Решение по дело №4453/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20194430104453
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 20. 12. 2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети декември през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4453 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „П.К.Б.“ ЕООД *** против К.Г.С. ***.                      В молбата се твърди, че пред Плевенския районен съд е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение и е било образувано ч. гр. д.              № ***год., по което е била издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че така издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Твърди се, че на ***год. ответникът е сключил с ищцовото дружество договор за потребителски кредит № ***. Твърди се, че ответникът е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „П.К.Б.” ЕООД. Твърди се, че ответникът е декларирал възможност и желание за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Твърди се, че ответникът е бил уведомен, че изборът на пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване на процесния договор за потребителски кредит. Твърди се, че договор № *** е бил сключен при следните параметри:

            общо задължение по кредита- 730, 40 лв., включващо:

            - сума на кредита: 600 лв.;

            - срок на кредита: 11 месеца;

            - размер на месечната вноска по кредита: 66, 40 лв.;

            - дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 15-то число на месеца;

            - годишен процент на разходите (ГПР %): 49, 88 лв.;

            - годишен лихвен процент: 41, 17;

         - лихвен процент на ден: 0, 11;

         - общо дължима сума по кредита: 730, 40 лв.

Твърди се, че параметрите на избрания и закупен пакет от допълнителни услуги са както следва:

     - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:               660, 55 лв.;

     - размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги:                  60, 05 лв.

Твърди се, че общото задължение по договора, включващо и задължението по пакета от допълнителни услуги е както следва:

-  общо задължение по договора: 1 390, 95 лв.;

- общ размер на месечна вноска по договора: 126, 45 лв.;

- дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.

Твърди се, че заплатените от ответника К.С. суми по договор за потребителски кредит № *** /по кредита и по споразумението/ са в общ размер на 138, 80 лв., като със същите е погасена част от номинала по кредита. Твърди се, че предвид обстоятелството, че ответникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е изпаднал в забава процесният договор е бил прекратен, а задълженията по него са станали изискуеми на 15. 01. 2019 год. Твърди се, че оставащото неизплатено задължение за главница на ответника по процесния договор за кредит е в размер на 1 252, 15 лв. В заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника за горната сума, като му бъдат присъдени всички направени деловодни разноски.

Ответникът не е взел становище по исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *** год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:

-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично съдебно заседание.

-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест                   /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответника за сумата, посочена в исковата молба. Това е сторено по надлежния ред, като ищцовото дружество е провело пряко и пълно доказване на твърдените от него факти. Горното позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство в размер на 73, 33 лв. съобразно признатата част от вземането, както и направените в исковото производство деловодни разноски в размер на                       125, 00 лв. в които е включено и  юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, посочен в чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К.Г.С. ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и ***, сумата от 1 252, 15 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит № ***/ ***год., ведно със законната лихва, считано от 29. 03. 2019 год. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА К.Г.С. ***, ЕГН **********, да заплати на “П.К.Б.” ЕООД,                     ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***и ***, сумата от 73, 33 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 125, 00 лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: