№ 90
гр. Габрово , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200383 по описа за 2021 година
Жалбоподателката С.А.А. от град Габрово като управител на „ВАС” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Габрово, булевард ”********” № 92,
чрез упълномощен процесуален представител е обжалвала Наказателно постановление №
35-0000420, издадено на 07.04.2021 година от Директор на РД „Автомобилна
администрация” Плевен при ИА “АА” към МТИТС - София, с което за нарушение по чл. 9,
ал. 4 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен превоз на пътници и товари, на
представляваното от нея дружество е наложена имуществена санкция в размер на сумата от
1000 лева, на основание на чл. 104а от ЗАвП. По съображения, изложени в подадената
жалба и развити в проведеното съдебно производство чрез процесуален представител, който
е упълномощила според предвидения за това ред, жалбоподателката е счела наказателното
постановление за незаконосъобразно и го е обжалвала в качеството на такова с искания за
неговата отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Същите
включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, чието присъждане се
иска въз основа на предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, което
придружава подадената жалба до съда, от същата е направено предложение за оставяне на
жалбата без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление
като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката С.А. е управител на дружество по Търговски закон - „ВАС”
1
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Габрово, булевард
”********” № 92, което притежава лиценз № 21559 за извършване на международен
автомобилен превоз на товари, валиден до 27.11.2029 година.
На 22.03.2021 г. в ОО „АА” Габрово е било подадено заявление (с Вх. № 30-14-14-
2055/22.03.2021 г.) от посоченото дружество за промяна в обстоятелствата, свързани с
издадения лиценз за превоз на товари, което се е отнасяло до вписване на ново лице,
назначено на мястото на друг служител, който до промяната е изпълнявал дейност като
„ръководител транспорт” при него. Като е съпоставил съответната дата (12.10.2020 г.), на
която е възникнала тази промяна, св. И.К. - служител на ОО „АА” Габрово, е приел, че е
налице извършено нарушение по чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТ, тъй
като заявлението не е подадено в 30 дневен срок от нейното настъпване. По повод на това
заключение на 22.03.2021 г. в личното присъствие на управителя С.А. и на св. Х.Д., срещу
представляваното от последната дружество е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, който е връчен на същата след неговото съставяне. Въз основа
на този акт по-късно е издадено и атакуваното наказателно постановление, което се явява
предмет на обжалване по настоящето дело.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Данните, отразени в разписката към приложения на л. 16 от делото екземпляр на
наказателното постановление водят до заключение, че то е било получено от управителя на
санкционираното дружество на 20.04.2021 година. Жалбата против него е постъпила при
наказващия орган на 27.04.2021 година, или на последния ден от съответния седемдневен
срок, започнал (съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от
деня, следващ датата за получаване на постановлението. С оглед на изложеното и поради
обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално
допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за
отмяна на това постановление, макар и не изцяло въз основа на съображенията, които се
поддържат във връзка с него.
От описателната част на акта и тази на издаденото постановление е видно, че
дружеството е санкционирано въз основа на констатации, които са направени на 22.03.2021
г. Те се отнасят до задължение за уведомяване за настъпила промяна в обстоятелства,
свързани с издадения лиценз за превоз на товари, за което се приема, че не е било изпълнено
в 30 дневен срок, започнал да тече от момента за настъпване на тази промяна. При това
положение отразената в акта и НП дата не би могла да се счита като дата за осъществяване
на нарушението, а като такава, на която то е било единствено документално установено чрез
съставяне на акт за него. Във връзка с изложеното очевидно може да се заключи, че в
обстоятелствената част на акта и тази на постановлението действително липсва реквизит,
който (според предвиденото в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН) се явява задължителен
2
по смисъла на закона. Само липсата на този реквизит обаче не би могла да обоснове
основателността на подадената жалба, тъй като от вписаните в същата част данни водят до
извод, че изискванията по чл. 34, ал. 1, б. В” от ЗАНН, които е необходимо да се установят
въз основа на него, са изпълнени в настоящия случай. И това е така, тъй като посочената
информация за датата (12.10.2020 г.), на която е настъпила самата промяна и данните за
продължителността на срока, позволяват да се определи по един достатъчно ясен начин и
деня за извършване на нарушението – 13.11.2020 година, който се явява на първата дата след
края на срока за уведомяване за въпросната промяна. Актът е съставен преди изтичане на
една година от този ден и то на дата, на която нарушителя е бил открит. Предвидения в чл.
34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН срок за издаване на постановлението също е спазен, тъй като то е
издадено преди края на шестмесечния период, който е започнал да тече от датата за
съставяне на акта за установяване на нарушението. Промяната, от друга страна, е била
свързана с обстоятелства, установени чрез документи по чл. 8 от Наредба № 11 от 31.10.2002
г., което (при безспорното съществуване на самата промяна; датата за подаване на
заявлението относно нейното вписване и изискванията по чл. 9, ал. 4 от посочения
подзаконов нормативен акт) води не само до извод, че нарушението е налице от обективна
страна, но и че неговата правна квалификация е правилно определена.
Въпреки че намери нарушението не само за осъществено, но и за установено
съобразно предвидения за това ред, съдът прие, че искането за отмяна на обжалваното
наказателно постановление следва да се уважи. В последното не е отделено дължимото
внимание (а следователно – и поставено на обсъждане) не само на това, че нарушението е
формално по своя характер и че в резултат на неизпълненото задължение за вписване на
възникналата промяна (щом като още на датата, на която е прекратено трудовото
правоотношение с лицето, изпълнявало въпросната длъжност, на същата е назначено друго
лице, отговарящо на свързаните изисквания с нея) на практика не са възникнали никакви
негативни последици от съществено значение за издадения лиценз, така и на
обстоятелството, че (при липса на данни за обратното) то очевидно е било първо по ред за
дружеството, което до този момент не е било санкционирано за други нарушения на норми
от ЗАвП и останалите подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на него.
Изложените обстоятелства не са съпоставени и със самото наказание, което (дори от аспект
на конкретната имуществена санкция, която се явява единствено възможна по смисъла на
закона) определят последната като прекомерно завишена и неотговаряща на естеството на
съответното формално нарушение в сравнение с тях. В резултат на изложеното съдът прие,
че установените данни в конкретния случай са налагали заключение за наличие на
обстоятелства, които са водели до възможност за прилагане на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН, тъй
като извършеното се е отличавало с безусловно по-ниска степен на опасност в сравнение с
тази на други нарушения от неговия вид. Те не са отчетени от наказващия орган, който въз
основа на тях (в т.ч. съгласно задължителните указания, дадени по прилагане на закона с
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2005 г. на ВКС, НК) е следвало да
не издава обжалваното наказателно постановление, а да отправи писмено или устно
3
предупреждение към нарушителя, че при повторен случай на нарушение ще го накаже. След
като поради това той е бил санкциониран в разрез със законовите изисквания, които са
изключвали тази необходимост заради явно маловажния характер на извършеното
нарушение, издаденото НП е незаконосъобразно и като такова ще следва да се отмени.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично направеното
искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че съобразно
предвиденото в чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответната по жалба страна следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя стойността на съответните разноски – възлизащи на сумата от 300
лева, които (според приложения на л. 28 договор за правна защита и съдействие Серия А, №
013478, сключен на 17.05.2021 г.) дружеството действително е заплатило за
упълномощаване на адвокат от Адвокатска колегия Габрово, който е осъществявал
процесуално представителство по отношение на него в рамките на производството по
настоящото дело.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 35-0000420, издадено на 07.04.2021
година от Директор на РД „Автомобилна администрация” Плевен при ИА “АА” към
МТИТС - София, с което за нарушение по чл. чл. 9, ал. 4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен превоз на пътници и товари, на „ВАС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Габрово, бул. ”********” № 92 , е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 1000 (хиляда) лева – на осн. чл.
104а от ЗАвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Плевен при ИА
“АА” към МТИТС - София, с адрес гр. Плевен, ул. „Иван Миндиликов” № 6 А, ет. 4, ДА
ЗАПЛАТИ на „ВАС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
Габрово, бул. ”********” № 92 , сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща
направени от дружеството разноски по делото за адвокат, на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово
по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването
на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4