Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
28.02.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
09.02.2022 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В
открито съдебно заседание и следния
състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ
БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при
участието на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина
Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас.
Адм. Нак. Дело |
номер |
158 |
по описа за |
2021 |
година |
|||||||
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.348 от НПК и Глава ХІІ/дванадесета/ от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Н.Х.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, подадена чрез
адвокат Р.Х. от АК-***, с адрес: ***, против Решение №87 от 17.11.2021 год.,
постановено по АНД №232/2021 год. на Районен съд – Момчилград, с което е потвърдено наказателно постановление
№811 от 05.10.2021 год., издадено от директора на РЗИ – Кърджали.
Касаторът заявява в
касационната жалба, че обжалваното решение на първоинстанционния
съд е незаконосъобразно, неправилно и в пълно противоречие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила и
поради това го обжалва в срок, като моли да бъде отменено постановеното от Момчилградския районен съд Решение №87 от 17.11.2021 год.
по АНД №232/2021 год., с което е потвърдено наказателно постановление №811 от
05.10.2021 год. на директора на РЗИ - Кърджали. Излага съображения за това,
като твърди, че първоинстанционният съд не обсъдил всички
факти и че административно-наказващият орган в хода на административнонаказателното
производство е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е доказал, че
жалбоподателят е осъществил визираното в наказателното производство нарушение. Мотивите
за незаконосъобразност, според изложеното в жалбата, се основават на следното: Сочи
се, че в Закона за здравето била предвидена и имало правна норма - чл.209а,
която предвиждала налагане на санкция, но същата не определяла вида на
нарушенията, подлежащи на санкциониране, а препращала към заповед на министъра
на здравеопазването. Сочи се също, че Законът за административните нарушения и
наказания не допуска налагане на санкции, ако видът на нарушението не е
определен със закон или подзаконов нормативен акт и тъй като заповедите на
здравния министър не били такива, то и налаганите на санкции било в нарушение
на закона. С оглед на това, касаторът счита, че
съставеният АУАН, а и издаденото впоследствие НП, са незаконосъобразни само на
това основание и следвало съдът да отмени НП. На следващото място се твърди, че
съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, има задължителни реквизити както при съставяне
на АУАН, така и на НП, които норми били нарушени, като се има предвид, че описанието
на нарушението не отговаряло на самата действителност и че административнонаказващият
орган не извършил своята проверка в нейната пълнота, не се е съобразил и с
възражението, посочено АУАН, а именно - че към момента на проверката касаторът обядвал и нямало как да е с маска поради факта, че
обектът бил доста голям, работели сами и се налагало да се храни на работното си
място. Твърди, че обектът се наблюдава от камери и административно-наказващият
орган би могъл да направи проверка, при която да се убеди, че през цялото време
на работното място били с маски и само когато обядвали се налагало за известно
време да ги свалят и че всичко това потвърждавало липсата на умисъл за извършване
на нарушение от страна на касатора и че в случая било
налице минимално негативно засягане на обществените отношения, поради което се
касаело за маловажен случай. С жалбата, на основание изложеното и на основание
чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 222, ал.1 от АПК, моли
съда да отмени Решение №87 от 17.11.2021 год., постановено по АНД №223/2021
год. на Районен съд - Момчилград, както и потвърденото с него наказателно
постановление №811 от 05.10.2021 год. на директора на РЗИ - Кърджали, като
неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призован за
съдебното заседание, касаторът Н.Х.Х. ***, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – директор
на Регионална здравна инспекция - Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален
представител – ст.юрк.М. Б., която оспорва
касационната жалба и я счита за неоснователна. Намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно, постановено след цялостна служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, като счита, че касационните
доводи за наличие на основания, водещи до незаконосъобразност на обжалваното
решение, са неоснователни, а извършеното нарушение не представлява маловажен
случай, тъй като се касае за деяние, разкриващо в значителна степен обществена
опасност, в условия на извънредна епидемична обстановка. По тези съображения,
моли съда да остави в сила обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно. В случай, че жалбата бъде отхвърлена, моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Регионална здравна
инспекция - Кърджали.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната
жалба е неоснователна. Сочи, че по делото са събрани безспорни доказателства за
извършеното нарушение, като счита, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. По тези съображения предлага настоящата инстанция да остави в сила
обжалваното решение на Районен съд – Момчилград, като правилно и
законосъобразно.
Административен съд –
Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационна
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна по делото, за която
решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.
От изложеното в касационната жалба може
да се изведе извод, че се твърди неправилност на атакуваното решението, както
като постановено в нарушение на материалния закон - касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона.
Разгледана по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №87 от 17.11.2021
год., постановено по АНД №232/2021 год., Районен съд – Момчилград е потвърдил наказателно
постановление №811 от 05.10.2021
год., издадено от директора на Регионална здравна инспекция - Кърджали, с
което, на основание чл.231, ал.1 и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето/ЗЗ/, на Н.Х.Х.,
с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***,
е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300.00 /триста/ лева,
за извършено на 18.08.2021 год. нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.I, т.4 от
Заповед №РД-01-646 от 29 юли 2021 год. на министъра на здравеопазването, във
връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка обявената с Решение №325
на Министерски съвет от 14 май 2020 год., извънредна епидемична обстановка и
във връзка с Решение №547 от 28 юли 2021 год. на Министерски съвет за удължаване
срока на извънредната епидемична обстановка в страната.
Със същото решение съдът
е осъдил Н.Х.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на Регионална здравна инспекция
- Кърджали, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови оспорения в настоящото
производство съдебен акт, в мотивите към обжалваното решение, Районен съд – Момчилград
е посочил, че:
„Видно от акт и НП, същите са съставени и
издадени на жалбоподателя за това, че на 18.08.2021 год., в 14:30 часа, в
търговски комплекс към Бензиностанция „***”, с адрес: ***, стопанисван от „***”
ООД, със седалище на фирмата – ***, се е установило, че лицето Н.Х.Х., с ЕГН **********, в момента на проверката е обслужвало
клиенти на касата в търговската зала на обекта, представляващо закрито
обществено място, без да е поставило защитна маска на лицето си. Проверката е
извършена по време на извънредна епидемична обстановка. Изложеното по-горе
криело риск за здравето на хората. Изследвани са били обстоятелствата и са били
преценени възможностите за прилагане на чл.28 от ЗАНН, в резултат на което не се
установили налични предпоставки за това. Нарушени са били разпоредбите на
следните нормативни актове: т.1, т.4 от Заповед №РД-01-646 от 29 юли 2021 год.
на министъра на здравеопазването, във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за
здравето /Обн., ДВ, бр.70 от 2004 г./, във връзка обявената с
Решение №325 на
Министерски съвет от 14 май 2020 год. извънредна епидемична обстановка и във
връзка с Решение №547 от 28 юли 2021 год. на Министерски съвет за удължаване
срока на извънредната епидемична обстановка в страната и въз основа на чл.231,
ал.1 и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето/Обн.,
ДВ, бр.70 от 2004 г./,
във вр. с чл.13б и чл.53 от ЗАНН, била наложена глоба,
в размер на 300 лева, по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.”.
Районният съд е посочил, че видно от показанията
на разпитаните по делото свидетели, а именно: Е. А. А. и М. Д. М., чиито
показания съдът е кредитирал напълно като кореспондиращи помежду си, логични и
последователни, се установява, че на посочената дата, при проверка в
Бензиностанция „***”, същите са влезли в помещението, като на една от касите е
работила жалбоподателката Х., която била без защитна
маска. След като не получили отговор, защо същата работи без такава, извикали
управителя на обекта, като след негова забележка, същата започнала да търси
защитната си маска и я намерила.
При така установеното от фактическа
страна районният съд е приел, че административното нарушение е безспорно установено
и доказано. Посочил е, че в случая нормата на чл.209а, ал.1 от 33 не е отменена и че няма
последвала по-благоприятна законова разпоредба от тази, както и че така
определеният размер на наказанието е в минималния предвиден размер, поради
което така издаденото НП следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Съдът е приел, че извършеното от жалбоподателя съставлява нарушение
на т.9 от Заповедта на министъра на здравеопазването от 13.03.2020 год. (?!?), която впоследствие е
допълнена на 18.08.2021 год. (?!?) и
към инкриминираната дата, това е нарушение на противоепидемичните мерки на
територията на страната, като с това всъщност, се изчерпват и мотивите към
решението.
При тези, т.нар. „мотиви”, съдът е извел
и крайния си извод, че обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно издадено, следва да бъде потвърдено. Предвид това съдът е
преценил, че жалбоподателят следва да заплати на РЗИ - Кърджали сумата в размер
на 100 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Момчилградския районен съд, също така, е
допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални
пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не
са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящата инстанция намира/независимо от
изключително оскъдните и нескопосано изложени мотиви към обжалваното решение, в
които дори не е отразено, какво повелява посочената като нарушена т.I.4. от
цитираната съставения АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление/, че административно нарушение е
безспорно доказано, както и намира инвокираните оплаквания
в касационната жалба за неоснователни и недоказани.
При съставянето на АУАН не са допуснати
съществени процесуални нарушения, същият съдържа всички необходими реквизити по
чл.42 от ЗАНН, спазени са съответно и сроковете по чл.34 от ЗАНН, като не са
налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на
наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Не се споделя възражението за наличие на
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на санкционния акт. В тази връзка основание за отмяна на
наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения
при съставянето на АУАН или на НП или съществени нередовности
в тяхното съдържание, които да са довели до ограничаване правото на защита на
лицето, чиято административнонаказателна отговорност
е ангажирана или да възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление, а такива в конкретния случай не са
налице.
На следващо място, разпоредбата на чл.209а, ал.1
от Закон за здравето, на основание на която е наложеното
административното наказание „глоба” на касатора, в
действащата й и приложима редакция (Посл.изм., ДВ, бр.44 от 2020 год., в сила от
14.05.2020 год.)
регламентира, че „Който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300
до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева.”. В чл.63,
ал.4 от Закона за здравето е предвидено, че при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал.1, министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област.
Видно от посочената в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, Заповед №РД-01-646 от 29 юли 2021 год.,
издадена от министъра на здравеопазването/която
между впрочем, не е представена по административно-наказателната преписка в
районния съд и съответно, не е налична в кориците на делото, но е общодостъпна
на интернет страницата на Министерство на здравеопазването, а и на много други
места/, със същата са въведени временни противоепидемични мерки на
територията на Република България, считано от 01.08.2021 год. до 31.08.2021 год., като в същата е
посочено, че се издава на основание чл.63, ал.4 и ал.11 и чл.63в от Закона за
здравето, чл.73 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с Решение №547 на Министерския
съвет от 28 юли 2021 год. за удължаване срока на обявената с Решение №325 на
Министерския съвет от 14 май 2020 год. извънредна епидемична обстановка и
предложение на Главния държавен здравен инспектор. Ясно е, че правомощията на
министъра на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията
на страната или отделен регион се съдържат в нормата на чл.63, ал.4, във вр. с ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ и са обективирани от цитираната заповед. Следва да се отбележи
също така, че заповедта на министъра на здравеопазването съставлява общ
административен акт/ОАА/, съгласно новелата на чл.63, ал.11 от Закона за
здравето и се издава по реда на чл.73 от АПК.
Така, в т.I.4. от Заповед №РД-01-646
от 29 юли 2021 год., издадена от министъра на здравеопазването, е разпоредено, „При непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от
1.5 метра е задължително използването на защитна маска за лице. По изключение
се допуска обслужване на клиенти без защитна маска за лице, когато са осигурени
механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно
почистване или дезинфекция.”.
Фактът, че касаторът
Н.Х.Х., на посочените в АУАН и в НП, дата, време и
място, е била без поставена предпазна маска за лице, покриваща носа и устата е
безспорен по делото и е установен по категоричен начин от събраните по делото
доказателства и най-вече от свидетелските показания нтая
разпитаните по делото свидетели. В показанията си, дадени в съдебно заседание
на 16.11.2021 год., свидетелите Е. А. и М. М. категорично, непротиворечиво и
еднозначно заявяват, че при извършената проверка в посочения закрит търговски
обект, касаторът Н.Х. е била на една от касите и е
обслужвала клиенти, без поставена предпазна маска за лице, покриваща носа и
устата и без между нея и клиентите да е имало поставена защитна преграда. И
двамата свидетели в показанията си заявяват, че след като я попитали, защо няма
защитна маска, същата не им обърнала внимание и дори не ги погледнала, а
продължила да обслужва клиенти, което наложило да извикат управителя на обекта
и едва след като последният дошъл и й направил забележка, тя обърнала внимание
на проверяващите и започнала да си търси маската, като дори й трябвало известно
време за да я намери и да си я сложи.
Самата жалбоподателка
Н.Х. оспорва извършеното нарушение от фактическа страна, като заявява
последователно, както в жалбата до районния съд, така и в касационната жалба, че
действително е била без предпазна маска, но това се е случило, тъй като
обядвала на работното си място. В тази насока обаче, по делото не е представено
никакво доказателство, а не е било направено и никакво доказателствено
искане в хода на производството пред районния съд, като същата дори не се е
явила в съдебно заседание пред районния съд, а не се е явил и неин процесуален
представител. Предвид това, съдът в настоящия състав намира тези твърдения за
напълно голословни, а и за неотносими към случая, като
според съда, твърде нелогично, а дори и нелепо звучи да се приеме това
твърдение, а именно - че същата обядва на касата вътре в търговския обект, тъй
като това би означавало, че същата се храни в присъствието и пред погледа на
клиенти, които се намират вътре в обекта.
Съдът в настоящия състав намира, противно
на твърденията в касационната жалба, че от събраните по делото доказателства се
установява, че на посочените в АУАН и НП дата, време и място, касаторът Н.Х.Х. е била без
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, покриваща
носа и устата, въпреки съществувалото за това задължение за гражданите, когато
се намират в закрити обществени места. Следва да се добави, че при
индивидуализацията на наказанието са отчетени всички релевантни обстоятелства,
включително наличните смекчаващи отговорността, респективно наложеното
наказание е в минималния възможен размер, определен в разпоредбата на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето.
Във връзка с доводите в касационната
жалба, че Законът за административните нарушения и наказания не допуска
налагане на санкции, ако видът на нарушението не е определен със закон или
подзаконов нормативен акт и тъй като заповедите на здравния министър не били
такива, то и налаганите на санкцията било в нарушение на закона, съдът намира
за нужно само да посочи, че наказанието „глоба” е наложено за нарушение и на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в съответствие с минималния размер на същата,
определен в тази разпоредба. Действащите редакции на нормата на чл.209а, ал.1,
а и на чл.63, ал.4 от ЗЗ, бяха възпроизведени по-горе в настоящото изложение,
като от съдържанието им е ведно, че както нормата на чл.63, ал.4 от ЗЗ, така и
тази на чл.209а,
ал.1 от същия закон, са бланкетни, а
установяването на конкретните противоепидемични мерки, като правила на
поведение, целящи опазване живота и здравето на населението, е предоставено в
правомощията на министъра на здравеопазването. В конкретния случай това е
направено с цитираната Заповед №РД-01-646 от 29 юли 2021 год., издадена от
министъра на здравеопазването, която, както бе отбелязано и по-горе, съставлява
общ административен акт/ОАА/, съгласно новелата на чл.63, ал.11 от Закона за
здравето и се издава по реда на чл.73 от АПК и с която се въвеждат
противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от
01.08.2021 гад. до 31.08.2021 год., като една от тези противоепидемични мерки е
тази по т.I.4. от заповедта и
съответно, неизпълнението на посоченото задължение в тази точка, като
противоепидемична мярка, правилно е квалифицирано от административно-наказващия
орган като нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето.
Решаващият състав на Момчилградския
районен съд, естествено, не е направил преценка за маловажност на нарушението
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, но така или иначе, конкретното деяние,
осъществяващо състав на административно нарушение по чл.209а, ал.1
от ЗЗ, не следва да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. В случая, относимите към тази преценка
факти и обстоятелства, като естеството на обекта - затворен търговски обект –
бензиностанция, с преминаващ голям брой клиенти през натоварения летен период,
наличието на доста клиенти и по време на осъществената в обекта проверка, а и
демонстрираното поведение и отношение на касатора към
служителите на РЗИ – Кърджали, извършващи проверката, не може да обоснове прилагане
на чл.28 от ЗАНН. Процесният случай не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от други сходни деяния и не разкрива
особености, които да го отличават с липса на обществена опасност или явно
незначителна такава, именно поради така описаните обстоятелства и прилагането
на този институт би било необосновано.
Следва да се добави също така, че нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни
последици, а освен това, обществените отношения, които се охраняват с
разпоредбата на чл.209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й
създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.
С оглед изложеното, законосъобразен и
съответстващ на установените по делото факти е изводът на съда, че касаторът Н.Х.Х. е извършила
описаното в наказателното постановление нарушение, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната й отговорност
на посоченото в НП основание.
Предвид гореизложеното, като е потвърдил
наказателното постановление, районният съд правилно е приложил закона.
Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са
неоснователни, съответно не са налице касационни основания за ревизията на решението
по смисъла на чл. 348 от НПК, поради което обжалваното решение, като валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на
касационния ответник пред административния съд, за присъждане на разноски, на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, касаторът следва да
бъде осъден да му заплати сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата
съдебна инстанция, определено в минималния размер по чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ,
с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.4, предл.ІV/четвърто/ от АПК
и чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№87 от 17.11.2021 год., постановено по АНД №232/2021 год. по описа на Районен
съд –Момчилград.
ОСЪЖДА
Н.Х.Х., с постоянен адрес: ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на Регионална здравна
инспекция – Кърджали, с адрес – ***, сумата в размер на 80.00 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.