Определение по дело №614/2022 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 484/07.12.2022 г. по ВЧНД № 614/2022 г. по описа на
Окръжен съд-Сливен

Производството е по реда на чл. 65 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. С.М.Н., упълномощен защитник
на обв. Х.Н.А. с ЕГН **********, против определение № 699/30.11.2022 г.,
постановено по ЧНД № 1326/2022 г. по описа на РС – Сливен за изменение на
мярката за неотклонение “Задържане под стража“ в по лека.
С атакуваното определение е оставено без уважение като неоснователно
искането на адв. С.Н. от АК - София, в качеството му на защитник на
обвиняемата по досъдебно производство № 54 „ИП“/2022 г. по описа на РУ на
МВР Сливен, вх.№ 1847/2022 г. по описа на РП - Сливен Х.Н.А., за
изменение на взетата спрямо нея мярка за неотклонение „Задържане под
стража” в по-лека и е потвърдена взетата по отношение на Х.Н.А. мярка за
неотклонение „Задържане под стража”. С въззивната частна жалба,
определението на Районен съд – Сливен се атакува като незаконосъобразно и
необоснованост. Изразява се несъгласие с изводите на първата инстанция и се
заявява, че атакуваното определение не е в съответствие с международните
актове и съдебната практика, като е цитирана препоръка от 2006г. на
Комитета на министрите на държавите членки относно временното задържане
под стража, член 9 от Международния пакт за граждански и политически
права, както и текстове от Конвенцията за защита правата на човека. Настоява
се за отмяна на определението на Сл РС и за изменение на взетата спрямо
обвиняемата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в „Подписка“.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемата Х.А.,
редовно призована, се явява лично и с упълномощените си защитници – адв.
С.Н. от АК – София и адв. С.С. от АК – Сливен. Защитниците подържат
жалбата, като акцентират върху предстоящото изтичане на осем месечния
срок за задържане съгласно разпоредбата на чл.63 ал.4 от НПК и
представеното от Районна прокуратура Сливен постановление по
първоинстанционното производство, съгласно което считано от 14.12.2022г.
мярката за неотклонение на обв. Х.А. се изменя в „Подписка“.
Подсъдимата поддържа искането за определяне на по-лека мярка за
неотклонение „Подписка“.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен намира жалбата за
неоснователна доколкото няма промяна в обстоятелствата довели да вземане
на мярката за неотклонение “Задържане под стража“, но в предвид малкия
срок оставащ до изтичане на максималния срок за вземане на такава мярка и
постановлението в тази насока на Районна прокуратура Сливен предоставя на
съда да прецени възможността мярката за неотклонение да бъде изменена в
„Подписка“.
Настоящият съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се
запозна с изложеното в частната жалба на защитника на обвиняемата, като
обсъди изложените в нея доводи и съображения, както и тези наведени от
1

защитата и обвиняемата в съдебно заседание, като прецени наличния по
делото доказателствен материал и като извърши проверка на атакувания
съдебен акт по повод на направените оплаквания, намери жалбата за
неоснователна. Районният съд е приел за установено от фактическа страна
следното: Х.А. е привлечена в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 54 „ИП“/2022 г. по описа на ОД на МВР – Сливен, вх. №
1847/2022 г. по описа на РП - Сливен за престъпление по чл.211 вр.чл.209 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК. С определение от 14.04.2022 г. по ЧНД № 419/2022 г. по
описа на Сл РС, потвърдено с определение № 134/21.04.2022 г. по ВЧНД №
179/2022 г. по описа на Сл ОС, по отношение на обвиняемата А. е взета мярка
за неотклонение „Задържане под стража“. С определение от 16.05.2022 г. по
ЧНД № 544/2022 г. по описа на Сл РС, потвърдено с определение №
189/23.05.2022 г. по ВЧНД № 232/2022 г. по описа на СлОС, е оставена без
уважение молбата на обвиняемата А. за изменение на мярката й за
неотклонение „Задържане под стража“. С протоколното определение по ЧНД
№ 544/2022 г. по описа на Сл РС, на основание чл.65 ал.6 от НПК е определен
срок от два месеца, считано от влизане в сила на определението, в който
обвиняемата и нейният защитник не могат да правят нови искания за
изменение на взетата мярка за неотклонение „Задържане под стража“, освен
ако исканията се основават на влошаване на здравословното състояние на
обвиняемата. С определение № 431/22.08.2022 г. по ЧНД № 853/2022 г. по
описа на Сл РС, потвърдено с определение № 311/29.08.2022 г. по ВЧНД №
406/2022 г. по описа на Сл ОС, е оставено без уважение искането на адв. С.Н.
от АК -София, в качеството му на защитник на обвиняемата А. за изменение
на мярката й за неотклонение „Задържане под стража“. С протоколното
определение по ЧНД № 853/2022 г. по описа на Сл РС е определен срок от два
месеца, считано от влизане в сила на определението за потвърждаване на
мярката за неотклонение, в който ново искане за изменение на мярката е
недопустимо. С определение № 524/28.10.2022г. по ЧНД № 1156/2022г. по
описа на Районен съд- Сливен потвърдено с определение №439/14.11.2022г.
по ВНЧД № 534/2022г. на Окръжен съд Сливен е оставено без уважение
искането на адв. С.Н. от АК -София, в качеството му на защитник на
обвиняемата А. за изменение на мярката й за неотклонение „Задържане под
стража“
До настоящия момент по досъдебното производство са извършени
множество действия по разследването, в т.ч. проведени разпити на свидетели,
изготвени протоколи за доброволно предаване, изготвени съдебно-
технически експертизи, съдебно – почеркова експертиза и съдебно –
икономическа експертиза, и са приложени множество писмени доказателства.
Според приложената справка за съдимост на обвиняемата Х.А., същата е
осъждана с влязло в сила на 01.10.2021 г. споразумение по НОХД № 131/2020
г. по описа на Сл РС, като за извършено от нея престъпление по чл.212 ал.1
вр.чл.26 ал.1 от НК й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година и шест месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е
отложено за изпитателен срок от три години. От изготвената характеристична
справка за обвиняемата е видно, че същата е безработна и има регистрирани
2

заявителски материали за извършени престъпления по чл. 209 ал.1 от НК на
територията на Република България.
Въз основа на така установеното от фактическа страна
първоинстанционният съд е стигнал до извода, че искането на защитника на
обвиняемата за изменение на взетата по отношение на нея мярка за
неотклонение в по-лека е неоснователно и като такова следва да го остави без
уважение и съответно да потвърди мярката за неотклонение „Задържане под
стража”, взета с определение на 14.04.2022 г. по ЧНД № 419/2022 г. по описа
на Сл РС. Настоящата инстанция напълно споделя този извод и го намира за
обоснован и законосъобразен. И към настоящия момент са налице законовите
предпоставки визирани в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК за вземане респ.
за продължаване на действието на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ - когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго
по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Въз основа
на приетите и правилно установени факти районният съд е заключил, че
продължава да е налично обоснованото предположение обвиняемата да е
извършила престъплението, за което е обвинена. Независимо, че осем
месечният срок, в който максимално може да бъде задържана обв. А. изтича
на 12.12.2022г. , събраните до този момент писмени и гласни доказателства, и
заключенията по назначените и изготвени експертизи не водят до
разколебаване на обоснованото предположение дало основание за вземане на
мярката за неотклонение. Само по себе си това обстоятелство не може да
разколебае възникналото обосновано предположение и реалната опасност.
Неоснователни са възраженията на защитата, че по делото не се
извършват процесуално-следствени действия и особено такива с участието на
обвиняемата. В тази насока следва да се има предвид, че в хода на
досъдебното производство за осем месеца пет пъти делото е било в Районен
съд – Сливен и в Окръжен съд – Сливен във връзка с вземането респ.
преценката за законосъобразност на мярката за неотклонение „Задържане под
стража“. Липсват доказателства за изразено от страна на обвиняемата и/или
нейната защита искане за извършване на процесуално-следствени действия с
нейно участие. С привличането на Х.Н. в качеството и на обвиняема е
проведен разпит на същата, и са дадени обяснения на 13.04.2022 г. Не е
налице и пречка, която да е препятствала възможността и да даде още
обяснения по делото или да поиска събирането на доказателства. Продължава
да е наличен и извода за още реална опасност обвиняемата да извърши
престъпление, както и да се укрие. Към настоящия момент няма нови значими
обстоятелства, които да мотивират съда да приеме, че такава опасност вече не
съществува или е отпаднала. Реалната опасност от извършване на
престъпление се обосновава както от характера, естеството и тежестта на
престъплението, в извършването на което е обвинена А., така и от механизма
и начина на извършване на конкретното деяние. Налице е и опасност от
укриване на обвиняемата, която се аргументира с тежестта на предписаното
наказание за вмененото на обв. А. престъпление и евентуалното й понасяне.
3

Следва да се отчете и обстоятелството, че обвиняемата е осъждана с влязло в
сила споразумение за престъпление по чл.212 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като
настоящото деяние, за което е привлечена като обвиняема, същата е
извършила в изпитателния срок на това предходно осъждане. Не е без
значение и факта, че обвиняемата не работи, няма легален източник на
доходи и не е трудово ангажирана. Всички тези обстоятелства правилно са
преценени от първата инстанция, отчетена е тяхната роля във връзка с
вземане на мярката за неотклонение, като в тази връзка следва да се има
предвид и това, че същите са били налични и при първоначалното вземане на
мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на обвиняемата и тяхната
доказателствена стойност не се е променила за да отпаднат вероятните
подозрения.
Съобразявайки се с всички факти, имащи значение за преценката на вида
на взетата спрямо обв. А. мярка за процесуална принуда, изводът е, че
настоящата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е постановена
при стриктно съблюдаване на регламентираните в чл.63 ал.1 от НПК
предпоставки и е единствената, която ще постигне целите на чл. 57 от НПК.
Поради изложените съображение частната жалба на защитника на
обвиняемата се явява неоснователна и като такава същата следва да бъде
оставена без уважение. Следва да се потвърди атакуваното определение на
районният съд, с което е отказано изменението на взетата спрямо
обвиняемата Х.А. най-тежка мярка за неотклонение в по-лека.
Ръководен от изложеното, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
4

Номер на акта:	484
Дата:	7 декември 2022 г. (в сила от 7 декември 2022 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Стефанов

Дело:	20222200600614
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	7 декември 2022 г.

Определение по дело №614/2022 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите