№ 124
гр. Сливен, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230105134 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск от Я. В. К., в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете Й.П. Н., срещу бащата
на детето П. М. Н. с правно основание чл. 150 СК за изменение на съдебно
определена издръжка чрез увеличаване на размера й от 170,00 лв. на 300,00
лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване
на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 260322 от 21.05.2021 г. по
гр. д. № 316/2021 г. по описа на РС - Сливен родителските права по отношение
на малолетното дете на страните били предоставени на майката, като
ответникът П. Н. се задължил да заплаща на сина си Й.П. Н., ЕГН: **********
месечна издръжка в размер на 170,00 лв. Ищцата излага, че оттогава са
изминали повече от три години, съществено са променени обстоятелствата,
касаещи необходимите разходи на детето, а също и минималният размер на
издръжката в страната. Ищцата излага, че детето е ученик в първи клас, наред
с това посещава и спортен клуб по джудо, за което се заплащат допълнителни
месечни такси. На изложените основания моли за уважаване на иска и
претендира направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява
1
становище за допустимост и частична основателност на иска до минималния
размер на издръжката месечно. Твърди, че и към момента изплаща на майката
по-висока издръжка от определената, поради което моли съдът да постанови
решение съобразно частичното признание на иска и на основание чл. 78, ал. 2
ГПК разноските по делото да бъдат възложени на ищцата.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и със
своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск, моли да
бъде уважен и претендира направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща
представител. Подал е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с
което моли искът да бъде уважен до минималния размер на издръжката, както
и разноските да останат в тежест на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. В
указания от съда срок е представил и подробни писмени бележки по делото.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на съдебно
определена издръжка чрез увеличаване на размера й от 170,00 лв. на 300,00
лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване
на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество е
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Страните не спорят, а се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, че ответникът П. М. Н. е баща на детето Й.П. Н. и по силата на
Решение № 260322 от 21.05.2021 г. по гр. д. № 316/2021 г. по описа на СлРС се
е задължил да заплаща на сина си, чрез неговата майка и законен
представител, месечна издръжка в размер на 170,00 лева.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че
ответникът е зает по трудово правоотношение на длъжност „Шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, като в периода от м. октомври
2023 г. до м. ноември 2024 г. ответникът е заплащал месечна издръжка на сина
си в размер на 195,00 лв.
2
Детето Й. е роден на 22.11.2017 г. и е на 7-годишна възраст, като към
момента на предходно определената издръжка е бил на възраст от четири
години.
Видно от служебна бележка № РД-52-567/13.09.2024 г. детето Й. Н. е
записан като редовен ученик в дневна форма на обучение в I-ви „Б“ клас на
СУ „Константин Константинов“ гр. Сливен през учебната 2024/2025 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел В.К. се потвърждава,
че детето посещава редовно училище, като всички необходими пособия,
дрехи, обувки и др. се осигуряват от майката и с помощта на нейните
родители. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като ги прецени
за достатъчно обективни и добросъвестни, непротиворечиви нито помежду
си, нито на останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява
още, че майката и детето живеят в жилище под наем в гр. Сливен, а детето
посещава тренировки по карате, които струват 40 лв. месечно.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждането му, като съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите, които я дължат - чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата или към настоящия
момент се равнява на 270,00 лв.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно
и е достатъчно наличието на качеството да не е навършило пълнолетие. От
своя страна съдът не е обвързан от определен максимален размер и с оглед на
конкретните доказателства по всяко едно дело може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за увеличаване на размера на определената
издръжка, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил
определен първоначалният размер на издръжката, нараснали нужди на детето
от средства, както и размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с
оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
В случая действително е налице промяна в обстоятелствата, мотивирали
3
първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка от 170,00
лева.
Безспорно е, че за изминалия период от почти 4 години, Й. е пораснал
много, като от най - ранната детска възраст е преминал в ученическа, което
води до значително нарастване не само на разходите му за облекло, обувки и
ученически пособия, но и на разходите за образование, социални и културни
развлечения. От друга страна, нуждите на детето, съобразно твърденията в
исковата молба и събраните доказателства са в рамките на нормалните за
възрастта на детето разходи.
Действително съществува и промяна на икономическата обстановка в
страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде
издържано с определените през 2021 г. средства от 170,00 лева месечно.
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да
отговаря едновременно на установените потребности на детето и на доходите
на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните писмени и
гласни доказателства, че детето Й. има нужда да получава, а двамата родители
са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на минимум
600,00 лева, които следва да се осигурят от всеки от родителите поравно, а
именно по 300,00 лв. месечно.
Предвид изложеното, предявеният иск с правна квалификация чл. 150,
вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде изцяло уважен като размерът на
дължимата от бащата издръжка се увеличи от 170,00 лв. на 300,00 лв. месечно.
Относно разноските:
Неоснователно е искането на ответника разноските по делото да се
възложат на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответникът не е признал
иска изцяло, а единствено до минималния размер на издръжката Наред с това,
от момента на определяне на предходната издръжка са изминали почти четири
години, през които размерът на минималната такава е нараствал многократно,
както и нуждата на детето от повече средства, но въпреки това липсват
доказателства по делото бащата доброволно да е заплащал издръжка в по-
висок от съдебно определения размер и да е съобразявал заплащаните от него
суми с минималния размер на издръжката за всяка година. Предвид липсата
на доказателства за доброволно заплащане от страна на ответника на
издръжка в минималния размер, то не може да се направи извод, че
4
ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Ето защо, разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК в случая е неприложима и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 800,00 лева,
представляваща направените по делото разноски - заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
недължимост и прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищцата. Същото е договорено и заплатено в брой от
ищцата, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от
18.10.2024 г. и не се явява прекомерно с оглед действително извършената от
пълномощника работа и обстоятелствата, че делото е разгледано в две открити
съдебни заседания и е извършен разпит на свидетел.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на
187,20 лева върху увеличения размер на издръжката.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК определения с
Решение № 260322 от 21.05.2021 г. по гр. д. № 316/2021 г. по описа на РС -
Сливен размер на месечната издръжка, която бащата П. М. Н., ЕГН:
**********, с адрес гр. ....................... е осъден да заплаща на Я. В. К., ЕГН:
**********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете Й.П. Н., ЕГН: **********, двамата с адрес с. ......................., като го
УВЕЛИЧАВА от 170,00 лв. на 300,00 лв. /триста лева/ месечно, считано от
18.10.2024 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. М. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. ....................... ДА
ЗАПЛАТИ на Я. В. К., ЕГН: **********, с адрес с. ......................., на
5
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/,
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА П. М. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. ....................... ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт и по сметка на РС - Сливен сумата от 187,20 лв. /сто осемдесет и седем
лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса за производството
по делото, изчислена върху увеличения размер на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 14.02.2025 г.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6