№ 6171
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100100476 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П. М. К., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: град София, ул. „*******, чрез пълномощника си
адвокат А. К., срещу Е. М. М., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: град София, ул.
*******, с която е предявен иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД, с който се иска осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от на 39 116,60 лева (тридесет и девет хиляди сто и
шестнадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща платения задатък по
предварителен договор от 12.05.2020г. в двоен размер, който е бил развален, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с предварителен договор от 12.05.2020г. продавачът Е. М. се е
задължила да продаде на купувача П. К. срещу заплащане на уговорената продажна цена в
размер на 100 000 (сто хиляди) евро следния свой собствен недвижим имот, а именно:
Апартамент, находящ се в гр. София, район Изгрев, на партерния етаж в двуетажна жилищна
сграда на ул. „*******, състоящ се от стая, хол, кухня и баня с тоалетна, със застроена площ
от 55 кв.м., заедно с двете югоизточни мазета, всяко с площ от по 10 кв.м., заедно с 1/5 ид.ч.
от общите части на сградата и от поземления имот, в който е построена същата, целият с
площ от 510 кв.м., представляващ УПИ, идентичен с парцел III - 512, кв.21, по плана на
София, местност „Изток - Юг“, заедно с всички подобрения и обзавеждане в имота.
При подписване на предварителния договор купувачът П. М. К. се е задължил да
заплати по банков път по посочена от продавача Е. М. М. банкова сметка задатък в размер
на 10 000 (десет хиляди) евро съгласно чл. 2.1.1. от предварителния договор, а остатъкът от
1
цената е уговорено да бъде платен при сключването на окончателния договор за продажба. В
чл. 2.3. от предварителния договор се посочва следната банкова сметка за заплащане на
задатъка - IBAN: *******, в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, BIC: FINVBGSF, с титуляр:
Е. М. М..
Съгласно чл. 3 от сключения на 12.05.2020г. предварителен договор страните са се
задължили да сключат окончателен договор във формата на нотариален акт най-късно до
11.08.2020г.
Не се спори, че между същите страни има предявен иск с правно основание чл.93,
ал.2 ЗЗД, за което е образувано гр. д. № 10056 от 2020г. на СГС, 1-2 състав, образувано по
искова молба на П. К. от 23.09.2020г., което към настоящия момент е висящо пред ВКС.
Същото дело е основано на твърдението, че процесния предварителен договор е развален на
11.08.2020г. с едностранно изявление на ищеца П. К. отправено до ответника Е. М.. С
невлязло в сила решение е установено, че процесният предварителен договор не е развален
от ищеца. В настоящето производство ищецът твърди, че се налице нови факти, които не са
били предмет на това дело и по отношение на тези факти няма произнасяне на съда със сила
на пресъдено нещо (res judicata).
Ищецът твърди, че с нова нотариална покана, рег.№ 8514, том 4, № 51 от 05.10.2023г.
по описа на нотариус В.Г., peг. № 340 НК, е поканил ответника да сключи окончателен
договор за покупко - продажба на процесния недвижим имот най - късно на 25.10.2023г. от
11 часа не се яви в кантората на нотариус В.Г., per. №340, като в противен случай е
предупредил ответника, че ще счита предварителния договор за развален по нейна вина.
Нотариална покана е връчена лично на продавача Е. М. на 16.10.2023г., но въпреки
получената покана ответника Е. М. не изпълни задължението си да сключи окончателен
договор за покупко- продажба на имота в срока на предизвестието. Това се удостоверява с
констативен протокол от 25.10.2023г. , per. № 9139, том 4, № 103 на нотариус В.Г., per. №340
НК.
Междувременно, ищецът направил справка в имотния регистър към Агенцията по
вписванията, от която установил, че на 18.12.2020г. продавачът Е. М. е продала недвижимия
имот, обект на предварителния договор на трето лице - В.З., ЕГН **********, Поради
извършеното разпореждане с недвижимия имот, Е. М. е неизправна страна по
предварителния договор, защото виновно се е поставила в невъзможност да изпълни
предварителния договор с П. К..
Както с нотариалната покана, така и с искова молба правя е направено повторно изявление
за разваляне на сключения предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот
от 12.05.2020г.
Посочените нововъзникнали обстоятелства обуславят правния интерес от завеждане
на осъдителни искове за връщане на платения задатък по договора в двоен размер.
Купувачът П. К. е заплатил по банков път по посочена от продавача Е. М. банкова сметка
задатък (капаро) по предварителния договор в размер на 10 000 (десет хиляди) евро, поради
2
което се явява изправна страна по договора. Задатъкът в двоен размер възлиза на 20 000
(двадесет хиляди) евро, равняващи се на 39 116,60 (тридесет и девет хиляди сто и
шестнадесет лева и шестдесет стотинки) лева.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. М.
М., с който е изразил становище, че така предявеният иск е недопустим, като производството
по делото следва да бъде прекратено на чл. 126, ал. 1 от ГПК, тъй като вече има образувано
идентично гр. д. № 10056 от 2020г. на СГС, 1-2 състав.
При условията на евентуалност ответникът иска отхвърляне на иска като
неоснователен. Твърди, че купувачът не само трябва да се яви пред нотариуса за изповядване
на сделката, но и има задължението на същата дата да заплати уговорената продажна цена.
По делото не са ангажирани никакви доказателства, че купувачът е разполагал с нужната
сума за закупуване на имота нито към дата 30.07.2020г., нито към 11.08.2020г.
Твърди, че ответницата е поела задължение в срок до 30.07.2020 г. да представи на
купувача посочените в чл. 6.2 от ПД документи, сред които кадастрална схема (скица) на
имот и схема на СОС, но също така безспорно е, че продавачът е предприел своевременно
всички необходими действия за снабдяване с тези документи. От представените по делото
доказателства се установява, че Е. М. е подала незабавно след сключване на предварителния
договор необходимите документи за издаване на скица и схема на продаваемите имоти, за
което купувачът е бил в течение. Забавянето на продавача се дължи на обективни причини,
за което са представени доказателства. Безспорно за продавача е била налице непредолима
сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, изпълнил е задълженията си по ал. 3 от същата
разпоредба, поради което същият се ползва от благоприятните за него последици,
предвидени в ал. 1 и ал. 4 на чл. 306 - докато трае непреодолимата сила изпълнението на
задълженията му се спира и продавачът не отговаря.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.126 ГПК за прекратяване на
производството по делото. Няма спор, а и от приложените по делото доказателства е видно,
че между същите страни има предявен иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД, за което е
образувано гр. д. № 10056 от 2020г. на СГС, 1-2 състав, образувано по искова молба на П. К.
от 23.09.2020г.
С Решение №989/17.07.2023г. по в.гр.д.№3236/2022г. на САС е потвърдено изцяло
Рещение №262756/19.08.2022г. по гр. д. № 10056 от 2020г. на СГС, 1-2 състав, с което е
отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД на същия ищец.
Ищецът П. К. е подал касационна жалба, която впоследствие е била оттеглена, поради което
и касационното производство е прекратено с определение от 13.08.2024г.
Видно от служебна справка от 08.10.2024г., приложена към настоящето дело, към
настоящия момент производството по гр.д.№5455/2023г. на ВКС е висящо в частта му по
чл.248 ГПК, по което няма постановен окончателен съдебен акт. В останалата му част,
3
касаеща съществото на делото, производството по делото е приключило.
Съдът намира, че производството по гр. д. № 10056 от 2020г. на СГС, 1-2 състав, е
основано на твърдението, че процесния предварителен договор е развален на 11.08.2020г. с
едностранно изявление на ищеца П. К. отправено до ответника Е. М..
Настоящето дело е образувано по предявен иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД, с
който ищецът твърди, че същият предварителен договор е развален с нотариална покана, рег.
№ 8514, том 4, № 51 от 05.10.2023г. по описа на нотариус В.Г., peг. № 340 НК, връчена лично
на ответника на 16.10.2023г., както и неизпълнение в срока по поканата, изтекъл на
25.10.2023г.
Съдът намира, че е налице ново фактическо твърдение, поради което и не е налице
обективен идентитет между двете дела. Налице е нов факт, който следва да бъде съобразен
при постановяване на съдебното решение.
По основателността:
Видно от предварителен договор от 12.05.2020г. продавачът Е. М. се е задължила да
продаде на купувача П. К. срещу заплащане на уговорената продажна цена в размер на 100
000 (сто хиляди) евро следния свой собствен недвижим имот, а именно: Апартамент,
находящ се в гр. София, район Изгрев, на партерния етаж в двуетажна жилищна сграда на
ул. „*******, състоящ се от стая, хол, кухня и баня с тоалетна, със застроена площ от 55
кв.м., заедно с двете югоизточни мазета, всяко с площ от по 10 кв.м., заедно с 1/5 ид.ч. от
общите части на сградата и от поземления имот, в който е построена същата, целият с площ
от 510 кв.м., представляващ УПИ, идентичен с парцел III - 512, кв.21, по плана на София,
местност „Изток - Юг“, заедно с всички подобрения и обзавеждане в имота.
При подписване на предварителния договор купувачът П. М. К. се е задължил да
заплати по банков път по посочена от продавача Е. М. М. банкова сметка задатък в размер
на 10 000 (десет хиляди) евро съгласно чл. 2.1.1. от предварителния договор, а остатъкът от
цената е уговорено да бъде платен при сключването на окончателния договор за продажба. В
чл. 2.3. от предварителния договор се посочва следната банкова сметка за заплащане на
задатъка - IBAN: *******, в „Първа Инвестиционна Банка“ АД, BIC: FINVBGSF, с титуляр:
Е. М. М..
Съгласно чл. 3 от сключения на 12.05.2020г. предварителен договор страните са се
задължили да сключат окончателен договор във формата на нотариален акт най-късно до
11.08.2020г.
Видно от платежно нареждане /лист 13 от делото/ от 12.05.2020г. купувачът П. К. е
заплатил по банков път по посочена от продавача Е. М. банкова сметка задатък (капаро) по
предварителния договор в размер на 10 000 (десет хиляди) евро.
Не се спори по делото, а и видно от приетите писмени доказателства че между
същите страни е имало предявен иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД, за което е
образувано гр. д. № 10056 от 2020г. на СГС, 1-2 състав, образувано по искова молба на П. К.
4
от 23.09.2020г. от 21.09.2020г. С Решение №989/17.07.2023г. по в.гр.д.№3236/2022г. на
САС е потвърдено изцяло Рещение №262756/19.08.2022г. по гр. д. № 10056 от 2020г. на СГС,
1-2 състав, с което е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД
на същия ищец. Ищецът П. К. е подал касационна жалба, която впоследствие е била
оттеглена, поради което и касационното производство е прекратено с определение от
13.08.2024г. Видно от служебна справка от 08.10.2024г., приложена към настоящето
дело, към настоящия момент производството по гр.д.№5455/2023г. на ВКС е висящо в частта
му по чл.248 ГПК, по което няма постановен окончателен съдебен акт. В останалата му част,
касаеща съществото на делото, производството по делото е приключило.
С протокол от 30.07.2020г. нотариус Д. е установил, че ищецът не желае удължаване
на срока по процесния предварителен договор, като счита че не са налице обективни
причини за неизпълнение задълженията на ответника.
С искова молба на П. К. от 23.09.2020г., въз основа на която е образувано гр. д. №
10056 от 2020г. на СГС, 1-2 състав, ищецът е направил волеизявление, че се отказва от
процесния предварителен договор, тъй като с изтичането на уговорения срок е загубил
интерес от сключването на окончателен договор за покупко- продажба.
С Нотариален акт №121/18.12.2020г. на нотариус И. Н. ответникът е продал
процесния имот на трето лице- В.Е.З..
На 11.06.2021г. ответникът Е. М. е подала отговор на исковата молба по гр. д. №
10056 от 2020г. на СГС, 1-2 състав, /лист 188 и сл. от делото/, с който е оспорила иска, но е
пропуснала да уведоми съда, че е извършила разпоредителна сделка с процесния имот преди
половин година.
С проекта за доклад по чл.140 ГПК, обективиран в определение на СГС от
03.12.2021г. по гр. д. № 10056 от 2020г. на СГС, 1-2 състав, /лист 196 и сл. от делото/, съдът
не е отразил процесната разпоредителна сделка като факт, настъпил след предявяване на
исковата молба. С протоколно определение от 18.03.2022г. по по гр. д. № 10056 от 2020г. на
СГС, 1-2 състав, /лист 202 и сл. от делото/, съдът е утвърдил проекто- доклада за
окончателен, като няма допълване с обстоятелството, че ответникът Е. М. се е разпоредила с
процесния недвижим имот.
С Рещение №262756/19.08.2022г. по гр. д. № 10056 от 2020г. на СГС, 1-2 състав, е
отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД на ищеца, като е
прието, че страните са обвързани от валиден предварителен договор от 12.05.2020г. Съдът
приема, че предварителният договор не е развален, защото няма виновно неизпълнение на
задълженията на Е. М.. В точка 36 от мотивите на същото решение е видно, че ответникът
Е. М. се е разпоредила с процесния недвижим имот, а ищецът П. К. е закупил друг
апартамент в ж.к.“Стрелбище“.
С Решение №989/17.07.2023г. по в.гр.д.№3236/2022г. на САС е потвърдено изцяло
Рещение №262756/19.08.2022г. по гр. д. № 10056 от 2020г. на СГС, 1-2 състав. С въззивното
решение е прието, че ответникът е предприел своевременни действия по изменение на КК,
5
не е била длъжна да предвиди, че административната процедура ще се забави поради
затруднения при връчването, поради което за ищеца не е възникнало правото да се откаже от
договора, съответно да иска връщане на задатъка в двоен размер.
С нотариална покана, рег.№ 8514, том 4, № 51 от 05.10.2023г. по описа на нотариус
В.Г., peг. № 340 НК, /лист 79 от делото/, ищецът е поканил ответника да сключи окончателен
договор за покупко - продажба на процесния недвижим имот най - късно на 25.10.2023г. от
11 часа да се яви в кантората на нотариус В.Г., per. №340, като в противен случай е
предупредил ответника, че ще счита предварителния договор за развален по нейна вина.
Нотариална покана е връчена лично на продавача Е. М. на 16.10.2023г.
Видно от констативен протокол от 25.10.2023г., per. № 9139, том 4, № 103 на нотариус
В.Г., peг. №340 НК, /лист 76 от делото/, ответникът Е. М. не се е явила за да изпълни
задължението си да сключи окончателен договор за покупко- продажба на имота в срока на
предизвестието. Купувачът е представил всички необходими документи за сключване на
окончателен договор.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че за да бъде
основателен иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на
следните предпоставки:
1.валидно сключен договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък; 2.виновно
неизпълнение от страната, която е получила задатъка - продавача;
3.отказ /разваляне/ от договора от страната, която е дала задатъка
4.страната, която е дала задатъка да е изправна страна – да е изпълнила задълженията си по
договора или да е готова да престира;
5.спазване на особените изисквания, ако такива са предвидени в договора.
Съгласно постоянната съдебна практика каква ще бъде функцията на задатъка
решават страните при сключването на договора, като при липсата на специална уговорка се
прилагат диспозитивните правила на чл. 93 ЗЗД; законът не забранява по един двустранен
договор функциите на задатъка да бъдат придадени и на авансово платените суми; в този
случай капарото би представлявало част от възнаграждението или цената и ще подлежи на
приспадане при изпълнението, като при неизпълнение – ще се задържи или върне в
уговорения от страните размер, а при липса на изрична уговорка – в предвидения в чл. 93,
ал. 2 ЗЗД двоен размер /реш.№.12/23.05.18 по г. д.№.834/17/; задатъкът е парична сума или
друга имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договора
като доказателство, че той е сключен, и за обезпечаване на неговото изпълнение; има
гаранционна и обезщетително-наказателна функция; тя се изразява в правото на изправната
страна да иска в двоен размер дадения от нея задатък, ако получилата го страна е
неизправна-което право изправната страна може да упражни само след като се откаже или
развали сключения договор, по който е даден задатъка
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение №
474/13.07.2010г. по гр.д. № 457/2009г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, общият способ за едностранно,
6
извънсъдебно разваляне на договорите е уреден в чл. 87, ал. 1 ЗЗД - когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма.
Задатъкът и отметнината (пишманлък) са акцесорни съглашения, които предоставят
на всяка от страните потестативното право в определени случаи да развалят един валиден
договор. По своята правна същност те представляват един по-опростен от предвидения в чл.
87, ал. 1 ЗЗД способ за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора. Уговорения
задатък предоставя това право на изправната страна - чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Отметнината може да
се ползва от всяка от страните, която смята да не изпълни задълженията си, произтичащи от
договора, преди да е започнало изпълнението му. Институтът на отметнината, изрично
уреден в чл. 308 ТЗ, се прилага и в отношенията между нетърговци.
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение №
218/29.11.2016г. по гр.д.№ 1306/2016г., ІV Г. О., на ВКС, както и цитираното в същата
съдебна практика, правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя
характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на
неизпълнение на един двустранен договор. Когато една от страните е манифестирала воля за
преустановяване на договорна връзка и е изпълнила уговорената процедура по конкретния
договор или тази по чл. 87 ЗЗД, двустранният договор се разваля. Развалянето прекратява
облигационната връзка, като развалянето има обратно действие, т.е.договорът се заличава с
обратна сила. Поради преустановяване на облигационното отношение, същият не би могъл
повторно да бъде развален по същата процедура и да се зачете за юридически валидно
второто разваляне.
Съгласно Решение № 579 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1698/2023 г., III г. о.,
ГК, правото на отказ от договора съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗЗД се упражнява
чрез едностранно волеизявление, адресирано от изправната до неизправната страна.
Институтът на правото на отказ от договора е сходен с института на разваляне на договора и
в съдебната практика често се разглеждат едновременно или правото на отказ от договора
съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗЗД се възприема като един по-опростен от предвидения в чл. 87, ал.
1 ЗЗД способ за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора или като
специфичната хипотеза на разваляне по чл. 93, ал. 2 ЗЗД (решение № 60131 от 29.06.2021 г.
по гр. д. № 3082 по описа за 2020 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 110 от 29.06.2017 г. по гр. д.
№ 3868 по описа за 2016 г. на ВКС, III г. о.; решение № 474 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 457
по описа за 2009 година на ВКС, IV г. о.; решение № 198 от 17.01.2020 година по гр. дело №
661/2019 на ВКС, III г. о.) Основните предпоставки и при двата института са едни и същи:
виновно неизпълнение на договор и едностранно адресирано писмено изявление от страна
на изправния кредитор.
Регламентираното в чл. 93, ал. 2 ЗЗД право на отказ от договора е потестативно право,
7
което се различава от правото на изправната страна да развали договора по чл. 87 ЗЗД, като
за упражняването му е достатъчно да са налице виновно неизпълнение на задължението и
едностранно адресирано волеизявление от страна на изправния кредитор. Даването на
подходящ срок за изпълнение на задължението, каквото изисква разпоредбата на чл. 87, ал.
1 ЗЗД, не е материалноправна предпоставка за упражняване на потестативното право на
отказ от договора по чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Ето защо, за да се откаже от виновно неизпълнения
договор, кредиторът не дължи установяване на безполезност на престацията на неизправния
длъжник.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че между страните по
делото е бил налице валидно сключен предварителен договор от 12.05.2020г., чието
изпълнение е обезпечено от купувача с даване на задатък от 10 000евро.
Съдът намира, че с влязло в сила решение по гр. д. № 10056 от 2020г. на СГС, 1-2
състав, е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД на същия
ищец П. К., като е прието, че за същият не е възникнало потестативното право да развали
договора, съответно да получи задатъка в двоен размер, тъй като няма виновно
неизпълнение на процесния предварителен договор. Забавата в провеждане на
административните процедури във връзка с изпълнението на услугата по снабдяването с
изискуемите се с договора документи е основание за приложение на клаузата на чл.19 от
договора за освобождаване от отговорност по смисъла на чл.81, ал.1 ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът намира, че с влязло в сила съдебно решение по гр. д.
№ 10056 от 2020г. на СГС, 1-2 състав, е установено, че към момента на влизането му в сила е
налице невиновна невъзможност за изпълнение на ответника по предварителния договор.
Естеството на неизпълненото задължение обаче, а именно снабдяване с изискуемите се по
предварителен договор документи, позволява изпълнението на това задължение. Забавеното
изпълнение създава само временна невъзможност, която може да бъде отстранена.
След приключване производството по същото дело с нова нотариална покана, рег.№
8514, том 4, № 51 от 05.10.2023г. по описа на нотариус В.Г., peг. № 340 НК, ищецът е
поканил ответника да сключи окончателен договор за покупко - продажба на процесния
недвижим имот най - късно на 25.10.2023г., като се яви в кантората на нотариус В.Г., per.
№340, като в противен случай е предупредил ответника, че ще счита предварителния
договор за развален по нейна вина. Ответникът не е изпълнил задължението си, което е
видно от констативен протокол от 25.10.2023г., per. № 9139, том 4, № 103 на нотариус В.Г.,
per. №340 НК.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът не е изпълнил основното си
задължение по процесния предварителния договор да се яви пред нотариус и да сключи
окончателен договор.
По делото е безспорно установено, че ищецът е изправна страна по процесния
предварителен договор. Същият е заплатил по банков път задатък в размер на 10 000 евро.
Налице е отказ на ищеца от предварителния договор, който се съдържа както в
8
нотариалната покана, така и в исковата молба.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от сумата от 39 116,60 лева (тридесет и девет хиляди сто и шестнадесет лева
и шестдесет стотинки), представляваща платения задатък по предварителен договор от
12.05.2020г. в двоен размер,.
На основание чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва за забава върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на
задължението.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника:
1.Възражението, че няма виновно неизпълнение от ответника към датата, на която е
трябвало да се сключи окончателен договор е неоснователно. Съгласно практиката, намерила
израз в Решение № 34 от 19.07.2021г. на ВКС по гр. д. № 1456/2020г., IV г. о., ГК, Решение
№ 292/24.11.2016г. по гр..д. № 1784/2016г., IV г. о., с изтичане на уговорения срок за
сключване на окончателен договор действието на предварителния договор не е прекратено.
Той продължава да обвързва страните и след изтичането на срока и всяка от тях дължи
изпълнение. След изтичане на срока за двете страни започва да тече само давността за
предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. За да се прекрати действието договорът трябва да
бъде развален поради неизпълнение от една от страните по причина, за която насрещната
страна отговаря.
2.Възражението, че настоящето производство е преклудирано от СПН на решението
по гр. д. № 10056 от 2020г. на СГС, 1-2 състав, също е неоснователно. В предходното
производство е прието, че между страните е налице валиден предварителен договор от
12.05.2020г., който обвързва страните, като ищецът не е упражнил валидно потестативното
си право на отказ по чл.90, ал.2 ЗЗД. Именно и затова ищецът упражнява потестативното си
право на отказ от същия предварителен договор в настоящето производство.
3.Съдът намира, че с решението по гр. д. № 10056 от 2020г. на СГС, 1-2 състав, е
установена временна невъзможност на ответника да изпълни задълженията си по обективни
причини. Същата невъзможност е временна, като след отпадането и ответникът дължи
изпълнение на задълженията си по процесния предварителен договор, включително
сключване на окончателен договор. Съгласно Решение № 410 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 1492/2023 г., III г. о., ГК. клаузата за задатък следва да се тълкува във връзка с
останалите постигнати уговорки в договора, както и с клаузите за изключване виновна
отговорност на длъжника при обстоятелства по чл. 81 ЗЗД, предвидени за случай на
закъснение, довело до временна невъзможност за сключване на окончателен договор,
каквато е и целта на предварителния договор.
4.Възражението, че ищецът е знаел за извършената от ответника разпоредителна
сделка с процесния имот от предходен момент е ирелевантно, предвид съществуващия
валиден предварителен договор между страните по делото.
По разноските:
9
С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 1564,66лв., представляваща направени по делото разноски за държавна
такса.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. М. М., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: град София, ул. *******,
да заплати на П. М. К., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: град София, ул. „*******, чрез
пълномощника си адвокат А. К., на основание чл.93, ал.2 ЗЗД, сумата от 39 116,60 лева
(тридесет и девет хиляди сто и шестнадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща
платения задатък по предварителен договор от 12.05.2020г. в двоен размер, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба-
12.01.2024г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Е. М. М., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: град София, ул. *******,
да заплати на П. М. К., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: град София, ул. „*******, чрез
пълномощника си адвокат А. К., сумата от 1564,66лв., представляваща направени по делото
разноски за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10