Решение по дело №12207/2020 на Софийски градски съд

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            гр. София, 22.02.2023 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски градски съд, гражданско отделение, втори „В” въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ ИВАНОВА

                                                        мл. съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 12207 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

С решение № 187056 от 29.08.2020 г., постановено по гр.д. № 5143 от 2020 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от И.Г.Г. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 1421,29 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2017 г. до 01.01.2020 г., формиран като разлика между положен от ищеца като държавен служител в СД „ПБЗН” към ГД „ПБЗН” при МВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 31.01.2020 г. до окончателното изплащане, и на сумата 146,02 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2017 г. до 31.01.2020 г.

Решението е обжалвано от ищеца като постановено в противоречие с материалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане на императивни правни норми. Излага се възражение срещу извода на районния съд за неприложимост на разпоредбите на КТ по отношение на работещите в МВР служители, както и срещу извода, че разпоредбите на НСОРЗ не са приложими по аналогия към настоящия казус по отношение на ищеца като лице, заемащо служебно правоотношение в МВР. В жалбата са изложени подробни аргументи в подкрепа на тезата на въззивника, основана на разпоредбите на ЗМВР и на НСОРЗ, за неоснователно преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго от въззивния съд, с което се уважат предявените искове.

Въззиваемият не е представил отговор на въззивната жалба. С писмена молба пред въззивния съд същият излага становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът И.Г.Г. твърди в исковата молба, че е държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т. 1 от КТ при ответника ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР, като полага труд на 24-часови работни смени, при сумарно отчитане на работното време. Твърди, че в периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г. е положил общо около 1322 часа нощен труд. Сочи, че по отношение на заплащането на положения от него нощен труд в процесния период е приложима разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, предвиждаща при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно врече, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1,143. Твърди се, че за процесния период положеният от ищеца нощен труд около 1322 часа, преизчислен с коефициента 1,143, възлизал на 1511,05 часа, като това преизчисляване на нощния към дневния труд водело до натрупване на извънреден труд от 189,50 часа, който следвало да бъде заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 % съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с полагащото се на ищеца почасово възнаграждение, при което задължението на ответника към ищеца за целия процесен период възлиза на сумата 1892,36 лева, за която сума се иска да бъде осъден ответника,  ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и лихва за забава върху всяко дължимо плащане за извънреден труд от нощен труд при сумарно изчисляване на работното време при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време, възлизаща общо на сумата 184 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Счита за неоснователен поддържаният в исковата молба довод за субсидиарно прилагане на НСОРЗ по отношение на предвиденото в чл. 9, ал. 2 от същата превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Излага се аргумент, че посочената наредба се прилага само за работниците и служителите по трудово правоотношение, но не и за тези по служебно правоотношение, за които се прилагат разпоредбите на ЗМВР и подзаконовите актове по прилагането му – Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/14.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи, както и издадените заповеди № 791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, установяващи специална уредба по отношение на КТ и общата нормативна уредба на трудовите правоотношения.

С протоколно определение от 23.07.2020 г. е допуснато изменение на размера на предявените искове, като размерът на иска за главница е изменен на 1421,29 лв., а размерът на иска за мораторна лихва е изменен на 146,02 лв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, намира  следното от фактическа  и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР / в ред. с ДВ, бр. 81/2016 г./, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 Страните не спорят за обстоятелствата, които се установяват и от събраните по делото доказателства, че в исковия период ищецът е бил служител на МВР, работещ на основание чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по служебно правоотношение с ответната ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР като държавен служител, както и че в същия период той е полагал нощен труд.

 Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза и представените графици за целия процесен период ищецът е положил общо 1368 часа нощен труд. Така положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1,143, възлиза на 1563,62 часа. Разликата положени нощен труд в часове и приравнения с посочения коефициент за процесния период е общо в размер на 195,62 часа.  

Спорният въпрос между страните е правен – дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв. Следователно, спорът между страните е по приложимото право – дали по отношение служителите на МВР са приложими правилата на КТ, респ. на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ,  относно заплащането на нощния труд.

Настоящият състав намира, че този спорен въпрос следва да получи положителен отговор.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т. 3 от ЗМВР. Дефиницията на извънреден труд се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ, според която „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /ДВ, бр. 81 от 2016 г./, работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР, работното време за работещите на 8- ,12- или 24-часови смени, сред които е ищецът, се изчислява сумирано на тримесечен период, а съгласно изречение четвърто от същата разпоредба, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време за отработени 70 часа на тримесечен период, се компенсира със заплащане на възнаграждение за извънреден труд, който, съгласно ал. 6, се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ДВ, бр. 81/2016 г./, редът за организацията, разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване при сумирано отчитане на работното време на положените часове труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. Липсата на такова правило не означава, че такова преизчисляване не следва да се извършва, по следните съображения:

Според разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специална закрила по Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР /ред. ДВ, бр. 58/23.07.2019 г./ нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Тези разпоредби са част от въведената с КТ специална закрила на нощния труд, поради което следва да намерят приложение и по отношение на държавните служители от МВР – по силата на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изр. 4 от ЗМВР, в редакцията до изменението през 2020 г., за полагането на нощен труд следва да се тълкува в смисъл, че разрешава полагането на труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за работещите на смени служители на МВР с оглед характера на дейността им, но в контекста на правилото на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, установяващо 8-часов работен ден на служителите на МВР и по отношение на тези от тях, които работят на смени. От съдържанието на разпоредбата не следва да се прави извод, че предвижда еднаква нормална продължителност на работното време за служителите на МВР през деня и през нощта, т.е. че приравнява по отношение на тях нощния на дневния труд. Такова разбиране би поставило полицейските служители в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и би довело до противоречие с изрично прогласеното в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР приложение на уредената в КТ специална закрила на нощния труд спрямо служителите на МВР. При липсата на специално правило, въвеждащо метод за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, предвиждаща преизчисляване на положения нощен труд. Липсата на изрична норма не означава законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, още повече че такава забрана би била и противоконституционна. В случая приложима е разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Конституцията на РБ също гарантира равенство в правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Посочената разпоредба предвижда при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143, който се получава като нормалната продължителност на работното време през деня – 8 часа се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта – 7 часа. В действащата в предходен период от време Наредба № 8174з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент 1.143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат.

Следователно, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата следва да се приложи по аналогия с оглед съществуващата празнота в специалната подзаконова нормативна уредба в процесния период. Тази аналогия е допустима с оглед установения в чл. 16 от Конституцията на Република България принцип на защита на труда и този принцип е валиден независимо от вида на правоотношението, по което трудът се полага. Това особено важи за нощния труд съгласно легалното му определение, дадено в чл. 140 от КТ. Не следва лице, което полага нощен труд по трудово правоотношение да се окаже в по-благоприятно положение относно изчисляването и заплащането на този труд от лице, което също полага нощен труд по служебно правоотношение. Обстоятелството, че за държавните служители в МВР са установени по-високи размери на допълнително възнаграждение за прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при прекратяване на служебното им правоотношение, по-ранно пенсиониране и други, е неотносимо към защитата на положения от тях нощен труд, поради което е неоснователен доводът на ответника в отговора на исковата молба, че предвид тези „материални блага” преизчисляване на нощния труд в дневен в исковия период не било необходимо. Неоснователен е и доводът на ответника, че служителят би получил два пъти увеличение на възнаграждението си – веднъж по 0,25 лв. за всеки час положен нощен труд и още веднъж – след превръщането на нощните часове в дневни. Не е спорно, че за положения от ищеца нощен труд му е начислено и платено възнаграждение в процесния период, но за тази част от нощния труд, която след превръщането на нощните часове в дневни се явява извънреден труд, на същия се дължи възнаграждение на отделно основание. Предвидените в ЗМВР други компенсаторни механизми /напр. допълнително възнаграждение за прослужено време, по-продължителен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, по-благоприятни условия за придобиване на право на пенсия/ ползват всички служители от системата на МВР, независимо дали полагат нощен труд или не.

Горните изводи не противоречат на решението на съда на ЕС от 24.02.2022 г., постановено по дело С-262/2020 /образувано по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуване на чл. 12, б. „а” от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 04.11.2003 относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отправено в рамките на спор между служител на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” към МВР по повод отчитането и заплащането на положените часове нощен труд/. С посоченото решение не е даден конкретен отговор на въпроса за приложението на общата правна уредба на България в правоотношенията с държавните служители /служителите на МВР/, доколкото тълкуването на национални правни норми не в обхвата на компетентността на СЕС. В решението обаче е прието, че националното ни право видимо изключва държавните служители на МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители възможността за преобразуване на нощния труд в дневен. Също така е посочено, че Директива 2003/88 не налага да се приемат мерки, с които да се установи разлика между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Тоест Директивата не налага да се приеме особена норма, която специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, при условие, че тази продължителност е ограничена в съответствие с изискванията, произтичащи от чл. 8 на Директивата /осем часа/. При всички случаи обаче за тези работници от публичния сектор като полицаите и пожарникарите трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд, а чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен е разумен критерий, т.е. свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съизмерима на тази цел. За полагащите нощен труд не са предвидени други мерки за защита по смисъла на Директивата. В т. 76  от решението на СЕС е посочено, че аргументът за липса на механизъм за преобразуване на нощните часове в дневни, обяснен със съображения от правен и икономически порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разликата в третирането.  

С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че за ищеца е  възникнало право да претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд и исковата претенция е доказана по основание.

Според заключението, през процесния период от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1368 часа, които преизчисени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 1563,62 часа. Разликата положени нощен труд в часове и приравнения с посочения коефициент за процесния период е общо в размер на 195,62 часа. Възнаграждението за разликата от 195,62 часа е в размер на 1421,29 лв., обезщетението за забава в размер на законната лихва за периодите на забава, считано от първо число на месеца, следващ отчетното тримесечие, до 30.01.2020 г., възлиза на 146,02 лв.

С оглед на горното предявените искове са изцяло основателни в предявените им размери /след допуснатото изменение по чл. 214 от ГПК/, а именно за сумата 1421,29 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд за период от 01.07.2017 г. до 01.01.2020 г., и сумата 146,02 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2017 г. до 30.01.2020 г.

 Поради несъвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат изцяло предявените искове.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззивника искане за разноски, въззиваемият следва да бъде осъден да му заплати разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в първата инстанция в размер на 300 лв. Разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция не следва да се присъждат на въззивника поради липсата на доказателства за действително направени такива. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът – въззиваем следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС разноските, включващи дължимата държавна такса за първоинстанционното производство съобразно материалния интерес в размер на 106,85 лв., както и платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 260 лв. Същият следва да заплати и в полза на СГС дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 53,42 лв. 

      Воден от горното, Софийски градски  съд

 

                                                      Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 187056 от 29.08.2020 г. по гр. д. № 5143/2020 г. на Софийски районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, с адрес гр. София, ул. *****, да заплати на И.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР - в ред., обн. ДВ, бр. 81/2016 г./, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, сумата 1421,29 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд за период от 01.07.2017 г. до 01.01.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 31.01.2020 г. до окончателното й изпащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 146,02 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2017 г. до 30.01.2020 г.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, с адрес гр. София, ул. *****, да заплати на И.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Г.Е.Б.сумата 300 лева за разноски по делото.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – МВР, с адрес гр. София, ул. *****, да заплати на И.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 366,85 лв., представляваща общ размер на дължима държавна такса по уважените искове и платеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице, както и в полза на Софийски градски съд сумата 53,42 лв., представляваща дължима държавна такса за въззивно обжалване.

 

Решението е окончателно.

 

        

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.    

 

  ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на младши съдия Десислава Алексиева, член на II „В“ въззивен състав, СГС към Решение № от 22.02.2023 г. по в.гр.д. № 12207/2020 г., СГС.

 

По въпроса: "При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?" с оглед формираната противоречива съдебна практика с Разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от ОСГК на ВКС на тълкувателно решение.

Доколкото към настоящия момент не е постановено решение по горепосоченото тълкувателно дело, застъпвам съдебната практика, с която е прието, че няма основание за преизчисляване на нощния труд, положен от служители на МВР с коефициент 1.143. Съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.), работното време на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен.

Нормата на чл. 187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.

Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение / чл. 187, ал. 6 ЗМВР/.

В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР  изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време /така в Решение № 55 от 07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в М ВР е било предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0, 143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период, тъй като същата е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5460/2016 г. /обн. ДВ 59 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ 60/02.08.2016г, в сила от 02.08.2016 г. /.

В процесния период приложима е Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В чл. 3, ал. 3 на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00 ч. до 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният нощен труд се остойностява в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. и двете, издадени от Министъра на вътрешните работи, в които в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25 лв. В т. 5 от същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г. Тази наредба oт своя страна е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г./. Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з - 36/07.01.2020 г. и Наредба № 8121з - 776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з - 592/25.05.2015 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 - часов период. В Наредба № 8121з - 592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з - 776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з - 407/11.08.2014 г., съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период - т. е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 0, 143.

Следователно положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на Закона за държавния служител или Кодекса на труда, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на  КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, приета с ПМС № 4/17.01.2007  за преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1, 143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа.

Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г, а напротив законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване.

Според Решение № 197 от 07.10.2019 г. по гр.д. №786/2019 г. на ВКС, IV ГО при работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1, 143. В исторически план посоченият коефициент 1, 143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа  / чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа / чл. 140, ал. 1 КТ /, съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 14285 или приблизително 1, 143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.

Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. В конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1, 143 заради полагане на нощен труд от ищеца, респ. да се достига до резултат на обезщетение за положен извънреден труд и лихви за забава върху него. Предвид горното, решението на СРС е правилно.

По изложените съображения, постанових своето особено мнение.

МЛАДШИ СЪДИЯ: