Р Е Ш Е Н И Е
254/22.4.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На девети април две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл.
Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД №600 описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №И – 4414/16.01.2019г.
на Кмета на Община Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.8
от ЗДвП на Б.А.А., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на
чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Излагат се доводи
за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП – не посочване в АУАН местоработата на нарушителя, ЕГН на
свидетелите, времето на извършване на деянието, точната длъжност на
актосъставителя. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Явява се
процесуален представител – адв. К.С. от ШАК.
Процесуалният представител
на Община – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено
изцяло, като в съдебно заседание излага съображенията си в тази насока.
Жалбата е подадена в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: На 29.11.2018г. свидетелите М.С.К., С.Ж.С. и С.И.Р.
- инспектори в Дирекция „Устройство на територията“ при Община Шумен, при
извършване на рутинна проверка в гр.Шумен, в 10.51 часа констатирали лек автомобил „Лада Нива“ с рег.
№Н 4554 АК, който бил паркиран в кръстовището на ул. „Цар Освободител“ и ул.
„Хан Крум“. Водачът на автомобилът не бил на място. Направили снимков материал,
след което продължили с проверките.Впоследствие след направена справка в Община
Шумен установили, че МПС било собственост на лицето И.И.. В проведен телефонен
разговор с И., последният обяснил, че автомобилът се ползвал от жалбоподателя Б.А..След
установяване на А., на същият на 29.11.2018г. бил съставен АУАН №11118 за
нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП. При съставяне и предявяване на акта А. не
оспорил констатираното нарушение, както и обстоятелството, че той е управлявал
и паркирал автомобила на мястото на
извършване на нарушението. На същият била предявена и изготвената снимка. При
предявяване на акта не е отразил възражения, не е депозирал такива и в законоустановения
срок. Въз основа на съставения акт,
административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло
констатациите, описани в него. На основание чл.183 ал.4 т.8
от ЗДвП на Б.А.А., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на
чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и приетите и
приложени по делото писмени доказателства, и изготвения снимков материал. Съдът намира, че показанията на
свидетелите
следва да се
кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления. Свидетелите са
установили нарушението и са очевидци на
същото – възприели са мястото
на паркиране на автомобила. Показанията им са източник
на пряка доказателствена информация за случилото се събитие. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да
сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е
извършил. Представените
писмени доказателства, както и изготвените от контролните органи веществени
доказателства (фотоснимки) спомагат за цялостното и пълно изясняване на
разглеждания случай и са приобщени по надлежния процесуален ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В депозирана жалба и в съдебно заседание жалбоподателят
не оспорва по същество констатираното нарушение. Излагат се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на НП – не посочване в АУАН местоработата на нарушителя, ЕГН на
свидетелите, времето на извършване на деянието, точната длъжност на
актосъставителя. Критерият
за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали
нарушението е от категорията на тези, допускането на които е довело до
неизясняване на делото от фактическа страна или е ограничило правата на някоя от
страните в процеса.
Настоящият
съдебен състав намира, че в хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни
лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Основателен е доводът на жалбоподателя, че в АУАН не е посочео местоработата на нарушителя, ЕГН на свидетелите, съобразно
изискванията на чл.42 т.6 и т.7 от ЗАНН. В ЗАНН не е посочено
кога едно нарушение е съществено. Но
разпоредбата на чл. 84 ЗАНН предвижда, че когато в ЗАНН няма особени правила за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления и на касационни жалби се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно
чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, съществено е само това процесуално нарушение,
което е довело до ограничаване
процесуалните права на жалбоподателя. Нарушението е съществено и, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение на въпроса за отговорността. В случая не се касае за процесуално нарушение,
а за липсата на реквизит в издаденото НП. Съдът
счита, че се касае за технически пропуск, който не съставлява съществено
нарушение, което би следвало да доведе до
отмяна на НП. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя. Съдържа необходимите реквизити, вкл. имената, ЕГН и адреса
на жалбоподателя. Жалбоподателят своевременно е бил запознат със съдържанието
му и е имал възможност да упражни правото си на защита. Връчен му е препис,
т.е. изпълнени са всички правила за законосъбразното начало на
административно-наказателното производство. Обстоятелството, че не е
посочено ЕГН на свидетелите също не опорочава производството, тъй като същите
са служители на Общита Шумен,к оето е посочено в АУАН и могат да бъдат
индивидуализирани. Пълното и
точно посочване на данните на свидетелите има значение с оглед на евентуалното им
откриване и призоваване за разпит при оспорване на фактическите констатации.
Съдът намира за
неоснователно възражението, че не било
ясно кога е извършено нарушението,
доколкото не бил посочения точния час. В АУАН и в НП са посочени датата на
извършване на нарушението. От събраните гласни доказателства и приобщеното
веществено доказателство – снимка, се установява, че при съставяне на акта на
жалбоподателят е бил предявен снимковия материал, на който е бил отразен часа,
когато е констатирано извършване на нарушението. За да бъде осъществено
нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП от обективна страна е
достатъчно да бъде констатирано неправилно паркиране, не е от съществено
значение точния час на извършване на нарушението и продължителността на извършването му.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че
не била посочена точната длъжност на актосъставителя. В АУАН е посочено, че М.К. заема
длъжността – ст. инспектор в дирекция „Устройство на територията“ при Общинска
администрация гр.Шумен. Същата длъжност е посочена и в служебната карта на К..
В приложената в преписка Заповед №РД – 25 -1101/06.06.2018г., издадена
от кмета на Община Шумен е посочено, че М.К. е ст. инспектор „Контрол по
чистотата“ в дирекция „Устройство на
територията“. Не е налице съмнение, относно длъжността, която заема
актосъставителя. Видно от приложената заповед същият е оправомощен да извършва
провери по спазване ЗДвП, има качеството на контролен орган по чл.167 ал.2 от ЗДвП, съответно длъжностно
лице от службите за контрол, което има право да съставя актове за установяване
на административни нарушения, съгласно чл.189 ал.1 от ЗДвП.
Предвид
събраните по делото доказателства съдът приема, че жалбоподателят е извършил
визираното в акта и в НП нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП,
както от обективна, така и от субективна страна. С визираната
разпоредба се забранява престоя и паркирането на кръстовище и
на по – малко от 5 метра от него. В конкретният случай безспорно установено е, че МПС е било паркирано в самото кръстовище. Предвид мястото, където е бил паркиран лекия автомобил, касае се за
умишлено нарушение. В случая изложените
констатации в акта за административно нарушение, възприети и от
административнонаказващия орган се подкрепят от събраните в производството
доказателства. Предвид изложеното намира, че е осъществен състава
на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбодателя. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали
становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и
за различни правни изводи от тези на административно
наказващия орган. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон като
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП,
която предвижда налагане на санкция от 50
лева при неправилно паркиране в зоната на кръстовище. Съдът
не установи и основания за прилагане разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено
разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия
случай на нарушение на разпоредбата на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП. В този смисъл атакуваното НП, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №И – 4414/16.01.2019г. на Кмета на Община Шумен, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП на Б.А.А., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл.98
ал.1 т.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.