РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Силистра, 16.12.2019 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова и с участието на прокурора Теодор Желев разгледа КАНД № 121 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 270 / 03.07.2019 г. по АНД № 159 / 2019 г. Разградският районен съд (РРС) е отменил наказателно постановление № 17-000549 / 25.07.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград.
Касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград моли съда да отмени горепосоченото решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и да реши спора по същество, като потвърди наказателното постановление.
Ответникът "***" ЕООД, ЕИК *********, не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът дава заключение, според което жалбата е основателна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 17-000549 / 25.07.2018 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград, на ответника, на основание чл. 413, ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 7 ЗЗБУТ и т. 2.13 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 / 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. От фактическа страна административнонаказващият орган е описал нарушението, както следва: на 18.06.2018 г., в имот № III-6446, гр. Р. ***, ответникът не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на Е. Б. К., нает в дружеството с трудов договор № 75 / 27.06.2017 г. на длъжността „Кранист", като е допуснал горепосочения работник да осъществява трудова дейност по декофриране, изразяваща се в управление на строителен автокран с товароподемност 35 тона, рег.№ КН2316ВН, собственост на ответника, при която дейност е съществувала непосредствена опасност за здравето и живота на работещия, свързана с риск за падане от височина, без същият да е подходящо екипиран с предпазни очила, предпазна каска и други подходящи за извършваната работа лични предпазни средства.
РРС е отменил наказателното постановление със следните мотиви: „В случая съдът намира, че работодателят е осигурил необходимата екипировка на починалия работник Е. К., което се установява и от направените снимки при огледа на местопроизшествието – същият е с работно облекло и работни обувки, а според св. П. всички кранисти, включително и К., са съхранявали каската, предпазните си очила и ръкавиците в кабината на крана. Никой от разпитаните свидетели – М. и И. – не са се качвали в крана, за да установят дали действително там се намират тези ЛПС. Всички събрани гласни доказателства, сочат, че смъртта на К. е настъпила по време на обедната почивка, като, отивайки към работните си места в нейния край, са го намерили паднал до крана. В тази връзка показанията на съпругата му са, че е говорила, както всеки ден, със съпруга си по време на обедната почивка, и той ѝ е звъннал в 12.40 ч., което нормално предполага, че към този момент той не е изпълнявал трудовите си функции и не е било необходимо да ползва ЛПС“.
Касационното оспорване е неоснователно. Вярно е, че РРС не е изложил мотиви относно това дали кредитира посочените в касационната жалба документи, а именно: декларация на управителя на ответника от 22.06.2019 г., списък на служителите на ответника, на които се полагат лични предпазни средства, и поименни списъци за получени лични предпазни средства. Това представлява процесуално нарушение, което обаче в случая не е съществено, тъй като не би могло да доведе до различен краен резултат по делото. Декларацията на управителя на ответника от 22.06.2019 г. сочи на затруднения в организационната дейност на дружеството в две насоки: при предоставяне на работни облекла и обувки и при удостоверяване получаването на тези лични предпазни средства. Това проличава и от гореспоменатите списъци, тъй като Е. Б. К., макар да е бил предвиден за ползване на лични предпазни средства, не се е подписал за тяхното получаване; въпреки това обаче към момента на своята кончина той е бил екипиран с работно облекло и работни обувки, което подкрепя указаното с процесната декларация, че съществуват пропуски в дейността по документирането при ответника. С оглед на това не може да се презумира, че, щом Е.Б.К. не е подписал поименен списък за получени лични предпазни средства, той не е разполагал с лични предпазни средства на 18.06.2018 г. Действително, той не е бил екипиран с петпръстови ръкавици, предпазни очила и предпазна каска към момента на смъртта си, но, тъй като това се е случило по време на обедната почивка, частичната липса на екипировка е напълно обяснима. Освен това съдът не би могъл да игнорира своеволно показанията на свидетеля В. П., според които всички кранисти, включително Е. Б. К., са съхранявали каска, предпазни очила и ръкавици в кабината на крана. Служителите на касатора не са извършили проверка в кабината на крана, на който е работил Е. Б. К., поради което не са установили дали там има или няма каска, очила и ръкавици. С оглед на това, за да се възприеме тезата на касатора, трябва да се предположи, че в кабината на крана не са били налице горепосочените лични предпазни средства. Административнонаказателната отговорност обаче не може да бъде базирана на предположения.
С оглед на изложените съждения, въпреки необсъждането на доказателствени средства от страна на РРС, очертаната във въззивното решение фактическа обстановка следва да бъде възприета от настоящата инстанция, което от своя страна налага извода, че касационната жалба трябва да бъде оставена без уважение.
Предвид на горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 270 / 03.07.2019 г. по АНД № 159 / 2019 г. на Разградски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.