№ 22
гр. Пловдив, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Г. В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000631 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Г. Б. М., поставен под пълно
запрещение, представляван от дъщеря си, която е настойник и законен
представител Б. Г. М., чрез адвокат П.В. от САК против Решение № 260026
от 17.02.2021 г., постановено от Пазарджишкият окръжен съд по търг. дело
№ 134 /2020 г.
По силата на обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените Б.
Г. М., ЕГН:**********, действаща като настойник и законен представител на
поставения под пълно запрещение ищец Г.Б. М., представлявани от
пълномощника си адвокат П.В. от САК против търговско дружество „М. -
****“ООД ЕИК *********- за заплащане на сумата в размер на 30 250 лева,
представляваща паричната равностойност на апортирания недвижим имот
,ведно с лихва за забава върху претендираната главница в размер на 1025.14
лева, считано от 15.01.2020 г., както и е отхвърлил иска за заплащане на
сумата от 1000 лева, представляващ дивидент, дължим ежемесечно за период
от 7- седем месеца, считано от април 2019 г. до месец октомври 2019 г.,
включително, ведно с лихва за забава върху главницата, считано от датата на
1
подаване на исковата молба- 15.05.2020 г. до окончателното плащане.
С допълнително Решение № 260108 от 09.07.2021 г., постановено от
Пазарджишкият окръжен съд по търг.дело№ 134/2020 г. съдът е отхвърлил
предявеният от Б. Г. М. ЕГН **********, действаща като законен
представител и настойник на ищеца Г. Б. М. иск против „М. - **** „ООД
иск за възстановяване на равностойността на дружествения му дял като
върне апортирания недвижим имот в патримониума на ищеца – негов
първоначален собственик.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че съдът след като е
задължил ответното дружество по реда на чл.190 от ГПК да представи в
цялост счетоводната документация на дружеството за времето от 01.01. до
31.12.2019 г., в това число и счетоводните книги и документите за приходи и
разходи и ответника не е изпълнил това си задължение, то в този случай
съдът е следвало да приложи последиците по чл.161 от ГПК. Конкретно
съдът е следвало да приеме за доказани фактите и обстоятелствата,
относими по втория предявен иск – за заплащането на дивидент за 2019 г.
Поддържа се оплакването, че решението е постановено в нарушение на
материалния закон – чл.72 и чл.73 от ТЗ. Според жалбоподателя с
предявената в искова молба се претендира не „актуалната пазарна стойност
на апортирания имот към днешна дата, а неговата историческа
равностойност“. По нататък следва уточнението, че това е тази цена ,по която
процесния имот е бил оценен при апорта и съответно вписан. И най-накрая
следва уточнението ,че с главният иск се претендира да бъде присъдена
сумата от 30 250 лева, на която е оценен имота към момента на
придобиването му, т.е. на апортирането му в ответното дружество. В
крайна сметка се претендира „ историческата стойност на апортирания
недвижим имот“.
Претендира се отмяната на обжалваното решение и постановяване на
въззивно решение по съществото на спора, по силата на което да се уважат
предявените искове, ведно с присъждане на съдебни разноски пред двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „М. ****“ ЕООД ЕИК *********, представлявана
от управителя на дружеството Е. Х., чрез пълномощника си по делото
Адвокат И.Г. П. от АК - П. поддържа писмен отговор, съгласно който
2
въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във
въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:
Съдът е сезиран с искова молба, в която обективно са предявени два
иска, от които главният иск е с петитум ответното дружество да бъде осъдено
„ да възстанови равностойността на дружествения дял като върне
апортирания недвижим имот / реално изпълнение/“ .
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за
заплащане на сумата 30 250 лева, представляваща паричната равностойност
на апортирания недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума,
представляваща главница.
Наред с тези искове е предявен и трети осъдителен иск за заплащане
на сумата 1 000 лева, претендирана като дивидент, дължим за период от 7-
седем месеца, считано от м.април 2019 г. до м. октомври 2019 г., ведно с
лихва за забава, считано от 15.05.2020 г., на която дата е подадена исковата
молба.
По делото е безспорно установено, че ищецът Г. Б. М. е бил
съдружник и управител в ответното търговско дружество „М. - ****“ ООД.
Дружеството е учредено и съответно вписано в Търговския регистър с двама
съдружници, от които първия съдружник Г. М. притежава 121 дружествени
дяла по 250 лева, колкото притежава и втория съдружник Е. Н. Х.. По
делото е установено, че участието на ищеца Г. Б. М. в дружеството е
прекратено на основание чл.125,ал.1 т.1 от ТЗ поради поставянето му под
пълно запрещение с влязло в сила съдебно решение от 28.06.2019
г.,постановено от СГС- пети брачен състав по гр.дело№ 1929/2019 г.
Решението за поставяне под пълно запрещение е влязло в сила на 18.09.2019
г., от който момент участието на ищеца като съдружник в ответното
дружество е прекратено .
След като участието на съдружника е прекратено, то съгласно
чл.125,ал.3 от ТЗ имуществените последици от прекратяването се уреждат
въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването.
Във въззивната жалба жалбоподателят изрично се е позовал и цитира
3
дословно Решение № 224 от 10.09.2010 г., постановено от ВКС, второ т.о.,по
т.дело№ 765/2008 г. В това решение касационната инстанция е приела, че
разпоредбата на чл.125,ал.3 от ТЗ е от императивен порядък, поради което не
съществува законова възможност имуществените последици между
дружеството и изключения, респ. прекратилия участието си съдружник да
бъдат уредени по начин, различен от установения императивно от
законодателя. Това означава, че паричната равностойност на дружествения
дял следва да се определи въз основа на счетоводния баланс към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването,т.е въз основа на междинен
счетоводен баланс, изготвен от дружеството.
Този баланс , както е посочено в мотивите на решението няма
обвързваща за съда материална доказателствена сила , като при оспорване
равностойността на дружествения дял се определя с помощта на ССЕ.
Въпреки че е цитирал решението на ВКС ищецът е подходил по друг
начин, различен от цитираната императивна правна норма.
В исковата си молба той не претендира паричната равностойност на
дружествения дял, която се определя, както стана ясно по чл.125,ал.3 от ТЗ.
Ищецът е формулиран петитум, с който се претендира да му бъде
възстановена равностойността на дружествения дял, като апортирания от него
недвижим имот се върне обратно в неговия патримониум.
Чрез апортната сделка недвижимият имот, посочен в исковата молба е
придобит от ответното дружество през 2005 г. и от този момент е част от
дружественото имущество.
Търговският закон обаче не предвижда имуществените отношения
между дружеството и прекратилия участието си съдружник да се уредят по
този начин. Изобщо не е предвидена възможност апортирания в дружеството
недвижим имот да се върне обратно на неговия собственик –съдружник и
учредител на дружеството. Единственият начин по който се уреждат
имуществените отношения при прекратяване на участието на съдружник в
дружество с ограничена отговорност е този, предвиден в разпоредбата на
чл.125,ал.3 от ТЗ, която е императивна и трябва да се тълкува и прилага
стриктно.
Друг би бил въпроса, ако в дружествения договор се съдържа изрична
4
клауза, съгласно която съдружниците са уговорили предварително, че при
прекратяването на членството на съдружник, който е апортирал в капитала на
дружеството собствения си недвижим имот,то дружеството поема
задължението да го прехвърли обратно в патримониума на собственика.
Такава клауза обаче няма в дружествения договор, а и няма икономическа
логика такава уговорка да бъде постигната.
Предявеният при условията на евентуалност иск в случай ,че не бъде
уважена претенцията за връщане на имота в патримониума на съдружника, то
да се заплати неговата паричната стойност. Или в крайна сметка се
претендира да бъде присъдена историческата му стойност. Това е цената на
процесния недвижим имот , такава каквато е определена и съответно вписана
към момента на осъществяване на апорта.
По тази причина ищецът претендира да му бъде присъдена сума от
30 250 лева,каквато е цената на недвижимия имот, апортиран в капитала на
дружеството към момента на учредяването му. Във въззивната жалба
претенцията на ищеца се обосновава по следния начин: ние не претендираме
реалната, актуална и пазарна стойност на апортирания недвижим имот към
днешна дата, а неговата историческа равностойност към момента на
учредяването“. Този подход на ищеца е оригинален, но отново не намира
опора в закона и конкретно противоречи на предвидения в чл.125,ал.3 от ТЗ
начин на уреждане на имуществените отношения с прекратилия участието си
съдружник. Това, че ищецът като съдружник и съучредител на дружеството с
ограничена отговорност е придобил през 2005 г. дружествени дялове в
капитала на новоучреденото дружество на стойност 30 250 лева е безспорен
факт.
Релевантния момент според закона е месеца, когато е настъпило
прекратяване на участието на ищеца като съдружник е м.септември 2019 г.
За това време от 14 години от 2005 г. до м.септември 2019 г. имуществото на
дружеството като една динамична величина безсъмнено се е променило.
От начина по който ищецът е формулирал петитума на исковата си
претенция става по-скоро ясно ,че същият не прави разграничение между
капитала, който е числово изразена, но все пак статична величина от една
страна и имуществото на дружеството, което е динамична величина.
Важното е да се определи паричната равностойност на един дружествен дял
5
към м. септември 2019 г.,когато е прекратено участието на ищеца като
съдружник в дружеството.
Каква е историческата стойност на апортирания недвижим имот към
момента на учредяване на дружеството през 2005 г. е факт без правно
значение. Не е важно каква е стойността било тя исторически или пазарна
стойност на който и да е отделен актив от имуществото на дружеството, а
какво е съотношението между активи и пасиви към релевантния посочен от
закона момент – края на месеца, през който съдружника е прекратил
участието си в дружеството.
Недвижимият имот е ДМА и е част от активите на имуществото, но
дружеството има и определени задължения, но какви точно са те и какво е
съотношението между активите и пасивите към релевантния момент – това
ще се установи от т.н. междинен счетоводен баланс. В преобладаващия брой
дела от тази категория този баланс се оспорва от ищците, при което
положение равностойността на дружествения дял се определя с помощта на
съдебно-счетоводна експертиза. Следва да се отбележи,че пълномощника на
ищеца първоначално е поискал и е била допусната ССЕ, но в хода на делото в
съд.заседание от 28.09.2020 г. пълномощника адвокат В. е заявила, че не
поддържа искането за назначаване на експертиза. Мотивът за отказа, че
вещото лице няма въз основа на какви документи да работи не е убедителен
ответника с отговора на исковата молба е представил счетоводна
документация. Ако същата е била непълна ищецът би могъл да претендира
да се представят допълнителни писмени доказателства. Това е очевиден
пропуск, допуснат от ищеца пред първата инстанция, който жалбоподателят е
направил опит да преодолее във въззивното производство. В раздел
доказателствени искания е посочено , че се изисква цялата счетоводна
документация на дружеството за 2019 г., но отново е пропуснато да се иска
основния относим към предмета на спора документ- междинния счетоводен
баланс на дружеството към м.септември 2019 г. Подновено е искането за
допускане на ССЕ, но отново не е поставена конкретна задача по която да
работи експертизата. Не е налице хипотезата на чл.266,ал.3 от ГПК и съдът
не е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като пред първата
инстанция е допусната експертиза, но пълномощникът на ищеца изрично е
заявил, че не поддържа искането си за допускане на ССЕ. Мотивът, че
6
ответника не е представил документи не е точен – ответното дружество още
с отговора са исковата молба е представило счетоводни документи въз
основа на които да работи експерта. Ако те не са достатъчни ищецът би
могъл да иска да се допусне съдебно-документална експертиза.
Но да се иска „цялата счетоводна документация“ на едно търговско
дружество е нещо неопределено и в този случай съдът няма основание да
приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК.
Следва да се потвърди решението в частта му, с която съдът е
отхвърлил предявените от ищеца чрез законния му представител и настойник
Б.М. обективно съединени искове - за възстановяване на дружествения дял
като се върне апоротирания недвижим имот обратно в патримониума на
ищеца – съдружник и евентуален иск за заплащане на паричната
равностойност на апортирания недвижим имот. Исковете са неоснователни,
тъй като страните не могат да уреждат имуществените последици от
прекратяването на участието на съдружника по друг начин, различен от този
който законодателят е предвидил с императивна правна разпоредба на
чл.125,ал.3 от ТЗ.
По отношение на третия иск – за присъждане на сумата от 1000 лева,
претендирана като дължим дивидент за времето от м. април до м. октомври
2019 г. Това вземане за получаване на дивидент не е станало изискуемо, тъй
като от представения ГФ0 не може да се направи извод , че дружеството е
реализирало печалба, която подлежи на разпределение. Не е представено
решение на ОСС за приемане на съответния ГФ0 за процесната 2019 г и
решение на ОСС реализираната печалба да бъде разпределена като дивидент.
Следва да се потвърди обжалваното решение, както и допълнителното
решение, като в полза на ответника се присъдят съдебни разноски в размер
на 730 лева,за които е представен платежен документ.
По тези съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260026 от 17.02.2021 г., постановено от
Пазарджишкият окръжен съд по търг. дело № 134/2020 г., както и Решение
7
№ 260108 от 09.07.2021 г., постановено от същия съд по същото търг.дело,
по силата на което съдът е отхвърлил предявеният от Б. Г. М. с ЕГН:
**********, в качеството си на настойник и законен представител на
поставения под пълно запрещение ищец Г. Б. М. с ЕГН: **********,чрез
пълномощника си адвокат П.В. от САК против „М. - ****“ ООД ЕИК
********* иск за възстановяване на дружествения дял на прекратилия
участието си съдружник Г. Б. М. чрез връщане на апортирания недвижим
имот, представляващ търговски обект –К. - а. с площ от 71 кв.м,намиращ се в
източната част на триетажна сграда със застроена площ от 185 кв.м,застроена
в източната част на УПИ –* *** в кв. ** по плана на град Р..
ОСЪЖДА Б. Г. М. ЕГН:********** в качеството й на настойник
и законен представител на ищеца Г. Б. М. да заплати на „М. - ****“ООД
ЕИК********* сумата в размер на 730 лева, представляваща съдебни
разноски направени от ответника пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8