О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3717 Година 31.12.2018 Град **
С.Т РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тридесет
и първи декември Година
2018
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4542 по описа за
2017 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
На 01.10.2018 г. по
делото е постъпила подадена по пощата на 28.09.2018 г. молба (неправилно
озаглавена „въззивна жалба“) от
пълномощника на ответницата Г.Т.А., чиято нередовност е отстранена в дадения й
срок с молбата й от 16.11.2018 г., с която иска измение на
постановеното
по делото решение № 761/26.06.2018 г. в частта
му за разноските, като на ищцата К.Т.А. не се присъждат присъдените й с
решението разноски по делото от 1071 лева.
В срока по чл.
248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ищцата К.Т.А..
Съдът, след
като разгледа молбата в съвкупност с данните по делото, намери
за установено следното:
С постановеното
по делото решение 761/26.06.2018 г. съдът е уважил
предявения от ищцата иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, като поради посочената в мотивите
невъзможност за възстановяване на запазената й част от наследството на
наследодателя в натура, накърнена с процесното дарение в полза на ответницата,
е възстановил същата с присъждане на паричният еквивалент на накърнението й към
момента на разрешаване на спора (л. 277). При
този изход на делото по този иск (доколкото за прекратената
му част по иска за делба, ищцата няма право на разноски – чл. 78, ал. 4 ГПК), съдът
е приел, че само ищцата има право да й се присъдят сторените по делото по същия
й иск разноски в общ размер от 1071 лева, които е осъдил с решението
ответницата да й заплати. При този изход на делото по този иск по чл. 30 ЗН, съдът
е приел искането на пълномощника на ответницата да й се присъдят разноски,
защото била признала същия иск, за неоснователно, най-малкото защото няма данни
да е възстановила запазената част на ищцата от процесното наследство,
респективно да е заплатила дължимото й се парично уравнение на същата, поради
което е дала повод за завеждане на делото по този иск и сторените от нея
разноски по същия иск не могат да се възложат в тежест на ищцата (чл. 78, ал. 2 ГПК).
При тези
данни молба на пълномощника на ответницата по
чл. 248 ГПК за изменение на това решение в частта му за разноските, е неоснователна и
следва да се отхвърли. Въпреки неоснователните
доводи за противното в същата и уточняващата я молба, след като предявеният от
ищцата против ответницата по делото иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е уважен с
решението, независимо от начина на уважаването/възстановяване със същото на накърнената
запазена част на ищцата от наследството на общия на страните наследодател (в
натура или чрез присъждане на паричния еквивалент на накърнението, както е в
случая),
само ищцата (но
не и ответницата) има право да й се присъдят изцяло сторените по делото по
същия иск разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК и Опр. 121-2018-I
г.о.).
Без правно значение в тази насока е дали ответницата е признала този й иск,
защото не е и удовлетворила заявеното с него спорно право по чл. 30, ал. 1 ЗН,
поради което и то е уважено с решението по делото, а само когато ответникът
кумулативно не само признае, но не е и дал повод за завеждане на делото, само
тогава разноските се възлагат в тежест на ищеца, какъвто очевидно не е случая,
а доводите и възраженията за противното на пълномощника на ответницата са
неоснователни (чл.
78, ал. 2 ГПК, в този смисъл и Опр. 121-2018-I
г.о. и Опр. 605-2002-II г.о.).
Воден от
горните мотиви, С.т районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна молбата от 01.10.2018 г. (неправилно озаглавена
„въззивна жалба“) на ответницата
Г.Т.А. за
изменение на постановеното по делото решение № 761/26.06.2018 г. в частта
му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред С.
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: