№ 23
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
Членове:полк. ГЕНКО ДР. ДРАГИЕВ
полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20216000600010 по описа за 2021
година
и с участието на прокурора полк. КРАСИМИР КОЛЕВ
разгледа въззивно наказателно дело от общ характер № 10 по описа за 2021
година, докладвано от съдията полк. ЮЛИЯН БАНКОВ, образувано по
протест и допълнителни изложения към него от подп. А. Д. У., прокурор при
ВОП – Пловдив, жалба от адв. К. З. Н. от АК – П., повереник на Л.Д. М. –
М.а, Б. П. М., В. Л. Н. и Н. Н. Л. – майка и законен представител на Г. Д. Л. и
въззивна жалба от мл. серж. АНГ. Ж. Ж. от военно формирование ..... – П.,
чрез защитника му адв. К. Е. от АК – П. и допълнение към въззивната жалба
на подсъдимия от адв. Г.С. от АК - П. срещу присъда № 13 от 15.10.2019 г. по
нохд № 115/2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
1
С протестираната и обжалвана присъда № 13 от 15.10.2019 г. по нохд №
115/2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив подсъдимият мл. серж. АНГ.
Ж. Ж. от в. ф. ..... – П. е признат за виновен в това, че на 20.05.2018 г. между
23.14 и 23.20 часа, в междублоковото пространство, пред бл. № .. на бул.
„А.С.“ гр. П., умишлено умъртвил другиго – Д. Л.Л. от гр. С., нанасяйки му с
нож, с надпис „SOG“, четири прободно-порезни наранявания на гръдния кош
отпред и по лявата му странична повърхност, като само едното от тях
проникнало в гръдната кухина, а останалите три завършвали в меките тъкани
на предната и страничната гръдна стена, и други наранявания, като причината
за смъртта на Д. Л. се дължи на остра кръвозагуба, настъпила в резултат на
прободно-порезното нараняване в областта на гръдния кош със засягане на
левия бял дроб и сърцето, при което общата кръвозагуба се дължи, както на
вътрешните кръвоизливи в гръдната кухина и сърдечната тампонада, резултат
на срязване на околосърцевата торбичка и на лява сърдечна камера,
нараняването на левия бял дроб, така и на външното кървене от всички рани,
като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната
отбрана, поради което и на основание чл. 119, вр. чл. 115 и чл. 54 от НК е
осъден на четири години и три месеца лишаване от свобода, като е признат за
невинен и оправдан по обвинението, по чл. 115 от НК.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС подсъдимият е осъден да
изтърпи наказанието лишаване от свобода при първоначален общ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от
21.05.2018 г. до 30.05.2018 г.
С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и
разноските по делото.
В постъпилия в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК протест от прокурор при
ВОП – П., се прави искане да се измени присъдата на първоинстанционният
съд, като подсъдимият Ж. бъде признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 115 НК и да му се наложи наказание лишаване от
свобода в размер съобразно искането на първоинстанционният прокурор –
2
към средния размер без прилагане разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК (съдебен
протокол от 14.10.2019 г. стр. 26, по нохд № 115/2018 г.).
В допълнителното писмено изложение към протеста са развити доводи,
че неправилно подсъдимият Ж. е оправдан за извършено престъпление по чл.
115 НК и е осъден по чл. 119 от НК. Твърди се, че защитната версия на
подсъдимия е удобна и синхронизирана с показанията на свидетелката А..
Нейните показания са приети безкритично и ценени като достоверни от
Пловдивския военен съд. Сочи се, че показанията на А. и обясненията на Ж.
са вътрешно противоречиви и нелогични. Налице са обективни находки,
които обективират умисъла на подсъдимия за умишлено умъртвяване на
жертвата. В тази насока е според прокурора и съдебната практика, според
която деецът, нанасяйки удари с нож в областта на жизнено важни органи,
като сърце, дроб, стомах, врат и други ясно осъзнава, че ще умъртви
пострадалия.
В съдебно заседание пред въззивнната инстанция съд прокурорът от
Военно-апелативна прокуратура поддържа подадения протест на
първоинстанционния прокурор и писменото изложение към него и смята
жалбата на частните обвинители за основателна. Намира, че неправилно
първоинстанционният съд е квалифицирал деянието на подсъдимия по чл. 119
НК, а жалбата на защитата съдържа задълбочен анализ на доказателствата, но
от изложените в нея съображения не може да се направи извода, че защитата
на подсъдимия е съответствала на характера и опасността на нападението.
Прави се искане да бъде изменена присъдата в съответствие с искането в
подадения протест, а именно подсъдимия Ж. да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 115 от НК, като му бъде наложено
наказание около средния размер от предвиденото в закона за това деяние.
Като съображения се сочат ударите с нож на подсъдимия, нанесени в
жизнено важни органи на пострадалия в гръдния кош, като за смъртоносната
рана ножът е вкаран, изваден частично и въртян, за да нанесе по-големи
поражения,после вкаран отново, което доказва умисъла при извършване на
убийството. Сочи се, че раните в областта на врата е възможно да са нанесени
в гръб, което изключва неизбежната отбрана и превишаването на същата.
Според прокурора подсъдимият не е трябвало да използва ножа SOG, а
малкия сгъваем нож „Гербер“,но тъй като е целял не само да се отбранява, в
3
случая е ползвал по-големия тактически нож.
В постъпилата в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК въззивна жалба от адв.
К. З. Н., повереник на частните обвинители, се твърди, че ударът, който Л. е
нанесъл в лицето на Ж. не е нападение, а отбрана срещу неминуемо
предстоящо такова от страна на Ж. към него, като единствена възможност то
да се предотврати. Сочи се, че пострадалият е нанесъл един единствен удар в
лицето на подсъдимия, който е паднал на коляно и липсва продължаващо
нападение от страна на Л.. Не е вярна тезата на защитата, че порезните рани
по ръцете на Л. биха могли да се дължат на опитите му да вземе ножа от
ръцете на подсъдимия и на свой ред да го употреби срещу него. Налице са
защитни наранявания по ръцете на пострадалия. Също така не е вярна тезата,
че Л. сам се е наранил с ножа, извършвайки активни и агресивни движения
при боричкането. Подсъдимият Ж. не е бил нападнат неподготвен, а сам е
създал решителната предпоставка със срещата му с Л. и ако не беше
осъществил тази среща, нападението не би било невъзможно във фаталния
момент. Акцентира се, че позицията на подсъдимия е вътрешно
противоречива и като такава е в противоречие с доказателствата по
делото.Сочи се, че направеният от първата инстанция извод за наличие на
неизбежна отбрана по отношение на подсъдимия, която той е превишил е
необоснован и неправилен, направен при непълно и неправилно тълкуване на
фактите, тъй като всеки от двамата е знаел, че те ще се бият на тази среща -
Лазаров настойчиво го е искал, а Ж. предварително се е съгласил.
В обобщение се твърди, че деецът не може да се позовава на неизбежна
отбрана, ако преднамерено е участвал с пострадалия във физическата
саморазправа и предварително се е въоръжил за тази цел.
Прави се искане да бъде отменена обжалваната присъда и да се
приложи закон за по-тежкото престъпление – това по чл. 115 от НК, като се
наложи на подсъдимия Ж. наказание в размера за който е пледирано пред
първата инстанция (без приложението на чл. 55 от НК, към минимума на
предвиденото за това престъпление – съдебен протокол от 14.10.2019 г. стр.
35, по нохд № 115/2018 г.).
4
В съдебно заседание пред въззивния съд подадената жалба се поддържа
на изложените в нея доводи. Развива се тезата, че няма неизбежна отбрана
спрямо подсъдимия, тъй като деецът се е договорил за дуел с пострадалия и е
уговорил мястото и часа на срещата. Прави се искане подсъдимият Ж. да
бъде осъден за квалификацията по чл. 115 от НК при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, но без приложението на чл. 55 от НК.
Пред съда се изтъква, че по делото е събрано всичко, което би могло да
бъде събрано. Подробно се сочи в пледоарията от адв. Н. трупаното
напрежение между подсъдимия и пострадалия Л., който като влюбен в св. А. е
възлагал големи надежди на тази връзка и е счел, че пречката за нея не е в Л.,
а в подсъдимия Ж.. Изтъква се, че и при подсъдимия, който разбрал за
връзката на приятелката си с Л. също трупал напрежение, описано
компетентно от психо-профилната експертиза по делото, като е разчитал Л. да
приключи отношенията си с Л.. В пледоарията се признава за фаталното
решение на пострадалия Л. на 20.05.2018 г. да търси саморазправа с А.Ж.,
въпреки че според адв. Н. и двамата е следвало да насочат гнева си към Л.А..
След кратък коментар за мъжките петльовски изпълнения на инфантилните и
незрели подсъдим и пострадал се стига до личната им среща, където според
адв. Н. именно подсъдимият е изчакал пред блока си идването на Д. Л. всесто
да се прибере в апартамента си. Сочи се, че подсъдимият много добре е знаел
за какво се кани да се среща с него Д. на база продължителната телефонна
комуникация между тях пред иинцидента. Подготвен за него Ж. излиза с
предварително подготвен и изваден от канията нож, когато пострадалия
пристига. Повдига се въпроса защо подсъдимият му е дал адреса си.
Подробно се посочва, че подсъдимият е бил наясно, че предстои сбиване и
подобни са и репликите му към Д. – днес не мога да се бия, пиян съм, ела друг
път.
Представителят на частните обвинители адв. Н. пред съда приема
казаното от Ж. и А., че пострадалият Л., когато се е изправил пред
подсъдимия и видял, че той държи нож му заявил, че този нож ще му го завре
в задника, но счита, че след събарянето на Ж. от Л. при нанесения удар,
нападението на последния е прекратено. Когато подсъдимият се изправил,
той започнал ново нападение срещу Л., при което последният се е
отбранявал, като подсъдимият, използвайки уменията си и действайки с ножа
5
си в крайна сметка го е заклал.
Частната обвинителка В.Н. в съдебно заседание поддържа казаното от
своя адвокат.
В депозираната въззивна жалба от подсъдимия мл. серж. АНГ. Ж. Ж.,
чрез защитника му адв. К. Е., се излагат доводи, че постановената присъда е
неправилна, незаконосъобразна, а наложеното наказание лишаване от свобода
при първоначален общ режим е явно несправедливо по размер и ефективно
изтърпяване. Твърди се, че след като първоинстанционният съд правилно е
квалифицирал деянието като неизбежна отбрана, неправилно е отчел, че е
налице превишаването й. При преценка на пределите на неизбежната отбрана
не е била отчетена в достатъчна степен от страна на първоинстанционния съд
завишената обществена опасност на нападението от страна на пострадалия.
Прави се искане да се отмени присъдата, с която подсъдимият Ж. е
признат за виновен и е осъден за престъплението по чл. 119, вр. с чл. 115, вр.
с чл. 54 от НК и да се постанови нова присъда, с която той да бъде признат за
невиновен и да бъде оправдан изцяло по обвинението.
В писмено допълнение към въззивната жалба защитата на подсъдимия
чрез адв. Г.С. сочи, че първоинстанционната присъда е неправилна –
постановена при съществени нарушения на процесуалните норми в
нарушение на материалния закон, а определеното в нея наказание е и явно
несправедливо. Обстойно се развива тезата, че подсъдимият се е намирал в
условията на неизбежна отбрана, в подкрепа на което се сочи практиката на
Пленум на ВС постановление № 12 от 29.11.1973 г. т.6. Твърди се, че
обстоятелството, че подсъдимият се е защитавал с нож срещу Л. не е
достатъчно да се приеме, че е налице превишаване пределите на неизбежната
отбрана. Сочат се множество смекчаващи вината обстоятелства спрямо
подсъдимия.
Прави се искане за оправдаване на подсъдимия или алтернативно за
налагане на наказание лишаване от свобода в размер под три години, с
приложението на чл. 66 от НК.
6
В съдебно заседание пред въззивния съд адв. С. поддържа подадената
жалба, с направените доводи и искания в нея, като изрично сочи, че не
поддържа алтернативното искане, а именно в случай, че не се приеме тезата
за чиста неизбежна отбрана, да се приеме превишаване на неизбежната
отбрана, като се наложи наказание на подсъдимия при условията на чл. 66 от
НК.
Подробно пред съда защитникът на подсъдимия изтъква ролята на
пострадалия Л. и неговата активност и агресия за конфронтация с Ж., когото
считал за пречка по отношение на връзката му с Л.А.. Подробно са посочени
обидите, заканите за убийство и репликите от Л. към Ж. не само на 20.05.2018
г., а и в дните преди тази дата. Категорично се изтъкват доводи за това, че
действията на подсъдимия при спречкването с пострадалия покриват изцяло
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК, а именно неизбежна отбрана, на която
база се иска той да бъде оправдан изцяло.
Изтъкват се аргументи за това, че са налице изцяло основанията,
визирани в Постановление № 12/1973 г. на Пленума на ВС относно правото на
неизбежна отбрана, които в настоящия случай са налице. Сочи се, че Ж. не е
бил длъжен да бяга и да се крие от срещата с Л.. Изтъква се, че на база
отразеното в горепосоченото постановление Ж. е имал право при отблъскване
на нападението да използва и по-интензивни средства и начини на отбрана от
тези на нападателя, както и това, че не е задължен да засяга само неуязвими
(неопасни) части от тялото на нападателя. Сочи се факта, че пострадалият е
бил физически по-превъзхождащ от двамата – по-тежък, по-висок, а
физическите данни при една схватка имат значение. Изтъква се категорично,
че нападението е започнало от Л., то не е прекъснато след събарянето на
подсъдимия след удар на пострадалия, а след изправянето на Ж. сбиването е
продължило до нанасянето на последния удар от подсъдимия в областта на
сърцето. След този удар Л. се отдръпнал и подсъдимият прекратил отбраната
си. Изтъква се, че ако Ж. е целял да причини смърт, е нямало да оказва
помощ на пострадалия, опитвайки се да спре кръвта, която тече от тялото му.
Сочи се, че подсъдимият е посочил хвърления от него нож, използван за
защита срещу Л. на пристигналите полицейски служители. В крайна сметка
се сочи, че всички действия на Ж. са били при условията на неизбежна
отбрана, бранейки себе си и св. А. от нападението на Л., поради което се
7
прави извода, че Ж. следва да бъде изцяло оправдан и признат за невинен.Не
се поддържа алтернативното искане.
Подсъдимият Ж. признава ,че той е нанесъл ударите с нож на Л. ,като
сочи че е действал в състояние на неизбежна отбрана. В съдебно заседание
пред настоящата инстанция дава обяснения ,като отново заявява, че след
ударът в областта на лицето е паднал на коляно и след това няма спомен за
механизма на нанасяне на ударите. За първи път пред тази инстанция Ж.
заявява, че помни как при защитата си усетил хлътване на ножа в тялото на Л.
непосредствено преди той да отстъпи и да се оттегли от схватката. По думите
на подсъдимия това е бил последният му удар с нож по отношение на
пострадалия. Категорично заявява, че джобното ножче „Гербер“ не е
използвано при отбраната му спрямо Л.. Сочи, че доброволно е показал по-
големия нож – мястото, където го е хвърлил и той бил иззет от полицейските
органи. На същите предал и малкото джобно ножче. Сочи, че се е опитал да
спре кръвта от гърдите на Л. и че при пристигане на линейката той и Л.А. са
помогнали Л. да бъде качен в линейката с носилка. Изрично заявява, че
курсове за ръкопашен бой с оръжие не е минавал. От няколко месеца разбрал
за връзката на Л. с Л., но не е реагирал по никакъв начин. Изтъква, че не е
имал никакъв умисъл да убива пострадалия. Не се е качил в дома си, тъй като
за няколко минути обсъдил с Л.А. в автомобила й тяхната връзка.
Подсъдимият счита, че не е бил в състояние да се защитава по друг начин и
че ножа го е взел за самозащита.
Подсъдимият, използвайки правото си на защита поддържа изцяло
казаното от своя защитник. Като последна дума иска справедлива присъда.
Военно-апелативният съд, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на
чл.314 от НПК намери за установено от фактическа и правна страна следното:
8
Във Военен съд – Пловдив е внесен за разглеждане обвинителен акт
срещу подсъдимия мл. серж. АНГ. Ж. Ж. от в. ф. ..... – П. е повдигнато
обвинение в това, че на 20.05.2018 г. около 23.15 часа, в междублоковото
пространство, пред бл. № .. на бул. „А.С.“ гр. П., умишлено умъртвил другиго
– Д. Л.Л. от гр. С., нанасяйки му с нож, с надпис „SOG“, четири прободно-
порезни наранявания на гръдния кош отпред и по лявата му странична
повърхност, като само едното от тях проникнало в гръдната кухина, а
останалите три завършвали в меките тъкани на предната и страничната
гръдна стена, и други наранявания, като причината за смъртта на Д. Л. се
дължала на остра кръвозагуба, настъпила в резултат на прободно-порезното
нараняване в областта на гръдния кош със засягане на левия бял дроб и
сърцето, при което общата кръвозагуба се дължала, както на вътрешните
кръвоизливи в гръдната кухина и сърдечната тампонада, резултат на срязване
на околосърцевата торбичка и на лява сърдечна камера, нараняването на
левия бял дроб, така и на външното кървене от всички рани – престъпление
по чл. 115 от НК.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият мл. сержант АНГ. Ж. Ж. от военно формирование ..... –
П., от състава на военно формирование ..... – П., завършил средно
образование. На 01.03.2007 година постъпил на военна служба в Българската
армия. Заемал различни длъжности във военно формирование ..... – П.. На
последно заеманата длъжност – „.....”, бил назначен със Заповед №
.....20.06.2014 г. на Командира на военно формирование ..... – П.. На
01.07.2017 г. бил произведен в звание „младши сержант“. По време на
службата си, се проявил като дисциплиниран и изпълнителен военнослужещ.
Притежавал отлични организационни качества. Познавал и изпълнявал в
пълен обем служебните си задължения. Бил контактен и отзивчив. Умеел да
работи в колектив. Притежавал отлична обща култура. Вземал целесъобразни
и адекватни решения в екстремални ситуации. През 2012 година, младши
сержант Ж. участвал в задгранична мисия на Българската армия в .... За
постигнати много добри резултати бил награждаван с „Награден знак”,
„Похвална грамота” „Благодарност” и „Парична награда“. Не е наказван. Не
9
е осъждан.
Подсъдимият мл. серж. А.Ж. и свидетелката Люб. Г. Ал. /л. 186 гърба –
194, том I съд. дело и л. 458, том II съд. дело/ се запознали през 2008 г. и
станали приятели. През 2010 г. отношенията им се задълбочили и
приятелството им прераснало в интимна връзка. Първоначално заживели на
семейни начала при майката на Л.А.. В последствие двамата закупили, на
името на А.Ж., жилище в гр. П., кв. К. П., бул. „А.С.“ № .., .... с идеята да бъде
тяхно семейно жилище. В края на месец ноември 2016 г., между двамата
възникнал по-голям конфликт, след който свидетелката А. се изнесла от
жилището. Преместила се на квартира, в кв. К. на гр. П., ул. „.....“ № ...... След
около месец, подсъдимият и А. предприели опити да подобрят отношенията
си. Свидетелката А. започнала, няколко пъти седмично, да посещава А.Ж. в
жилището на бул. „А.С.“ № .., където оставала и да нощува.
На 23.05.2017 г. Л.А. била назначена на длъжност „....“ в отдел „....“ към
ОД на МВР – П., с месторабота в Районно управление на МВР – К.. През
месец септември 2017 г., свидетелката получила покана за приятелство във
фейсбук, от пострадалия полицейски служител Д. Л., от РУ на МВР – К., ...
гр. С.. До този момент тя не познавала същия, но разбрала, че й е колега. Не
приела веднага поканата. В последствие приела, като приятели във фейсбук,
него и други нейни колеги. Свидетелката А. и пострадалият Л. започнали да
си пишат във фейсбук, при което свидетелката установила, че Л. проявявал
по-специален интерес към нея. Кратко време след поканата за приятелство
във фейсбук, Д. Л. посетил А. в канцеларията й в сградата на РУ на МВР – К..
Искайки да си изяснят отношенията, свидетелката попитала Л., какви са му
намеренията към нея. Пострадалият Л. заявил, че още от първия миг в който я
е видял, я харесал. Свидетелката А. му обяснила, че има сериозна връзка с
друг мъж, и че те двамата с него могат да бъдат само колеги. Л. и А.
започнали често да се виждат, да излизат на кафе и да си говорят на най-
различни теми. Двамата започнали да си споделят неща и от личния си живот.
При това, свидетелката споделяла неща от личния й живот с мл. серж. А.Ж., а
Л. споделял такива за себе си и връзката му със свидетелката С.И.Б. /л. 201 –
202, том I съд. дело/, с която живеел на семейни начала. Постепенно двамата
10
станали по-интимни. Междувременно подсъдимият Ж. разбрал за срещите на
А. с пострадалия Л.. Решил да вземе мерки, това да не продължава. За целта,
през месец декември 2017 г. А.Ж. писал на свидетелката Б. по месинджър, че
нейният мъж има връзка с неговата жена. Предложил й, да й изпрати тяхна
кореспонденция, но последната се забавила с отговора си и това не станало.
Свидетелката Б. споделила горното с Д. Л., но последният отрекъл. Заявил й,
че това бил някакъв тъп военен, който искал да им развали празниците.
Въпреки горното, срещите и разговорите между А. и Л. продължили. Двамата
продължили да си споделят неща от личния им живот. Дори в един момент,
Л. преследвайки желанието си да бъде с А., и да заживеят заедно, заявил на
свидетелката, че ще напусне приятелката си Б.. Свидетелката А. категорично
заявила на Л., че няма намерение да се разделя с мл. серж. А.Ж., въпреки
проблемите в отношенията им. Противопоставила се на намерението на
пострадалия да напусне приятелката си Б.. Въпреки това, през месец март
2018 г. Л. заявил на А., че е накарал приятелката си Б. да напусне дома му в
гр. С., където живеел с нея на семейни начала. Започнал да убеждава Л.А., че
мл. серж. А.Ж. не е човека за нея, а те двамата следва да заживеят заедно.
Свидетелката А. категорично възразила на това.
Пострадалият Л., често споделял с майка си, свидетелката Л. Д. М. /л.
325 гърба – 328 гърба, том II съд. дело/, за отношенията си с Л.А. и връзката
си с нея. Разказвал за силните си чувства към А. и за плановете, които кроил
за съвместното им бъдеще. Споделял й, за отношенията между Л.А. и
приятеля й мл. серж. А.Ж.. Разказвал й, че свидетелката А. се страхувала от
приятеля си, който проявявал насилие към нея. Л. виждал в мл. серж. Ж.
пречка в отношенията му с Л.А. и бъдещите му планова. Заявявал на майка
си, че смята да се срещне с него. Свидетелката М. го разубеждавала в това,
съветвала го да се чуят по телефона, но най-вече да се събере с приятелката
си, свидетелката Б.. Пострадалият Л. споделял за отношенията си с Л.А. и
връзката си с нея, и с бившата си съпруга, свидетелката ст. серж. Н. Н. Л. /л.
198 – 200, том I съд. дело/, от брака с която имал малолетна дъщеря Г. Д. Л.
/л. 203 гърба, том I съд. дело/. Споделял за чувствата си към А. и за плановете
му за съвместното им бъдеще, както и за чувствата си и намеренията му към
свидетелката Б..
Независимо от горното Д. Л. и Л.А. продължили да се срещат на кафета
11
и да разговарят помежду си. При това двамата се сближили още повече и
станали още по-интимни, но поради непредприемане на действия от А.,
каквито Л. очаквал от нея, същият започнал да я упреква за това,
включително и за влошеното си здравословно състояние. Дори един ден, А.
получила обаждане от пострадалия Л., да отиде в дома му в гр. С., където в
този момент същият се намирал на терасата си, със заредено служебно
оръжие, възнамерявайки да се простреля. А. отказала, но веднага се обадила
на свидетеля Р.М.Л. /л. 247 гърба – 249, том I съд. дело и л. 458, том II съд.
дело/, колега и приятел на пострадалия Л., за когато знаела, че последния
споделя с него за връзката си със нея. Помолила го да посети Л. в дома му и
да му помогне, но свидетелят само се обадил по телефона, от където получил
уверение от пострадалия, че е добре и всичко е наред, въпреки уверенията на
свидетелката, че приятелите му го познават от по-отдавна и могат да му
помогнат. В течение на времето Л. отслабнал чувствително, обвинявайки А.,
че причината била в нея, тъй като не отговаряла на чувствата му. В един
момент пострадалият завил на А., че той трябва да се срещне с мл. серж. А.Ж.
и да му заяви сериозните си намерения към нея. Свидетелката знаела, че до
този момент Л. и подсъдимият не са се срещали и не са разговаряли по
телефон. Наред с това не виждала смисъл от такава среща, с оглед
категоричните й заявления пред пострадалия, че държи на мл. серж. Ж..
На 16.05.2018 г., сряда вечерта, Л.А. гостувала на мл. серж. Ж.. Същата
вечер подсъдимият разбрал, че А. води кореспонденция с Л. по телефона.
Поради тази причина, подсъдимият и свидетелката се скарали сериозно. Мл.
серж. Ж. употребил спрямо А. обидни думи. В резултат на случилото се, на
свидетелката й станало неприятно и останала будна цялата нощ.
На следващия ден, 17.05.2018 г., четвъртък сутринта, пътувайки с
автомобила си за гр. К., по повод непосредствено позвъняване преди това от
пострадалия Л. до нея, Л.А. му се обадила. Казала му, че това е краят на
отношенията им, и му заявила, че приключват връзката. Обяснила му, че
вечерта мл. серж. Ж. е разбрал за водената между тях кореспонденция, много
се ядосал и са се скарали. Заявила му, че не издържа повече на това
напрежение. С пристигането й в гр. К. и паркирането на автомобила й на
обичайното место, свидетелката видяла, че пострадалият Л. я чакал много
ядосан. Двамата, движейки се към Районното управление, провели
12
разгорещен разговор, изяснявайки отношенията си. Свидетелката А.
заявявала, че държи на връзката си с подсъдимия Ж. и приканвала
пострадалия да се събере с приятелката си, а Л. заявявал сериозните си
намерения към нея. Така продължили до половината път до Районното
управление, при което пострадалият се ядосал и продължил сам. Около
половин час след оперативката, Л. посетил свидетелката в канцеларията й.
Двамата продължили по-спокойно разговора, изяснявайки си ситуацията. В
един момент пострадалият заявил, че ще се чуе по телефона с мл. серж. Ж..
Поискал от А. телефонния номер на подсъдимия, но свидетелката му
отказала. При това, пострадалият напуснал канцеларията. Към 10:00 ч. на
същата дата, Л. позвънил по телефона на бившата си съпруга, ст. серж. Н.Л.,
преподавател по английски език във военно формирование. Помолил я да
издири телефона на мл. серж. Ж., като й обяснил къде служи същия.
Използвайки контактите си, свидетелката се снабдила с телефонния номер на
подсъдимия и го предала на Л.. Пострадалият се обадил по телефона на
свидетелката А. и поискал да се видят същия ден на обяд, на бензиностанция
в началото на гр. К. от към гр. П.. Между временно, Л. се обадил на
подсъдимия, но последният не отговорил. Кратко време след това, за да
разбере кой и за какво го търси, мл. серж. Ж. върнал обаждането. Провел
кратък разговор, от който разбирал, че това е Д. Л. и затворил. След малко
отново му се обадил, за да си изясни какво иска пострадалия от него.
Свидетелката А. пристигнала пред кафенето на бензиностанцията, в момент,
когато Л. разговарял по мобилния си телефон. В този момент дочула, че
пострадалият много ядосано заявявал: „ще те убия, педерастче“. Л. нервно
сновял напред назад, говорейки ядосано по телефона. В един момент
преустановил разговора. Свидетелката се поинтересувала какво става. В този
момент по мобилния й телефон позвънил мл. серж. Ж.. Казал й, че
пострадалият Л. му е намерил телефона и го заплашвал. Свидетелката
премълчала, че в по това време е с Д. Л., за да не го ядоса. А. и Л. влезнали в
кафенето. В разговор с пострадалия, свидетелката разбрала, че Л. е намерил
телефонния номер на мл. серж. Ж., чрез бившата си съпруга и провел
разговор с него. Бил много ядосан на подсъдимия и със сигурност щял да се
види с мл. серж. Ж., но към момента имал служебни мероприятия и
физически не му било възможно да отиде в гр. П..
13
Следобеда на същия ден, 17.05.2018 г., мл. серж. Ж. се обадил по
телефона на Л.А. с молба, след работа да се видят в апартамента му, на бул.
„А.С.“ № ... При този разговор, мл. серж. Ж. бил много спокоен. След
приключване на работния ден, свидетелката посетила подсъдимия. За разлика
от предишната вечер, двама провели един спокоен разговор. Мл. серж. Ж.,
проявявайки разбиране към създалата се ситуация, предоставил на А., тя да
вземе решението, с кого да бъде. Свидетелката му заявила, че няма какво да
мисли, и че желае да бъде с него. Л.А. решила да не ходи на работа
следващия ден, петък - 18.05.2018 г., за да избегне разговори с Д. Л., и то без
резултат. Решила целия ден да бъде с мл. серж. Ж.. Без последния да разбере,
изпратила съобщение на пострадалия, че остава с подсъдимия, че вече ще
бъде с него, и да не я търси и да не й пише. Л. й върнал съобщение, в което
заявил, че това няма да й го прости.
В петък вечерта, 18.05.2018 г., пострадалият, посетил бившата си
приятелка С. Б. в дома й в гр. К., където останал да нощува. В събота
19.05.2018 г. през деня бил на работа. Вечерта отново пренощувал в дома на
Б.. В неделя 20.05.2018 г., Л. излезнал с личния си автомобил след 10:30 ч. В
11:14 часа отпътувал за гр. П., от където към 13:47 часа потеглил обратно
/л.65-66, том III ДП, л.69, том III ДП /. В гр. К. пристигнал около 14:20 часа
/л.66, том III ДП, л.69, том III ДП/. След обяда на същия ден, останал в дома
на свидетелката Б., когато по повод телефонно обаждане от свидетелката А.,
към 17:40 часа, отново отпътувал с автомобила си за гр. П., където
пристигнал към 18:33 часа /л.67, том III ДП, л.69, том III ДП/.
В неделя 20.05.2018 г. следобяд, Л.А. посетила за кратко А.Ж., където
пред жилищния блок му предала череши, набрани преди това от нея. В
краткия разговор помежду им, подсъдимият вметнал: „ти все пак си му
писала“. Свидетелката си тръгнала, без да изяснява това. Допуснала, че Д. Л.
отново се е обадил на А.Ж.. За да изясни това обстоятелство в 17:13 ч. на
същата дата /л.52, том III ДП, л.66, том III ДП/ позвънила по телефона на
пострадалия, който по това време бил в дома на Б. в гр. К.. След
продължително звънене, последния отговорил на обаждането ядосано,
упреквайки А., защо му звъни по това време. На въпроса, дали се е обаждал
на А.Ж., Л. заявил, че не му се е обаждал, и че сега ще дойде при нея в П..
Свидетелката възразила, че не е необходимо пострадалия да идва при нея и
14
преустановила разговора. След горното, Л.А., заедно с баща си, отишла на
разходка и кафе, на Гребната база. Л. се качил на автомобила си, Тойота „....”
с рег. № ..... и към 17:39 ч. потеглил за гр. П. /л.67, том III ДП/. В 18:33 ч. на
същата дата /л.52, том III ДП, л.67, том III ДП/ Д. Л. позвънил на
свидетелката, като й заявил, че е пред квартирата й в кв. К. и поискал да
разговаря с нея. А. възразила, че е с баща си, и двамата с него имат планове.
Казала на пострадалия да си тръгва, и че тя не го е викала. Въпреки това, Д. Л.
заявил, че ще я чака. Тогава А. го посъветвала да пие кафе, без да уточнява
кога ще се видят. Прибрала баща си в ж.к. „...“ гр. П.. В 18:53 ч. /л.52, том III
ДП, л.67, том III ДП/ се обадила на Л. и му казала да я изчака в заведение
„...“ в кв. Смирненски гр. П.. Л.А. се качила на автомобила си БМВ
с рег. № ..... и потеглила за заведение „...“. След пристигане паркирала
автомобила си до неговия автомобил, Тойота „....” с рег. № ...... След като се
видяла с пострадалия, свидетелката констатирала, че за пръв път го вижда в
такова състояние. Л. бил изключително превъзбуден и нервен. Заявил й:
„Оставаш с него, така ли?“. А. отговорила, че винаги е била искрена с него.
Пострадалият започнал да й разказва, че някой му казал да се представи на
А.Ж., но да се яви цивилен, а не в полицейска униформа, защото можело
А.Ж. да го предизвика и той да го удари, след което А.Ж. да се жалва, че го е
ударил полицай. Свидетелката се опитала да го успокои, и му заявила, че
такава среща не е необходима. Л. бил напрегнат и пушел цигара след цигара.
Двамата, продължително време водили разговор. А. се почувствала неприятно
в създалата се ситуацията и решила да си тръгва. Отишла до автомобила си и
от там взела телефона си. Констатирала, че за времето от 20:51:08 ч. до
22:18:16 ч. имала много пропуснати повиквания от А.Ж. /л.53, том III ДП,
л.33-34, том III ДП, л.20, том III ДП/. Пострадалият все още не се бил качил в
автомобила си и бил близо до свидетелката. Посегнал да я прегръща. А. му
заявила да се успокои и да се прибира, карайки внимателно. По това време
подсъдимият продължил да звъни по телефона. Свидетелката отговорила на
последното повикване в 22:30:31 ч. /л.54, том III ДП, л.34, том III ДП/. По
това време Д. Л. бил близо до нея и чул разговора. По време на този разговор,
А. установила, че А.Ж. звучал много странно, завалял и говорел неясно.
Подсъдимият й обяснил, че бил пиян и поискал тя да го прибере. На въпроса
къде се намира, заявил че не знае, но е някъде в кв. К.. Свидетелката
помолила подсъдимия да остане където се намира, и заявила,че тя ще го
15
намери и ще го прибере. След приключване на разговора, Л. попитал:
„Отиваш при него ли?“. Свидетелката заявила, че тя, този човек няма да го
остави. Пострадалият се възмутил от това, както и от обстоятелството, че в
подобни случаи А. не се е отзовавала така за него. Заявил: „Ще го вземеш и
ще спинкате заедно“. В същото време проявил изключителна нервност.
Свидетелката се качила в автомобила си и без обяснения потеглила към кв.
К., като по това време в 22:43 ч. - 22:42:59 ч. /л.54, том III ДП, л.34, том III
ДП/ била потърсена от А.Ж., но повикването останало неприето. Три минути
след това, в 22:46 ч. – 22:46:42 /л.67, том III ДП, л.34, том III ДП/, Л. се
обадил на подсъдимия и провел кратък разговор, в който крещейки нарекъл
А.Ж. нещастник, педерастче и, че щял да го намери и да го претрепе. В 22:48
ч. /л.54, том III ДП, л.34, том III ДП/, А.Ж. и Л.А. се свързали по телефона,
при което подсъдимият обяснил на свидетелката, къде се намира
приблизително. Същевременно заявил: „Любовника ти ми звъни да ме
заплашва“. А. стигнала до местото в кв. К. и видяла Ж., който пушел цигара,
нещо което не било характерно за него. Последният се качил в автомобила.
Свидетелката потеглила в посока жилището на подсъдимия, находящо се на
бул. „А.С.“ № .., .... с намерението да го остави там. Говорейки завалено, мл.
серж. Ж. казал: „Кажи на любовника ти да спре да ми звъни“, „ето пак ми
звъни“. По изписания номера на дисплея, А. видяла, че действително,
позвъняването било от Д. Л.. Подсъдимият отговорил на повикването, при
което свидетелката дочула от другата страна викове: „Ще те намеря“. При
този разговор, А.Ж. заявил на пострадалия: „Пил съм, пил съм, нали ти казах,
че съм пил, друг път ела“ и затворил телефона. Последвало ново позвъняване
от Д. Л., при което отново се чули крясъци от отсрещната страна. А.Ж.
отново заявил: „Пил съм, ела друг ден, друг ден ще се видим“. А. казала на
подсъдимия да не отговаря на повикванията. Свидетелката искала да стигне
до входа на жилищния блок и тогава, тя да се обади на Д. Л.. Докато А. и
подсъдимият пътували, освен обажданията в 22:46 ч и 22:47 ч., пострадалия
се обадил на А.Ж. и в 22:50 ч., 22:56 ч., 22:59 ч. и 23:00 ч. /л.67-68, том III ДП,
л.34-35, том III ДП/. През целия път, при тези обаждания, свидетелката
дочувала крясъци от Д. Л., и заявления от А.Ж.: „Пил съм, не идвай“. При
тези обаждания, Л. постоянно питал подсъдимия за адреса му. При едно от
обажданията, мл.серж. Ж. му казал адреса си. След спиране на автомобила
пред входа на жилищния блок, при последното обаждане от Д. Л. по
16
телефона, свидетелката дочула пострадалият да казва „Ще те убия“. Тогава в
23:03 ч. /л.54, том III ДП, л.68, том III ДП/, А. се обадила на Д. Л.. Попитала
го какво иска и не разбира ли, че А.Ж. в момента е пиян. Пострадалият
отговорил, че това не го интересувало. Свидетелката му заявила, че А.Ж. е
неадекватен, но пострадалият отвърнал, че и той бил неадекватен. А. му
казала да си върви по пътя. Подразнен от това, Л. попитал: „Ще бъдете ли
заедно?“, на което свидетелката му отвърнала, че това си е нейна работа, и му
затворила. По това време подсъдимият си бил облегнал главата на
облегалката на предна дясна седалка и казал: „Кажи му, че аз сега не мога се
бия“. В един момент А. видяла, че мл. серж. Ж. държи нож. Свидетелката
много добре познавала този нож. Била го виждала много пъти преди това.
Известно й е било, че ножът е на А.Ж.. Знаела, че той го държи в калъф, в
кората на една от предните врати. Притеснила се и го попитала защо му е.
Подсъдимият заявил: „Любовника ти идва и сега не мога да се бия“. А. го
уверила, че няма да му трябва този нож. Виждайки, че Ж. продължава да
държи ножа, притеснена, в 23:09 ч. /л.54, том III ДП, л.68, том III ДП/ отново
се обадила на Д. Л.. Разговора продължил 213 секунди /3 мин. и 33 сек./. В
този разговор уведомила Л., че подсъдимия има нож, и го увещавала да не
идва. Пострадалият заявил, че не го интересува, и че ще му го завре в задника
този нож. Говорил доста яростно и гневно. А. продължила да умолява
пострадалия да не идва. Въпреки това, минути след приключване на
разговора, Д. Л. влезнал с автомобила си от бул. „А.С.“, в уличката пред входа
на блока на А.Ж. /ул.“Б.“/. Преминал покрай автомобила на А. и спрял на
няколко метра зад автомобила на свидетелката, в една уличка без изход.
Пострадалият, бързо изскочил от автомобила си и тръгнал към автомобила на
А.. Виждайки това, свидетелката веднага излезнала от своя автомобил, и се
насочила към Л.. Излизайки, с периферното си зрение видяла, че подсъдимият
извадил ножа от калъфа, и последвал А.. Свидетелката стигнала до Д. Л., а
А.Ж. бил зад нея. Пострадалият се обърнал към подсъдимия, през
свидетелката, извиквайки: „Давай да те видя какъв мъж си, този нож ще ти го
завра в задника“. Същевременно го нарекъл педерастче. В този момент,
намиращият се зад А. подсъдим, казал:“ „Изчезвай, изчезвай“. Свидетелката
била между двамата, с гръб към А.Ж. и с лице към Д. Л., като и тримата били
в непосредствена близост. Пострадалият замахнал с дясната си ръка и
нанесъл силен юмручен удар на подсъдимия, в областта на челюстта му и
17
горната устна в ляво. В резултат на удара подсъдимият залитнал и паднал на
дясното си коляно, подпирайки се на лявото коляно и лявата лакътна става,
държейки същевременно ножа в дясната си ръка. А.Ж. се изправил.
Пострадалият продължил да замахва и с двете си ръце, опитвайки се да
нанесе удари на подсъдимия. Двамата в изправено положение се сборичкали
през свидетелката. Ръкомахайки с лявата си ръка, подсъдимият, държейки
ножа с дясната си ръка, при отделните замахвания от пострадалия, нанесъл на
Л. три прободно-порезни наранявания в областта на гръдния кош отпред и в
лявата му странична повърхност, без проникване в гръдната кухина,
пронизваща прободно-порезна рана в областта на тила, порезна рана по
лявата лакътна става, драскотини по лявата мишница, три порезни рани по
трети и четвърти пръст на дясната ръка. В един момент, пострадалият
ненадейно, избутал силно свидетелката на ляво. Последната паднала на гърба
си. В този момент Л. продължил да замахва към подсъдимия, при което мл.
серж. Ж. нанесъл удар с ножа в областта на гърдите на пострадалия, с което
му причинил прободно-порезно нараняване на гръдния кош отпред
проникващо в гръдната кухина, наранявания на горния лоб на левия бял дроб,
нараняване на околосърцевата торбичка и засягане на лява камера на сърцето.
Д. Л., придържайки се за гърдите и сърцето тръгнал на юг, към булеварда.
А.Ж. останал неподвижно, държейки ножа. Пострадалият извикал „какво
направи бе момче“. А. повикала Л. да се върне и че ще извика линейка.
Пострадалият се обърнал и охкайки тръгнал да се връща. Свидетелката
открила телефона си в калта. В 23:20 часа /л.54, том III ДП, л.74 и л. 79, том
III ДП/, А. подала сигнал на телефон 112. По това време Д. Л. стигнал до една
гаражна врата, на отсрещната страна на улица „Б.“, западно от входа на
блока, където седнал държейки се за сърцето и охкайки. А.Ж. хвърлил ножа и
се затичал към Д. Л.. Клекнал и поставил тялото му на коленете си. Попитал
го, къде го е намушкал. Пострадалият отговорил, че не знае. Д. Л. казал:
„Какво направи?“, а А.Ж. му отвърнал: „Аз нали ти казах да не идваш.
Опропасти ми живота“. Подсъдимият и свидетелката започнали да оказват
първа помощ на пострадалия, притискайки с ръце кръвотечението в областта
на сърцето. А. напръскала пострадалия по лицето с вода. След пристигане на
линейката, подсъдимият и свидетелката помогнали на медицинския екип на
ЦСМП, да качат Л. в линейката. Пострадалият бил откаран в УМБАЛ „....“ гр.
П., където въпреки оказаната медицинска помощ, починал на 21.05.2018 г. в
18
01:00 ч. /л.3, том IV ДП/.
Съгласно заключението на Съдебномедицинската експертиза на
труп № .... г. от доц. д-р С.С., д-р М.Б. и д-р К.Х. /л. 7-19, том II ДП и л. 249
гърба - 251 гърба том I съд.дело/, което заключение съдът изцяло кредитира,
при съдебномедицинското изследване върху трупа на Д. Л.Л. е установено:
-Четири прободно-порезни наранявания на гръдния кош отпред и по
лявата му странична повърхност, като само рана № 1 прониква в гръдната
кухина, а останалите №№ 2, 3 и 4 са с раневи канали, завършващи в меките
тъкани на предната и страничната гръдна стена;
-Порезна рана по лява лакътна става, драскотини по лява мишница,
порезни рано по трети и четвърти пръст на дясна ръка;
В резултат на прободно-порезното нараняване на гръдния кош отпред -
рана № 1 проникваща в гръдната кухина е настъпило:
Наранявания на горния лоб на левия бял дроб, нараняване на
околосърцевата торбичка и засягане на лява камера на сърцето с наличие на
200 мл кръв в околосърцевата торбичка;
Наличие на 2500 мл кръв в лява гръдна половина и 100 мл в дясна
гръдна половина;
Ивичести кръвоизливи по вътрешната сърдечна обвивка – т.нар. „петна
на Минаков“;
Срязване на десния лоб на щитовидната жлеза и на двата гръдно-
ключично-сисовидни мускула;
Причината за смъртта на Д. Л. била остра кръвозагуба, настъпила в
резултат от пробоно-порезното нараняване № 1 в областта на гръдния кош
със засягане на левия бял дроб и сърцето. Общата кръвозагуба се дължала,
както на вътрешните кръвоизливи в гръдната кухина (общо 2600 мл) и
сърдечна тампонада (200 мл) в резултат на срязване на околосърцевата
торбичка и на лява сърдечна камера, нараняване на левия бял дроб, така и на
външното кървене от всички рани.
19
Настъпилата смърт на Д. Л. била в пряка причинно-следствена връзка с
описаното прободно-порезно нараняване № 1, проникващо в гръдната кухина.
Останалите травматични увреждания в областта на гръдния кош,
тилната област, лявата лакътна става и лявата мишница не проникват в
гръдната кухина или друга телесна такава, незасягали жизненоважни органи и
имали слабо отношение към настъпването на смъртта. Порезните рани по
пръстите на ръцете имали защитен характер и се дължали на захващане на
ножа (острия предмет) с ръка с цел предпазване.
Съгласно заключението на Комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на А.Ж., от д-р Д.К. и А.Д. /л. 41-61, том II ДП и л.
253 гърба - 258 том I съд.дело/, което заключение съдът изцяло кредитира,
АНГ. Ж. Ж. не страдал от психично заболяване. По време на
инкриминираното деяние А.Ж. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
Първоинстанционният съд е направил извода, че извършеното от
подсъдимия съставлява престъпление по чл. 119, вр. чл. 115 от НК, тъй като
на 20.05.2018 г., между 23:14 и 23:20 часа, в междублоковото пространство,
пред № .. на бул. „А.С.“ гр. П., мл. серж. Ж. умишлено умъртвил другиго – Д.
Л.Л. от гр. С., нанасяйки му с нож, с надпис „SOG“, четири прободно-порезни
наранявания на гръдния кош отпред и по лявата му странична повърхност,
като само едното от тях проникнало в гръдната кухина, а останалите три
завършвали в меките тъкани на предната и страничната гръдна стена,
срязване на десния лоб на щитовидната жлеза и на двата гръдно-ключично-
сисовидни мускула, пронизващо нараняване на меките тъкани на тила,
порезна рана по лява лакътна става, драскотини по лява мишница, порезни
рани по трети и четвърти пръст на дясна ръка, като причината за смъртта на
Д. Л. се дължала на остра кръвозагуба, настъпила в резултат на прободно-
порезното нараняване в областта на гръдния кош със засягане на левия бял
дроб и сърцето, при което общата кръвозагуба се дължала, както на
вътрешните кръвоизливи в гръдната кухина и сърдечната тампонада, резултат
на срязване на околосърцевата торбичка и на лява сърдечна камера, и
нараняването на левия бял дроб, така и на външното кървене от всички рани,
20
като убийството е извършено при превишаване пределите на неизбежната
отбрана.
Тази фактическа обстановка законосъобразно е била установена от
първоинстанционния съд на база събраните съгласно нормите на НПК
доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия А.Ж. /л. 186, том I съд.
дело и л. 480 гърба - 486, том II съд. дело/, от показанията на свидетелите
Люб. Г. Ал. /л. 186 гърба – 194, том I съд. дело и л. 458, том II съд. дело/, ст.
серж. Н. Н. Л. /л. 198 – 200, том I съд. дело/, В. Л. Н. /л. 200, том I съд. дело/,
Л.С.Г. /л. 200 гърба – 201, том I съд. дело/, К.Н.Г.Н. /л. 201, том I съд. дело/,
С.И.Б. /л. 201 – 202, том I съд. дело/, к-н М.Т.А. /л. 202, том I съд. дело/, к-н
В.Н.Л. /л. 202 – 203, том I съд. дело/, Г. Д. Л. /л. 203 гърба, том I съд. дело/,
Р.М.Л. /л. 247 гърба – 249, том I съд. дело и л. 458, том II съд. дело/, Л. Д. М.
/л. 325 гърба – 328 гърба, том II съд. дело/, от Протокол за оглед на
местопроизшествие от 21.05.2018 г. с албум от посетено местопроизшествие
/л. 9-17, том I ДП/, Протокол за освидетелстване от 21.05.2018 г. /л. 18-19, том
I ДП/, Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от
21.05.2018 г. /л. 20, том I ДП/, Протокол за оглед на веществени доказателства
от 22.05.2018 г. с албум за онагледяване /л.21-24, том I ДП/, Протокол за
оглед на местопроизшествие от 21.05.2018 г. /л. 25-28, том I ДП/, Опис на
вещи на Д. Л.Л. /л. 29, том I ДП/, Протокол за допълнителен оглед на
местопроизшествие от 21.05.2018 г. с албум /л. 30-35, том I ДП/, Протокол за
допълнителен оглед на местопроизшествие от 21.05.2018 г. с албум /л. 36-43,
том I ДП/, Протокол за личен обиск от 21.05.2018 г. /л. 50, том I ДП/,
Протокол за доброволно предаване от 30.07.2018 г. /л. 55, том I ДП/,
Протокол за доброволно предаване от 21.05.2018 г. /л. 56, том I ДП/,
Протокол за доброволно предаване от 21.05.2018 г. /л. 57, том I ДП, Протокол
за доброволно предаване от 21.05.2018 г. /л. 58, том I ДП/, Разписка за
предаване на предмети, книжа и други от 21.05.2018 г. /л. 62, том I ДП/,
Разписка за връщане на вещи от 21.05.2018 г. /л. 63, том I ДП/, Разписка за
връщане на вещи от 21.05.2018 г. /л. 64, том I ДП/, Справка АИС „Български
документи за самоличност“ за АНГ. Ж. Ж. /л. 65, том I ДП/, Справка АИС
„Български документи за самоличност“ за Д. Л.Л. /л. 66, том I ДП/, Справка
АИС „Български документи за самоличност“ за Люб. Г. Ал. /л. 67, том I ДП/,
Съдебномедицинска експертиза на живо лице № 542/2018 г. от д-р М. К. Б. /л.
21
2-3, том II ДП и л. 252 гърба - 253 том I съд.дело/, Съдебномедицинска
експертиза на труп № .... г. от доц. д-р С.С., д-р М.Б. и д-р К.Х. /л. 7-19, том II
ДП и л. 249 гърба - 251 гърба том I съд.дело/, Съдебномедицинска експертиза
по писмени данни № 44-к/2018 г. от д-р С.С. / л. 26-38, том II ДП и л. 251
гърба - 252 гърба, том I съд.дело/, Комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на А.Ж. от д-р Д.К. и А.Д. /л. 41-61, том II ДП и л.
253 гърба - 258 том I съд.дело/, Съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства № 980/2018 г. от Н.К. /л. 66-75, том II ДП и
л.195гърба - 196 том I съд. дело/, Протокол за изготвена дактилоскопна
експертиза № 476/2018 г. от Ф.М. /л. 78-79, том II ДП и л.196 том I съд. дело/,
Дактилоскопна експертиза № 26/19.06.2018 г. от инж. И.Д.Г. /л. 82-94, том II
ДП и л.196 гърба - 197 том I съд. дело/, Протокол за химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина № А-210/06.06.2018
г. от П.В. /л. 98, том II ДП и л.197 - 198 том I съд. дело/, Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и
урина № 426/22.05.2018 г. от П.В. /л. 103, том II ДП и л.197 - 198 том I съд.
дело/, Експертна справка № 8/2018 г. от доц. д-р С.С. /л. 107-108, том II ДП/,
протокол за оглед на веществени доказателства от 03.08.2018 г. /л. 19-21, том
III ДП/, Разпечатка на телефон ..... – АНГ. Ж. Ж. от А1 с диск /л. 22-37, том III
ДП/, Протокол за оглед на веществени доказателства от 06.08.2018 г. /л. 38-
42, том III ДП/, Разпечатка на телефон ..... – Л.А. от Теленор /л. 43-57, том III
ДП/, Разпечатка на телефон ..... – Д. Л.Л. от Теленор с диск /л. 59-70, том III
ДП/, Писмо изх. № 105850-222 от 04.06.2018 г. от Дирекция „Национална
система 112“ – Районен център К. с диск /л. 74-75, том III ДП/, Протокол за
оглед на веществени доказателства от 07.08.2018 г. /л. 76-78, том III ДП/,
Данни за инцидент за произшествие, от РЦ К. 112, за обаждане на 20.05.2018
г. 23,20 часа /л. 79, том III ДП/, Писмо изх. № 2217 от 07.06.2018 г. от
УМБАЛ „....“ ЕАД П. с приложена медицинска документация /л. 2-23, том IV
ДП/, Писмо изх. № 1621 от 26.09.2018 г. на Център за психично здраве ЕООД
с приложена медицинска документация, здравно досие, лична здравна книжка
/л. 24-46, том IV ДП/, Писмо изх. № 000-6217 от 19.06.2018 г. на РУ на МВР
К. /л. 48, том IV ДП/, Протокол за доброволно предаване от 21.05.2018 г. /л.
50, том IV ДП/, Протокол за доброволно предаване от 21.05.2018 г. /л. 52, том
IV ДП/, Застрахователна полица № .... от 28.03.2016 г. от ДЗИ
Животозастраховане ЕАД /л. 74-75, том IV ДП/, същото /л. 78-79, том IV ДП/,
22
Експертно решение на годността за военна служба № ********** от
24.04.2018 г. /л. 83-85, том IV ДП/, Препис-извлечение от акт за смърт на Д.
Л.Л. /л. 86, том IV ДП/, Съобщение за смърт № ..... г. – Медицинско
свидетелство за смърт на Д. Л.Л. /л. 87, том IV ДП/, удостоверение за
наследници изх. № 1070 от 28.05.2018 г., издадено от Община С. /л. 88, том
IV ДП/, Удостоверение за раждане на Г. Д. Л., серия .... /л. 89, том IV ДП/,
Решение от 09.12.2013 г. на Районен съд – К. /л. 90-91, том IV ДП/, Разписка
за връщане на вещи от 18.09.2018 г. /л. 92, том IV ДП/, Разписка за връщане
на вещи от 08.10.2018 г. /л. 93, том IV ДП/, Справка за съдимост от Районен
съд – П., рег. № 4251 от 26.09.2018 г. /л.101, том IV ДП/, Справка за съдимост
от Районен съд – Пловдив, рег. № 2240 от 21.05.2018 г. /л. 103, том IV ДП/,
Кадрова справка на мл. серж. А.Ж. /л. 104, том IV ДП/, Командирска
характеристика на мл. серж. А.Ж. /л. 105, том IV ДП/, Служебен картон /л.
106-107, том IV ДП/, Извадка от публикация от 21.05.2018 г. /л. 115 и л. 133,
том IV ДП/, Справка НБД Население – Пълни данни от 21.11.2018 г. относно
Д. Л.Л. /л. 151, том IV ДП/, Справка НБД Население – Пълни данни от
21.11.2018 г. относно детето Г. Д. Л. /л. 152, том IV ДП/, Справка НБД
Население – Пълни данни от 21.11.2018 г. относно бащата Л.Д. Л. /л. 153, том
IV ДП/, Справка НБД Население – Пълни данни от 21.11.2018 г. относно
майката Л. Д. М. /л. 154, том IV ДП/, Справка НБД Население – Пълни данни
от 21.11.2018 г. относно сестрата Д. Л. Л. /л. 155, том IV ДП/, Справка НБД
Население – Пълни данни от 21.11.2018 г. относно сестрата В. Л. Н. /л. 156,
том IV ДП/, Справка НБД Население – Пълни данни от 21.11.2018 г. относно
брата Б. П. М. /л. 157, том IV ДП/. Медицинско становище от стоматолог,
снимка и диск /л.182 – 183 от том II съд. дело/, Съдебномедицинската и
стоматологична експертиза от доц. д-р С.С., д-р Д.Г. и д-р С.В. /л. 293 - 298
том II съд. дело и л. 328 - том II съд. дело/, Техническата експертиза от инж.
А.К.К. /л.307 – 313, том II съд. дело и л. 328 гърба – 329, том II съд. дело/,
писмо Рег. № 196000-1462 от 29.07.2019 г. от Директора на
Научноизследователски институт по криминалистика към МВР София /л.345-
346, том II съд. дело/, писмо Рег. № 196000-1508 от 09.08.2019 г. от Директора
на Научноизследователски институт по криминалистика към МВР София /л.
362-364, том II съд. дело/, писмо Изх. № 22261 от 16.08.2019 г. от „Теленор
България“ ЕАД /л. 365, том II съд. дело/, писмо Изх. № 16155 от 15.08.2019 г.
от „А1 България“ ЕАД /л. 368, том II съд. дело, Повторната техническа
23
експертиза от Й.С.Г. /л. 390 – 439 - том II съд. дело и л. 479 гърба. – 480, том
II съд. дело/.
Въззивната инстанция възприема изцяло приетата от основния съд
фактическа обстановка, която е в съответствие с доказателствата по делото,
като само ще я допълни с новосъбраните доказателства, съгласно указанията
на ВКС, дадени в решение № 24/15.03.2021 г. по к.д. № 982/2020 г. и тези
събрани по инициатива на съда.
Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза
П-97/2021 г. (л.63-71 от внохд № 10/2021 г. на Вапс) е, че концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия А.Ж. към момента на деянието – 23.15 часа
на 20.05.2018 г. е около 1,06 промила, като това е отговаряло на горните
стойности на лека степен на алкохолно опиване. Подсъдимият не е бил в
състояние на патологично алкохолно опиване и към момента на деянието е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от него
и да ръководи действията и постъпките си.
В съдебно заседание от 28.06.2021 г. (съдебен протокол - л. 75-81 от
внохд № 10/2021 г. на Вапс) бе проведен допълнителен разпит на вещите
лица доц. д-р С.С. д.м., д-р М.Б. д.м. и д-р К.Х. които допълниха устно
изготвената от тях тройна съдебно-медицинска експертиза на труп (том 2, л.
6-23 от досъдебното производство), след като се запознаха с данните от
досъдебното производство, касаещи двата ножа на подсъдимия (нож „SOG“ и
нож „Гербер“) и фланелката на пострадалия Д. Л.. Експертите са категорични,
че в съвкупност травматичните увреждания на тялото (трупа) на Д. Л.
установени от тях и прорезите на фланелката му са причинени от големия
т.нар. тактически нож „SOG“. Характеристиката на нараняванията от една
страна, посоката им и раневите канали най-вероятно са причинени при
положение лице в лице на действащия с ножа и на пострадалия.
Отбранителните (защитни) наранявания по ръцете на пострадалия могат да
бъдат получени едновременно с основните наранявания на гръдния кош при
попадане на ножа и при изваждане на ножа от тялото на Л.. Нараняванията е
много трудно да бъдат нанесени отзад и почти е изключено те да са такива и
най-вероятният механизъм за причиняването им е те да са нанесени отпред,
24
както се обяснява и в гласните доказателства на очевидците (подсъдимият и
свидетелката А.). Няма данни да са ползвани специални тактически умения от
подсъдимия при нанасяне на ударите по тялото на пострадалия, тъй като се
касае за прободно-порезни наранявания и ако ножът е бил завъртян, т.е. ако
има някаква по-особена техника от страна на подсъдимия, това експертите е
следвало да установят, а те не са установили подобно нещо изследвайки трупа
на пострадалия. Теоретично не може да се каже хронологията на нанасяне на
четирите прободно-порезни наранявания в гръдния кош на пострадалия,
доколкото в тази насока (към момента на съдебното заседание) няма данни от
очевидците – подсъдимият и свидетелката А. (последната, съборена на земята
и невидяла ударите), но експертите считат, че ако смъртоносната рана е била
първа, тя е щяла да остане единствена, пострадалият е щял да се дръпне
настрана и да си умре,поради което те считат ,че тя е била нанесена последна.
Следва да се има предвид какво сочат експертите, че по отношение на
смъртоносната рана № 1 за изкървяването на сърцето и за формирането на
тази голяма кръвна колекция се изисква време, поради което казаното от
очевидците, че Л. се е дръпнал, прилошало му е, че тогава са се сетили, че е
наранен, видяли са кръв, е съвсем адекватна. Не може да се търси вина по
отношение на лекарската помощ, която е била своевременна, но кръвта не е
могло да бъде спряна веднага. По отношение на нараняването по врата
входното нараняване е отпред отляво, а изходното отзад отляво. Само
теоретично е възможно раната по врата да е нанесена в гръб, за което няма
данни.
Изискани са справки от мобилните оператори „Теленор – България“
ЕАД и „А1 – България“ ЕАД за това на 20.05.2018 г. в гр. П., за периода от
22.45 до 23.15 часа кои клетки на операторите са регистрирали номерата на
абонатите св. А., подсъдимия Ж. и пострадалия Л. и тяхното
местонахождение, като отговорите са, че към настоящия момент информация
не може да бъде дадена, тъй като данните се съхраняват от тях за срок от
шест месеца (л. 19 и л. 95 от внохд № 10/2021 г. на Вапс).
От ОД на МВР – гр. П., отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна
полиция“ са изпратени заверено копие от паметта на устройство „Алкотест
Дрегер“ 7410+ с фабр. № ARSK0284 за проба № .... и копие от протокол за
премината метрологична проверка на същото техническо средство (л. 96-98
25
от внохд № 10/2021 г. на Вапс). От протокола е видно, че проверката на това
техническо средство е извършена на 28.02.2018 г. и е с валидност шест
месеца. От разпечатката на устройството е видно, че на 21.05.2018 г. е
извършена проверка за наличие на алкохол с резултат 0,63 промила.
Видно от приложената справка от „....“ – в.ф. ..... – П. е, че няма данни
мл. сержант А.Ж. да е участвал в специализирани курсове за ръкопашен бой,
за бой с хладно оръжие, ножове и др. (л. 123 от внохд № 10/2021 г. на Вапс).
Видно от писмо на ОД на МВР – гр. П. е, че пострадалият Д. Л. при
завършване през 1997 г. на курс в училище за сержанти в гр. Пазарджик по
първоначална, общополицейска и специална подготовка е изучавал следните
предмети: самоотбрана и специални техники, огнева подготовка и специална
физическа подготовка. През 2005 г. при завършен курс за преквалификация в
гр. К. е изучавал дисциплините обща полицейска подготовка и специална
полицейска подготовка (л. 117 от внохд № 10/2021 г. на Вапс).
По делото въззивната инстанция проведе разпит на допълнително
допуснатите свидетели М. Б., В. Л., Р. С. и М. Р. – всичките полицейски
служители, имащи отношение към инцидента от 20-21.05.2018 г. в гр. П..
Свидетелят Б. посочва пред съда, че като служител на МВР е съдействал
на колеги от Първо РУ на МВР – П., като е взел с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ алкохолна проба от подсъдимия Ж. в 02.10 часа на
21.05.2018 г., в гр. П., която е дала резултат 0,63 промила, за което е изготвил
докладна записка (том. 1, л. 54 от досъдебното производство).
Свидетелят Л. сочи, че въпросната нощ е изпълнявал длъжността
„Дежурен по управление“ в Първо РУ на МВР – П., като сигнал за инцидента
е получил от свидетелката Л.А.. След изпращане на полицейски екипи на
мястото на инцидента свидетелят също е отишъл там. Л. изтъква, че
подсъдимият Ж. е оказал пълно съдействие на разследващите, като е заявил,
че е наръгал с нож пострадалия Л. след като последният го е нападнал.
Подсъдимият е посочил къде е хвърлил ножа, с който е наръгал пострадалия,
а така също е предал на Л. малко джобно сгъваемо ножче. За инцидента Л. е
изготвил съответните справки, които поддържа (том 1, л. 105-106, том 4, л. 56
и 59-60 от досъдебното производство).
26
Свидетелят С. пред съда сочи, че на 20 срещу 21.05.2018 г. в гр. П. е бил
изпратен по указания на дежурния на Първо РУ на МВР – П. на мястото на
инцидента – кв. „К. П.“, ул. „В.“ № 10 и ул. „А.С.“ заедно и в екип с
колежката си М. Р.. На мястото на инцидента установили подсъдимия Ж.,
който се опитвал да спре кръвотечението от гърдите на мъж, чиято тениска
била цялата в кръв. Разбрали от него и от жена на име „Л.“, че е станало
сбиване между двамата и Ж. е наръгал мъжа с нож, който след това хвърлил
до една кола. Свидетелят поддържа изготвената от него докладна записка
(том 4, л. 57 от досъдебното производство).
Свидетелката М. Р. сочи пред съда, че като старши полицай на 20 срещу
21.05.2018 г., в гр. П., като автопатрул със свидетеля С. били изпратени от
дежурния на Първо РУ на МВР – П. на мястото на инцидент, свързан с
наръгано лице. На мястото видели пострадалото лице и две лица с имена „А.“
и „Л.“, като свидетелката посочва подсъдимия като лицето „А.“. Въпросната
вечер подсъдимият бил прегърнал колегата Д., който бил пострадалото лице и
му притискал раната да не тече кръв. Пред нея и колегата й С. подсъдимият
казал, че той е наръгал с нож пострадалото лице. Самата свидетелка не
разбрала повода за наръгването.
Събраните допълнително гласни и писмени доказателства по указания
на ВКС и по инициатива на Военно-апелативния съд подкрепят и не променят
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е
приел, че с описаното деяние подсъдимият мл. с-т АНГ. Ж. Ж. от в.ф. ..... – П.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 119, вр. чл. 115 от НК.
За да стигне до този извод основният съд е обсъдил и се е позовал на
събраните на досъдебното производство и в съдебно заседание гласни и
писмени доказателства.
След задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав намира
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна от гледна точка
на квалификацията на деянието, а доводите на страните по делото в тази
27
насока за неоснователни.
По делото са събрани необходимите доказателства, които са дали
възможност на първоинстанционния съд правилно да оформи вътрешното си
убеждение за квалификацията на деянието, което е отразено в мотивите му.
Те са обосновани, изчерпателни и кореспондиращи с приетата фактическа
обстановка и формалната логика, изготвени са съобразно изискванията на чл.
305, ал. 3 от НПК и в тях съдът по убедителен начин е отговорил на въпросите
по чл. 301, ал. 1 от НПК с изключение на определеното от този съд наказание.
Мотивите за правната квалификация на деянието са аналитични и позволяват
на страните и на въззивната инстанция да проследят начина, по който е
формирано вътрешното убеждение на съда.
Правилно основният съд е преценил, че в случая следва да намери
приложение института на неизбежната отбрана, на която обаче подсъдимият е
превишил пределите, тъй като при сблъсъка с пострадалия Л., защитата му
явно не е съответствала на характера и опасността на нападение във
финалната й част. От обективна страна за убийство при превишаване
пределите на неизбежната отбрана е от особено значение поведението на
пострадалия. То се изразява в непосредствено противоправно нападение,
което пряко предизвиква реакцията на отбраняващия се. Без това поведение
субектът на убийството не би действал. Основното съображение е, че
поведението на пострадалия при превишаване пределите на неизбежната
отбрана (от подсъдимия) само по себе си е обществено опасно и поради това
намалява обществената опасност на извършеното спрямо него престъпление.
В настоящия случай действията на пострадалия Л. спрямо подсъдимия Ж.
ескалират от момента, когато първият получава от бившата си съпруга
свидетелката Н.Л. номера на мобилния телефон на подсъдимия. От 17.05.2018
г. са започнали обидите и заканите с убийство на Л. спрямо Ж.. Кулминацията
на това поведение на Л. е на 20.05.2018 г., когато пристигайки от гр.К. в гр.П.
за периода от 22.46 часа до 22.59 часа многократно набира подсъдимия по
телефона и в разговорите с него му отправя закани за саморазправа и
убийство и иска домашния му адрес, озлобен от факта ,че св.А. му заявява ,че
ще продължи връзката си с Ж. , а не с него. Това е отразено в справките от
мобилните оператори „А1“ ЕАД и „Теленор“ ЕАД, приложени към
досъдебното производство (том 3, л. 22-35, л. 59-68 от досъдебното
28
производство), съответните протоколи за оглед на веществени доказателства
(том 3, л. 19-21, л. 38-42 от досъдебното производство) и заключението на
повторната техническа експертиза, назначена от първоинстанционния съд с
експерт Й.Г. от НИК – МВР (л. 390-441 по нохд № 115/2018 г. на Военен съд
– Пловдив). В тази техническа експертиза единствено следва да се има
предвид, че часовете на проведените разговори, както е отбелязала
експертката, се определят от моментните настройки за дата и час на
съответния мобилен телефон и не е задължително да съвпадат с датата и часа
на реалното събитие. В случая при тази експертиза отразените часове на
мобилния апарат на подсъдимия са три часа назад от времето на събитието , а
отразените часове на мобилния апарат на пострадалия Л. са с един час напред.
Многократно подсъдимият в деня на инцидента при тези телефонни
разговори е заявявал на Л., че не желае среща с него, че е употребил алкохол,
че е по-добре да се срещнат друг ден, но полицейският служител твърдо е
решил да се разправи със своя съперник (за фаталната жена Л.А.) въпросната
вечер. И първоинстанционният съд и настоящата инстанция не приемат
твърденията на адв. Н. (повереник на частните обвинители), че едва ли не
подсъдимият си е уговорил дуел с Л., изчакал го е да дойде в автомобила си
пред жилището, където живее и разполагайки с нож, е извършил екзекуция на
същия като го е заклал. Адв. Н. счита, че подсъдимият не е следвало да дава
на Л. домашния си адрес и вместо да го чака десет минути пред блока си, е
следвало да се прибере в апартамента си. Това не се приема от
първоинстанционния съд и въззивната инстанция. Съобразно Постановление
№ 12/29.11.1973 г. по н.д. № 11/1973 г. на Пленума на Върховния съд,
нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по закон
да се отклони от защита чрез бягство, укриване и търсене на помощ. Като се
имат предвид данните от мобилните оператори, цитирани по-горе, става ясно,
че последният разговор, проведен преди сблъсъка в 23.09 часа между
свидетелката Л.А. и Д. Л. продължил 3.33 минути до 23.13 часа т.е. секунди
преди пострадалият да се появи с автомобила си (...) пред блока на
подсъдимия. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е коригирал с
цел прецизност часа на деянието от около 23.15 часа по обвинителния акт, на
периода между 23.14 и 23.20 часа, съобразявайки, че именно в 23.20 часа
свидетелката А. се е обадила за помощ на телефон 112. /том 3 , л.74
досъдебното производство/. Подсъдимият и Л. са се намирали в своя
29
автомобил (БМВ) до приключване на този разговор. Веднага след
пристигането Л. излиза от автомобила си и се насочва към Л. и подсъдимия,
който предвид опасенията му, че Л. е въоръжен, излиза с ножа SOG,
държейки го с дясната ръка. Въпреки че Л. е бил предупреден по телефона от
А., че подсъдимия има нож, въпреки че и сам вижда това, когато са един
срещу друг, той му заявява, че ще му го навре (ножа) в задника и го обижда,
че е педерастче, след което го напада. Безспорно това нападение е
общественоопасно и противоправно и подсъдимият има право да се защити.
Спорът между двамата за това кой да има интимни отношения със
свидетелката А. е следвало да бъде решен по цивилизован начин, зачитайки и
волята на самата Л.. След удар с юмрук на Л. в лицето на подсъдимия,
последният е съборен на коляно, но при изправянето си нападението не е
прекратено, а продължено от пострадалия. Настоящата инстанция (а и
първоинстанционния съд) счита, че няма прекъсване на нападението, както
сочи повереника на частните обвинители. Адв. Н. счита, че след изправянето
на подсъдимия нападението спрямо него е приключило и той от своя страна е
предприел нападение спрямо Л. и до края на сблъсъка помежду им Л. се е
защитавал ,което се доказвало и от защитните му наранявания по ръцете. В
постановлението от 1973 г. на Пленума на Върховния съд е посочено, че
кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се
въззобнови, не означава прекратяване на същото. Такъв е и настоящия
случай. Очевидците на инцидента – подсъдимият и свидетелката А. са
категорични, че след изправянето на Ж., Л. е продължил да налита, че
двамата са се сборичкали (том 1, л. 118 от досъдебното производство, л. 482-
гръб от нохд № 115/2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив - обяснения
подсъдимия), (том 1, л. 134 и л. 139 от досъдебното производство и л. 190 от
нохд № 115/2018 г. по описа на Военен съд – Пловдив – показания на Л.А.). И
първоинстанционният съд и настоящата инстанция кредитират тези
обяснения на подсъдимия и показанията на свидетелката А. за това, че
нападението на Л. спрямо подсъдимия е продължило и не е прекратено .
Следва да се отбележи,че порезните рани по ръцете на пострадалия могат да
се получат и при опит на същия да отнеме ножа от подсъдимия и условно са
наречени от вещите лица доц. д-р С., д-р Б. и д-р Х. „защитни“. Единствено
обясненията на подсъдимия за това, че не помни как е нанесъл ударите с нож
на Л. ,настоящата инстанция (а и първоинстанционния съд) не кредитира, а ги
30
приема за защитна позиция. Това е посочено и в заключението на
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза по делото
(том 2, л. 40-64 от досъдебното производство), където също се отбелязва, че
няма как подсъдимият да помни всичко с подробности до събарянето му на
коляно от Л. и след отдръпването на Л. от него, а да не помни самото
нанасяне на ударите.Видно от показанията на свидетелите разпитани от
настоящата инстанция- Л., С. и Р. ,които като полицейски служители
посетили местопроизшествието , пред тях подсъдимият заявил ,че той е
„наръгал“ с нож пострадалия Л. ,като им посочил къде е хвърлил ножа т.е.
имал е спомени какво е направил и как. Именно пред въззивната инстанция в
обясненията си в съдебно заседание от 15.09.2021 г. подсъдимият за първи
път посочва, че си спомня само за последния нанесен удар с нож, след който
Л. се е отдръпнал от него и е прекратил нападението си.Това се подкрепя и от
разпита на експертите изготвили тройната съдебно-медицинска експертиза на
труп, според които фаталния удар е нанесен най-вероятно последен и това
води до отдръпването на пострадалия от подсъдимия т.е. до прекратяване на
нападението. За този удар подсъдимият сочи, че ножът хлътнал вътре в него
(Л.). Свидетелката А. не е видяла самото нанасяне на ударите с нож от Ж., тъй
като е била съборена на земята (при схватката между двамата) от
пострадалия. Безспорно е, че за отблъскване на нападението, нападнатият
може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези,
използвани от нападателя, като не е задължен да избира и засяга само
неуязвими (неопасни) части от тялото на нападателя. Това е отразено в
постановлението на Пленума на ВС от 1973 г. При отбраната си обаче
нападнатият не следва да превишава пределите на неизбежната отбрана, тоест
защитата му явно да не съответства на характера и опасността на
нападението. И тъй като в преценката за тази защита следва да се имат
предвид обстоятелствата на всеки конкретен случай с оглед интензивсността
на нападението, начина и средствата на същото и т.н., въззивната инстанция
счита, че Ж. при защитата си от Л. е превишил пределите на същата.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е могъл да
избегне нападението без да се стига до умъртвяването на Л., тоест за
отблъскване на същото не се е налагало извършване на убийство. Без
значение в случая са по-високия ръст и по-голямото тегло на Л. както сочи
защитата на подсъдимия. Макар преди самата схватка подсъдимият да е имал
31
опасения, че полицейския служител Л. може да е въоръжен, то при започване
на нападението Ж. се е убедил, че пострадалият не носи оръжие. Най-малкото
Л. би го извадил при вида на държания от подсъдимия нож. Именно
последният удар на подсъдимия (рана № 1 с оглед заключението на тройната
съдебно-медицинска експертиза на труп, том 2, л. 6-23 от досъдебното
производство), нанесен в гръдната кухина и засягащ със своите два раневи
канала левия бял дроб, околосърцевата торбичка и лявата камера на сърцето и
в крайна сметка довел до смъртта на нападателя, явно не съответства на
характера и опасността на нападението на Л.. Не е било необходимо при този
удар подсъдимият да забива докрай ножа си в гърдите на пострадалия и не
само това, но и да го извади донякъде и пак да го забие, тъй като по този
начин са се получили двата раневи канала, които са отразени в
горепосочената експертиза: първият от тях с 19 сантиметра дълбочина, а
вторият със 17 сантиметра, и то при острие на ножа от 17 см./том2 л.69
досъдебното производство/. Без този удар причинил смъртоносното
нараняване целият случай е щял да приключи като едно обикновено сбиване
със съответните леки телесни повреди, описани за Л. в тройната съдебно-
медицинска експертиза на труп и в допълнението към нея (том 2, л. 6-23, 25-
39 от досъдебното производство) и тези, описани за подсъдимия в съдебно-
медицинската експертиза на живо лице (том 2, л. 1-3 от досъдебното
производство). По тези причини въззивният съд не приема доводите на
защитата на подсъдимия и на самия подсъдими, че в случая се касае за чиста
неизбежна отбрана, която не е превишена. Имайки предвид заключението на
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза (том. 2, л.
40-64 от досъдебното производство), подсъдимият по време на извършване на
деянието не е бил в състояние на физиологичен афект и под уплаха и
смущение, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. На всеки етап от обсъжданото събитие, сочат
експертите, по тази експертиза, Ж. е имал съответната преценка на
ситуацията както реалностите, така и последствията. От назначената от
настоящата инстанция съдебно-медицинска експертиза (л. 63-71 по нохд №
10/2021 г. на Военно-апелативния съд) става ясно, че в резултат на
употребения алкохол – 1,06 промила към момента на деянието подсъдимият е
бил в горните стойности на лека степен на алкохолно опиване, като той не е
бил в състояние на патологично алкохолно опиване и е могъл да разбира
32
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
С оглед изложеното въззивната инстанция изцяло приема доводите на
първоинстанционния съд за това, че подсъдимият е превишил пределите на
неизбежната си отбрана именно нанасяйки това последно смъртоносно
нараняване на пострадалия.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че от субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл. При отбраната си, нанасяйки
ударите с нож в уязвими части на тялото на Л., Ж. много добре е съзнавал
какво върши и какви ще са последиците, респективно вредоносния резултат
от забиването на ножа докрай в сърцето на нападателя Л. и е искал
настъпването му с цел прекратяване на нападението му.
По изложените доводи въззивната инстанция не приема становището на
прокуратурата и повереника на частните обвинители, че в случая се касае за
деяние по чл. 115 от НК. Подробно по-горе бе описано противоправното
нападение на Л. спрямо подсъдимия и защитата на последния от него. Не
отговаря на истината твърдението на представителя на прокуратурата, че при
решаващия смъртоносен удар в тялото на Л. ножът е въртян от подсъдимия.
При разпита на трите вещи лица, изготвили тройната съдебно-медицинска
експертиза на труп, пред въззивната инстанция същите са категорични, че не
са установили ножът да е бил въртян от подсъдимия при нанасянето на тази
рана № 1. Няма данни, сочат тези експерти, за това, че някоя от раните е
нанесена на Л., когато той е бил с гръб към подсъдимия. Напротив, вещите
лица са категорични, че това е почти изключено и че схватката между
двамата е протекла в положение лице в лице на действащия с ножа и на
пострадалия. Експертите сочат, че няма съмнение, че използваният от
подсъдимия нож е по-големият такъв с надпис „SOG“, а не сгъваемото
джобно ножче с надпис „Гербер“.
Първоинстанционният съд е определил наказание на подсъдимия при
условията на чл. 54 от НК в размер на четири години и три месеца лишаване
от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим,
като от него се приспадне времето, през което същият е имал мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. За да определи това наказание Военен
съд - Пловдив е приел като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно
33
минало на подсъдимия, младата му възраст, дадените обяснения, критичното
отношение към извършеното, добрите му характеристични данни, участието
му на мисии в чужбина, положените усилия за избягване на срещата с Л.,
приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат и оказаната
помощ на Л. след деянието, а като отегчаващи обстоятелства множеството
увреждания на пострадалия и употребата на алкохол от подсъдимия.
Въззивната инстанция счита така определеното наказание от Военен
съд - Пловдив за несправедливо, доколкото престъплението по чл. 119 от НК
предвижда наказание до пет години лишаване от свобода, а наказанието при
тези изброени смекчаващи обстоятелства/доста повече от отегчаващите/ е
определено почти към максимума от предвиденото в закона. Настоящата
инстанция приема за смекчаващи отговорността обстоятелства освен
изброените от първата инстанция и десетте получени награди по време на
службата му, опитът му да предотврати вредоносния резултат като притиска с
ръка раната на Л., за да спре изтичащата кръв, оказаната помощ при качване
на същия в линейката.
С оглед изложеното въззивната инстанция счита, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде изменена по отношение на
наложеното наказание което следва да бъде намалено като размер, като
съобрази, че е налице значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което и при условията на чл. 54 от НК определи
наказание на подсъдимия Ж. в размер на една година и шест месеца лишаване
от свобода.
Подсъдимият не е осъждан до този момент, има добри характеристични
данни, деянието му е изолирано и не сочи, че същият е с висока степен на
обществена опасност, поради което съдът счита, че с оглед целите на
индивидуалната и генералната превенция така определеното наказание не
следва да се изтърпява ефективно, а изпълнението му на основание чл. 66, ал.
1 от НК следва да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените съдебно-
деловодни разноски пред двете въззивни инстанции в размер общо на 1577,49
(хиляда петстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки)
лева.
34
Присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена в
останалата част като правилна и законосъобразна.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр. с чл. 337, ал. 1,
т. 1 и т. 3 от НПК, Военно-апелативният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 13 от 15.10.2019 г. по нохд № 115/2018 г. по описа
на Военен съд – Пловдив, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия мл.
сержант АНГ. Ж. Ж. от в.ф. ..... - П. наказание лишаване от свобода в размер
на четири години и три месеца НА ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
На основание чл. 66 , ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наложеното
наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА подсъдимият мл. сержант АНГ. Ж. Ж. от в.ф. ..... – П. да
заплати направените съдебно-деловодни разноски пред двете въззивни
инстанции в размер общо на 1577,49 (хиляда петстотин седемдесет и седем
лева и четиридесет и девет стотинки) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния
касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
35
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
36