Р Е Ш Е
Н И Е
Номер двадесет и четвърти ноември Година 2020
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С. о. съд, Наказателно
отделение, Втори въззивен състав
На двадесети втори юни Година
2020
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н. ЧЛЕНОВЕ: 1. Я. Б.
2. Б. Г.
Секретар В.Д.
Прокурор Т. К.
Като разгледа докладваното от съдията Н.
В.н.а. дело № 164 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 и сл.
вр. чл. 378, ал. 5 НПК, образувано по протест от РП – И. срещу решение,
постановено по н.а.д. № 671/2019 г. по описа районен съд – И..
С обжалваното решение обвиняемият
В.В.Г. е признат за невинен и оправдан по обвинението в извършване на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Недоволен от решението e останал прокурорът, който в
срока по чл. 319, ал. 1 НПК и на основание чл. 318, ал. 2 НПК е подал протест,
с който предявява искане да се отмени решението и делото да се върне за ново
разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. По същество без да
оспорва възприетата от съда фактическа обстановка, касаеща причиняването на
инкриминираната лека телесна повреда, прокурорът оспорва извода на първия съд,
че не се доказва това деяние да е осъществено в условията на домашно насилие по
смисъла на чл. 93, т. 31 НК. В тази връзка прокурорът твърди, че данни за
предшестващо системно упражняване на физическо насилие от подсъдимия спрямо
пострадалата се съдържат в показанията на пострадалата, които първият съд
неоснователно бил игнорирал. Едновременно, в противоречие на изложената теза,
прокурорът поддържа, че атакуваното решение е постановено при непълнота на
доказателствата, като е отправен упрек към съда, че не е положил усилия да
събере доказателства за изясняване на обстоятелството имало ли е предходни
случаи на домашно насилие и поради това е постановил решението при неизяснена
фактическа обстановка.
В срока по чл. 322 НПК не е
постъпило писмено възражение срещу протеста.
Не се предявяват искания за събиране
на доказателства.
В съдебно заседание
представителят на СОП излага съвсем лаконично становище, че съдебният акт,
подлежащ на въззивен контрол, страда от съществен порок, изразяващ се в липса
на мотиви изобщо, поради което следва да бъде отменен и делото върнато за ново
разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.
Обвиняемият В.Г. не се явява и не
взема становище в съдебно заседание.
Защитникът на обвиняемия адв. Б. П.
моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, тъй като е
правилно, не страда от сочените от прокурора пороци, а показанията на свид. С.
С. в насока за наличие на други случаи на домашно насилие не следва да се
кредитират.
С. о. съд, втори въззивен състав,
след като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с
доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313,
вр. чл. 378, ал. 5 НПК на обжалвания съдебен акт, установи следното:
При съблюдаване на процесуалните
правила за събиране и проверка на доказателствата в диференцираната процедура
по глава двадесет и осма от НПК – чл. 378, проведена пред първия съд,
последният е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по
фактите, значими за правилното решаване на делото.
От събраните и надлежно проверени
в хода на проведеното съдебно следствие в първоинстанционния съд доказателства е
установено следното:
Свид. С. С. и обв. В.Г. живели на
семейни начала, като по време на съвместното им съжителство се родило детето С..
През м. декември 2018 г. двамата се разделили, свид. С. С. заедно с детето С.
отишла да живее в дома на родителите си в гр. И., ул. „Ш.“ № 26.
На 17.03.2019 г., около 13,00 ч.
обв. Г. отишъл в дома на свид. С. С.. Там били нейната майка – свид. Д. С.,
сестра ѝ – свид. Ил. С. и баба ѝ – свид. С. Б..
Между свид. С. С. и обв. В. Г.
възникнал спор по повод закупена през време на съжителството им пералня.
Двамата се спречкали, като обв. Г. нанесъл на С. С. удар с отворена ръка /шамар/
в областта на окото, с който ѝ причинил кръвоизлив под лигавицата на
очната ябълка и силна болка.
Свид. С. Сотирова подала сигнал
на тел. 112 и в резултат на място пристигнали полицейски служители от РУ – И. –
свидетелите С. Н. и А. М.. Там те заварили пострадалата С. С., по която не личали
видими следи от нанесения ѝ преди това удар, а обвиняемият вече си бил
тръгнал.
Видът и медикобиологичните
характеристики на причиненото на пострадалата телесно увреждане се установяват
от приетата съдебномедицинска експертиза, която дава заключение, че по своите
медикобиологични признаци причиненото увреждане - кръвоизлив под лигавицата на
очната ябълка – представлява временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, което покрива обективните признаци на лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 1 НК.
Установено е, че обв. Г. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а НК.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
посочени от първия съд.
Напълно неоснователен е упрекът,
отправен от представителя на СОП, за пълна липса на мотиви на проверявания
съдебен акт. Съдържанието на обжалваното решение изцяло покрива законовите
изисквания, поставени в разпоредбата на чл. 305 НПК. Първоинстанционният съд е
изложил последователно и достатъчно детайлно от гледна точка на предмета на
доказване, очертан с постановлението на прокурора по чл. 375 НПК, възприетата
от него фактическа обстановка, без да игнорира нито едно обстоятелство, явяващо
се съществено за правилното решаване на делото именно от гледна точка на
предявеното обвинение. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК първоинстанционният
съд е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали фактическите
му констатации, по които не съществува спор. В доказателствения материал не са
налице противоречия. Доказателствата са анализирани поотделно и в тяхната
взаимовръзка, в съответствие на действителното им съдържание, без да е
допуснато тяхното извращаване. Съвкупният им анализ установява фактическата
обстановка, възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на
обжалваното решение, която напълно съответства на изложената в предложението на
прокурора по чл. 375 НПК.
При установената фактическа обстановка
правилен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че деянието на обв. В. Г.
не съставлява престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
От обективна страна установената
фактология несъмнено установява, че обв. Г. е причинил на пострадалата лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК на инкриминираната дата и при
обстоятелствата, описани по-горе, но не се доказва обективният признак на
престъплението, за което обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност, а
именно това физическо посегателство да е било извършено в „условията на домашно
насилие“.
Първоинстанционният съд правилно
и в съответствие на закона е очертал обективните характеристики на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като за
съставомерността на деянието е необходимо да се установи, че телесната повреда е
причинена в условия на домашно насилие, което, съобразно легалната дефиниция на
този обективен признак, дадена в разпоредбата на чл. 93, т. 31 НК, изисква да
се установи признака „системност“ на акта на домашно насилие. За да е налице
този признак е необходимо да се установят поне три прояви на домашно насилие,
предшестващи инкриминираното деяние, извършено на 17.03.2019 г. Тук
същественият въпрос е, че такива прояви, които да обосновават правоприлагането
на чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК, не са описани в
обстоятелствената част на постановлението на прокурора по чл. 375 НПК. В тази
насока в постановлението на прокурора се съдържа единствено неопределено
фактическо твърдение, че „по време на съжителството в семейството имало случаи
на домашно насилие“, без тези твърдения да са отнесени към конкретен извършител
и конкретизирани от фактическа страна относно време, място и начин на
осъществяване и спрямо кого е осъществено домашно насилие. Очевидно е, че още в
хода на досъдебното производство и при изготвянето на постановлението по чл.
375 НПК, послужило като процесуално основание за образуване на съдебното
производство, прокурорът се е ограничил да разследва и изяснява конкретна единична
проява на физическо посегателство, осъществено от обвиняемия спрямо
пострадалата на инкриминираната дата и напълно е игнорирал същественият
обективен признак на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а НК причинената
телесната повреда да е предшествана от системно упражняване на домашно насилие
от обвиняемия спрямо пострадалата. Последното изисква да са налице поне три
предхождащи такива прояви и тези прояви следва да са ясно и конкретно очертани
относно време, място и обстоятелства, при които са извършени, в постановлението
по чл. 375 НПК. Такива обстоятелства в постановлението на прокурора не са
описани. При това положение остава напълно безпредметно обсъждането на доводите
в протеста, че първият съд неоснователно е игнорирал показанията на пострадалата
свидетелка, които, според протестиращия прокурор, съдържали данни за
предшестващи прояви на домашно насилие спрямо нея, осъществени от обвиняемия.
Това е така, доколкото процесуалното предназначение на постановлението по чл.
375 НПК е идентично на процесуалното предназначение на обвинителния акт –
фактическото обвинение, изложено в постановлението, очертава предметът на
доказване и поставя рамките на правото на защита на обвиняемия, а именно
правото му да узнае фактите на обвинението и да се защитава срещу тях.
Недопустимо и грубо нарушаване на процесуалните правила, гарантиращи правото на
защита на обвиняемия, е съдът да допълва обвинението с факти, които не са
инкриминирани в постановлението, което първият съд не е допуснал. В тази връзка
абсолютно неоснователен е упрекът в протеста на прокурора, че атакуваното
решение е постановено при непълнота на доказателствата, тъй като съдът не бил
положил усилия да събере доказателства за изясняване на обстоятелството имало
ли е предходни случаи на домашно насилие и поради това е постановил решението
при неизяснена фактическа обстановка. Напротив, съблюдавайки процесуалните
правила, регламентирани в разпоредбата на чл. 13 и чл. 14 НПК, и според своите
правомощия по закон първият съд е събрал и проверил всички възможни и относими
към предмета на доказване, очертан в постановлението на прокурора,
доказателства и се е произнесъл изцяло в рамките на фактическото обвинение,
изложено в постановлението, като е стигнал до обоснован и законосъобразен извод
за несъставомерност на деянието на
обвиняемия по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1 НК и го е оправдал по
това обвинение.
Поради
изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло
като правилен, а протестът на прокурора се явява неоснователен.
В
пределите на извършената въззивна проверка не се установяват основания за изменение
или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от горното и на основание
чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК С. о. съд
Р
Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решението, постановено по
н.а.д. № н.а.д. № 671/2019 г. по
описа районен съд – И..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.