряли, изживявали го доста време. Чичо Л. имал
слабост към колите – монтирал ги, правел ги и неговият внук Д. записал
такава паралелка. Свидетелката знае от майките на децата, че братът на Л. –
М. изживял загубата много трудно, затворил се в себе си, първата година след
смъртта му се затворил до такава степен, че игнорирал работата вкъщи –
земеделие, градина и всичко останало. Децата ходят постоянно на гробищата
с родителите си, а към момента брат му М. не е превъзмогнал загубата. Св. Й.
К. е възприела, че чичо Л. и жена му Н. постоянно се грижели за Д. – водели
го на градина, вземали го, тъй като родителите му имат заведение, хотел и
работят постоянно. Когато свидетелката била с децата, Л. се отнасял по един
5
и същи начин с тримата си внуци. След инцидента Д. се затворил в себе си,
избягвал темата. Дядо му много му липсва. Св. Н. Ч. знае семейството като
сплотено, а внукът Д. отраснал при баба си и дядо си. Майка му и баща му
постоянно били заети, освен събота и неделя, може би и през делничните дни,
Д. бил при баба си и дядо си, дядото гледал Д., водел го на кръжоци.
За изясняване на това по какъв начин инцидентът е повлиял на ищците е
изготвена и приета съдебно психолого-психиатрична експертиза. Детето Д.
било много привързано към дядо си, който го водел и вземал от детска
градина, полагал грижи за него през съботните и неделните дни, ходили на
разходка, на риба, научил го да кара колело. След инцидента Д. не говорел за
него пред баба си, защото била болна и се разстройвала, като на майката на Д.
не й е направило впечатление съществена промяна в психичното му
състояние. Липсват данни за прекомерна реакция на тъга и тревожност,
прехвърлил привързаността си към дядото по бащина линия. Няма установено
посттравматично стресово разстройство от вещите лица, по време на прегледа
те не са установили изживяване на тъга, депресия. По отношение на М.Р.
също не е установено посттравматично стресово разстройство, като при него
реакцията на траур е била по-продължителна – около година, като според
вещите лица между него и брат му е била налице дълбока и трайна
емоционална връзка, изразяваща се в подкрепа, взаимопомощ, разбиране и
опека, която ищецът е получавал от своя брат. Ищците М. и Д.И.и са
преживели загубата на Л. Р. с нормална реакция на траур, ситуативно
емоционално съпреживяват случилото се с дядо им, говорейки и спомняйки
си за него, като също не е установено постравматично стресово разстройство.
Към момента на изследването ищците са успели да интегрират загубата на Л.
Р..
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно се установява наличието на противоправно поведение на
Феркан Рамизов, в резултат на което по непредпазливост е причинена
смъртта на Л. И. Р.. Между противоправното и виновно поведение на
Рамизов, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и
настъпилата смърт, е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Тези
факти се доказват с влязлата в сила присъда на наказателния съд по воденото
НОХД. Доколкото причиняването на смъртта на пострадалото лице е елемент
от фактическия състав на деянието, за което е ангажирана наказателната
отговорност на делинквента, присъдата е задължителна за гражданския съд –
чл. 300 ГПК, относно деянието, противоправността му и вината на дееца. С
оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму.
Рамизов е управлявал автомобил, застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество. С
6
оглед на това, за застрахователя се поражда задължението да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./. Рамизов се явява
застраховано лице по смисъла на чл. 257, ал. 2 КЗ /отм./. Ищците като
увредени лица при настъпилото ПТП са упражнили правото си на пряк иск от
застрахователя, възможност, предвидена в чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, приложим
по силата на § 22 от ПЗР на КЗ. Съгласно § 22 от ПЗР на сега действащия
КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на този
кодекс, се прилага част IV от отменения КЗ, освен ако страните договорят
друго след влизане в сила на този кодекс. В случая застрахователният договор
е сключен на 03.01.2015 г., преди влизане в сила на новия КЗ, считано от
01.01.2016 г. и няма данни страните да са договорили друго, поради което са
приложими правилата на отменения КЗ, в които не е въведено законодателно
изискване за предварително уведомяване на застрахователя като
предпоставка за допустимост на съдебната претенция.
Спорът в настоящият случай се изразява в това попадат ли ищците
сред кръга лица, имащи право да получат обезщетение за вреди от смъртта на
починалия при ПТП Л. Р.. Съгласно ТР 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС
правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди – значителни по степен и
време морални болки и страдания от загубата на близкия човек. От гледна
точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако
са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка,
заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта
му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките. Възможността за обезщетяване на други лица, освен кръга на
изброените в ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г., следва да се допусне като
изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. С оглед традициите на българското общество връзките
между братята, или между баби/дядовци и внуци, се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
привързаността им е толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик.
Изградените отношения между внуците и дядото, и между двамата
братя, на привързаност, подкрепа и емоционална близост, и съответно
7
отражението на загубата на един от тях върху психиката на преживелия,
следва да се докажат от лицето, което претендира обезщетение, съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В конкретния случай настоящият състав
приема, че между починалия Л. Р. и неговия брат М.Р. е съществувала
обичайна връзка между родственици, която не се характеризира с
изключителна близост, последица от което е степента на търпените болки и
страдания да не е толкова завишена, че да оправдава получаването на
обезщетение. По отношение на ищеца Р. се доказа, че той и починалия са
братя, които към момента на ПТП са били съответно на 61 г. и на 70 години, и
двамата са имали семейства и собствени деца, за които са полагали грижи. За
отношенията между братята са разпитани свидетели, според които двамата са
имали прекрасни отношения, грижели се съвместно за градината в с.
Стамболово, заедно ходели за риба, помагали си. Изложените от тях общи
впечатления не могат да удовлетворят изискванията за пълно и главно
доказване на състоянието на трайна и дълбока привързаност, и емоционална
близост между двамата. Не са изложени конкретни впечатления от
ежедневието на лицата, за да може съдът да направи цялостен и обоснован
извод относно дълбоката емоционална връзка, заради съдържанието на която
ищецът търпи болки и страдания от смъртта на своя брат Л. Р., които да
обуславят присъждането на обезщетение в претендирания размер. В тази
насока показанията на свидетелите са общи и сочат на нормални отношения
между братя, основани на обич, уважение и взаимопомощ. Не се доказаха
търпени продължителни във времето, и засилени негативни субективни
изживявания, болки и страдания от страна на ищеца от смъртта на Л. Р. извън
обичайната тъга. Няма данни загубата на брат му да се е отразила и на
ежедневното битие на ищеца. Свидетелските показания относно състоянието
на М.чо след инцидента и промяната в поведението му имат оценъчен
характер, без да са подкрепени с конкретни ситуации, от които да се
мотивира настъпила промяна в емоционален план. Такава не е установена и
от вещите лица, които считат, че ищецът е интегрирал загубата на близкия за
него човек.
По отношение на ищците Д.Д., М.И. и Д.И. също се установява, че те
са имали близки отношения с дядо си, който заедно с баба Н. е полагал грижи
за тях, когато родителите им са били заети. Традиционно в българското
общество отношенията между внуци и техните прародители се
характеризират с обич, топлота, споделяне на опит и преживявания.
Разширеният семеен кръг активно участва в обгрижването на децата, като
родителите биват подпомагани от бабите и дядовците при отглеждането и
възпитанието на подрастващите. При този вид отношения се поражда
емоционална близост, доверие и взаимна обич между баби/дядовци и внуци,
която е типична, нормална за нашето общество. За да се приеме, че връзката е
особено близка, следва ищците да изложат твърдения и да представят
доказателства за конкретни житейски ситуации и обстоятелства, които да
сочат на създаване на отношения, надхвърлащи обичайните за този вид
8
родство и пораждане на близост, сравнима по интензитет с близостта между
най-близкия родствен кръг /родители, деца, съпрузи/, например трайно
отсъствие на родителя и полагане на заместваща грижа от страна на
прародителя, сериозно и продължително заболяване на родителя, което да
налага обединяване на усилията на прародител и внук за обгрижването му и
т.н. Такива обстоятелства за изключителност в отношенията между внуците и
починалия Р. не се излагат в исковата молба и не се установяват от събраните
доказателства. Отношенията между дядото и внуците му са били отношения
на привързаност, уважение, емоционална близост, създадени от съвместните
им преживявания – ходене на риба, изпращане и посрещане от учебно
заведение, съвместни празнувания и др., които са нормалните, обичайни
отношения за нашето общество. Съответно внезапната загуба на дядото е
предизвикала у внуците усещания за тъга, гняв, яд, характерни за хора,
преживяващи загуба на близък човек. Тези усещания вещите лица са
характеризирали като нормална реакция на траур, преодоляна към момента от
внуците, които са продължили живота си – Д. учи и спортува, М. – започнал
работа, създал семейство, Д. – насочен към бъдещата си реализация.
С оглед на това, настоящият състав намира, че не се доказа толкова
трайна и дълбока емоционална връзка между ищците и починалия Л. Р., която
да доведе до надвишаващи обичайните болки и страдания от смъртта му.
По тези съображения настоящият състав споделя извода на
първостепенния съд, че не се доказа, че между ищците и починалия Р. е
съществувала здрава, дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайната
за този вид родство, поради което тежестта на негативните изменения в
душевен план за тях съответно да надхвърля нормално присъщите морални
болки и страдания, и с оглед на това за тях следва да бъде отречена
материалноправната легитимация да получат обезщетение за неимуществени
вреди от загубата на загиналия си дядо/брат. Това налага потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и съобразено с материалния закон.
При този изход на делото, ответника по жалбата има право на разноски
– юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100 лв.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 и чл. 278 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-502 от 09.11.2020 г., постановено по
т.д. № 26/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Д.Д. Д., ЕГН **********, лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Ц. Л. Д.а, М. Й. И., ЕГН **********, Д. Й. И.,
ЕГН ********** и М. И. Р. , ЕГН ********** да заплатят на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД , ЕИК ********* сумата от 100 /сто/ лева,
9
представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство във
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10