Решение по дело №1832/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 388
Дата: 29 юли 2022 г.
Съдия: Гергана Любчева Антонова Попова
Дело: 20214210101832
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. Габрово, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и девети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Любч. Антонова Попова
като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско
дело № 20214210101832 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл.498,ал.3 от Кодекса за застраховането.
В исковата молба се твърди, че на 23.02.2021г., около 13.30 часа, Д.М.М. от гр.
Велико Търново, при управление на л.а. „Субару" с ДК№ВТ6765КМ по път 1-5 Габрово -
Велико Търново, в посока гр. Велико Търново, в района на пътен възел с. Донино, навлиза в
лентата за насрещно движение и удря странично притежавания от ЕТ "д-р Евелина
Джонгова - ИПСМП" лек автомобил „Тойота Рав 4" с ДК№ЕВ4655ВК. Вследствие на удара,
автомобила се отклонява и удря в крайпътно дърво. Причинени са материални щети по
автомобила по цялата предна част, както и травма на шията на водача на автомобила Х.Х..
По отношение гражданската отговорност на собственика и водачите на управляваният от
него лек автомобил „ Субару" с ДК№ВТ6765КМ има сключен договор за застраховка със ЗД
"Бул инс" АД с полица №BG02001966036 със срок на действие от 25.01.2021г. до
24.01.2022г. По тази причина, на основание чл. 493, ал.1,т. 1-5 от КЗ от Кодекса за
застраховането, ответното застрахователно дружество дължи заплащане на обезщетението
за претърпените от ищеца имуществени вреди по вина на застрахованият при тях водач.
Ответното застрахователно дружество по образуваната от тях щета №********** извършва
оглед на автомобила и след експертна оценка от техен оценител, и определя материалните
щети по автомобила за тотална щета. На 16.04.2021г. по представената банкова сметка, на
ищеца е преведена сума в размер на 2423.34лв. Ищецът не е съгласен с така определеният
размер на обезщетение за причинените щети на автомобила, като представя фактура на
стойност 6700лв. за закупуването автомобила през 2018г.. Определеният размер на
застрахователното обезщетение, което следва да бъде изчислено и изплатено следва да е в
размер, който съответства на пазарната стойност на автомобила към момента на процесното
ПТП. Така заплатената сума не отговаря реално на нанесените имуществени вреди. С
оглед пазарната стойност на автомобила към момента на ПТП, счита, че обезщетението,
което следва да бъде изплатено за тоталното му унищожаване е в размер на около 6500 лв.,
което налага необходимостта от предявяване на настоящия иск.
ИСКА СЕ, ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца сумата от
4 000лв., а след допуснатото намаление на иска сумата от 2457.66лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил „Тойота Рав 4" с ДК№ЕВ4655ВК, в
1
резултат на настъпило ПТП на 23.02.2021г. в гр.Габрово, ведно със законната лихва
считано от 24.02.2021г.-датата на уведомяването на застрахователя до окончателното й
изплащане.
Ищецът пртендира да му бъдат заплатени направените разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ЗД '"БУЛ ИНС" АД, в писмен отговор взема следното становище:
Оспорва предявеният иск по размер. Ищецът следва да докаже всички свои твърдения в
исковата молба по реда на чл. 154 от ГПК. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на МПС „Субару"
с peг. № ВТ6965КМ. По повод настъпилото събитие, в дружеството е образувана преписка
по шета No: **********. Същата е обявена като тотална. Определено е обезщетение в
размер на 2 423.34 лв.. като същото е изплатено на 15.04.2021г. Съгласно чл. 390. ал. 2 от КЗ
„...тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишават 70% на сто от действителната му стойност.
Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ
за обезщетяване въз основа на: издадена от сервиз проформа фактура, при възстановяване в
натура на вредите или експертна оценка при изплащане на парично обезщетение".
Оспорва предявеният иск по размер. Твърди, че претендираната с исковата молба
сума в размер на 4000лв. е силно завишена и не отговаря на действителният размер на
щетите, съобразно разпоредбата на чл. 386 от КЗ. Относно цената на която е закупен
автомобила и сумата, която е платена, заявява че дружеството не е обвързано с цената, на
която е закупен автомобила, още повече че същата може да е значително завишена спрямо
действителната пазарна цена на автомобила. Определеното от дружеството обезщетение е
съобразено с Наредба 24, като е взето предвид, че към датата на ПТП-23.02.2021г.. МПС
„Тойота Рав4" с рег.№ ЕВ4665ВК е било в експлоатация над 17 години и същото не е било в
гаранция, като при определяне на размера на щетите се прилага и коефициент на
овехтяване. Поради тази причина и сумата претендирана от ищеца следва да бъде по-малка.
Моли се, съдът да отхвърли изцяло предявения срещу ЗД „Бул Инс" АД иск, като и да
присъди направените разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните в процеса писмени доказателства,
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства: протокол за ПТП, справка от информационния
масив на ГФ,уведомление за щета №**********, удостоверение от МВР, сектор ПП-
Габрово,фактура №4744 на стойност 6720лв., два броя писма от ЗД „Бул Инс” АД от
10.03.2021г., документ за прекратена регистрация,поради тотална щета, копие на
административнонаказателна преписка с рег.№892000-5675 от 22.12.2021г.. на сектора
„Пътна Полиция” при ОД на МВР-Габрово и заключението на в.лице Б. И., по делото се
установява следната фактология:
На 23.02.2021г. около 13 часа, Х.Д.Х., управлява лек втомобил „ Тойота Рав-4 " с рег.
№ ЕВ4655 ВК по път 1-5 е посока гр. Велико Търново, в района на пътен възел с. Донино.
След преминаване на табелата за рай на населено място с. Донино, Х. продължава
движението си към гр. Дряново, движейки се в полагащата му се пътна лента със скорост в
рамките на 70 + 80 km/h, преминава мост след табелата и навлиза в ляв за него завой,
започвайки движение по пътен участък с низходящ надлъжен наклон. В този момент, по
второстепенния път, намиращ се от дясно на главния път и включващ се в последния с „ У"
2
образно кръстовище, в посока от с. Донино, към кръстовището се движи лек автомобил
„Субару" с рег. № ВТ6765 КМ, управляван от Д.М.М. от гр. Велико Търново. При достигане
на кръстовището, М. не възприема движещият се автомобил Тойота и в зоната на остров с
коси бели линии предприема косо навлизане в лентата за движение на лек автомобил
Тойота. Траекторията на движение и оформянето на кръстовището определя изминато
разстояние от автомобил Субару от навлизането, до положението на последвалия удар около
4 + 5 m. При описаните траектории на движение, се осъществява удар между автомобилите,
с първоначален контакт между предна дясна ъглова част на втомобил Тойота е предна лява
странична част на Субару, в зоната на предна лява гума на този автомобил. Възможната
скорост на Субару при удара е в рамките на 10-20km/h, като по-вероятно е М. да не е
осъществил спиране преди навлизането в главния път. По отношение на платното за
движение, ударът е в лентата за движение към гр. Дряново.
Характера на деформиране и увреждане на автомобилите определя осъществяване на
челен кос приплъзващ удар в зоната на предна дясна и предна дясна странична част за
автомобил Тойота и страничен кос приплъзващ удар за автомобил Субару в зоната на предна
лява странична част. Ударния импулс за автомобил Субару е пред масовия му център и
предизвиква интензивна ротация в посока по часовата стрелка, като ротирайки и с
движение на масовия център наляво и напред се установява в заснетото при съставяне на
Протокола за ПТП положение. По отношение на автомобил Тойота, ударният импулс е с
направление преминаващо отляво и пред, но в близост до масовия център и предизвиква
отклоняване на автомобила наляво, към крайпътното дърво, където този автомобил
ществява втори челен, леко кос удар в зоната на средата на предната част. След този втори
удар, автомобил Тойота се установява в заснетото положение с предна част в близост до
дървото.
В съдебно заседание в.лице Б.И. обяснява, че от чисто техническа гледна точка лекият
автомобил „Субару” е имал възможност да възприеме приближаващия автомобил, да спре
и да го изчака. Лекият автомобил „Субару” излиза от второстепенен път и е бил длъжен
да изчака. Разширената зона на влизане от второстепенен път към главен е към края на
уширението на лентата за включване. Обозначено е с пътна маркировка. Лекият автомобил
„Субару” навлиза в лентата на лекият автомобил „Тойота” съгласно терминологията в
рамките на опасната зона. Водачът на лекия автомобил „Субару” е можел да предотврати
удара, а водачът на лекия автомобил „Тойота” не е можел да го предотврати.
При настъпилото ПТП на 23.02.2021г. около 13.30ч. по път І-5 Габрово-Велико
Търново, в посока Велико Търново , в района на пътен възел с.Донино, лек автомобил
„Тойота Рав 4” с ДК №ЕВ4655ВК, което е собственост на ищеца претърпява множество
повреди и деформации вследствие на удар с л.а. „Субару" с ДК№ВТ6765КМ, който
идвайки от път без предимство, на кръстовище не е пропуснал движещия се по път с
предимство лек автомобил „Тойота Рав 4” и е реализирал ПТП. Тези обстоятелства са
установени със съставен на мястото на ПТП- Протокол за ПТП №1749658/23.02.2021г.
Към момента на настъпване на ПТП-то, причинителят му има валидно сключена
3
действаща застраховка гражданска отговорност с ответното дружество № 86202738.
Ищецът своевременно е сезирал ЗДБул Инс" АД, въз основа на което на 24.02.2021г.
е заведена щета №********** и са представени всички необходими документи,
установяващи настъпването на ПТП-то, правото на собственост и валидно действащата му
застраховка гражданска отговорност.
Изготвена е експертна оценка на причинените щети от застрахователното
дружество, които са определени като тотална щета на стойност 2423.34лв..
Застрахователното дружество е изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 2423.34лв. с платежно нареждане за кредитен превод на 15.04.2021г..
Обстоятелствата относно съществуването на валидно застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, както и настъпването на процесното
ПТП по вина на застрахования водач са безспорни между страните и се установяват от
гореописаните писмени доказателства по делото.
В заключението на съдебно –техническата експертиза, което не е оспорено от
страните, и съдът цени като компетентно и обосновано, в.лице Б.И. посочва, че стойността
на възстановяване на автомобила без обезценка на резервните части е общо в размер на
12 275.30лв., а с отчитане на овехтяването при ремонтни дейности е в общо в размер
на 4982лв..
В.лице е определило, че пазарната стойност на автомобила към деня на
настъпване на застрахователното събитие- 23.02.2021г. е 6508лв., като е посочило, че
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му
стойност, поради което щетата е тотална. В този случай стойността на нанесената щета
е не по-малко от 75% от пазарната стойност на автомобила, която се равнява на
сумата от 4881лв..
В.лице посочва, че автомобила е с прекратена регистрация на 11.03.2021г., което
предполага и предаването му в пункт за разкомплектоване. Това не позволява еднозначно
определянена наличие на незасегнатите от произшествието части и възли, а също и степента
на тяхното износване и експлотационно техническа годност.
Безспорно по делото е наличието на застрахователна полица по отношение на лек
автомобил „Субару" с ДК№ВТ6765КМ с период на действие 21.01.2021г.-24.01.2022г.,
представляваща застрахователна полица за автомобилна застраховка „Гражданска
отговорност”.
Образувана е преписка по щета №0801-004466/2020-01 въз основа на постъпило
заявление от застрахования, като застрахователят е бил своевременно уведомен за
настъпило застрахователно събитие - ПТП на 24.02.2021г.. На 15.04.2021г.,
застрахователят е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на
2423.34лв.
При така установената фактология, съдът приема от правна страна следното:
Застрахователният договор е бил действащ към датата на твърдяното
застрахователно събитие, както и в срока му е образувана преписка по щета, доколкото
4
застрахователят е бил своевременно уведомен от ищеца за настъпило застрахователно
събитие, по която ответникът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
2423.34лв.
Безспорно по делото е, че е осъществен покрит от застраховката риск, декларираните
при образуване на щета обстоятелства, съответстват на установените факти и събраните
данни относно настъпилото събитие със застрахования автомобил.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, ищецът, към когото застрахованият
водач е деликтно отговорен, има право да го иска направо от застрахователя му.
Данните по делото сочат, че всички увреждания по автомобила на ищеца се намират
в пряка причинно- следствена връзка с механизма на процесното събитие, настъпило на
23.02.2021г..
В съответствие с гореизложеното, съдът приема, че искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл.390,ал.2 от КЗ, когато стойността на разходите за
необходимия ремонт на МПС надвишава 70 на сто от действителната му стойност е налице
тотална щета. При това положение в случая е налице “тотална щета“ по смисъла на чл.390,
ал.2 от КЗ, която като обща норма е приложима по отношение на всички имуществени
застраховки, в това число и при уреждане на отношенията по гражданска отговорност.
Спорен по делото е размерът на вредите за установяването на който е ангажирана
експертизата. Според заключението на вещото лице Б. И., в случая е нанесена тотална
щета на стойност 4881лв.. Не се спори между страните, че ответното дружество по повод
настъпилото застрахователно събитие е изплатило по щетата обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2423.34лева.
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск,
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за
застраховка “Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. По смисъла на чл.400, ал.1 и ал.2 от
КЗ, застрахователят, покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица
имуществените вреди, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към датата на
увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на
увреденото имущество.
Щетата, която е тотална е определена от назначената и изслушана съдебно-
техническа експертиза в размер на 4881лв. Съдът приема, че тази сума представлява размера
на щетата под формата на претърпяна загуба, която е пряка и непосредствена последица от
увреждането, подлежаща на обезщетяване от деликвента, в случая от неговия застраховател.
5
Ответното дружество по повод настъпилото застрахователно събитие е изплатило по щетата
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2423.34лева, стойността на което следва
да бъде приспадната от определеното от съда като обезщетение за имуществени вреди в
размер на 4881 лв., при което се получава остатък на дължимото обезщетение от
2457.66лева. Тази сума е обезщетението, което застрахователят следва да заплати в
настоящото производство на ищеца като обезвреда на щетата, причинена от застрахования
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил Субару" с
ДК№ВТ6765КМ.
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 498, ал. 3 от КЗ е
основателен за пълния предявен размер и ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 2457.66лв..
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.З от КЗ, лихвите за забава на застрахования по
ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Ищецът е
уведомил ответното дружество за процесното ПТП на 24.02.2021г., поради което
застрахователят дължи лихва за забава от посочената дата. Поради това сумата от 2457.66
лв. следва да се присъди ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху нея считано от 24.02.2021г. до окончателното заплащане на сумата.
Относно претендираните разноски:
Изменението на иска чрез намаляване размера му по съществото си е съчетано с
десезиране на съда за разликата до първоначално предявения размер , за която ответникът
има право на съответните разноски. Поради това при пълното уважаване на намаленият по
реда на чл. 214 от ГПК иск, на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената
част от първоначално предявения размер на иска, а на ответника да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от първоначално предявения иск.
Ищецът претендира да му бъдат заплатени разноски за платена държавна такса в
размер на 160лв., за адвокатско възнаграждение в размер на 370лв. и депозит за вещо
лице в размер на 300лв. или общо в размер на 830лв..
Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на на ищеца
направените разноски по делото, изчислени съразмерно с уважената част от първоначално
предявения размер на иска в размер на 509.96лв., на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 720лв..
Ищецът е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение от ответника в размер на 720лв., което е основателно по смисъла на чл. 78,
ал. 5 ГПК. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и
обстоятелството, че пълномощникът на ответника не се е явил в нито едно съдебно
заседание, съдът намира, че договореното и заплатено от ответника възнаграждение в
размер на 720лв. не съответства на фактическата и правната сложност на делото. Същото се
явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъде намалено на 550лв.,
който размер съответства на предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на обема на осъществената
адвокатска защита по предявения иск.
6
Предвид гореизложеното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на на ответника
направените разноски по делото, изчислени съразмерно с отхвърлената част от
първоначално предявения размер на иска в размер на 212.07лв., на основание чл.78,ал.4 от
ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД ”БУЛ ИНС” АД, ЕИК831830482, седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Джеймс Баучер” №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов- Изпълнителни директори, с пълномощник: адвокат Мариян Г. да
заплати на ЕТ „д-р ИВЕЛИНА ДЖОНГОВА-ИПСМП”, ЕИК107551473, седалище и
адрес на управление: гр.Габрово, ул.”Ванче Михайлов” №17, представлявано от И.Е.Д., с
пълномощник: адвокат Б.Ц. И. от АК- София, съдебен адрес: гр.София,ул.”Граф Игнатиев”
№14, ет.1,ап.2, сумата 2457.66лв./две хиляди четирстотин петдест и седем лева и шестдесет
и шест ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди на МПС- „Тойота Рав 4” с
ДК №ЕВ4655ВК, в резултат на настъпило ПТП на 23.02.2021г., ведно със законната лихва
считано от 24.02.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл.498,ал.3 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД ”БУЛ ИНС” АД, ЕИК831830482, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов- Изпълнителни директори, с пълномощник: адвокат Мариян Г. да
заплати на ЕТ „д-р ИВЕЛИНА ДЖОНГОВА-ИПСМП”, ЕИК107551473, седалище и
адрес на управление: гр.Габрово, ул.”Ванче Михайлов” №17, представлявано от И.Е.Д., с
пълномощник:адвокат Богдан Цветанов И. от АК-София, съдебен адрес: гр.София,
ул.”Граф Игнатиев” №14, ет.1,ап.2, направените разноски по делото в размер на
509.96лв./петстотин и девет лева и деветдесет и шест ст./, на основание чл.78,ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ „д-р ИВЕЛИНА ДЖОНГОВА-ИПСМП”, ЕИК107551473, седалище
и адрес на управление: гр.Габрово, ул.”Ванче Михайлов” №17, представлявано от И.Е.Д., с
пълномощник:адвокат Богдан Цветанов И. от АК-София, съдебен адрес: гр.София,
ул.”Граф Игнатиев” №14, ет.1,ап.2, да заплати на ЗД ”БУЛ ИНС” АД, ЕИК831830482,
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, представлявано от
Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов- Изпълнителни директори, с
пълномощник: адвокат Мариян Г., направените разноски по делото в размер
212.07лв./двеста и дванадесет лева и седем ст./, на основание чл.78,ал.4 от ГПК.
Присъдената сума и разноските на ищеца, да бъдат преведени по следната банкова
сметка: IBAN: BG80STSA93001525404742 в ”Банка ДСК” АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7
8