Р Е Ш
Е Н И Е
№……………….…
15.6.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 10622 по описа за 2016 г., за
да се произнесе взе пред вид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за
присъждане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм.) вр. с чл.45
от ЗЗД.
Ищцата Д.М.М.
твърди, че при пътнотранспортно произшествие на 12.01.2016г. е починал Р.Ц.К.с
когото тя е живяла на семейни начала повече от 20 години. Вина за
произшествието имал водачът на лек автомобил с рег. № ****И.Н.Д., който при
управление на автомобила е блъснал
движещия се встрани от пътното платно К.и
е причинил смъртта му. Гражданската отговорност на водача е била застрахована
при ответника „Д.з.“ ЕАД. Ищцата твърди,
че е преживяла изключително тежко смъртта на Р.Ц.К.и продължава да изпитва
скръб и морални страдания от това събитие. Предявява иска за осъждане на
ответника да й заплати сумата 130 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди като част от пълния размер на дължимото обезщетение от 220 000лв., заедно
със законната лихва от датата на произшествието и разноските по делото.
Ответникът „Д.з.“ ЕАД оспорва иска като
недопустим и твърди, че ищцата не е отправила писмена застрахователна претенция
към него на основание чл. 380 от сега действащия КЗ. По същество ответникът
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че не е доказано съжителството на
семейни начала между ищцата и починалото лице, както и че не е установено
наличие на противоправно и виновно поведение на
водача И.Н.Д.. Прави и възражение за намаляване на отговорността си като твърди
на основание чл. 51 (2) ЗЗД, че пострадалото лице е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, като сам се е поставил в опасност, бил е употребил
алкохол или упойващи вещества и не е спазил правилата за движение на пешеходци
по пътното платно. В допълнение поддържа, че здравословното състояние на
пострадалия също е допринесло за настъпване на смъртта. Отделно от горното,
намира иска и за завишен по размер, като сочи, че неимуществени вреди от типа, претендирани от ищцата следва да се обезщетяват по
справедливост. Оспорва и искането за лихва за забава. Ответникът не оспора наличието на валиден застрахователен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на лек автомобил с
рег.№ ****И.Н.Д..
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Б., поддържа иска. Ответникът, чрез юрк. К., оспорва исковете. Представят писмени бележки.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
С решение № 108/07 октомври
2020 г. по касационно дело № 477 по описа за 2020 г. на ВКС, ІII НО, е оставено
в сила въззивно решение на Пловдивски апелативен съд
№ 69 от 5.05.2020 г. по ВНОХД № 231/19, с което е изменена присъда на Пловдивски
окръжен съд № 17 от 12.03.2019, по НОХД № 666/18, като подсъдимият И.Н.Д.е
оправдан по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2,
изр. 2 и по чл. 21, ал. 2 ЗДП, в негова тежест са присъдени допълнителни
разноски, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната
присъда подсъдимият И.Н.Д.е признат за виновен това, че на 12.01.2016 г, на
Главен път І-6 км, между гр. Карлово и гр. Сопот при управление на моторно
превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 и
изр. 2, както и по чл. 21, ал. 2 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта
на Р.Ц.К., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда
на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, и на „лишаване от право да
управлява моторно преводно средство”, за срок от шест месеца. Касационният съд
приема, че при съвкупната преценка на събраните доказателства е прието, че
пешеходецът Р.Ц.К.се е намирал на пътното платно, когато е застигнат и блъснат
от автомобила на подсъдимия И.Д.. Първоначалното взаимодействие между
автомобила и пешеходеца е било в областта на левия долен крайник, което
съответства на дясно странично положение на тялото спрямо автомобила. От удара
е последвало качване на тялото върху предния капак, сблъсък с предното обзорно
стъкло и изхвърчане, респективно, падане на пострадалия в канавката, където е
намерен впоследствие. Движението се е осъществявало нощно време, на къси
светлини, изяснено е каква е била зоната на осветеност пред автомобила, имаща
отношение към възможността на водача да реагира на евентуална опасност за
движението, като си осигури възможност да спре в зоната на осветеност. Късите
светлини осветяват на разстояние 50-60 м, което предполага движение със скорост
в следните параметри: при видимост 50 м, скорост 54,70 км/ч, а при видимост 60
м. - скорост 62,30 км/ч. Установено е и
обстоятелството, че зоната на осветеност от късите светлини осигурява
възможност на водача да възприеме пешеходец, който се движи, както на пътното
платно, така и встрани от пътя. Отделно от това, пострадалият е бил облечен с
ярка на цвят блуза, което допълнително е сигнализирало за опасност на пътя, с
която водачът е следвало да се съобрази. Следователно, изводът, че подсъдимият
е могъл обективно да види пострадалия и да се съобрази с него, независимо дали пешеходецът се е движел на
пътното платно или встрани от пътя, е основан на вярна интерпретация на доказателствената съвкупност. Приет е механизъм: подсъдимият
е управлявал нощно време, на мокър път, със скорост 80 км/ч, на къси светлини,
когато е достигнал попътно движещия се пешеходец Р.К., при което е настъпил
удар между автомобила и пешеходеца, довел до настъпване на престъпния резултат.
Гражданската отговорност на
водача на л.а. „Мазда“ с рег. № ******към 12.06.2016
г. е била застрахована от ответното дружество.
В приета и неоспорена по
делото Съдебна автотехническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. С.А. се сочи, че по широчина на пътното платно ударът е
настъпил на около 1 м. вляво от десния край на платното за движение, като в
момента на удара тялото на пешеходеца е било обърнато с гръб и малко надясно
към удрящата повърхност на автомобила, с предна дясна част на бронята на
последния. В района на произшествието е имало затревен банкет на нивото на
пътя, съставен от пръст и пясък, с широчина 0,65 м. По време на произшествието
е валял дъжд, но няма данни дали банкетът е бил разкалян до степен негоден за
ползване. Удар не би настъпил при положение, че пешеходецът се е движел по
банкета.
По делото е приета и
неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р М.Г..
Според експерта починалият Р.К.е бил употребил алкохол, като концентрацията на
алкохол в кръвта е била 2,5‰. Тази концентрация е на горната граница на средна
степен на алкохолно опиянение. При тази степен лицето е с нарушена координация
на движенията, забавени реакции и темп на мислене. Според експерта алкохолът не
е имал съществена роля в конкретното ПТП, от значение е била скоростта на
водача на автомобила с оглед възприемане на пешеходеца и предотвратяване на
удара. В съдебно заседание експертът допълва, че при ударът пешеходецът е
ударен в право положение на тялото, с гръб към превозното средство, т.е. той се
е движел попътно на автомобила.
За установяване на
претърпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля А.С.Я.. Свидетелят сочи, че е бил съсед
на Р.К., познава го от дете. С ищцата Д. Р.живеел от 17 или 18 години като
семейство, в къщата на Р.в с. Анево. Не знае да са се карали, ходели навсякъде
заедно. След смъртта на Р.Д. била много разстроена, плачела. Не е започвала
нова връзка.
При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. 226 КЗ (отм.):
За да бъде успешно проведен прекият иск
по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) следва да
бъдат установени елементите на фактическия състав на института на непозволеното
увреждане, включващ кумулативно: 1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално претърпяна,
4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, 5. вина на
дееца, която се предполага до доказване на противното, както и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска "гражданска отговорност", сключен за МПС, с което е
причинено процесното ПТП.
Безспорно се установява от събраните по
делото доказателства, че процесното ПТП е настъпило в срока на действие на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на л.а. „Мазда“ с рег. № ******.
На основание чл. 300 ГПК съдът съобразява
постановената присъда в частта относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо приема
изводите на съда в наказателното производство, съобразно които И.Д. е
управлявал лекия автомобил в нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, изискващ
от водача да избере скорост, отговаряща на спецификата на пътната обстановка,
която хипотеза включва, при движение нощно време, избор на скорост, съобразена
със зоната на осветеност от светлините на автомобила. В случая, водачът е
следвало да управлява със скорост от 54, 70 км/ч до 62, 3 км/ч, даваща му
възможност да спре в зоната на осветеност. Допълнителни фактори, усложняващи
пътната обстановка, са били липса на осветеност на пътното платно и мокра
настилка, които отделно и самостоятелно са обуславяли необходимост от повишено
внимание на водача. Това противоправно деяние е
извършено виновно и същото е в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на Р.К..
Съдът намира за неоснователно възражението
за съпричиняване. Съгласно разпоредбата на чл. 108,
ал. 1 ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на
пътното платно. Според ал. 2 на цитирания член пешеходците могат да се движат
по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните
превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница когато няма
тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани.
В конкретния случай в рамките на
наказателното производство се установява, че ударът между лекия автомобил „Мазда“ и Р.К.е настъпил в лентата за движение на лекия
автомобил, като към момента на същия пешеходецът се е намирал на разстояние
около 0,65 м. от десния края на пътното платно (според заключението на инж. А.).
От съдебномедицинската експертиза се установява, че към момента на удара тялото
на пешеходеца е било право и той е бил обърнат с гръб към автомобила. Съдът
намира, че нарушението на правилото на чл. 108 ЗДвП е допринесло за настъпване
на процесното ПТП. Доколкото обаче се установява, че за водача на лекия
автомобил ударът е бил изцяло предотвратим, както и при съобразяване на
задължението да бъде внимателен към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците, следва да бъде определен 25% съпричиняване
на вредоносния резултат. В частта относно твърдяното съпричиняване
поради употреба на алкохол съдът намира възражението на ответника за
неоснователно. Действително, събраните по делото доказателства установяват
концентрация на алкохол в кръвта на Р.К.2,5‰, която е в горната граница на
средна степен на алкохолно опиване. Съдът споделя извода на вещото лице д-р Г.,
че това алкохолно опиянение само по себе си не се доказва да е допринесло за
вредоносния резултат, доколкото към момента на удара тялото на Р.К.е било право
при движение попътно на лекия автомобил. Няма данни за залитане, падане и т.н.
от страна на пешеходеца пред автомобила.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по
справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Съобразно дадените в т. II от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС
разяснения, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на
размера на обезщетението Това предполага съдът да съобрази вида и характера на
доказаните вреди, доказания интензитет на страданията и начина, по който ищцата
е възприела смъртта на Р.К.. Съдът съобразява необратимите последици на
увреждането – загубата, която не може да бъде преодоляна. От значение са и дългите
години фактическо съжителство на ищцата с Р.К.. Двамата са споделяли общо
домакинство. Ищцата е понесла тежко загубата на своя партньор в живота,
продължава да посещава гроба, да плаче и отдава почит на починалия спътник.
Същевременно не се установява какво е сегашното състояние на ищцата и дали и с
каква интензивност страданието й продължава и към настоящия момент.
Съдът съобразява и икономическа обстановка
в страната към 12.01.2016 г.
По изложените съображения съдът намира за
справедлив размер на обезщетение, което да се присъди на Ц.Д.сумата от 120000
лв., като при отчитане на определения % съпричиняване
искът се явява основателен за сумата от 90000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 12.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на
разноски имат и двете страни.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК
ищцата не дължи заплащане на разноски.
Ответникът дължи да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение по договора за правна
защита и съдействие, сключен на 13.01.2016 г. (л. 4 от делото), в който е отразено
възнаграждението да е дължимо по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. При съобразяване на редакцията на член 7, ал. 2, т. 5
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения към
посочената дата дължимото възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство е в размер на 3171,24 лв. с ДДС (4596 х 0,69).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното
дружество следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 3600
лв., както и разноски за вещо лице в размер на 207 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищцата следва да заплати на ответното
дружество сумата от 249,55 лв., включваща разноски за експертизи, удостоверение
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
(805*0,31).
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК *******да заплати на Д.М.М., ЕГН ********** на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) сумата от 90000 лв., частично
от 200000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 12.01.2016 г. по вина на водача на л.а. „Мазда“
с рег. № ******, довело до смъртта на Р.Ц.К.ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.01.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от
130000 лв., частично от 200000 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК *******да заплати на адв. П.К. от САК на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗАдв. сумата от 3171,24
лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК *******да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 3807 лв. – държавна такса и
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Д.М.М., ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ О.З.“ ЕАД, ЕИК *******на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 249,55 лв. – разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: