МОТИВИ

към присъда по НОХД № 3436/2017г. по описа на ПРС - IХ н.с.

 

          

         Производството е образувано по тъжба на М.А.А., ЕГН **********,*** качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу П.С.Д. – роден на *** ***, б., български гражданин, средно образование, женен, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 19.01.2017 г. в гр. Пловдив да е причинил на М.А.А., ЕГН **********, разстройство на здравето, извън случаите на  чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в охлузвания на тялото, дискретно кръвонасядане по първи пръст на лявата ръка, както и непълно счупване на седмо ребро вдясно  – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

         По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от частния тъжител М.А.А. срещу подсъдимия П.С.Д. за сумата от 5000 лева, съставляващи неимуществени вреди, а именно болка и страдание от престъпното деяние, описано в частната тъжба, със сочена правна квалификация  чл. 130, ал. 1 от НК.

         Частният тъжител А., чрез своя повереник адвокат Н. поддържа повдигнатото обвинение. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се доказва по несъмнен и категоричен начин, че на датата на инкриминираното деяние, а именно на 19.01.2017 г. подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението, за което същият е предаден на съд, а именно такова по чл. 130, ал. 1 от НК. Поддържа, че от писмените доказателства, включително и от СМЕ, се установява наличие на травматични увреждания извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, или лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, като предлага да се  кредитират изцяло показанията на разпитания свидетел И.К., които се преценяват като логични, последователни, обективни и който свидетел посочва, че  на 19.01.2017 г., действително подсъдимия Д. е ударил пострадалата А., макар и с един удар, в следствие на което тя получава травматични увреждания, изпитала е, макар и краткотрайна или временна болка и страдание, същата е възрастна жена, близо на 70 години. Предлага съдът да приеме, че на 19.01.2017 г., подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК и да бъде признае за виновен, като се постанови една осъдителна присъда. Също посочва, че подсъдимият не е осъждан и са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки да бъде приложен институтът на чл. 78а от НК и Д. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложите административно наказание „Глоба”, която предлага да бъде в размер на 2000 лева, която определя като е правилна, справедлива, изцяло съответства на тежестта, на обществената опасност и на моралната укоримост на извършеното. Съо предлага приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск да бъде уважен изцяло, като по основание и по размер.

         В отговор становището на защита допълва, че не подкрепя становището на защитата, че най-вероятно подсъдимият не е нанесъл травматични увреждания на М.А., а се касае за друг – познат човек, като дори тъжителят да е заявила, че е „познат човек”, тя в същия този момент е била изключително стресирана и притеснена, също следва да се отчете фактът на нейната възраст, и е възможно да е казала „познат човек”, но това не може да доведе до този заключение, че се касае за което и да било друго, трето, непознато лице. Поддържа, че СМУ и СМЕ са писмени доказателства, които имат материална доказателствена стойност, като сочи, че безспорно обвинението е доказано.

         Частният тъжител А. заявява, че е съгласна с казаното от повереника си, няма какво да добави.

         Защитникът на подсъдимия Д. – адвокат К. поддържа, че обвинението не е доказано по безспорен начин, съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, както и изрично предвиденото, че осъдителната присъда не може да се основава на предположения, като по смисъла на  чл. 04, ал. 1 от НПК тежестта да докаже обвинението по делата, образувани по тъжба, пада върху частния тъжител. Посочва, че налице противоречие, като в частната тъжба тъжителят твърди, че подсъдимият първо й нанесъл силен удар в областта на корема, тя паднала на земята, а след това продължил да й нанася удари по гърба, докато била паднала на земята, докато в  представеното СМУ, издадено на 20.01.2017 г. в 08,30 часа от „Съдебна медицина” от д-р Ц., механизмът на причиняване на телесните увреди, заявен от освидетелстваната – частният тъжител М.А.А. – е по-различен, като тя е заявила пред д-р И. Ц., че първо са нанесени ударите с юмруци по тялото, без да е уточнено къде точно, и после паднала на земята. Посочва и показанията на свидетеля И.Л.К., който заявява, че е видял един удар категоричен е, че няма падане на земята, от което би могло единствено да се получи непълното счупване. Поддържа и че от разпита на вещото лице стана ясно, че това непълно счупване на седмо ребро е в областта на външна или задна мишнична аксиларна линия, т. е. по-скоро откъм страната на гърба, и по никакъв начин не кореспондира с твърдяното от свидетеля К., който всъщност не е видял удар, същевременно има причинени няколко телесни увреждания. Твърдят се и други несъответствия, доколкото свидетелят  К. сочи, че събитията, на които той е бил свидетел, наистина са станали на 19.01.2017г., но сочи друг час – в 10,00 часа сутринта, защото предния ден е бил на работа и този ден е почивал, както и обстоятелството, че в СМУ № 52 от 2017 г., издадено от д-р И. Ц., лицето, причинил въпросните телесни увреди е сочено като познат мъж по данни на освидетелстваната, въпреки че никакво съмнение, че преди тези събития, а и към настоящия момент, частната тъжителка и граждански ищец в настоящото производство и подсъдимият не са познати.  Също посочва, че вещото лице е категорично, че травматичните увреждания, които е описал в заключението си на база СМУ, не могат по никакъв начин да бъдат обяснени и получени от един понесен от тъжителката удар с ръка, с юмрук, с длан или с каквото и да било. Ето защо поддържа, че обвинението не е доказано по безспорен начин, както го изисква разпоредбата на чл. 303 от НПК, и предлага подсъдимият да бъде признат за невиновен, както и сочи, че  функцията по гражданския иск е акцесорнаи трябва да следва съдбата на обвинението, поради което същият бъде отхвърлен.

         Подсъдимият Д. сочи, че поддържа напълно казаното от защитника си, няма какво да добави. В последната си дума заявява, че иска да бъде оправдан, представеното от тъжителя не е вярно, няма какво друго да каже.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

         Подсъдимият П.С.Д. е роден на *** ***, б., български гражданин, средно образование, женен, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********.

         Съдът приема за установено, че 19.01.2017г., около 10:00 часа, свидетелят И.Л.К. бил пред входа на жилищния блок, в който живеел, намиращ се в ***, на който вход срещнал тъжителя М.А.А., която бил виждал два дни преди това на същото място, заедно с майката на подсъдимия Д.. Тъжителят А. започнала разговор със свидетеля К., като му обяснила, че майката на подсъдимия Д. и била откраднала сума пари в размер на 150 лева и затова дошла да пита за нея. В този момент на същото място - пред входа на жилищния блок, намиращ се в ***, дошъл и подсъдимия Д., който като видял тъжителя М.А.А., отправил към нея репликата „Казах ли ти, какво занимаваш комшията, махай се оттука!“, след което тръгнал да я гони, при което двамата започнали да обикалят около паркирания на същото място автомобил на свидетеля К.. При това подсъдимият Д. замахнал и нанесъл един удар с ръка в областта на корема на тъжителя А., при което тя започнала да вика „Оле бие ме!“, след което се отдалечила от мястото.

         ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно установено въз основа показанията на разпитания по делото свидетел И.Л.К., който описва именно същата фактическа обстановка. Следва да се посочи, че последният е единствен установен свидетел на деянието. Въпреки това, по делото не са събрани данни, позволяващи да се направи извод за каквото и да е съмнение в обективността и безпристрастността на показанията на същия свидетел. Ето защо съдът намери, че показанията на свидетеля К. следва да бъдат преценени като последователни, логични и непротиворечиви, поради което и приети същите за истинни.

Съдът съобрази и обясненията на подсъдимия Д., които се изразяват в простото отричане на осъществяване инкриминираното деяние, същият подсъдим отказва да даде други обяснения, поради което същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.

Съдът съобрази прието по делото заключението на изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, съгласно което на М.А.А. са причинени охлузвания по тялото, дискретно кръвонасядане по първи пръст на лявата ръка с което е било причинено болка и страдание, без разстройство на здравето, както и непълно счупване на седмо ребро вдясно, което е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Описва се също и вероятния механизъм на получаване същите телесни увреждания. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същата се установява вида и характера на констатираните от обективна страна по частният тъжител А. увреждания, както и възможния механизъм на тяхното нанасяне.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

Предвид горното съдът намери, че по делото не се установиха достатъчно данни деянието да е извършено, както и да е извършено от подсъдимия, предвид следното:

На първо място, по делото е непротиворечиво установено – съгласно посоченото от свидетеля К., че подсъдимият Д. е нанесъл един единствен удар на тъжителя А., като свидетелят К. дори не е възприел, дали ударът е точно в коремната област (така предполага), а още е категоричен, че не е видял дали удара е с юмрук или длан, нито може да прецени неговата сила.

Същевременно, от заключението на съдебномедицинската експертиза, както и от изслушването на вещото лице се установява, че е напълно възможно всяко едно, дори най-тежкото констатирано увреждане - непълно счупване на седмо ребро вдясно да е причинено с един удар, но въпреки това невъзможно е всички констатирани увреждания да са получени чрез нанасяне на един удар и дори чрез комбиниране на удар и падане – каквото падане свидетелят К. е категоричен, че не се е случило.

От горното се налага извод, че от обективна страна по тялото на тъжителя А. са констатирани множество увреждания, всяко едно отделно от които е принципно възможно да бъде получено от установения като нанесен от подсъдимият Д. удар, но не и всички те заедно. Последното внася съмнение в обвинителната теза, доколкото очевидно е, че всички сочени от тъжителя като нанесени и от подсъдимия Д. увреждания, очевидно не могат да бъдат нанесени от същия. В този смисъл настоящият състав на съда не би могъл да предполага и да „избере“ кое от обективно констатираните телесни увреждания е причинено от подсъдимия Д. с единствения нанесен удар – дали непълно счупване на седмо ребро вдясно, което е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – за да се направи извод, че е налице от обективна страна деяние по чл.130, ал.1 от НК, или болката и страданието, без разстройство на здравето, за да се твърди деяние по чл.130, ал.2 от НК. Последното би почивало на едно чисто предположение, което съгласно чл.303, ал.1 от НПК е недопустимо. Още повече няма как да се стори несъмнено заключение, че поначало което и да е от обективно констатираните увреждания на частният тъжител А. е нанесено с от подсъдимия Д. с единствения му удар, като подобно заключение отново би съставлявало недопустимо по смисъла на чл.303, ал.1 от НПК заключение.

Ето защо не се установиха достатъчно данни по смисъла на чл.304 от НПК, че престъплението е извършено, доколкото не се констатира, че иначе обективно наличните телесни увреждания на частният тъжител А. са причинени виновно от наказателно отговорно лице. Също липсват данни, че последното лице е подсъдимият Д., съгласно вече описаната като възприета от съда фактическа обстановка.

Предвид горното, съдът намери, че подсъдимият П.С.Д. – роден на *** ***, б., български гражданин, средно образование, женен, работи като ***, неосъждан, ЕГН **********, за следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това на 19.01.2017 г. в гр. Пловдив да е причинил на М.А.А., ЕГН **********, разстройство на здравето, извън случаите на  чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в охлузвания на тялото, дискретно кръвонасядане по първи пръст на лявата ръка, както и непълно счупване на седмо ребро вдясно  – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Поради това и на основание чл. 304 от НПК съдът го ОПРАВДАВА изцяло по така повдигнатото й обвинение, като намери, че деянието не съставлява престъпление.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

След като намери подсъдимият П.С.Д. за невиновен по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, то съдът счете, че следва да отхвърли приетия за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от гражданския ищец М.А.А. спрямо подсъдимия П.С.Д. в размер на 5000 лева, съставляващи неимуществени вреди, а именно болка и страдание от престъпното деяние, описано в частната тъжба, със сочена правна квалификация  чл. 130, ал. 1 от НК.

В този смисъл безспорно съдът е длъжен да изследва въпрос причинени ли са на гражданския ищец М.А.А. вреди по смисъла на чл.45 от ЗЗД, от подсъдимия П.С.Д., независимо дали стореното от последната съставлява престъпление по НК.

В случая и след проведеното съдебно следствие, съгласно вече описаната като възприета по делото фактическа обстановка, не се установи подсъдимия П.С.Д. да е причинил на гражданския ищец М.А.А. охлузвания на тялото, дискретно кръвонасядане по първи пръст на лявата ръка, както и непълно счупване на седмо ребро вдясно. Също не   установиха, нито гражданския ищец А. представи каквито и да е доказателства, че същата е претърпяла някакви неимуществени вреди от действията на подсъдимия Д..

Ето защо така предявения граждански иск следва да бъде отхвърлен като НЕДОКАЗАН като основания и размер.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

След като намери подсъдимият П.С.Д. за невиновен по така повдигнатото му частно обвинение за  престъпление по чл.130, ал.1 от НК, съдът намери, че на основание 190, ал. 1 от НПК следва да осъди частният тъжител М.А.А. да заплати на подсъдимия П.С.Д. сторените от същия разноски по делото в общ размер на 500 лева за процесуално представителство по делото. Осъществяването на същите разноски от страна на подсъдимия се установи по несъмнен начин от приложения по делото договор за процесуално представителство от 30.10.2017г., от който е видно, че сумата от 500 лева е заплатена на адвокат К. в брой.

 

По изложените  мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.