Определение по дело №519/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 482
Дата: 24 юли 2020 г.
Съдия: Върбина Ганчева Мълчиниколова
Дело: 20204400600519
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                    

…………..                         24.07., година 2020 г.                  гр. Плевен

                              

В И М Е Т О   НА   НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІ- ри наказателен състав

 през       ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА  година в   закрито заседание в следния състав

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ВЪРБИНА  МЪЛЧИНИКОЛОВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:     МАРИАН  ИВАНОВ

                                                              ГЕОРГИ  ГРЪНЧАРОВ

                                                                 

 като разгледа   ВНЧД № 519 /2020 г.   ,докладвано от  Председателя,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е въззивно, по реда на Глава „Двадесет и втора“ НПК, вр. чл.270 НПК.

         Образувано е по частната жалба Вх. рег. № 14434/ 10.07.2020г., подадена от адвокат Ж.Н.  –ПлАК, като защитник на  П.К.В., против Определение от 07.07.2020г. на Районния съд- Плевен, постановено по НАД № 1180/ 2020г.

         Със съдебния акт, предмет на частната жалба, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на обвиняемия П.К.В., за отмяна на взетата по отношение на него на досъдебното производство  № Д -893/ 2019г. по описа на РП- Плевен, мярка за неотклонение „Подписка“.

         В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на така постановеното определение и се иска неговата отмяна. Излагат се доводи ,че в това административно производство не  следва да се взема мярка за неотклонение, тъй като в чл.56  от НПК  изрично е посочено ,че тази възможност е приложима само по наказателните дела от общ характер, докато това е административно производство по реда на Глава „Двадесет и осма „ НПК.  Посочва се също така в жалбата, че в това производство присъствието на обвиняемия не е задължително, а приложената мярка създава неоправдани пречка за П.В. да кара детето си на училището за планински водачи  в с. Ч.О., където то учи.

         Моли съда да отмени определението ,като незаканосъобразно.

         Към жалбата са приложени като писмени доказателства удостоверения относно настоящ и постоянен адрес , у-ние от СУ“В.Л. “ с. Ч.О..

         Окръжният съд,като взе предвид жалбата, данните по делото и разпоредбите на закона, установи следното:

         Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и против съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

         Разгледана по същество жалбата е основателна.

         За да постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, като е приел, че от момента на вземане мярката за неотклонение до постъпване на искането за нейната отмяна, не са настъпили никакви обстоятелства, които да обуславят нейната отмяна. Освен това липсвали доказателства ,че „подсъдимия“ П.В. има постоянен и настоящ адрес, нито ,че има необходимост да пътува извън  гр. Плевен.  Посочва се от районния съд, че няма никаква пречка по реда на чл.60,ал.1 от НПК,  В. да напуска местоживеенето си с разрешение на съда.

          От данните по делото е видно ,че производството е образувано пред РС- Плевен по реда на Глава „Двадесет и осма „ НПК, като е внесено предложение по реда на чл. 78а НК,  за освобождаване на П.К.В. от наказателна отговорност за деяние по чл.325,ал.1 от НК, с налагане на административно наказание.

         Съгласно разпоредбата на чл. 378, ал.1 от НПК присъствието на обвиняемия П.В. в производството пред първата инстанция не е задължително.По делото са проведени до момента четири открити съдебни заседания, в които П.В. се е явявал, въпреки, че не е бил задължен,според закона.

         От представените с частната жалба писмени доказателства е видно, че постоянният му и настоящ адрес ***.  и не е променян от м. март 2000 година.  От представената с жалбата служебна бележка Изх. № 233/ 07.07.2020. издадена от СУ „В.Л. “ с  . Ч.О., Община Троян е видно ,че  П.П.  К. – син на обвиняемия П.К.В.  е завършил успешно 8-ми клас в учебната 2019/ 2020г. и продължава дневна форрма на обучението в следващия 9-ти клас.

         Съдът намира ,че с оглед разпоредбата на чл. 56 от НПК в производството  по реда на глава „Двадесет и осма“ от НПК, което е административно по своя характер ,не се взема мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия в съответното досъдебно произвосдтво. В същата разпоредба е посочено, че мярка за неотклонение може да се вземе по делата от общо характер, но внасянето предложението на прокурора в съда по реда на чл. 375 от НПК  и след преценката на съда по чл. 376 НПК, че са налице условията за разглеждане на делото по този ред по същество, отпада общия характер на наказателното производство и то се трансформира в административно. Поради това , отпада възможността по чл. 56 от НПК по отношение на обвиняемия в съдебното производство да се вземе мярка за неотклонение, както и да се преценява наличието на обстоятелствата по чл. 56,ал.3 от НПК.

         Това е видно и от разпоредбата на чл. 57 от НПК, в която регламентира целите на мерките за неотклонение, една от които е да се осуети привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда ,каквато в производството по гл.“Двадесет и осма „ от НПК не се постановява.

         Несъстоятелни  са изложените от първоинстанционния съд  съображения,основани на разпоредбата на чл. 60 от НПК, тъй като тази разпоредба се взема предвид, ако съдът има възможност или задължение да вземе мярка за неотклонение,  само по наказателните дела от общо характер. Също така безпредметно и неотносимо към спора е да се обсъжда,  дали са изтекли разумните срокове за провеждане на наказателното преследване.  Необосновани на данните по делото са  изводите на първостепенния съд,  макар и формулирани заобиколно, че  без мярка за неотклонение има опасност П.К.В. да се укрие или да извърши престъпление. Видно от служебната бележка на училището в с. Ч.О., мярката за неотклонение неоснователно ограничава правото на П.В. да се придвижва свободно и да напуска местоживеенето си .

На основание горните изводи, окръжният съд намира ,че първоинстанционният съд неоснователно и незаконосъобразно е отказал да отмени мярката за неотклонение „подписка“ , взета по отношене на обвиняемия П.К.В. на досъдебното производство. Поради това, обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него ,окръжният съд следва да отмени мярката за неотклонение „подписка“.

Мотивиран от горното и на основание чл. 345,ал.2 НПК, във вр. с чл.270, ал.4 от НПК, ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 07.07.2020 г. на Районния съд – Плевен, VІ-ти н.с., постановено по НАД № 1180/ 2020г. с което първоинстанционият съд е оставил без уважение молбата на обвиняемия П.К.В., с установена самоличност,  за отмяна на взетата по отношение на него на досъдебното производство № Д-893/ 2019г. по описа на РП – Плевен, мярка за неотклонение „Подписка“ и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ МЯРКАТА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „Подписка“, взета по  отношение на П.К.В., ЕГН – **********, в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № Д-893/ 2019 г. ,по описа на Районна прокуратура гр. Плевен,  като незаконосъобразна.

Определението  е окончателно и не подлежи на касационен контрол.

 

 

Председател:                                        Членове: