РЕШЕНИЕ
№ 439
гр. Плевен , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христо С. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА И. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо С. Томов Гражданско дело №
20214430100375 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Х.Д. Ф.- К. от *** против „***“ ООД гр.
П.. В молбата се твърди, че по силата на завет, посочен в саморъчно
завещание на покойната Л. К. М., б. ж. на ***, ищцата е наследила недвижими
имоти в гр. П., подробни описани в завещанието. Твърди се, че за същите са
били съставени констативни нотариални актове № *** /*** и ***/ ***, и
двата от *** год. на *** гр. П., по силата на които ищцата се е легитимирала
като собственик на следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед № ***/ *** год. на изпълнителен
директор на ***, с адрес: гр. П., ***, ведно с всички застроени в същия
поземлен имот сгради и самостоятелни обекти в тези сгради, както и
2. 262, 19/360 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***.***
с адрес: гр. П., *** ***, ведно с целият първи етаж от сграда с идентификатор
***.*****, и цялата двуетажна сграда с идентификатор № ***.*****, респ.
1
самостоятелните обекти, разположени в тези сгради. Твърди се, че
праводателката на ищцата е починала на *** год. като смъртта й е била
обявена по реда на чл.15 от ЗЛС с влязло в сила съдебно решение, въз основа
на което е бил издаден акт за смърт № ***/ *** год. Твърди се, че след
приключване на посочената процедура завещанието на г-жа М. е било
надлежно обявено и съответно вписано в *** гр. П. през 2017 год. Твръди се,
че след този момент ищцата е осъществила контакт с лицата, ползващи
обекти в наследените имоти по силата на договори за наем, сключени между
тези лица и праводателката й Л. М.. Твърди се, че всички тези лица,
включително представителят на ответното дружество, сами са посочили кои
помещения са ползвали и при каква наемна цена; съответно са били сключени
нови наемни договори между ищцата и същите наематели на посочената от
тях цена, а впоследствие между тези лица- с изключение на ответното
дружество, и ищцата са се сключили и изпълнили нарочни споразумения,
уреждащи обезщетение за ползването на съответните помещения за периода
от датата на смъртта на бившия собственик до датата на новите наемни
договори. Твърди се, че предвид конкретната ситуация ищцата е поискала
като обезщетения и е получила суми, далеч no- ниски от пазарните стойности,
с цел бързо и доброволно уреждане на въпроса и продължаване на
нормалната работа на наемателите. Твърди се, че управителят на ответното
дружество е предал на ищцата 4 бр. договори за наем с праводателката на
ищцата- покойната г-жа М., сключени на *** год., по силата на които
дружеството е получило ползването на 4 броя обекти от двата имота (и от
имота на *** ***, и от имота на ****) срещу обща сума от 610 лв. Твърди се,
че същият обаче е посочил, че е ползвал и ползва и други обекти, извън
описаните в договорите за наем, както и че разполага с ключове за всички
обекти от двата имота, които в момента не са били заети от наематели.
Твърди се, че в този случай ищцата е направила отстъпка и е сключила с
„***“ ООД договор за наем на *** год., по силата на който на дружеството са
били предоставени за ползване както обектите по предишните договори за
наем, така и другите посочени от него и ползвани от него обекти, общо за
същата цена от 610 лева. Твърди се, че на представителя на ответното
дружество е било направено предложение за уреждане въпроса за
обезщетението за ползване за периода от смъртта на бившата собственичка до
датата на новия наемен договор, при цени, далеч по- ниски от посочените в
2
договорите за наем от 2014 год., отново с цел бързо извънсъдебно уреждане
на въпроса и продължаване на коректните отношения и занапред. Твърди се,
че такова споразумение не е било постигнато. Твърди се, че след сключването
на договор за наем на *** год. между ищцата и ответното дружество
некоректното поведение на ответника е продължило. Твърди се, че наемните
цени са били изплащани със забавяне или изобщо не са били изплащани
наемни цени за определени периоди, особено след като в края на м. май 2018
год. с нотариален акт ***/ *** год. на *** гр. П. ищцата е отчужила пълния
обем права, които притежава върху поземлен имот с идентификатор ***, с
адрес: гр. П., ***, и всички застроени в същия поземлен имот сгради, в полза
на трето лице. Твърди се, че с покана, връчена на 29. 11. 2018 год. на
ответното дружество от *** с peг. № ***- гр. П., договорът за наем от *** год.
е бил прекратен. Твърди се, че на 17. 12. 2018 год. управителят на
дружеството е предал на ищцата ключовете за наеманите от него помещения
в подемлен имот с идентификатор ***.*** с адрес: гр. П., *** ***, при
дължими и неуредени плащания за наемни цени. Твърди се, че за периода от
датата на откриване на наследството *** год. до 01. 11. 2017 год.- 40 месеца и
23 дни- ответното дружество е ползвало самостоятелни обекти в двата имота
на ***- този на *** и този на ***, посочени в договорите за наем от *** год.,
за които обекти е била уговорена обща месечна наемна цена в размер на 610
лв. съобразно същите договорите за наем, респ. ответното дружество дължи
обезщетение за ползването им в размер на пазарния наем, който, изхождайки
от известната вече наемна цена е определен от ищцата, както следва:
- за помещение, находящо се в гр. П., *** ***, подробно описано в
договора за наем, с погрешно посочена площ в същия от 39, 17 кв. м. (като за
периода от 2014 год. до *** год. същото е било с вход от имота на *** ***), с
висок таван, с остъклена северна страна и двойна врата, съответстващо на ***
***** по *** на гр. П. със застроена площ от 78 кв. м., брой етажи- *, за което
в договора за наем от *** год. е уговорена наемна цена в размер на 80 лв.
месечно, ищцата счита, че се дължи обезщетение в размер на 3 259, 35 лв. за
посочения по- горе период;
- за помещение с предверие и втори етаж, находящо се в гр. П., ***“***,
подробно описано в договора за наем, с погрешно посочена площ в същия от
35, 05 кв. м. (като за периода от 2014 год. до *** год. същото е било с вход от
3
имота на *** ***), съответстващо на *** ***.* по *** на гр.П. със застроена
площ от 51 кв. м., брой етажи- *, за което в договора за наем от *** год. е
уговорена наемна цена в размер на 80 лв. месечно, ищцата счита, че се дължи
обезщетение в размер на 3 259, 35 лв. за посочения по- горе период;
- за магазин, находящ се в гр. П., ***“***, подробно описан в договора
за наем, с погрешно посочена площ в същия от 14 кв. м., съответстващ на ***
***.***.*** по *** на гр.П. със застроена площ от 19 кв. м., за който в
договора за наем от *** год. е уговорена наемна цена в размер на 225 лв.
месечно, ищцата счита, че се дължи обезщетение в размер на 9 166, 93 лв. за
посочения по- горе период;
- магазин, находящ се в гр. П., *** ***, подробно описан в договора за
наем, с погрешно посочена площ в същия от 13 кв. м., съответстващ на ***
***.***.*** по *** на гр.П. със застроена площ от 17 кв. м., за който в
договора за наем от ******** г. е уговорена наемна цена в размер на
225 лв. месечно, ищцата счита, че се дължи обезщетение в размер на 9
166, 93 лв. за посочения по- горе период; или общо за посочения период и за
посочените помещения обезщетение в размер на 24 852, 20 лв.;
както и други две помещения в имота на *** ***, съответстващи на:
-*** ***.***.*** със застроена площ от 25 кв. м. (разположено на втори
етаж от сграда *** ***.*****); и
-*** ***.***.*** със застроена площ от 30 кв. м., (разположено на втори
етаж от сграда *** ***.*****); за които два обекта ищцата счита, че се дължи
обезщетение за ползване за посочения в т. 1 период общо в размер на 1 000
лв., респ. по 500 лв. за всяко от тези две помещения - за посочения в т. 1
период.
Твърди се, че за периода от 01. 11. 2017 год. до *** год. по силата на
сключения между ищцата и ответното дружество договор за наем от *** год.
ответникът е ползвал описаните по-горе самостоятелни обекти в имота на ***
и в имота на ***“***, а именно:
- *** ***** със застроена площ от 51 кв. м., брой етажи -2, и
4
- *** ***** със застроена площ от 78 кв. м., брой етажи -1;
- *** ***.***.*** със застроена площ от 19 кв. м.;
- *** ***.***.*** със застроена площ от 17 кв. м.;
- *** ***.***.*** със застроена площ от 25 кв. м., разположен на втори
етаж от сграда *** ***.*****; и
- *** ***.***.*** със застроена площ от 30 кв. м., разположен на втори
етаж от сграда *** ***.*****,
за които обекти не е заплатена и се дължи наемна цена за периода 01.
05. 2018 год.- *** год. в размер на 550, 97 лв. за 28 дни (при обща уговорена
наемна цена в размер на 610 лв. за всички обекти).
Твърди се, че след отчуждаването на имота на *** и обектите в същия,
за периода от 01. 06. 2018 год. до 17. 12. 2018 год.- 5 месеца и 17 дни, по
силата на сключения договор за наем с ищцата от *** год. ответното
дружество е ползвало четири помещения в имота на *** ***, а именно:
- *** ***.***.*** със застроена площ.от 19 кв. м.;
- *** ***.***.*** със застроена площ от 17 кв. м.;
- *** ***.***.*** със застроена площ от 25 кв. м. (разположена на втори
етаж от сграда *** ***.*****; и
- *** ***.***.*** със застроена площ от 30 кв. м., разположена на втори
етаж от сграда *** ***.*****;
за които обекти не е заплатен пълния размер на цаемната цена, която
след отчуждаването остава в общ размер от 450 лв. месечно- т. е. общо за
посочения период в размер на 2 946, 77 лв., като едва през м. ноември 2018
год. е била преведена сума от 1 640 лв., респ. остава дължим остатък от 1 306,
77 лв. като е ползвал помещенията, подробно описани в т. 1 по- горе за
периода посочен в същата точка, ответникът си е спестил разходи във връзка
с това ползване и се е обогатил за сметка на ищцата, която като не е
получавала цената за ползването на тази своя собственост е обедняла общо
5
със сумата от 24 852, 56 лв. Твърди се, че на основание сключения договор за
наем от *** год. ответното дружество дължи и наемната цена за
помещенията, подобно описани в т. 2 и т. 3 по- горе за периодите, посочени в
същите две точки, общо в размер на 1 895 лв. В заключение ищцата моли съда
да осъди ответното дружество да й заплати следните суми:
-сумата от 13 203, 20 лв., представляваща част от общо дължима сума от
24 852, 56 лв., формирана като сбор от обезщетенията за ползването на
следните помещения: *** ***** по *** гр. П. със застроена площ от 78 кв. м.,
брой етажи -*, *** ***** по *** гр. П. със застроена площ от 51 кв. м., брой
етажи -2, *** ***.***.*** по *** гр. П. със застроена площ от 19 кв. м. и ***
***.***.*** по *** гр. П. със застроена площ от 17 кв. м., за периода от ***
год. до 01. 11. 2017 год.;
-сумата от 500 лв., представляваща част от общо дължима сума от 1 000,
00 лв., формирана като сбор от обезщетенията за ползването на следните
помещения: *** ***.***.*** по *** гр. П. със застроена площ от 25 кв. м. и
*** ***.***.*** по *** гр. П. със застроена площ от 30 кв. м. за периода от
*** год. до 01. 11. 2017 год.;
-сумата от 1 857, 74 лв., представляваща неизплатена наемна цена за
следните помещения: *** ***.2 със застроена площ от 51 кв. м., брой етажи -
*, *** ***** със застроена площ от 78 кв. м., брой етажи -1, *** ***.***.***
със застроена площ от 19 кв. м., *** ***.***.*** със застроена площ от 17 кв.
м., *** ***.***.*** със застроена площ от 25 кв. м., разположен на втори етаж
от сграда *** ***.***.**, *** ***.***.*** със застроена площ от 30 кв. м.,
разположен на втори етаж от сграда *** ***.***** за периода от 01. 05. 2018
год. до 17. 12. 2018 год., и
-сумата от 4 867, 01 лв., явяваща се част от общо дължима сума от 6
693, 75 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците от 13 203, 20 лв., 500 лв. и 1 857, 74 лв. Претендира се
присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 01. 04. 2021 год. е прекратено производството по
делото в частта досежно предявения иск с правно основание чл. 232 във вр. с
чл. 228 от ЗЗД за сумата от 1857, 74 лв., представляваща дължима наемна
6
цена за периода 01.05.-17.12.2018 г., както и в частта досежно предявените
искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД, отразени в исковата молба в т. ”Г”,
б. ”g” и б. „h“ за сумите съответно от 146, 31 лв. и 274, 78 лв.,
представляващи обезщетение за забавено плащане за периода от 01. 06. 2018
год. до 13. 01. 2021 год. Със същото определение е допуснато изменение на
исковата молба в частта, касаеща периода по предявения иск по чл. 59 от ЗЗД
за сумата от общо 13 203, 20 лв. като се счита, че периодът е 13. 01. 2016
год.- 01. 11. 2017 год. Със същото определение е допуснато изменение на
исковата молба в частта, касаеща периода по предявения иск по чл. 86 от ЗЗД
за сумата от общо 4 867, 01 лв. като се счита, че периодът е от 01. 11. 2017
год. до 13. 01. 2021 год.
С определение от 07. 05. 2021 год. е допуснато изменение на
предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД като размерът на същия е
увеличен от 13 703, 20 лв. на 15 060, 40 лв. Със същото определение е
допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
като размерът на същия е увеличен от 4 867, 01 лв. на 4 894, 63 лв.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
Първата от претенциите на ищцата намира своята правна квалификация
в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. За да възникне задължение за заплащане на
обезщетение не е необходима покана и такова се дължи от датата, на която е
започнало неоснователното владение върху вещта, т. е. обезщетението се
дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да
ползва собствения си имот и да получава доходи от него. Следователно за
успешното провеждане на иска по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е достатъчно да се
докаже, че вещта се е намирала без правно основание във фактическата власт
на ответника, с което е създадена реална възможност за спестяване на наема,
който би плащал за нейното ползване. В конкретния случай всички визирани
по- горе предпоставки са налице. Безспорно по делото е, че с влязло в сила
решение по гр. дело № ***/ *** год. по описа на *** съд е била обявена
смъртта на Л. К. М., ЕГН **********, като за дата на предполагаемата смърт
е била определена датата *** год. Безспорно е, че ищцата е наследница по
7
завещание на починалата. Безспорно е, че приживе с четири договори от ***
год. наследодателката на ищцата Л. К. М. е отдала под наем на ответника
„***“ ООД четири от процесните недвижими имоти. Безспорно по делото е,
че със смъртта на Л. К. М. наемното правоотношение е било прекратено
поради отпадането на едната страна по облигационната връзка. Безспорно по
делото е, а това се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели
Ж. Д. и В. Ц., а частично от признанието на факти в отговора на исковата
молба и съдебни заседания, че до края на 2017 година описаните в исковата
молба помещения са били ползвани от ответника. Последният в депозирания
отговор на исковата молба признава, че след кончината на Л. М. не е
заплащал на никого наемна цена, но е полагал грижи за имотите като добър
стопанин. Съгласно заключението на приетата по делото комплексна съдебна
експертиза за процесния период 13. 01. 2016 год.- 01. 11. 2017 год.
обезщетението за ползване в размер на средния месечен пазарен наем за
процесните шест имота възлиза на сумата от 17 946, 48 лв. При тези
обстоятелства съдът приема, че предявената като частична претенция на
ищцата за сумата от общо 15 060, 40 лв. се явява основателна и следва да
бъде уважена. Възражението на процесуалния представител на ответника за
погасяване на иска по давност не може да бъде споделено, доколкото
съгласно разясненията, дадени в т. 7 от ППВС № 1 от 28. 05. 1979 год.,
вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното
обогатяване, се погасяват с петгодишна давност, която в случая не е изтекла.
Що се отнася до акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът счита, че
същият следва да се отхвърли изцяло като неоснователен. По въпроса от кога
се дължи лихва за забава върху обезщетението за неоснователно обогатяване
по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД е налице богата и непротиворечива съдебна практика
/срв. решение № 265- 1998- 5- членен състав, решение № 70- 1999- 5- членен
състав, решение № 48- 2012- II т. о. и много други/, според която
обезщетението за ползване на недвижим имот без правно основание
представлява неоснователно обогатяване и няма характер на периодично
задължение. Поради това се приема, че за да изпадне длъжникът в забава е
необходимо отправянето на покана за плащане на дължимото обезщетение
съгласно чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай такава покана за заплащане
на обезщетение за ползване за процесния период липсва. Приложената по
8
делото покана с дата 28. 11. 2018 год. с нотариална заверка на подписа е
ирелевантна за спора, доколкото касае други облигационни правоотношения
между страните, произтичащи от сключения договор за наем от *** год., и
съдържа волеизявлението на наемодателя за прекратяване на договора и за
опразване на наетите помещения. При това положение съдът счита, че
моментът, от който ответното дружество е изпаднало в забава е този на
депозирането на исковата молба, поради което предявеният иск за заплащане
на обезщетение по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за предходен период следва да бъде
отхвърлен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски
по компенсация в размер на 1 945, 38 лв.
По изложените съображения П.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. П., *** ***, ***, ***, представлявано от управителя В. Х. В.,
да заплати на Х.Д. Ф.- К. от ***, ЕГН **********, следните суми:
-сумата от 1 729, 03 лв., явяваща се част от общо дължима сума в
размер на 3 258, 67 лв., представляваща обезщетение за ползване без
основание на собствения на ищцата имот- *** ***** по *** гр. П. със
застроена площ от 78 кв. м., брой етажи -1- за периода от 13. 01. 2016 год. до
01. 11. 2017 год., ведно със законната лихва, считано от 13. 01. 2021 год. до
окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 1 729, 03 лв., явяваща се част от общо дължима сума в
размер на 3 258, 67 лв., представляваща обезщетение за ползване без
основание на собствения на ищцата имот- *** ***** по *** гр. П. със
застроена площ от 51 кв. м., брой етажи -2- за периода от 13. 01. 2016 год. до
01. 11. 2017 год., ведно със законната лихва, считано от 13. 01. 2021 год. до
окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 4 862, 90 лв., явяваща се част от общо дължима сума в
9
размер на 9 165, 00 лв., представляваща обезщетение за ползване без
основание на собствения на ищцата имот- *** ***.***.*** по *** гр. П. със
застроена площ от 19 кв. м.- за периода от 13. 01. 2016 год. до 01. 11. 2017
год., ведно със законната лихва, считано от 13. 01. 2021 год. до окончателното
изплащане на сумата;
-сумата от 4 862, 90 лв., явяваща се част от общо дължима сума в
размер на 9 165, 00 лв., представляваща обезщетение за ползване без
основание на собствения на ищцата имот- *** ***.***.*** по *** гр. П. със
застроена площ от 17 кв. м.- за периода от 13. 01. 2016 год. до 01. 11. 2017
год., ведно със законната лихва, считано от 13. 01. 2021 год. до окончателното
изплащане на сумата;
-сумата от 814, 34 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер
на 1 786, 79 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на
собствения на ищцата имот- *** ***.***.*** по *** гр. П. със застроена площ
от 25 кв. м.- за периода от 13. 01. 2016 год. до 01. 11. 2017 год., ведно със
законната лихва, считано от 13. 01. 2021 год. до окончателното изплащане на
сумата, и
-сумата от 1 062, 19 лв., явяваща се част от общо дължима сума в
размер на 2 330, 60 лв., представляваща обезщетение за ползване без
основание на собствения на ищцата имот- *** ***.***.*** по *** гр. П. със
застроена площ от 30 кв. м.- за периода от 13. 01. 2016 год. до 01. 11. 2017
год., ведно със законната лихва, считано от 13. 01. 2021 год. до окончателното
изплащане на сумата, или общо сумата от 15 060, 40 лв., ведно със
законната лихва, считано от 13. 01. 2021 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Х.Д. Ф.- К. от ***, ЕГН
**********, против „***“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. П., *** ***, ***, ***, представлявано от управителя В. Х. В.,
иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми:
-сумата от 561, 93 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер
на 1 059, 07 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 1 729, 03 лв. за имот- *** ***** по *** гр. П.- за периода от 01.
10
11. 2017 год. до 13. 01. 2021 год.;
-сумата от 561, 93 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер
на 1 059, 07 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 1 729, 03 лв. за имот- *** ***** по *** гр. П.- за периода от 01.
11. 2017 год. до 13. 01. 2021 год.;
-сумата от 1 580, 45 лв., явяваща се част от общо дължима сума в
размер на 2 978, 63 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 4 862, 90 лв. за имот- *** ***.***.*** по *** гр. П.- за периода
от 01. 11. 2017 год. до 13. 01. 2021 год.;
-сумата от 1 580, 45 лв., явяваща се част от общо дължима сума в
размер на 2 978, 63 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 4 862, 90 лв. за имот- *** ***.***.*** по *** гр. П.- за периода
от 01. 11. 2017 год. до 13. 01. 2021 год.;
-сумата от 264, 66 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер
на 580, 71 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 814, 34 лв. за имот- *** ***.***.*** по *** гр. П.- за периода от
01. 11. 2017 год. до 13. 01. 2021 год., и
-сумата от 345, 21 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер
на 757, 45 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата от 1 062, 19 лв. за имот- *** ***.***.*** по *** гр. П.- за периода
от 01. 11. 2017 год. до 13. 01. 2021 год., или общо сумата от 4 894, 63 лв.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. П., *** ***, ***, ***, представлявано от управителя В. Х. В.,
да заплати на Х.Д. Ф.- К. от ***, ЕГН **********, сумата от 1 945, 38 лв.,
представляваща деловодни разноски по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11