№ 233
гр. Пазарджик, 18.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело
частен характер № 20245220201610 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 12:52 часа се явиха:
Частният тъжител М. С. се явява лично и с адв. И. Г.В., редовно
упълномощен да го представлява, като негов повереник.
Подсъдимите И. А. А. и В. А. Н. се явяват лично със защитника си адв.П.
Ч. от АК Пазарджик, редовно упълномощен.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. В.: Ние водим свидетелката, която ни допуснахте.
АДВ.Ч.: И ние водим свидетелите, които допуснахте.
АДВ. В.: След разпита на свидетелите ще подновя искането си за разпит
на малолетния свидетел.
На този етап няма други искания.
АДВ.Ч.: Нямаме други искания на този етап.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Докладват се основанията за образуване на делото: делото е образувано
въз основа на внесена частна тъжба от М. Д. С. против И. А. А. и В. А. Н. за
описаните престъпления по изложените подробно факти, както и по
предявения граждански иск.
Дава възможност на повереника да изложи обстоятелства във връзка с
обвинението:
АДВ.В.: Поддържам обстоятелствата изнесени в тъжбата и няма да
допълвам.
Пристъпи се към даване на обяснения от подсъдимите, както следва:
ПОДС.И. А.: Получил съм тъжбата. Прочетох я. Аз разбирам в какво ме
обвиняват, но това не е вярно.
На същата вечер ние с дедо В. бяхме в неговата къща - 15ти ноември
2024г. Ние вечеряхме. Той е на моята жена баща. След което чухме викове.
Погледнах през прозореца и виждам и М. и жена ми, която е биваш на М., се
разправят в двора. Ние излезнахме с дядо В.. Видяхме, че той й посяга, да я
удря, да я заплашва. Той й удари пред мен шамар. Той заплашваше „Ще ви
вкарам всички в затвора, ще ви взема еди какви си пари“. Тези заплахи бяха
към всички нас. Дядо В. стрелна един път с газов пистолет във въздуха за да
спрат разправиите. След което М. го удари с нещо в главата – беше нещо късо
дърво, което аз после пак видях, защото и към мен посегна с него. Потече кръв
на дядо В., но тогава не му стана лошо, а после му стана лошо. Тогава дедо В.
втори път стреля във въздуха. След което М. замахна и ме удари с това късо
дърво в лявото ми рамо. Аз се дръпнах назад и след това тръгнах към него,
той се обърна да бяга и има една шахта на водомер и тя е циментирана с капак
и той се спъна там и се удари в мивката и след това падна в розите. Аз тръгнах
към дедо В., защото всичко му стана в кръв, започна много да му тече кръв от
главата. Аз се обадих на 112 и се представих, от на жена ми телефона се
обадих.
Аз него не съм го удрял М., изобщо не съм го докосвал М..
Дядо В. стреля във въздуха, не е стрелял в ръката на М..
Аз съм разпитан същата вечер от пол.служители. Спомням си какво съм
казал там – казал съм същото. Жена ми е бременна в момента и той я
2
притеснява в собствената й къща – това не съм го казал сега.
М. беше дошъл да вземе детето - Й., а ние се бяхме разбрали да му го
дадем на другия ден. Й. иначе живее при баща си.Детето - Й. каза, че ще
остане същата вечер на село, а след това ще се върне при баща си. Й.q без ние
да разберемq беше избягал същата вечер от къщата и е отишъл при баща си,
но те явно са го чакали, защото му пишеха съобщения по телефона и му се
обаждаха.
Аз като излезнах не съм държал в ръцете си дървен кол.
Аз не съм докосвал М. тази вечер.
В двора бяхме аз, жена ми и дедо В. и М.. М. беше сам, а жена му беше
избягала на далеч.
Аз не знам тя как се казва. Не знам с какво е дошъл М.. Аз не съм
излизал от двора така, че не съм удрял буса. Аз кола пред къщата не съм видял,
там беше само моята кола.
На въпроси на тъжителя:
ПОДС.А.: Тъжителят влезна в двора. Аз не съм удрял бус, защото не съм
виждал бус. Моята кола беше пред вратата на двора.
Никой не е прострелял тъжителя в ръката и не знам какво е това, което
ми показва на дясната ръка. Аз не съм удрял тъжителя в главата с кол.
ПОДС.В. Н.: Получил съм тъжбата, прочел съм я. Разбирам какво пише
в нея.
Какво да разказвам? Той И. каза как е било.
Детето Й. е на дъщеря ми и на М.. Дъщерята не е виждала това дете от 6
месеца. Той е при бащата -М., но там го гледа сестра му – сестрата на Й., а М.
въобще не се мярка там, много рядко. Малкият казва, че много рядко вижда
баща си.
Тогава Й. беше при нас в моята къща в Братаница и му празнувахме
рожден ден. Аз му дадох 50 лева, майка му му даде 100 лева и още 100 лева
му даде една друга жена. Проблемът беше да минат на другия ден да му купят
дрехи и обувки, защото каквото тя му купи, с това идва детето у нас.
Ние – аз, И. и моята съпруга бяхме вътре в едната стая и чухме
разправия. Съпругата ми е незряща и отиде на терасата, а ние с И. излезнахме
3
на двора и видяхме извън двора М. с дъщеря ми се дърпат да се бият – на
улицата. Дъщерята тръгна да бяга и влезна в двора и той тръгна с крачки по
нея и аз помислих , че ще я бие. Аз бях в двора и го насочих пистолета нагоре
във въздуха. Стрелях. Стрелях и втори път пак във въздуха, последователно –
един след друг. М. изкара едно дърво /подсъдимият показва дължината,
поставяйки лявата си ръка в средната част на дясната мишница/ и ме удари в
главата отгоре. След като ме удари, не съм видял какво се случва. После се
качих горе по стълбите и беше река от кръв. Дъщерята ме промиваше с ракия
и памук.
И. остана долу с М.. Аз не съм видял какво се случва между И. и М..
Знам, че И. се е обадил на 112, защото ме попита каква улица сме.
Не сме се дърпали с М. същата вечер. Той не се е опитвал да ми вземе
пистолета, аз го държах високо на горе.
Това не е вярно да съм казал, че И. е ударил буса на М. и дървото се е
счупило на две и с едната половина М. е ударил мен в главата. Не помня да
съм го заявявал това нещо пред пол.служители. Помня, че се наведох да взема
дървото, но М. ме предвари.
М. беше пратил детето за 2-3 часа, колкото да раздразни положението,
да изнерви майка му, да й мине радостта и дойде да го вземе. На бащата са
присъдени родителките права.
М. пристигна с бус – така видяхме от прозореца. После го видях на пътя.
Не съм видял детето да се е качило в буса. Нямам представа дали детето е било
в буса.
На въпроси на тъжителя:
ПОДС.Н.: Не съм прострелял тъжителя в ръката.
Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:
В залата влиза св.М..
Снема се самоличността на св.М., както следва:
Н. С. М.: на 31 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство с подсъдимите.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от
НК. На свидетелката се разясниха правата. Свидетелката обеща да каже
4
истината.
СВ. М.: Живеем на семейни начала с тъжителя. На 15-ти ноември Б.
беше взела Д. уж за 2 часа с обещание да го върне. Но вечерта тя е казала, че
няма да върне детето, а ще спи там и ще го доведе другия ден. Аз се обадих по
телефона и го питах Д. дали ще спи там. Той каза, че иска да се прибере, но
майка му не го пуска. Тогава, към 10,30 часа, с М. тръгнахме за Братаница,
това вечерта. Спряхме пред къщата, обадихме се на Д. от моя телефон, защото
М. нямаше батерия. Казахме на Д. да слезне, защото сме долу, и да дойде и да
ни каже дали иска да си тръгва или да остава. Той първо каза, че не може да
слезне, защото майка му не го пуска. След малко слезна. Ние не сме влизали в
двора на къщата. Той беше притеснен да не се случи нещо, защото те
говорили, че щели да ни бият, такива работи. Той каза, че иска да си ходи и
ние го качихме в буса.
Майка му слезна и дойде при буса и започна да дърпа детето и да
обижда. Аз тръгнах да звъня на 112. Тя искаше да ми дръпне телефона, бутна
ме. Аз избягах настрани. Тя се обади по телефона на И. и му каза „И., слизай
че стана напечено“. Тогава И. слезна по стълбите и държеше един дървен сап.
Тръгна към буса и замахна и удари врата на буса, а детето беше вътре в буса.
Имаше обиди, заплахи „Ще видите какво ще стане с вас“. С дървото удари М.
по главата. Това всичкото става от вън.
Тогава излезна и този възрастният човек В. от вън пред къщата с
пистолета и каза, че ще ни гръмне. Аз чух два изстрела. М. беше хванал
ръката на възрастния човек с пистолета и той от упор го беше прострелял.
Тогава се сборичкаха и тримата – И., Б. и баща й го вкараха М. в двора. И.
държеше дървото и пак посегна и искаше да удари М. и М. махна ли се и
удари възрастния човек в главата. И. удари с дърво възрастния човек, с
дървото, защото М. се отдръпна.
Нито сме отишли там с някакви работи да се караме и да се бием, а
отидохме като хора и аз съм потресена от тяхното отношение и държание.
След това М. излезна вънка и дойде да му дам салфетка, защото от
главата му течеше много кръв. Те се покриха вътре и не излезна никой. След
малко дойдоха полицаите и питаха какво става. Те казаха, че не съм видяла, но
аз и на 112 казах, че са простреляли мъжа ми. Тогава те казаха, че са намерили
пистолета, където уж бяха казали, че няма пистолет.
5
Преди нас беше ходила да вземе детето и сестра му, но майка му беше
казала, че ще се върне детето утре. Аз й бях казала на сестрата на детето да
отиде с приятели си, защото майката като види М. и става... Не исках да се
срещат с И..
Мисля, че видях два удара от И. към М., но в суматохата…
М. беше хванал отпред ръката на възрастния човек, за да му попречи да
стреля към него. Ръката на М. беше на дулото.
В залата влиза св. Б. Н..
Снема се самоличността на свидетелката, както следва:
Б. В. Н., на 45 години, българка, българска гражданка, разведена,
неосъждана, дъщеря на подс.Н. и живее на семейни начала с подс.А..
На свидетелката се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ. Б. Н.: Искам да бъда свидетел.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от
НК. На свидетелката се разясниха правата. Свидетелката обеща да каже
истината.
СВ. Б. Н.: Звъннахме на детето, за да го заберем и с негово съгласие
дойде на село – детето Й.. Аз имам право по решение на съда да го виждам
през седмица с преспИ.е. Детето се съгласи и го забрахме. Към 10,30 часа
вечерта дойде дъщеря ми и искаше да го забере. Беше с хора, които аз не
познавам, и казах, че няма да го пусна детето да тръгне с тях.
След известно време пристигна бащата на детето – М. С.. Детето тръгна
по стълбите на долу. Аз избягах след него. М. започна да ме заплашва и това
става в бащината ми къща. Аз не съм излизала от двора. Аз тръгнах да се
прибирам, а той тръгна след мен с обиди. Посегна да ме удари и аз му казах да
не ме докосва.
В същото време баща ми от горе с И. чули разправията и баща ми
излезна с пистолет в ръка и стреля във въздуха. Аз бях по стълбите, които са
външни, когато баща ми излезна в двора. При самоотбрана искаше да го
предупреди просто, но той с него реши да се разправя. Посегна с нещо и удари
баща ми в главата. Аз му казах да остави баща и ми на мира. Той дори не чу за
какво става на въпрос. След това се сблъска, спъне се някак си от страни има
рози, малини и може би там нещо е станало и е паднал, а от страни има мивка
6
– на нея се е ударил и след това извикахме 112 медицинска помощ и полиция,
защото баща ми започна да кърви, промиха му раните и след това го качиха в
линейката.
Аз същата вечер бях разпитана от пол. служители и тогава казах същото
като днес.
Аз наистина не видях удари между тях – М. и баща ми, защото бях
бременна и ми причерня. За удар видях, че го удари нещо в главата и видях, че
баща ми кърви и като започнах да го промивам ми прилоша.
Баща ми не е прострелял М. в ръката и това е газов пистолет, а не боен и
той много добре го знае това нещо.
Съдът, докладва постъпилата писмена информация от РУ Пазарджик и
от РП Пазарджик.
АДВ.В.: Да се приемат доказателствата.
АДВ.Ч.: Да се приемат доказателствата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРОЧИТА като писмени доказателства по делото писмо вх.
№ 3290/03.02.2025г. от РУ Пазарджик, писмо вх.№ 2872/30.01.2025г. от РП
Пазарджик с приложени докладна записка, постановление, жалба, СМУ,
епикриза, амбулаторен лист, доп.лист към листа за преглед, докладна записка,
обяснения, протоколи за предупреждение, протокол за доброволно предаване,
лист за преглед на пациент, обяснения, справка по преписката, писмо, писмо
вх.№ 2259/24.01.2025г. от РП Пазарджик, както и приложените към тъжбата
СМУ л.5 и л.6, епикриза л.7-л.9, амбулаторен лист л.10. допълнителен лист
л.11, СМУ л.23 и л.24.
Съдът, с оглед въпросите на повереника към свидетелите, предявява на
свидетелката обясненията дадени от същата пред пол.служител.
СВ. Б. Н.:
Аз тогава бях в стрес и не знам какво съм казала тогава.
Тези неща, които пише в обясненията, тогава ги казах.
Аз без да чета и полицая ме накара само да се подпиша и да си напиша
името.
7
Не съм чула М. да вика „Простреля ми ръката“. Каза само „Ще взема
много пари и двамата в затвора“. Изглежда иска да вземе пари от този случай.
Удари нямаше, а той просто хвана ръката на баща ми с пистолета. Баща ми му
беше цялата тениска в кървища.
Не знам защо съм казала на полицая и той е записал, че не съм видяла
удари между тях. Баща ми беше целия в кръв.
Предявяват се на подс.Н. обяснения от 16.11.2024г.
ПОДС. Н.: без очила съм, но това, което ми се чете , аз го казах на
полицая.
На въпрос към подс.Н. – И. взе ли дървото и удари ли буса –
подсъдимият Н. мълчи.
Предявяват се на подс.А. обяснения от 16.11.2024г.
ПОДС.А.: без очилата съм и аз, не виждам. Ами, това не е - не съм удрял
буса. Аз лично не съм видял, че М. е хванал ръката на дядо В. с пистолета, но
видях, че хвана да го бута.
В залата влиза св.Н..
Снема самоличността на свидетелката, както следва:
Й. А. Н., на 67 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, съпруга на подсъдимия В. Н..
На свидетелката се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.
СВ. Й. Н.: Ще бъда свидетел.
Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от
НК. На свидетелката се разясниха правата. Свидетелката обеща да каже
истината.
СВ.Й. Н.: Аз не виждам. Само чух, че много се вика. Аз въобще не
виждам – виждам само силуети. Така съм от 20 години.
Тогава празнувахме на детенцето рожден ден. Бащата дойде в 10,30 часа
вечерта да иска детето и тогава започнаха много разправии. Чух, че много се
вряка, аз бях до тоалетна. Нищо не съм чула конкретно.
Докато св.Й. Н.а се оттегляше към пейките в съд. зала подс.В. Н. се
обърна към нея „Идвай тук, сядай тука, не ми се обяснявай ма“.
8
АДВ. В.: Имам искане. Моля да изискате разпечатка от телефон 112 за
разговор проведен на датата на инцидента.
Ще ви моля да допуснете до разпит пол. служител Н. Р., който е снел
обясненията на участниците в инцидента.
Подновявам искането си за разпит на малолетния свидетел, като считам,
че чл.140 е уредил изрично процедура за разпит на малолетен свидетел.
АДВ.Ч.: Възразявам срещу искането за разпит на малолетен свидетел.
Детето е син на тъжителя и живее при него. И считам, че не може да бъдат
напълно обективни неговите показания.
Съдът намира, че не следва да допуска като свидетел по делото
малолетния свидетел. Вярно е, че детето е над 10 години, което игнорира
забраната по ЗЗД - чл. 15, но ниската му възраст и признатите и от двете
страни силно протИ.речиви отношения между родителите за момента налагат
решение да не се разпитва детето.
Следва да се уважи искането за събиране на информация от Дирекция
„Национална система 112“ Районен център 112 – Кърджали и искането за
разпит като свидетел по делото на Н. Р., който е участвал в проверката по
случая.
Доколкото в част от тази проверка е участвал и свидетел – полицейски
служител И. А. Г. и същият следва да бъда разпитан като свидетел.
С оглед на горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да се разпита като свидетел Й. М.ов
С..
ДОПУСКА като свидетел по делото И. А. Г. и Н. Л. Р., които се призоват
по месторабота РУ Пазарджик.
ПОСТАНОВЯВА да се изиска информация от Дирекция „Национална
система 112“ Районен център 112 – Кърджали подаван ли е сигнал за инцидент
в с.Братаница, обл.Пазарджик на 15.11.2024г. от Н. С. М. /телефона *******/ и
от Б. В. Н. /******/ във връзка със стрелба, побой и домашен скандал във
връзка с предаване на дете по режим за лични отношения. Да се предостави на
магнитен носител информацията.
9
ПОСТАНОВЯВА да бъде изискана информация от РП Пазарджик по
преписка вх.№ 181800-22656/04.12.2024г. на РУ Пазарджик изготвено ли е
постановление с отказ да се образува ДП, като в случай, че да – да се изпрати
в препис.
АДВ.В.: Представям два броя справки за съдимост за подсъдимите.
АДВ.Ч.: Запознат съм и да се приемат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРОЧИТА като писмени доказателства по делото два броя
справки за съдимост.
За разпит на двамата допуснати свидетел и събиране на писмена
информация, Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 20.03.2025г. от 09,00 часа, за която
дата и час тъжителят, повереникът адв.В., двамата подсъдими и защитникът
адв.Ч. са уведомени.
ДА СЕ призоват двамата свидетели по месторабота.
ДА СЕ пиша писма в горния смисъл.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 14,20 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10