Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../12.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 10992 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от В.П.В., ЕГН **********, с адрес: *** А, съдебен адрес:***, ****,
чрез адв. Т.Т. срещу П.В.П.,
ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 144 СК за присъждане
месечна издръжка в размер на 800 лева, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 18.07.2018г. до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена
вноска до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на осъдителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: Ответникът е негов баща. В момента е пълнолетен и е студент –
редовна форма на обучение в ТУ – Варна, като обучението му е с продължителност
4 години. Не разполага с доходи и имущество, с които да се издържа сам. Желае
да завърши образованието си, а сам не може да покрива разходите си за храна,
отопление, облекло и обучение. Майка му има здравословни проблеми, което е пречка
да осъществява трудова дейност. Ищецът също има здравословни проблеми и не
реализира доходи. Ответникът получава доходи от трудова дейност в значителен
размер. Затова, заплащането на претендирания размер на издръжката е в неговите
възможности. Моли за положително произнасяне по предявения иск.
В предоставената му възможност, в рамките на
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, като изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва, че ищецът е негов син. Навежда доводи, че ищецът формално е записан
като студент и предявеният иск на практика представлява злоупотреба с право.
Твърди, че има нова семейство и задължения за издръжка към още три малолетни деца,
както и че майката на ищеца реализира месечни доходи, чрез отдаване под наем на
семейното им жилище.
В проведените съдебни заседания, страните
поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
Съдът, след
съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа страна:
От представеното по делото копие от Удостоверение за раждане на В.П.В. №****от дата ***г. се установява, че ответникът П.П. е
негов баща.
От представеното по делото копие от Удостоверение за раждане №**** от дата
14.11.2006г. на П. П.В., род. на ***г.
се установява, че ответникът П.П. е негов баща.
На л.9-16 от делото са приложени
медицински документи, удостоверяващи здравословното състояние на ищеца.
Видно от Справка от НАП ТД Варна, ищецът в
периода 01.07.2017г.-30.06.2018г. е реализирал осигурителен доход в размер на
103.73 лева за м.4.2018г. и на 203.28 лева за м.5.2018г..
От служебна бележка №****/03.07.2018г.,
издадена от Технически университет Варна, Факултет по изчислителна техника и
автоматизация се установява, че В.П.В. е записан за учебната 2018/2019г., редовно
обучение - първи курс, специалност “Софтуерни и интернет технологии”.
Образователно-квалификационна степен Бакалавър и срок на обучението 4 години.
Видно
е от Експертно решение № 05107/18.12.2017г., издадено от МБАЛ Света Марина ЕАД
гр. Варна, че на майката на ищеца е определена 75 % ТНР.
От
служебна бележка, издадена от „А. С. 1“ ЕООД е видно, че М.В.В.за периода от 01.03.2017 г. до 01.07.2018 г. е реализирала доход 3000
лева.
Представена
е студентска книжка на В.П.В..
От Удостоверения за раждане на А. П.П., род. на ***г. и на П.П.П., род. на ***г. се установява, че ответникът е техен
баща.
Приложено
е писмо от Технически университет – Варна, с което уведомяват, че студентът В.П.В.,
ЕГН **********, фак. № ****, спец. „СИТ“, редовно
обучение, ОКС „бакалавър“ е записан в първи курс за зимен семестър на учебната
2018/2019 г. Началото на зимен семестър е от 17.09.2018 г.
Видно
е от Удостоверение от Агенция по вписванията изх. № 16543/23.10.2018г., че за
периода 01.01.2013г.-22.10.2018г. ищецът няма вписвания.
Представено
е Уверение № 4721/17.10.2018 г. от Технически университет Варна, Факултет по
изчислителна техника и автоматизация за В.П.В..
От
Договор за потребителски кредити за недвижими имоти с обвързана лихва се
установява, че на П.В.П. и Р.В.П.е предоставен заем от Sparkasse в размер на 372 000 евро за срок до 30.08.2039г.. Годишната
погасителна вноска е 19 455.60 евро, а месечната 1621.30 евро.
Видно
е от Свидетелство за трудовото възнаграждение на П.В.П., издадено от EURONAV Управление на кораба SAS,
че ответникът работи като Капитан на нефтени танкери от 02.02.2006г.. Ангажиран
е 6 месеца в годината на 3 месечни контракти. На месец на борда получава 9517
евро.
В полза на ищеца са събрани гласни
доказателства чрез разпит на св. В.В./дядо на ищеца
по майчина линия/.
В показанията си св. установява, че ищецът е
студент в МЕИ, специалност програмист. Живее при тях. Апартаментът на ул.
„Народни будители“ е в много лошо състояние и не е годен за живеене или
отдаване под наем. Нямат средства да го ремонтират. В. има здравословни
проблеми.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.144 СК родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения.
В смисъла на термина „без особени
затруднения” законът е имал предвид, че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си дете. В ППВС № 5/70 г. е посочено
принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна
и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице.
Обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си
осигурява доходи от труд, не означава, че дължи издръжка по чл. 144 СК.
Трудоспособността при липсата на доходи и друго имущество е правно значима само
в хипотезите на чл. 143, ал. 2 и 3 СК, защото задължението за издръжка в тези
случаи произтича от основното задължение на родителите да се грижат за
ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия на живот, необходими
за развитието им. Поради това, дори наличието на лично имущество от детето, не
освобождава родителя от грижи и от даване на издръжка, а се взема предвид само
при определяне на размера й. Безусловността на тази отговорност отпада спрямо
пълнолетните деца, които по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката
си. / в този смисъл решение №305/07.06.2011г. по гр. д. № 1269/2010 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията А. Б., решение № 199 по
гр. д. № 944/2010 г. на III г. о. ВКС и решение № 195 по гр. д. №
1424/2010 г. III г. о. ВКС и др./
От доказателствата по делото се
установява, че ищецът е навършил пълнолетие, но е в редовна форма на обучение в
Технически университет-Варна, както и че същият не е трудово ангажиран, и у
него липсва имущество, от което може да се издържа.
Издръжката по чл.144 СК се дължи и от
двамата родители според материалните им възможности. По делото се установи, че
майката на ищеца има здравословни проблеми, които не са от такова естество, че
да са пречка да осъществява трудова дейност, от която да реализира доходи. Установи
се, че същата има и друго дете/малолетно/, за което също трябва да се грижи. От
представените по делото писмени доказателства се установи, че ответникът е
трудово ангажиран 6 месеца в годината, за което получава 9517 евро месечно, т.е. реализира годишен доход в общ размер на 57 102
евро /4758.50 евро месечно/. Ответникът има задължение да престира
издръжка за още три малолетни деца. Има задължение по договор за кредит с
месечна погасителна вноска от 1621.30 евро.
Бащата живее на територията на друга
държава, където стандартът на живот е по-висок, съответно изисква повече
разходи за осигуряване на необходимата издръжка за семейството.
С оглед трудовите доходи на ответника,
съдът приема, че заплащането на издръжка в полза на ищеца, няма да създаде
особени затруднения за ответника.
Съгласно чл.142 СК размерът на издръжката
се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Възможността е винаги обективна и
конкретна, определя се от доходите, имуществото и квалификацията за задълженото
лице.
Съдът след преценка нуждите на ищеца,
доходите на страните и останалите относими обстоятелства,
както и социално - икономическите условия в страната намира, че общата
месечната издръжка на ищецът следва да бъде 560 лв. Воден от изложените мотиви,
отчитайки факта, че ищецът живее в дома на дядо си, както и отчитайки размера
на получаваните от неговите родители доходи съдът намира, че ответникът следва
да заплаща месечна издръжка от 400 лв. от общия определен размер, а разликата
от 160 лв. да се поеме от майката.
По изложените съображения предявеният иск
е частично основателен и следва да се уважи до размера на 400 лева, като за
разликата над 400 лв. до пълния предявен размер от 800 лв., отхвърлен
като неоснователен.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението
подлежи на предварително изпълнение.
На основание чл.78, ал. 6 ГПК и чл.1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ
бр.22/28.02.2008г. в сила от 01.03.2008г., ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ВРС държавна такса в размер на 576 лева върху присъдената издръжка
за бъдеще време и 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид изхода на спора следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 150.00 лева,
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА НА пълнолетния си син В.П.В., ЕГН **********,
с адрес: *** А месечна издръжка в размер на 400
/четиристотин лева/ лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 18.07.2018г., ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска с падеж първо число на месеца, за който се
дължи издръжката до настъпване на законовото основание за нейното изменение или
прекратяване, на основание чл.144 СК КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 400 лв. до пълния
предявен размер от 800 лв.
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса по
определения размер на издръжката в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС в размер на 576 /петстотин
седемдесет и шест лева/ и 5
/пет/ лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА П.В.П.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.П.В., ЕГН **********,
с адрес: *** А сумата от 150 лв. /сто и петдесет
лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, в частта по
произнасянето по иска с правно основание чл. 144 СК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от 12.04.2019г., датата на обявяване на
решението на основание чл.315, ал.2 ГПК пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: