Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     32          Година  2018, 08.01          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 29.11.2017 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА

                                     

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 1086 по опи­са за 2017 година и като обсъди :  

 

                                      Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от К.Н. *** срещу Решение №2153-15-54/23.03.2017г. на Ръко­водителя на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение нейна жал­ба срещу Разпореждане №********** по Протокол №2141-15-48 от 19.12.2016г. на Ръко­водител отдел “Пенсии” при ТП на НОИ – Пловдив, с което е изменена  личната пенсия на лицето с допълни­телно представе­ния осигурителен стаж и доход.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъоб­разност, поради което настояват за отмяната му.Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира съща­­та за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаг­раж­де­ние.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

С оспорваното решение Ръководителят на ТП на НОИ – Пловдив е отка­зал да ревизира изводите на пенсионния орган, направени във връзка с пода­дено от Д. заявление вх.№МП-75706 от 10.11.2014г.

Следва да се посочи веднага, че оспореното решение на ответника, кое­то е проконтролирало при осъщественото задължително административно об­жал­ва­не разпореждането на Ръководител на пенсионния отдел в същото поде­ление на НОИ, е постановено именно с оглед това заявление на лицето, пора­ди което и предмета на разрешаване е детерминиран от самото сезиране, нап­ра­вено от Д.. С него тя е поискала изменение на отпуснатата и още през 2009г. пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл.21 ал.1 и ал.2 НПОС/изрично оградена в попълнената типова бланка от жал­боподателя/, като със същото е поискала зачитането на стажа и дохода и по осигурителна книжка от 11.02.2009г..

Веднага следва да се посочи, че на основание чл.21 ал.1 НПОС е до­пустимо преизчисляване на пенсията по реда на чл.102 КСО за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането по заявление на пенсионера, като новият размер на пенсията се определя от датата на заявлението по реда на чл.70 ал.1 КСО, а според ал.2 при представяне и на осигурителен доход за стажа, при­добит след пенсионирането, пенсията се преизчислява, но само ако това е по-благоприятно за лицето.

Именно в тази хипотеза е било искането на лицето и на това основание е дължал произнасяне пенсионния орган, което същият е сторил с акта си от 19.12.2016г., с който е изменил пенсията на Д., считано от датата на вхо­диране на заявлението, като е преизчислил пенсията с допълнително предс­тавения стаж и доход в случая преди пенсионирането, тъй като осигурителните вноски на лицето като самоосигуряващо се за 2009г. са били реално внесени едва на 04.09.2014г.. С него е изчислен и индивидуа­лен коефициент, който е по – благоприятен за Д..

При осъщественото задължително обжалване пред ответникът, послед­ният е споделил изцяло изводите на Ръководител „ПО“, като освен това е опи­сал цялата пенсионна „история“ на оспорващата от момента на отпускане на пен­­сията и през 2009г.. Така е било констатирано, че заявлението на Д. от 10.11.2014г. е пето по ред в хипотезата на чл.21 ал.1 и ал.2 НПОС/след тези от 29.10.2010г., 28.11.2011г., 05.12.2012г. и 07.11.2013г./.

В тази връзка настоящият състав следва да посочи, че действително ли­цето многократно е искало изменение на отпусната и през 2009г. лична пен­сията на посоченото основание в НПОС, но заедно с това фактически по пос­ледното заявление е поискала нова преценка за началния момент на отпускане на пенсията в светлината на Решение на СЕС по дело С-103 от 2013г./липсата на изискване за прекратяване на осигуряването/, поискала и зачитане на перио­ди, за което е положен труд по повече от едно осигурително правоотношение съгласно чл.9 ал.8 КСО.

Веднага следва да се посочи, че ста­билността на един пенсионен акт се разпростира винаги до момента, в който същият бъде из­менен или отменен, като разбира се това следва и може да се случи само на за­коново основа­ние.

В този смисъл стабилността на акта не може да се схване като непогре­ши­мост на същия, а това, че той не може да бъде изменян или отменян с ре­дов­ните начини на контрол, вкл. и съдебен. В тази насока законодателят е пред­­­видил в АПК хипотези, при което може един придобил задължителна/фор­мална/сила и станал стабилен административен акт да бъде изменен или обез­­силен при откриване на нови обстоятелства, които сочат на неговата незаконо­съобразност или неправилност.

В пенсионното производство тази възможност е намерила израз в пра­вилото на чл. 99 КСО, според което влязлото в сила разпореждане по чл.98 мо­же да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато бъде установе­но поне едно от изброените в ал.1 обстоятелства.

В тази насока следва да се посочи, че във вече развитите и приключили предходни производства по цитираните по-горе исканията на същото основа­ние, ВАС на РБ е имал възможността да се произнесе по подобни исканията, направени след подадено от лицето заявление с основание в чл.21 ал.1 и ал.2 НПОС/така напр. решение №9546 от 08.07.2014г. по адм. дело №3699/2014г. по описа на ВАС на РБ, VI-то отд./. В този акт изрично е посочено, че в случая се касае за развито и приключило производство по чл.102 КСО, а не за такова по чл.99 КСО, поради което пенсионният орган, а и ответният Ръководител, зако­но­съоб­­разно са работили именно в тази насока – да съобразят новопридоби­тия/в случая новозаверения, след последвало внасяне на дължимите  вноски/ осигурителен стаж и доход. Останалите въпроси, повдигнати от оспорващия, не са били предмет на административната фаза на посоченото осно­ва­ние, поради което няма как сега да бъдат въведени за разглеждане в съдеб­ната фаза за първи път.

Що се отнася собствено до правилността на изводите на ответника, а и на пенсионния орган, досежно преценката за допуснатото изменение на раз­мера на пенсията при отчита на представения стаж и доход, то е видно от пъл­ното и неоспорено заключение на в.л. М./касателно тези въпроси/, че за­коносъобразно е изменен размера на пенсията на лицето и то от датата на мол­­бата му, като е променен и индивидуалния му коефициент, тъй като при при­­бавяне на новия доход, същият се изчислява в размер по-висок от досегаш­ния.

По отношение на останалите задачи, възложени от самата Д., кои­то поначало са били извън обхвата на искането за изменение, то не е нали­це различен извод по отношение на общия признат стаж, а по отношение визи­рания друг начален момент за отпускане на пенсията/22.11.2008г., вместо 03.08.2009г./, то дори формално не е налице основание за това/независимо от изложеното вече по-горе/, тъй като първоначалното заявление на Д. е било вхо­дирано на 08.09.2009г., или повече от 6 месеца след соченото придо­биване на правото на пенсия/при приложимата тогава редакция за срока по чл.94 ал.1 КСО/. Т.е. и на това отделно основание няма как да се промени на­чал­ния момент на отпускането и, а безспорно е от изводите на в.л. М., че и изчисленият индивидуален коефициент на Д. към същия момент е по-неблагоприятен.

Или атакуваният акт е валиден, постановен при правилно прилагане на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на произ­водст­вените правила, като не страда от сочените пороци в хипотезата, в която е постановен, поради което жалбата на Д. подлежи на отхвър­ляне, като неоснователна.

На ТП на НОИ – Пловдив се дължат разноски в размер на 100 лева за осъ­­­ществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база пра­вилото на чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ бр.8/24.01.2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Н. *** срещу Решение №2153-15-54/23.03.2017г. на Ръко­водителя на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение нейна жал­ба срещу Разпореждане №********** по Протокол №2141-15-48 от 19.12.2016г. на Ръко­водител отдел “Пенсии” при ТП на НОИ – Пловдив, с което е изменена  личната пенсия на лицето с допълни­телно представе­ния осигурителен стаж и доход, ка­то НЕОСНОВА­ТЕЛ­НА.

ОСЪЖДА К.Н. *** да зап­­ла­ти на ТП на НОИ – Плов­див с адрес гр.Пловдив, ул.“Лю­бен Ка­ра­­ве­лов”№7 сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :