Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 442
гр.
Димитровград, 18.12.2018г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Димитровградският районен съд, в
публичното заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Гергана Стоянова
при
секретаря Дарина Петрова и в присъствието на прокурора …………………… като разгледа
докладваното от съдията Стоянова гр.дело №
1146/2017г. по описа на РС – Димитровград, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността/ЗС/, чл.73 ЗС и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищците М.Г.С., ЕГН **********,*** и Р.А.Т.,
ЕГН **********,*** твърдят, че са собственици на ПИ в град Стара Загора, в
местността „Беш Бунар“, подробно описан в ИМ, на деривативно правно основание,
обективирано в НА№78, съставен на 21.8.03г..Ответното дружество било собственик
на обект за стопанска дейност-Комплекс“Загорка“, находящ се в същата местност в
Стара Загора, също подробно описан в исковата молба.След покупката му ответното
дружество започнало основен ремонт и строителни дейности, вкл. на ресторант,
нощен бар, хотелска част, кафе-аперитив.Имотът на ищците бил в съседство с
комплекса, който се посещавал от граждани, като луксозен комплекс.Гостите на
комплекса паркирали автомобилите си в съсобствения на ищците ПИ, който нямал
поставена ограда по границите си.Без да уведоми ищците и без тяхното съгласие,
ответното дружество разширил своя създаден паркинг, като включил и част от
техния имот.За целта през лятото на 2012 година поставил бариера, с която
затворил достъпа на ищците до земята им.Поставил и втора бариера в северната
част на така преграденото място и изградил нова ограда и бетон с височина около
50 см.В тази част на имота на ищците, ответникът оформил земята им в
паркоместа, чрез оцветяване в жълта линия и поставяне на жълти ограничителни
блокчета в предната част на паркоместата.На изток в имота им съществувал стар
каменен зид с височина около 1 м. и стара желязна ограда от 23 бр. черни
метални тръби, като на определени интервали, през 10 тръби следвала по-плътна и
по-висока тръба, оцветена в бяло и червено, съответстващо на третата поставена
от ответника бариера на общинска земя.В следствие на тези действия ищците
нямали достъп до тази част на земята им.Описани в ИМ са границите на завзетия
от ответника имот.
С нотариална покана, връчена но ответника, ищците
поканили същия да присъства при очертаване границите на имота, провели се
разговори за проблема с паркиранета на чужди автомобили в имота им.
Ищците считат, че ответника упражнява фактическа власт
върху имота им, като го ползва за удобство на гостите си и като недобросъвестен
владелец без правно основание дължи добивите, които е получил или е могъл да
получи, както и обезщетение за ползите, от които ги е лишил.
С оглед на така изложеното, ищците молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че ищците са собственици на процесния имот, представляващ част от него с площ 614
кв.м. от дворното им място №51, с граници на тази част:юг-общинска земя,, север
№50-Частен имот, и с незаета част от имота им №51/по предходен план-3028а,
която част е в имота им с площ 3 140 кв.м., урбанизирана територия със
съседи:***********/езеро/, ***********-по предходен план-3028-частен имот, ***********-общинско
място-парк Бадечка и се осъди ответника да им предаде владението върху тази
част от имота.
Да се осъди ответника да заплати обезщетение за
ползване на частта на имота им в размер на главница 29640 лева от м.6.12г. до
6.3.17г., законната лихва в размер на
4914 лева от 17.6.15г./втората нот.покана/ до 6.3.17г., заедно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
дължимата сума.Претендират се и разноски по делото.
На основание чл.17, ал. 2 ГПК, молят съда да се
произнесе преюдициално като прогласи за нищожноРазрешение за строеж № РС-И 12/03.04.2009 г. На основание чл.17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл.213, 214
ал.1, т.1 и т.2, от ЗУТ, да извърши косвен съдебен
контрол върху индивидуалният
административен акт - Разрешение за строеж № РС-И 12/03.04.2009 г., издадено по
чл.148,ал.П, ал-IV и чл.152 от ЗУТ, от административният орган - главен архитект
при Община Ст.Загора, с което се разрешава на "Металик" АД Ст.Загора,
представлявано от Д.И.К., ЕГН **********, в качеството му на възложител, видно
от нот. акт № 60/ 2007 г. да извърши строителство на комплекс
"Загорка" /преустройство
на съществуваща сграда за стопанска дейност, със застроена площ 1490,61 кв.м. и
разгъната застроена площ 4 730,10 кв.м. в поземлен имот № 75, парк
"Бедечка" ,разширение "Североизток" по Плана на
гр.Ст.Загора , въз основа на заявление вх. **************/02.04.2009 г. и
съгласуван и одобрен Технически проект.
ОТВЕТНИКЪТ „МЕТАЛИК” АД - гр. Стара Загора, вписано в
Търговския регистър към Агенцията по вписванията, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, общ.
Стара Загора, обл. Стара Загора, кв. „Индустриален“, представлявано
от председателя на Съвета на Директорите инж. Д.И.К. в срока за отговор депозира такъв, като заявява, че
искът се явявал недопустим, поради липса на правен интерес. „Металик" АД не своял описания подробно в исковата молба имот, като
никога не било заявявало претенции за
собственост върху същия. Още по-малко дружеството
осъществявало фактическо държане върху процесния недвижим имот с начин на
трайно ползване „обществен селищен парк, градина". Оспорва твърденията, че
ползва по какъвто и да е начин имота, както и твърденията, че извършвали
благоустройствени мероприятия в същия, още по-малко изграждали паркинг или ограда от бетон.
Категорично заявява, че не са поставяли „жълти ограничителни блокчета", нито боядисвали границите на имота или вътре в
тях. Дружеството не било пасивно легитимирано да отговаря и не би могло да
отговаря за лицата, които паркират в имота, както и за тяхното знание относно
собствеността върху същия. Дружеството не е получавало приходи или други ползи от имота. Твърденията в исковата
молба и приложените доказателства били противоречиви. От една страна се
твърдяло, че определени лица, посещаващи търговски обект
на „Металик" АД паркират в имота, като се търси обезщетение за ползване на
обществен паркинг. В същото време от документите за собственост, с които се
легитимирали ищците било видно, че същият представлявал бивша овощна градина и
в него не били реализирани строителни
мероприятия,каквото е паркингът.Уведомили
ищците при трасиране границите на имота им, за което били поканени с Нотариална
покана от 04.04.2014 година, и което те сами заявили в Нотариална покана от 16.06.2015 година, дружеството не е нито
държател, нито владелец на имота, не
упражнява фактическа власт върху него и не претендира такава. Поддържа, че
„Металик" АД не контролира достъпа до имот с идентификатор № ***********съгласно
Кадастралната карта на град Стара Загора, одобрена от Директора на АГКК, както
и че дружеството няма претенции за
притежаване на правото на собственост върху така индивидуализирания имот.
Липсата на правен интерес било основание за неразглеждане
на иска по чл. 108 от Закона за собствеността като процесуално недопустим.Ако съдът прецени, че искът е допустим, то
моли да се отхвърли същия като неоснователен. Оспорва иска изцяло като неоснователен и
недоказан.
В законоустановения
срок прави възражение за нищожност и алтернативно за материална
незаконосъобразност на акта /съдебни решения/, от които ищците черпят права.
Възражението ни е допустимо съгласно разрешението на въпроса, дадено с
Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по т. гр. д. № 6/2005 г.,
ОСГК, докладчик зам.-председателят на ВКС Б.П., т. 4 от диспозитива на което гласи „Косвеният съдебен контрол
върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от Закона
за възстановяване собствеността върху някои
отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и 3С се осъществява в исковото
производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и
по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на
имота." Аналогично становище е застъпено и в практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, в този смисъл Решение № 331 от
3.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 838/2010 г., I г. о., ГК. По същество
възражението било основателно, което се подкрепя от ангажираните с исковата
молба доказателства и от действащата кадастрална карта за района, одобрена със Заповед
за одобрение на KKKP№ РД-18- 43/25.05.2009 година на Изпълнителния
директор на АГКК. За да постанови съдебните си решения, с които възстановява
собствеността върху имота на предишните собственици като неизползван от
държавата, съдът се обосновава с неверния извод, че в имота „няма нито парк,
нито езеро". В същото време съгласно твърдяните граници на имота съгласно
приложената скица от АГКК и извлечение от Кадастрално-административната
информационна система на АГКК (приложение към настоящия отговор) ставало ясно,
че североизточната част от имота попада в утайника на езерото „Загорка",
който несъмнено представлява конструктивен елемент от хидросъоръжението.
Следователно хипотезата на чл. 1, aл. 1 и 2 от ЗВСВНОИ не е била нaлице към
момента на постановяване на решението и същото се явявало неправилно. Предвид
горното, моли по реда на косвения съдебен контрол, съдът да прогласи
материaлната незаконосъобразност на Решение № 595/1998 г., постановено по гр.
д. 563/1994 г. по описа на ОС Стара Загора и на Решение № 594/1998 г. по гр. д.
562/1994 г. по описа на ОС Стара Загора. Доколкото ищците се легитимират като
собственици на деривативно основание, фактьт, че праводателят им не е носител
на правото на собственост поради липсата на
материални предпоставки за отмяна на отчуждаването от държавата на процесния
имот, било достатьчно основание за отхвърляне на ревандикационния
иск като неоснователен ведно със законните последици. Искът по чл.73 ЗС бил неоснователен предвид
недопустимостта, или евентуално неоснователността
на иска за собственост. Претенцията за обезщетение за ползването на имот била изцяло неоснователна и недоказана
и поради липсата на процесуална легитимация да отговаря
по същия – ответникът не бил владелец, още по- мaлко недобросъвестен. Не
ставало ясно от изложението в исковата молба с кои свои действия юридическото лице
владее или държи процесния имот. Изложени били противоречиви факти относно
начина на своене и ползване. Искът по чл. 73, aл. 1 ЗС на собственика срещу
недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите,
от които е бил лишен, се основавал на принципа на неоснователното обогатяване. За уважаване на тази претенция било необходимо ищецът да
докаже, че е собственик на вещта, че за периода, за който се тьрси
обезщетението, ответникът е упражнявaл
фактическа власт върху нея, както и размерът на пропусната
полза. За основателностга на претенцията на собственика по чл. 73, ал. 1 ГПК
пасивно легитимиран да отговаря бил недобросъвестният владелец, т. е. лицето,
което упражнява фактическа власт върху имота през периода, за който
собственикът претендира обезщетение. Такава власт ответникът не упражнявал и не
би могъл. Както се твърдяло и в исковата молба, имотът не бил ограден, намира
се в обществен селищен парк и се посещава свободно от всички посетители на
парка. Видно било от доказателствата по делото на ищците е издадено разрешение
за строеж на ограда, което не било оспорено от никой от съседите, влязло е в
сила, но по неизвестни причини ищците не са предприели
действия за ограничаване на достьпа до имота си, като вместо това
претендирали обезщетение за пропуснати ползи. Видно от приложените към исковата
молба документи ищците не притежавали паркинг, което обуславяло неоснователност
на претенциите им за обезвреда. Юридическото лице „Металик" АД не се е
обогатило по никакъв начин от факта, че неидентифицирани в исковата молба лица
евентуално са паркирали също неидентифицирани в твърденията на ищците
автомобили за неизвестен период от време. Дружеството също не е предприело
никакви действия за лишаване на собственика от ползите, които би могъл да
получи от овощната градина предмет на спора. Искът бил недоказан както по
основание така и по размер.Неоснователна била и претенцията за
заплащане на лихви. Искът бил неоснователен и с оглед на факта на неполучаване
от дружеството на надлежна покана. Нотариалната покана с рег. № 2747 от
16.06.2015 година е адресирана до две различни лица, като не става ясно кое от
тях свои имота или упражнява фактическа власт над него. Ответното дружество не
било получавало надлежна покана, доколкото изпратената такава от 16.6.15г. била
адресирана до две различни лица, като не ставало ясно кое от тях свои имота или
упражнява фактическа власт над него.Със същата били поканени единствено за
„изясняване на отношенията ни", които са били предмет на множество
разговори, в нито един от които не сме предявявали претенции към имота. Предвид
предходните категорични заявления, че не го своели и не ограничавали достьпа до
същия повтарянето им пред нотариус се явявало безпредметно. Още повече в
поканата се съдържали единствено въпроси, на които
ответника дал еднозначен отговор при предходни
среща. Заявление за изплащане на обезщетение не се съдържало, поради което не
счита, че е бил надлежно поканен по смисъла на чл. 84 З3Д.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:Не се спори между страните относно фактите за възникване собствеността на процесния имот за първия собственик
и нейното развитие и промени до сега.Старият собственик на имота - пл.№ 3028а по КП 1960г, част I / по КП-1959
г.- пл.№ 5522/, съставен от воденици и овощна градина е М.И.М.- дядо на Н.М.,
неговата наследница - низходяща втора по ред по право на заместване /дъщеря на
починалият му син И.М./. Процесният имот - 612 кв.м. / определен от вещите лица/ е част от
закупеният от ищците 3 /19 ид.части с
н.а. № 78, т.Ш, per. № 3052, д. 282/2003 г. от
21.08.2003 г. от имота на М.И., наследен от Н.М., който по-късно съгласно
Договор за доброволна делба от 15.10.2004 г. ищците получили в собственост по
Дял първи 3 000 кв.м - ПИ-***********с граници : от север- ПИ - ***********-
частен имот, юг и запад- ПИ-***********- Община Ст.Загора, изток- ПИ-***********
- езеро на Община Ст.Загора .
Безспорни са границите на процесния имот - 612 кв.м.
са както следва: от юг- общинска
земя, от север -частен имот № 50 и с незаетата част от имота № 51 / по КП-1960
г.часг I - 3028 а/, която част е от имот № 51.Целият имот - пл. № 51, закупен
от ищците, както и процесната част от него, са в
най-южната част на овощната градина - 19 дка на М.И.. Данните за границите на
процесния и на целия имот описан в
исковата молба са потвърдени от заключението на в. л. Д.Д..
Безспорно установено по делото е, че И.М.-
бащата на М.И. М., е първият собственик на имота-пл.№ 3028 по КП-1960 г. ч.1. –нов
пл. № 50,
който с делба е поделил имотите си
между децата си-синовете му
М.И.М.и Н. М. с Протокол
за доброволна делба от 25 юни 1936 г. по ч.гр.д.№ 186/1936 г. по описа на
Околийски съд Ст. Загора са поделили общите си имоти. В дял на М.И.М.са
останали, заедно с други имоти /лозе, ниви/, и мелниците и овощната градина- 19
дка, пл. № 3028 по КП-1960г. , част
I, / стар пл. № 5522 по КП-1959 г/. Този имот е бил отреден и със Заповед
№443/28.04.1960 г. на Окръжен народен съвет Ст.Загора по Регулационният план
-I960 г. на гр. Стара Загора за Парк "Бедечка" с дървесни декоративни
видове, алеи, цветни площи и езеро, които е било предвидено да се изградят в
този имот, според изработен Идеен проект.
Със Заповед № 1987/16.04.1955 г. на Министерството
на комунално стопанство и благоустойството и с Акт № 1524/4.XII.1961 г.
на Окръжен народен съвет Ст.Загора е отчуждено
дворно място от 300 кв.м. и комин от тухли от 100 куб.м.
в посочения имот на собственика М.И.М.за ГОНС -за Парк "Бедечка" за
изграждане цветни алеи, паркова декоративна растителност растителност- цветя и
декоративни групи дървета.
Наследницата Н.М. е обжалвала индивидуалният административен
акт Заповед № 2537/15.09.1992, с която Кметът на Община Ст.Загора е отказал да
отмени отчуждаването на дворно място от 300 кв.м. и комин от тухли от 100
куб.м. и да отпише имота от Акта за държавна собственост №1524/04.12.1961г.
В гр.д. № 562/1994 г. Окръжен
съд Стара Загора е упражнил съдебен контрол върху индивидуален негативен
административен акт - заповед № 2537/15.09.1992 г.,
като е потвърдил потестативното
право на молителката да възстанови правото си на собственост върху дворно място
от 300 кв.м. и комин от тухли от 100 куб.м. и е постановил конститутивно си съдебно решение №
594/10.07.1998 г., с което е възстановил
собствеността на имота от имуществото на Общината в патримониума на Н.М..
С Акт за държавна собственост № 1157/06.IX.1957 г. на Министерството на комуналното стопанство и благустройството са
отчуждени и 19 дка овощна градина в м."Беш-бунар" Ст.Загора - стар
пл. № 5522 по КП- 1957 г., а по КП-1960 г.- част.1 - пл. № 3028 за езеро от собственика М.И. М..
Н.М. е
обжалвала отказа на Кмета, обективирн в индивидуалният административен акт -
Заповед № 2538/15.IX.1992 г. да отмени отчуждаването на
овощната градина от 19 дка. Окръжен съд Ст.Загора е образувал гр.д № 563/1994 г. по жалбата на молителката,
упражнил е съдебен контрол върху отказа на Кмета, извършен със Заповед №
2538/15.IX. 1992 г., потвърдил е нейното право за отмяна на този отказ и е
постановил конститутивно си решение №
595/10.07.1998 г. по гр.д № 563/1994 г.СтОС , с което е отменил посочената заповед и е
възстановил дворно място от 300 кв.м. и комин от тухли от 100 куб.м. в посочения имот на
собственика М.И.М.за ГОНС -за Парк "Бедечка" за изграждане цветни
алеи, паркова декоративна растителност растителност- цветя и декоративни групи
дървета.
Като неоспорени от страните, съдът
прие като доказателства по делото и назначените съдебно-технически експертизи на в.л. Д.Д. и
на в.л. С.С., вкл. и допълнителните такива в хода на производството.Видно от
заключенията е, че с оглед фактическото разположение на процесния имот и
наличието на разделителна подпорна стена в него, нормативно в него могат да
бъдат разположени 19 бр. в ниската част на имота, а оставащата площ от процесния
имот, намираща се във високия паркинг съставлява част от него и в нея няма
възможност да бъдат обособени самостоятелни паркоместа.
Средната месечна цена на наема за процесния имот, с площ от 612 кв.м., с
предназначение-за паркинг за периода м.06.2012г. - 06.03.2017 г. възлиза на
465.00 лв. Общата стойност на обезщетението за посочения от ищците период в ИМ
възлиза на 26 551,50 лв. Размера на мораторната лихва за периода 17.06.2015г.-
06.03.2017 г. възлиза на 4 648,23 лв.
По допълнителните задачи вещото лице дава отговор, че в Община
Стара Загора не се съхраняват идейни и работни проекти, количествен стойностни
сметки, свързани с изграждането на парк."Бедечка" и не са били
открити строителни книжа за построяването на комплекс „Загорка" и двата
паркинга, поради което не може да бъде установено какво е съдържал Идейния
проект за парка и включени ли са ресторант и паркинг изграждането на Парка.Не са
били предоставени данни за извършени ремонтни благоустройствени дейности в
процесния имот, извършени от Общината.Съгласно Наредба за обема и съдържанието
на проучвателните и проектни работи и градоустройството,
одобрена със Заповед №722/21.02.1977 год., действала към приемането Идейния
проект за парк „Бедечка", подробните паркоустройствени и
ландшафтноустройствени планове се изработват в следните фази:
технико-икономически условия (ТИУ) и работен проект.Не са установени данни за
приет работен проект съдържащ трасировъчен чертеж дендрологичен проект с
обяснителна записка към него, работен проект за вертикална планировка,
посадъчен чертеж, работни проекти за водоснабдяване, електрификация, топлофикация,
детайли за архитектурно-декоративни елементи, детайли за цветни площи и
растителни композиции, е подробна сметна документация и генерална сметка и
количествено- стойностна сметка за материалите и открито финансиране.Съгласно
НАРЕДБА № 10 от 1.07.1980 г., за финансиране, кредитиране и банков контрол на
капиталните вложения. откриване на финансирането на обекти по капиталното
строителство се извършва след представяне на утвърден технико-икономически
доклад, работен проект с генерална сметка и работни чертежи и сметни
документации по условията на Правилника за капиталното строителство и Наредба №
1 за проучвателните и проектните работи по капиталното строителство.Поземлен имот
с идент.№***********по КККР на гр.Ст.Загора включва 612 кв.м. паркинг, ограден
в ниската част с метални пана и е настилка от бетонови плочи, с подпорна стена
с дебелина 15 см. и височина 1,30 метра и с бетонова настилка в частта на
западния паркинг.Източно от паркинга, имота е без изпълнено застрояване.В южния
край на имота, извън зоната на паркинга и частично на други места има монтирани
бетонови колове за ограда.В имота извън паркинга, мястото е затревено и
частично с дървесна растителност. Няма прокарани паркови алеи или други паркови
мероприятия.
Вещото лице Д. установи в
заключението си, че при съпоставяне на всички планове от 1960г.до
последния-кадастралната карта, процесния имот №***********е отразен идентично
по местоположение и конфигурация във всички планове. Разликата в площта между
записаната при възстановяване на имота от 3000 кв.м. и тази в кадастралната
карта от 3140кв.м. се дължи на деформация на хартията на стария план,също така
и в това че при отчуждаване на имота площта му е изчислена графически от плана
в мащаб 1:1000.При това отчитане на разстоянията е възможно да се стигне до
максимални грешки упоменати в наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието
поддръжката и създаването на КККР,чл.18 и чл.19. Имот 3028а отразен в
кадастралния план от 1960г. е отразен идентично по местоположение и граници в
кадастралната карта от 2009г.Видно от приложените копия от плановете
кадастралната основа в плана от 1960г. е попълнена с процесния имот №3028а./прил.
1 и 3/.Процесния
имот е възстановен 2003г., като е отразен в плана одобрен със
зап.№443/28.04.1960г. през 2004г.По късно ПИ 3028 е отразен в помощния план на
парк „Бедечка” под 26 с площ от 19774кв.м. обявен в ДВ бр.5/18.11. 2000г на
този план процесния имот не е отделен. При изработване на кадастралната карта
одобрена със зап.РД-18-43/25.05.2009г. процесния имот е отразен под
№68850.513.51.Имота е отразен и в ОУП на града одобран с Решение
№1158/26.05.2011г.на Общински съвет Стара Загора и попада в зона отредена за
паркове, градини и озеленяване/1/Оз/.На скица приложение-3 в цвят жълто оранжев
и червен е отразена частта от процесния имот която попада върху двата паркинга
тя е с площ 602 кв.м., като 10 кв.м. попадат извън северната ограда на
паркинга.Местата на бариерите и бетонните блокове са отразени на скицата в цвят
червен.На входа на паркинг-запад и в северната му част има бариери. При
затваряне на бариерите се ограничава достъпа до процесния имот.Процесната част
от имота е благоустроена с настилки и огради и в момента на огледа се ползва за
паркинг.Източния паркинг е с настилка от бетонови елементи на тревна фуга и
ограден от изток и част от север с метални пана и колове тръбна
конструкция,коловете са боядисани в червено и бяло ,а паната в кафяво.Западния
паркинг е с бетонова настилка и ограден с бетонов зид.между двата паркинга има
изградена зигзагообразна подпорна стена, тъй като паркингите са на различни
нива . стената служи и като ограда между двата паркинга. Двете части на
паркинга са разделени със зигзагообразна подпорна стена ,която слежи и за
ограда между двете части западна и източна.Двете части на паркинга или източния
и западния паркинг са самостоятелни и с отделни подходи към тях.В началото на
пътния подход от юг на север към комплекс „Загорка” е монтирана бариера.Бариери
има и при входа на западния паркинг и в дъното на същия.До източния паркинг в
посока към моста на р.”Бедечка” също има бариера,а на около 40м.на изток има
преграда от 6 бр. бетонови блокове с формата на пресечена пирамида.При
затваряне на бариерите се ограничава достъпа до процесния имот.При посещението
му в ..Металик” АД гр.Стара Загора ,му е било предоставено заверено копие от
описа на дълготрайните активи относно ПАРК-ХОТЕЛ Стара Загора.приложение 7.ПИ-***********е
в следните граници:Север ПИ-*********** частна собственост; юг и запад-ПИ-***********-Община
Стара Загора; изток -ПИ-***********-езеро Община Стара Загора.Съгласно
действащата кадастрална карта до процеспия имот няма пътен подход.Транспортен
достъп може да се осъществи чрез учредяване на право на преминаване през
общинския имот ПИ-49,за да се ползва за паркинг. Но тъй като част от имота на
практика е благоустроен и се ползва за паркинги,достъпа може да се осъществи
през тях. Езеро „Загорка"ПИ-513.77
се намира югоизточно от ПИ-68850.513.51. Комплекс"Загорка" е
разположен в северозападната част на езерото в Г1И-513.57. Река „Бедечка"
минава източно от ПИ-513.51. Езеро"Загорка" е изградено със
земнонасипна стена от юг и изток ,в южната му част при естественото корито на
реката е изграден бетонов преливник с кота горен ръб 227.10 м. Видно от скицата
приложение-2 .теренът северно от моста над р."Бедечка” по ПИ-513.55-местен
път с кота по ниска от тази на преливника са заляти от водите. След преливника
посока изток под стената са изведени две стоманени тръби с диаметър около
400мм. със спирателни кранове които служат за изпускане на водата от езерото
при необходимост. За територията където са разположени процесния имот и
комплекс”Загорка” са изработени следните планове:Кадастрален план на парк"Бедечка"
одобрен със зап.№443/28.04.1960г, Помощен кад. план на парк „Бедечка"
обявен в ДВ бр.5/18.11.2000г., Кадастралната карта на тази част на града
одобрена със зап.РД-18-43/25.05.2009г., 0УП на града одобрен с Решение
№1158/26.05.2011 г.на Общински съвет Стара Загора, по който имота попада в зона
отредена за паркове, градини и озеленяване/1/Оз/. Скицата приложена към
отговора на ответника /лист 33 ог делото/ е копие - извадка от кадастралната
карта от сайта на АГКК.Линиите на нея отразяват имотни граници сгради и огради.
Върху част от ПИ-513.49 собственост на Община Стара Загора са изградени упоменатите
по горе две части на паркинга и подходите към тях.Същите са благоустроени с
настилки, бордюри и огради.
Приети като доказателства, също неоспорени от
страните по делото са и документи от Община Ст.Загора, изпратени до съда с
писмо № 10-11-12131/01.11.2018 г. със строителните книжа - части от съставения
от ответника Инвестиционен проект 2009 г. за преустройство на Комплекс
"Загорка" , Обяснителна записка към част "Архитектурна" ,
скици със ситуиран и разчертан на паркоместа процесен имот от ответника-
съставител на Инвестиционният проект на Комплекс "Загорка" и
Разрешението за строеж , издадено от гл. архитект на Община Ст.Загора, нот.акт
№ 24/31.08.2007 г. за покупка на Комплекс "Загорка" от неговия
продавач "Кълвача инвестмънт" АД, заедно с прилежащото към обекта
върху общинското място право на строеж, Акт № 11698/15.06.1990 г. за държавна
собственост на хотел-ресторант "Загорка", Акт № 00267 / 12.01.1999 г.
за общинска собственост на Комплекс "Загорка“.
Бяха събрани и гласни доказателствени средства, чрез
разпита на допуснатите свидетели.
Така
възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.108 ЗС регламентира възможността на собственика да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за
това. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, за успешното провеждане на ревандикационния иск, ищецът следва да установи, че е придобил
правото на собственост върху процесния имот на твърдяното в исковата молба
придобивно основание, както и
че ответникът упражнява фактическа власт върху имота.
Ответникът оспорва допустимостта на исковата
претенция. Той твърди, че не е налице абсолютната процесуална
предпоставка - правен интерес за ищеца, за която съдът следи служебно. Мотивира
процесуалната си защита с довода, че той не твърди и не сочи доказателства, че
е собственик или държател на процесния имот, който не ползва нито за себе си,
нито за друго лице.В този смисъл правото на собственост за ищците не било
накърнено и същите нямат правен интерес от осъдителения ревандикационен иск. Ищците
твърдят, предвид установеното по-горе, че действията на ответника, сочат както владение,
така и ползване и своене, а оттам и оспорване правото на собственост на ищците,
които са и предметът на спора и производството не следва да бъде прекратено,
като се отнеме правото на ищците да защитят и докажат накърненото им право на
собственост от ответника и с евентуално осъдително съдебно решение да се
възстанови владението върху имота. Ответникът оспорва активната
материално-правна легитимация на ищците, като собственици на процесния имот.В
тази връзка той оспорва правото на собственост на праводателката им Н.М., като
твърди, че законна отмяна на отчуждаването върху имота на М.И.М.не се е
осъществила. Оспорва материалната законносъобразност на съдебните решения на
Окръжен съд Ст.Загора № 594 /10.07. 98 по гр.дело № 562/1994 г. на СтОС и №
595/10.07.1998г. по гр.дело № 563/94г. на СтОС, които отменят индивидуалните
административни актове на Кмета на Община Ст.Загора, с които той е отказал да
отмени отчуждаването на имота на М.И. М.. Ответникът твърди, че строителното
мероприятие "езеро" към "Парк Бедечка", за което имотът на М.И.М.е
бил отчужден, е построено в процесния имот, заедно с хидротехническото
съоръжение към него - утайник към годината на съдебните решения. Счита,че
Окръжен съд Ст.Загора е пропуснал тези факти, които сочат, че изграждането на парка
е започнало в имота на Н.М., което прегражда отмяната на отчуждаването от съда
и е пречка за придобиване правото на собственост от праводателката на ищците Н.М..
Твърди, че това езеро и хидротехническото съоръжение - утайникът към него,
изградени в имота на ищците, съществуват и до днес.В тази връзка ответникът
прави възражение за косвен съдебен контрол върху посочените съдебни решения на
Окръжен съд Ст.Загора, на основание ТР № 6/2005 г. от 10. 05. 2006 г. т.4 на
ОСГК на ВКС и поиска от съда да прогласи тяхната материална
незаконносъобразност, с което отпада правната сила на възстановеното право на
собственост върху отчуждения имот на Н.М., а също и правото на собственост на
ищците, което Н.М. не може да им прехвърли с н.а. № 78/2003 г, тъй като в този
случай не би го притежавала.
Във връзка с тези възражения, твърденията на
ответника за изградени в имота, в източната му част утайник и езеро, са опровергани
изцяло от представените доказателства - Констативен протокол N9 30/15.01.2010 г.,
Констативен протокол № 64/10.03.2010
г. , Протокол от съдебно
заседание от 15.07. 2010 г. по образуваното НАД № 1079/2010 г. на Районен съд Ст.Загора, съдържащ показанията на
изслушаната свидетелка Бозукова, участвала в проверката през м.01.2010 г., наказателно
постановление за глоба на Община Ст.Загора, поради неизпълнени предписания, потвърдено със съдебно решение
от 16.03.2010 г. на Районен съд Ст.Загора.От последвалите административни
санкции и от съдебното решение във
връзка с обжалването от Общината е установено, че в езерото пред южните тераси
на Комплекс "Загорка", а не в имота на ищците има два изпускатели,
които не работят. От това нивото на водата от реката, насочена към езерото -
изкуствен водоем, се изравнява с нивото на езерото и реката прелива и залива
имота на ищците и образува второ езеро, тъй като няма къде да се изтече. За
това допринасял и утайникът / преливникът/ в реката, който не се почиства и се
запълва с камъни и тиня и също пречи на водата да преминава и тя се задържа в
коритото и също прелива в имота им и в съседните имоти.
В тази връзка и вещото лице Д.Д. също посочва, че
езерото и утайникът не са изградени в имота на ищците. Свидетелят П.П.също
установи, че познава имота от 2003 г. до сега, посещава го многократно с ищците
заради проблема с наводняването от р.Бедечка. В имота нямало езеро, просто
р.Бедечка била разлята, защото не можела да се оттече в езерото. От Басейнова
дирекция са идвали, огледали езерото, изпускателите и написали предписание на
Община Ст.Загора да намали нивото на езерото, за да се отводнят не само този
имот, но и останалите имоти.От своя страна ответникът не представи
доказателства, които оспорват протоколите на Басейнова дирекция Пловдив,
наказателното постановление на съда, които доказват, че в процесния имот, както
и в целият имот, няма изградени и до сега нито езеро, нито хидротехническо
съоръжение - преливник- утайник /бетонова стена/ и в този смисъл възражението
му за изградено езеро и утайник в имота, за което е отчужден, остана
недоказано.
Свидетел Д. - строител, превозил и
изсипал най-голямото количество пръст върху оводнения имот на ищците също
установи, че Общината, за да поправи вредите от оводняването на имота им,
поради неремонтираните от нея изпускатели в езерото и непочиствания утайник,
разрешил без вертикална планировка да засипват оводнения имот, като насочи
пръстта от строежите към имота.
Твърдението на ответника, че в процесния имот има
паркинг, който е изграден, като част от Парк "Бедечка" също остана
недоказано.Ответникът възрази, че паркингът в имота на ищците също е пречка за
отмяна на отчуждаването и причина за материалната незаконносъобразност на
решенията на Окръжен съд Ст.Загора № 594 /10.07. 98 по гр.дело № 562/1994 г. на
СтОС и № 595/10.07.1998г. по гр.дело № 563/94г. на СтОС, която прегражда
възникването на валидно право на собственост на праводателката на ищците, а
също и тяхното право на собственост и те
не притежават активната материално-правна легитимация на собственици на
процесния имот и не следва да искат ответникът да им предаде фактическата
власт.Приетите писмени доказателства опровергават това възражение. Вещите лица безспорно установиха
в заключенията си, че до 2000 г. няма никакви данни за наличие на паркинг и не
може да се установи кога и от кого е изграден.
Безспорно
е, че имотът - Овощната градина на М. Ив. М. -19 дка е
отчужден с Акт
за държавна собственост № 1157/06.IX.
1957 г. на Министерството на комуналното стопанство и благустройството за езеро. Реституционният закон изисква да е започнало да се
изпълнява или да е изпълнено мероприятието, за което е отчужден имотът, за да е
налице пречка за неговата отмяна. В този смисъл е без значение за валидността
на съдебното решение по гр.д № 563/1994 г. на Окръжен съд Ст.Загора кога и от
кого е построен паркинг в имота на ищците или ресторант, след като не е бил отчужден
за такъв вид строителство. От друга страна, съгласно ТР № 6/2005 г. от
10.05.2006 г. на ОСГК ВКС косвен съдебен контрол могат да
искат само лицата, които
твърдят и доказват, че са
собственици и не са могли да докажат правото си, поради недопускането им до участие в административната процедура по ЗВСВНОИ и
по ЗТСУ.Доколкото ответникът не твърди, че е собственик на процесния имот, няма право на косвен съдебен контрол върху реституционните съдебни
решения. За допълнение следва да
се установи, че съгласно ТР № 5 / 14.01.2013 г. на ОСГК ВКС - правната сила на т.4 от ТР № 6/2005г. от 10.05.2006
г. на ОСГК ВКС за възможността да бъде извършен косвен съдебен контрол отпада. Решенията на Окръжен съд Ст.Загора са последният и
валиден съдебен контрол и те определят материално-правната легитимация на ищците
като собственици, получена по деривативен път от собственицата - продавач Н.М.
с н.а. № 78, т. Ill, per. №3052, д.282/2003г. от 21.08.2003 г. за покупка на
3/19 ид.ч. и Договор за доброволна делба от 15.10.2004 г. Предвид горното
следва, че оспорването на материално- правната легитимация на ищците като собственици
на процесния имот от ответника остана недоказано.
Ответникът
твърди, че не е владелец, нито държател на правно основание за друго лице, че
не ползва процесния имот за гостите и персонала на Комплекс "Загорка"
, че не му е известно на кого са колите в имота, кой е поставил огради,
бариери, кой е оформил паркоместа с жълти линии и жълти блокчета за удобство на
колите, не му е известно някой да затваря достъпа на ищците до имота им с
каменни блокове и бариери, да е оцветил в бяло и червено оградите и с това оцветяване да е приобщил имота към прилежащите площи на Общината към комплекс "Загорка".Събраните
в хода на производството гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите
установи следното:Св.П.Тотев твърди пред съда, че Община Стара Загора е разрешила
пръстта от строежите и изкопите да се кара на обекта, без вертикална
планировка. Той бил там на всеки камион. От източната страна имало поставена
бариера. Когато е спусната камионите нямало от къде да минат и съответно се
връщали. От Общината казали, че това е общински път и Общината не е поставяла
бариери никъде. Когато бариерата не е вдигната, работниците казвали, че им е
наредено да не се вдига. Свидетелят участвал при второто заснемане на
границите. В западната част тези граници били заличени. Черен джип бил спрял на
западния паркинг. Един човек дошъл от комплекс "Загорка" и се вдигнала
бариерата на паркинга, за да може джипът да излезе. От това свидетелят направил
извод, че паркингът се ползвал от комплекса. Западния паркинг бил очертан с
жълти линии, той бил ограден, като от северната част имало бариера и ниски
бетонови блокчета, от южната страна на западния паркинг имало бариера, а
източния паркинг бил ограден с метална ограда, с метални пана и колони,
боядисани в бяло и червено, както бариерите.Тези строителни мероприятия били
изпълнени от комплекс 'Загорка", тъй свидетелят твърди, че виждал
работниците, тъй като многократно ходил на това място. Западният паркинг нямал
разлика от завзетата част на имота на ищците и от общинската част, като едно
цяло бил. Ако била спусната бариерата на западния паркинг, която се падала на
юг или тя по-скоро била вход към западния паркинг, нямало достъп до мястото на
ищците. По- надолу имало една бариера , която била на изток и ако тя била
спусната, това ограничавало достъпа до незаетата част от имота на ищците. Ако
са вдигнати скобите на източния път нямало достъп до цялото място на ищците. Те
били поставени на целия път и не можело да се минава от изток. Бариерите били
поставени в началото на 2012 г. Свидетелят твърди, че през 2003 г. имота бил
обрасъл с тръни, храсти и дървета и в западната част нямало никакви огради,
никакви бариери, нищо не било изградено, само имало бетонни орнаменти. Имало
изградена зигзагообразна стена от зид и бетон и сега тя отделяла двете нива на
паркинга. Разликата се състояла в това, че сега паркингът е отделен, а тогава било
стена, която отделяла двете нива. Колкото пъти и да е посещавал този имот,
виждал хора да слизат от паркираните
коли, които винаги влизали в комплекса, както и хора, които са излизали от
комплекса и са се качвали в паркираните коли. В тази насока са и показанията на
св.Д.Н., която твърди, че „завзетата“ част била около 700 кв.м. Когато ищците
купили имота тези 700 кв.м. били с бетонни детелини, на две нива - западна и
източна, нямало огради. При поредно посещение установила, че са започнали
промени в изграждане на огради и
бариери. Била сложена бетонна ниска ограда от северната страна на западния
паркинг и били изградени четири бариери, от които една на локалния път на
югозапад от комплекс "Загорка", една от южната страна на западния
паркинг и една от северната страна на западния паркинг, и тя ограничавала
достъпа на ищците до незаетата част от имота. По късно била поставена ограда на
източния паркинг, като колчетата на оградата кореспондирали с цветовете на
бариерите. Те били в бяло и червено. Това се случило през пролетта на 2012 г.
Малко по-късно били разчертани паркоместа с жълти линии и били сложени каменни
блокчета,които да определят местата на колите. На източния път били поставени
големи каменни блокове, които препречвали пътя за достъп до завзетата част от
имота. На западния паркинг имало бариера и когато тя била спусната, нямало
достъп до паркинга. Бариерата, която била от юг на източния паркинг не
позволявала достъп до незавзетата част от имота. Каменните блокове, които били
на източния път ограничавали достъпа до завзетата част от имота. През 2003 г.
от всякъде имало достъп до имота. Завзетата част от имота на ищците било от
комплекс "Загорка". Когато посещавала имота винаги имало много коли и
хората,
които слизали от колите, влизали в
комплекса и обратно, а бариерата, която била от юг на западния паркинг, се „командвала“
от комплекса. Тя кореспондирала по вид и цвят с всички други сложени четири бариери
и поради тази причина смята, че е направено от ответника. С тези бариери изцяло
се ограничавал достъпа до имота, когато били спуснати.Аналогични са и
показанията на св.С.Колева, която твърди пред съда,
че, през 2012 г. имало видими
промени, възникнали бариери, поставили се бетонови блокчета на западния
паркинг, сложили се големи бетонови блокове на изток. През 2002- 2003 г. нямало
ограждения, имало свободен достъп.Било паркинг и можело да се влиза. На север
от ресторанта всичко било „буренак и пущинак“. Ползвал се общинския паркинг на
югозапад от ресторанта. На север от ресторанта не можело да се паркира, защото
било всичко обрасло с трева. Промените се състояли в четири бариери, очертания,
поставени бетонни блокчета в западния паркинг, метална ограда със същото
оцветяване, имало и едни стълбчета, оцветени в бяло и червено, всичко като
едно. Виждала била, че там местата се ползвали от гостите на хотела, които
слизат от колите си и влизат комплекса и съответно излизат от комплекса, влизат
в колите си и бариерите се вдигали и спускали. На източния паркинг имало
поставена бариера, една метална ограда, с каквото било оцветяването на
бариерата, със същото оцветяване били и колчетата, метална кафява била
оградата, а колчетата в бяло и червено. Бариерите пречели на достъпа на ищците
до имота.
С тези свидетелски показания
кореспондира и заключението на в.л.Д.,в частта на установени от същия на входа на паркинг-запад и в северната му част
бариери, при затваряне се ограничавал достъпа до процесния имот и това, че при
огледа на последния установил, че той се ползва за паркинг. Източния „паркинг“ бил
ограден от изток и част от север с метални пана и колове - тръбна конструкция,
боядисани в червено и бяло, а паната - в кафяво. Западният паркинг ограден с
бетонов зид , между двата паркинга има зигзагообразна подпорна стена. В
началото на пътния подход от юг на север към комплекс "Загорка" била
монтирана бариера. Бариери имало и при входа на западния паркинг и в дъното на
същия. До източния паркинг в посока към моста на р.Бедечка също имало бариера,
а на около 40 м. на изток имало преграда от 6 броя бетонови колове с формата на
пресечена пирамида. При затваряне на бариерите се ограничавал достъпа до
процесния имот.След проверка в Общината, вещото лице установило, че тя не е
извършвала никакви благоустройствени и други промени както в общинската земя
-пл.№ 49, така и в процесния имот- пл. № 50 за преустройството им за паркинг.
При тези установени свидетелски показания, които съдът
кредитира в цялост, поради тяхната последователност, еднопосочност и
непротиворечивост, както и съгласно приетото като доказателство по делото
заключение по назначената съдебно-техническата експертиза на Д.Д., които по
един и същ начин описват строителните промени в процесния имот, ползването му
за паркинг /огради, бариери, каменни пирамиди/ и липсата на свободен достъп за ищците,
поради поставените бариери, които затварят входа към имота и които безспорно се
установи, че се управляват от служители на хотела, за да обслужат гостите на
комплекса.
Този извод
на съда се подкрепя и от заключението по съдебно-техническата експертиза на вещото
лице инж. С.С., както и от съдържанието на приетите като писмени доказателства
Обяснителна записка, скици, Разрешение за строеж, върху които ответникът е ситуирал и разчертал
паркоместа на процесния имот, депозирани по делото от Община
Стара Загора с писмо изх.№1011-12131/1.11.18г.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства,
съдът намери, че ищците успешно доказаха, че са собственици на процесния имот,
че той се намира във фактическото владение на ответника "Металик" АД
Ст.Загора, който самоволно се е настанил в него и го свои за себе си, пригоден
като паркинг на комплекс "Загорка", поради което и искът с правно
основание чл.108 от СЗ следва като доказан да се уважи.
По
иска с правно основание чл.73 ал.1 от ЗС .
Съгласно разпоредбата
на чл.73 ал1 от ЗС ответникът, който е недобросъвестен владелец дължи
обезщетение за ползите, от които е лишил собствениците му. Нормите на чл.73
ал.1 от ЗС, респективно чл.59 от ЗЗД са приложими с оглед преценката на съда за
вида на фактическата власт, която е осъществена - владение или държане. Нормата
на чл.73 ал.1 от ЗС е специалната хипотеза от ЗС, съответна на чл.59 от ЗЗД, но
и двете норми целят обезщетението на собственика. Разликата между
недобросъвестното владение и държането, преценени с оглед разпоредбата на чл.
68 и 70 от ЗС е именно в субективното
отношение на лицето, което упражнява фактическа власт върху една вещ.
Щом то я държи за себе си, щом като то не я държи на правно основание, годно да
го направи собственик, то очевидно е, че това лице е недобросъвестен владелец.
Налице са и останалите предпоставки за уважаване на претенцията предвид
приетото за установено, че ищците са собственици на имота и че същият се
ползува от ответника без основание.Размерът на дължимото обезщетение за
ползата, от която ищците са били лишени съставлява пазарната наемна цена, която
те биха могли да получат при отдаването под наем на процесната реална част от
имота. В случая размерът на това обезщетение е определен от приетото като доказателство по делото допълнително
заключение на в.л. - инж. С.С., неоспорено от страните, което установи, че
общата стойност на обезщетението за периода -м.06.2012 г.- 06.03.2017 г. по 465
лв.месечно се равнява на общо 26 551.50 лв. Мораторната лихва от 17.06.2015 г.
/дата на нот.покана/ до 06.03.2017 г. /дата на завеждане на делото/ е в размер
на 4 648,23 лв. Общата сума на обезщетението, посочена от вещото лице е 31 199,73 лв. Настоящият състав на
съда приема, че това е обезщетението за ползите, от които ищците са били лишени
и в който размер следва да се уважи исковата претенция.Съобразявайки се с това заключение искът се явява
основателен до тези размери, като в останалата му част до претендирания от
ищците следва да се отхвърли, като недоказан, съответно до 29640 лева,
респективно над 4914 лева.
Относно искането на ищците за косвен съдебен контрол
върху Разрешението за строеж № РС-И 12 от 03.04.2009 г.
В
случая косвеният съдебен контрол е средство за обезпечаване законността в
актовете на административните органи и за отстраняване недействителността на
административните актове. Съдът, предвид и разпоредбата на чл. 17 ал.2 от ГПК,
се произнася инцидентно по тяхната валидност, независимо дали те подлежат на съдебен
контрол.
Обсъденият
по-горе Инвестиционният проект и издаденото въз основа на него Разрешение за
строеж нарушават установените норми на
ЗУТ и Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, издадена от Министъра на МРРБл.
ДВ.бр.3/2004 г. и по-точно разпоредбата на чл.37 ал.3, която
задължава инвеститорът при нови сгради и промяна функционалното предназначение
на съществуващи сгради, каквото в случая се явява разширението на комплекс
"Загорка" с нови функционални части, да осигури необходимите места за
паркиране. Техният брой е посочен задължително в тази наредба.Привидно ответникът
е спазил посочените разпоредби, но в случая той не е осигурил законово реално
място за паркиране, а неправомерно е
използвал чужд имот, без съгласието на собствениците, което пък от своя страна
води до извода за нищожност на издаденото Разрешение за строеж № РС-И 12 от
03.04.2009 г.
По разноските:
Предвид и изхода на делото, разноски се
дължат на ищците от ответника, съобразно уважената част на исковите претенции.Ищците
са направили разноски, както следва-за адв.възнаграждения в общ размер на
10 000 лева, заплатена държавна такса в общ размер на 1636.52 лева/254.36
лева-съгл.приложено платежно нареждане от 16.3.17г. в кориците на
г.д.№1255/17г. по описа на РС Стара Загора и 1382.16 лева-с платежно нареждане
по сметка на ДРС по настоящото гр.дело/, за възнаграждение на вещи лица-в общ
размер на 1981.46 лева/за вещото лице Д.-1000 лева и за вещото лице С.-981.46
лева/, или в общ размер разноски по делото 13617.98 лева.Ответникът следва да
бъде осъден да заплати разноски по делото на ищците съобразно уважената част от
исковите претенции в общ размер на 12 856 лева/13617.48 х 56635.73 /
59990/.По направеното от последния възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намери същото за неоснователно.Цената на иска по чл.108 от ЗС за 614 кв.м. е 25 436
лв., съгласно приета като доказателство по делото данъчна оценка.Цената на иска
по чл.73 ал.1 от ЗС за обезщетение е 26 551.50 лв., а мораторната лихва е в
размер на 4 648,23 лв., или в общ размер на двата иска 56 636 лв.
Съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, изм. бр.41/23.05.2017 г., в сила от
23.05.2017 г., чл.7 ал.2, т.4 , в случая минималното възнаграждение на един адвокат е в
размер на 2229 лв., при определена
нисък по обем и сложност правна защита.В конкретния случай делото се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност.Ищците се представляват от двама
адвокати, които са с представени доказателства за заплатени адвокатски
възнаграждения, като претендиран такъв съгласно и представен списък с разноски
е в размер съответно за адв. М.С. 7 000 лв., за адв. Ж.З. 3 000 лв.Предявени са
обективно кумулативно съединение два иска - вещен и облигационен, всеки от
които е с предмет на отделен спор, проверка и доказване.Отделно от това предмет
на процеса беше и материалната законносъобразност на две реституционни дела,
както и оспорването валидността на административни актове с искане за
прогласяване на нищожност.Проведени са шест съдебни заседания, назначени са три
технически експертизи, поискани от ищците за изследване на фактите по исковата
молба и по възраженията на ответника, изпълнени от две вещи лица, със задачи,
посочени от ищците.В този смисъл възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, съобразно обема и сложността на правната работа
на ищците.
Предвид изхода на спора ответникът също има право на
разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция по чл.73 от ЗС.Претендира
разноски и следва ищците да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в
общ размер на 260.52 лева/4659.40 х 3354.27 / 59990/.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „МЕТАЛИК” АД - гр. Стара Загора, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, област Стара Загора, кв. „Индустриален“, представлявано от председателя на Съвета на Директорите инж. Д.И.К., че собственици на следния недвижим имот, представляващ такъв с площ от 612 кв.м. от дворно място на поземлен имот с идентификатор ***********по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-43/25.5.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот град Стара Загора, парк „Бедечка“, с площ по скица 3140 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване-обществен селищен парк, градина, с номер по предходен план 3028а, при съседи: ***********, ***********, ***********, отразен в цвят жълто оранжев и червен в комбинирана скица /приложение 3/ към заключението на вещото лице Д.Д., съставляваща л.159 от делото, са М.Г.С., ЕГН **********,*** и Р.А.Т., ЕГН **********,***, като ОСЪЖДА ответника „МЕТАЛИК” АД - гр. Стара Загора, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, кв. „Индустриален“, представлявано от председателя на Съвета на Директорите инж. Д.И.К., да предаде на ищците М.Г.С., ЕГН **********,*** и Р.А.Т., ЕГН **********,*** владението върху процесната част от имота.
ОСЪЖДА
„МЕТАЛИК” АД - гр. Стара Загора, вписано в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл.
Стара Загора, кв. „Индустриален“, представлявано от
председателя на Съвета на Директорите инж. Д.И.К., да заплати
на М.Г.С., ЕГН **********,*** и Р.А.Т., ЕГН **********,***, сумата 26 551.50/двадесет и шест хиляди
петстотин петдесет и един лева и 50 ст./, представляваща обезщетение за ползите,
от които ги е лишил поради ползването на недвижим имот-612/шестстотин и дванадесет/ кв.м., представляващи
част от дворно място на поземлен имот с идентификатор ***********по КК и КР,
одобрени със Заповед РД-18-43/25.5.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления
имот град Стара Загора, парк „Бедечка“, с обща площ по скица 3140 кв.м., с
трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно
ползване-обществен селищен парк, градина, с номер по предходен план 3028а, при
съседи: ***********, ***********, ***********, за периода м.06.2012 г.-
06.03.2017 г., на основание чл.73 ал.1 от ЗС, сумата 4 648,23/четири хиляди
шестстотин четиридесет и осем лева и 23 ст./-мораторна лихва за периода от
17.06.2015 г. до 06.03.2017 г. , ведно със законната лихва от момента на
предявяване на исковата молба 06.03.17г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, като искът в останалата му част до претендираните суми в размер
на 29640 лева за обезщетение за
ползването на имота за периода
м.06.2012 г.- 06.03.2017 г , респективно над 4914 лева-за мораторна лихва за периода от 17.06.2015 г. до 06.03.2017г. ОТХВЪРЛЯ, като недоказан.
ОСЪЖДА „МЕТАЛИК” АД - гр. Стара Загора, вписано в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, общ.
Стара Загора, обл. Стара Загора, кв. „Индустриален“, представлявано
от председателя на Съвета на Директорите инж. Д.И.К., да заплати
на М.Г.С., ЕГН **********,*** и Р.А.Т., ЕГН **********,***, сумата 12 856/дванадесет хиляди
осемстотин петдесет и шест хиляди/ лева
, представляваща сторени по делото разноски, съобразно уважената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА М.Г.С., ЕГН **********,*** и Р.А.Т., ЕГН **********,***,
да заплатят на „МЕТАЛИК” АД - гр. Стара Загора, вписано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, общ.
Стара Загора, обл. Стара Загора, кв. „Индустриален“, представлявано
от председателя на Съвета на Директорите инж. Д.И.К., сумата в размер на 260.52/двеста и шестдесет лева и 52 ст./-разноски по
делото съобразно с отхвърлената част от исковата претенция.
ОБЯВЯВА комбинирана скица към заключението по съдебно- техническата експертиза на вещото лице Д.Д., съставляваща л.159 от делото, за неразделна част от решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният
акт е обявен на 18.12.2018 г.
Секретар:
Д.Петрова