№ 4803
гр. София, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. В.
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506294 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 991 от 17.01.2024г., постановено по гр.д. № 13638/2022г. по описа на
СРС, 69-ти състав, е допуснато извършването на съдебна делба между Я. Н. К., С. В. С. и М.
Т. Д., върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.305.157, с
адрес на имота град София, Столична Община, р-н „Възраждане“ , ул. „Цани Гинчев“ с площ
от 2553кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана , начин на трайно
ползване/ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план:196, кв. 22Б, при съседи: ПИ с идентификатори 68134.305.214, 68134.305.150,
68134.305.158, 68134.305.153,68134.305.49 и 68134.305.2, а при съседи по нотариален акт :
бул. „Акад. Иван Гешов“ , ул. „Владайска река“ , поземлен имот №65 и улица, заедно с
изградената в имота сграда с идентификатор 68134.305.157.1 по КККР на гр.София ,
Община Столична, област София –град, одобрени със Заповед № РД-18- 32/01.05.2016г. на
ИД на АГКК, с адрес област София, община Столична, град София , р-н „Възраждане“ , п.к.
1000, ул. „Цани Гинчев“ , с предназначение : друг вид производствена, складова
инфраструктурна сграда, брой етажи 1 , застроена площ 100кв.м. , при следните квоти: -
24/30 идеални части за Я. Н. К. с ЕГН **********; 5/30 идеални части за С. В. С. с ЕГН
********** ; 1/30 идеални части за М. Т. Д. с ЕГН **********.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е допусната делба на
изградената в поземления имот сграда с идентификатор 68134.305.157.1 по КККР на гр.
София е подадена в срок въззивна жалба от съделителя Я. Н. К., в която са развити
1
съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа,
че неправилно съдът бил приел, че Я. К. не бил изключителен собственик на сградата, тъй
като не се бил установил точният момент на нейното построяване. Неправилно съдът не бил
кредитирал свидетелските показания като вътрешно противиречиви. От същите се
установявало, че сградата била построена в края на 2007г. след закупуване на имота от
жалбоподателя и към момента постройката се ползвала за сервизно помеение във връзка с
неговата дейност. Тези гласни доказателствени средства се подкрепяли и от протокол-
споразумение от 2020г., в който страните били уредили ползването на поземления имот, в
което било уговорено, че за жалбоподателя оставало ползването на югозападната му част,
където попадала процесната сграда. Това споразумение не било обсъдено от
първоинстанционния съд. С оглед на това моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да отхвърли иска за делба на сградата. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба от съделителите С.
В. С. и М. Т. Д., в който са развити съображения за нейната неоснователност. Въззиваемите
поддържат, че решението в обжалваната част било правилно и следвало да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е правно
валидно.
Същото е процесуално недопустимо в обжалваната част поради следните
съображения.
От приетото във въззивното производство удостоверение, издадена от кмета на
Столична община, район „Възраждане“ с рег. № РВЕ25-ГР94-141 от 17.01.2025г. се
установява, че процесната сграда с идентификатор 68134.305.157.1, находяща се в кв. 22, м.
„АПЗ Средец“ по плана на гр. София, с административен адрес: ул. „Цани Гинчев“ № 16, е
премахната. Удостоверението не е оспорено от страните досежно неговата автентичност и
съдържание и от него се установява по категоричен начин, че към датата на приключване на
съдебното дирене пред въззивната инстанция, процесната сградата с идентификатор
68134.305.157.1 вече не съществува.
Предмет на иска за съдебна делба може да бъде единствено валидно съществуващ
самостоятелен обект на правото на собственост. В случая страните не спорят, че процесната
сграда е съществувала към момента на предявяване на иска за делба, но след като не
съществува към датата на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция,
въззивният съд е длъжен да приложи нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК и да вземе предвид
всички новонастъпили обстоятелства от значение за допустимостта на иска. Липсата на
2
валидно съществуващ обект на правото на собственост води до липса на предмет на иска за
делба на този обект, защото при несъществуващ делбен имот, този иск не може да бъде
уважен, нито отхвърлен. Преценката относно основателността на иска предполага
изследване на въпросите за съществуването на съсобственост и правата на съсобствениците
върху сградата, които въпроси се явяват лишени от предмет, когато сградата е премахната.
Ето защо, с оглед новонастъпилите във въззивното производство обстоятелства,
първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в обжалваната част, с която е
допусната до делба сградата с идентификатор 68134.305.157.1, а производството по делото в
тази част следва да бъде прекратено.
В частта, с която е допуснат до делба между съделителите поземленият имот с
идентификатор 68134.305.157 при описаните по-горе квоти, първоинстанционното решение
е влязло в сила като необжалвано.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има
единствено въззивникът. Същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 161,35
лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, платени изцяло в брой съгласно
представения договор за правна защита и съдействие, или общо 1961,35 лева, които следва
да му бъдат присъдени. Доводът на въззиваемите страни, че разноските в първата фаза на
делбеното производство не подлежат на присъждане в него, не касае производството пред
въззивната инстанция, в какъвто смисъл е и съдебната практика /т. 9 от ППВС № 7/1973 г.,
Определение № 4 от 06.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, ІІ г. о./.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 991 от 17.01.2024г., постановено по гр.д. № 13638/2022г.
по описа на СРС, 69-ти състав, В ЧАСТТА, с която допуснато извършването на съдебна
делба между Я. Н. К., С. В. С. и М. Т. Д. на сграда с идентификатор 68134.305.157.1 по
КККР на гр.София , Община Столична, област София –град, одобрени със Заповед № РД-18-
32/01.05.2016г. на ИД на АГКК, с адрес област София, община Столична, град София , р-н
„Възраждане“, п.к. 1000, ул. „Цани Гинчев“, с предназначение: друг вид производствена,
складова инфраструктурна сграда, брой етажи: 1, застроена площ 100 кв.м., и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА С. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „********* и М. Т. Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „*********, да заплатят на Я. Н. К., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
общо 1961,35 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
3
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4