РЕШЕНИЕ №
516
гр. Бургас, 07.02.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на пети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 8476/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на С.И.Т.,***, с която претендира осъждане
на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР на РБ, със седалище гр. София, да
му заплати следните суми: 30 лева – допълнително възнаграждение за 6 часа
извънреден труд, положен през периода 01.09.2016-30.09.2019 год., 1269 лева – сборна
главница за допълнително трудово
възнаграждение за 1504 часа положен нощен труд за периода 01.09.2016-31.08.2019
год., преизчислен на 215.11 часа извънреден труд, и 63,10 лева –
обезщетение за забавеното плащане на главницата от 1269 лева за периода 01.10.2016-01.10.2019
год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на двете
главници, начиная от подаване на исковата молба – 02.10.2019 год., до
окончателното им изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните
разноски.
Искът за
главницата от 30 лева е уточнен в проведеното на 05.02.2020 год. открито
съдебно заседание. В същото заседание ищецът е изменил другите предявени
искове, като е увеличил размерите им – от 1269 лева до 1746,81 лева за
главницата, от 63,10 лева до 259,83 лева за обезщетението за забава.
Правните
основания на исковете са чл. 128, чл. 124 и чл. 357, ал. 1, КТ във вр. с чл.
178 и чл. 187, ЗМВР, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът
оспорва исковете, вкл. и поради погасяване по давност на част от главницата;
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че през процесния
период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на
което ищецът С.Т. е заемал длъжността „...“ в ЛКЦ-С.. към ГПУ-Бургас към РДГП –
Бургас, която е на структурно подчинение на ответната ГДНП, и през процесния
период ищецът е работил на 12-часови смени, включително и през нощта – за
времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., при сумирано изчисляване на работното време.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира иска за главницата от
1269 лева за основателен. Съгласно чл. 176 и 179, ал. 1, ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно възнаграждение и допълнителни такива,
и се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд
през нощта – от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на труд на официални празници
и за времето на разположение; в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за
изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Според чл.
178, ал. 1, т. 3, ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1, ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно/40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 предвижда, че работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 ч., през което време
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за
служителите, работещи на смени, работата
извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 %-тно увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9, ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 год. (отм.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 год., които предвиждат възможност държавните служители в
МВР да полагат труд и през нощта, между 22.00 и 06.00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две
наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време
отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен
коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 год., а
впоследствие и в периода 11.07.2016-02.08.2016 год.
разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 год. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 год.
(отм.) и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год. представлява
празнота в специалната правна уредба, засягаща служителите в МВР, която следва
да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата НСОРЗ. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че случаят засяга
полагане на труд по служебно правоотношение, а третирането му по различен начин
от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете
положен труд при сумирано изчисляване на работното време би довело до недопустимо
поставяне в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор
лица.
В чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа). От приетото по делото експертно заключение се
установява, че през процесния период ищецът е положил общо 1768 часа нощен труд, които, преизчислени с коефициента 1,143, се
равняват на 2020.82 часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 252.82 часа, за
които на ищеца се дължи допълнително парично възнаграждение от 1746,81 лева. Възражението
на ответника за изтека погасителна давност съдът намира за неоснователно, тъй
като дължимата главница е последица от отчитане на положения труд за 3-месечен
период, т. е. давността за вземането за м. септември 2016 год. е започнала да тече
от м. октомври 2016 год., и до подаване на исковата молба не е бил изтекъл
3-годишният срок.
Ответникът
не е провел насрещно доказване, за установяване извършено частично или пълно
плащане на посочената главница, поради което съдът намира, че главният иск
следва да бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на обезщетението по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Съдът намира
за основателен и акцесорния иск за обезщетение за забава за периода до подаване
на исковата молба. Предвид липсата на извършено от ответника плащане на
дължимата главница, на ищеца се дължи и обезщетението за забава, чийто размер е
установен от вещото лице – 259,83 лева, т. е. претенцията е основателна.
Съдът намира
за неоснователен иска за допълнително възнаграждение от 30 лева за положен
извънреден труд. Видно от неоспореното експертно заключение, начисленият на
ищеца извънреден труд от 248 часа му е платен изцяло, т. е. не е налице дължимо
от ответника възнаграждение за твърдените неплатени 6 часа. Предвид изложеното,
главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с обусловената
акцесорна претенция за обезщетение за забава от подаване на исковата молба.
Частичната основателност
на исковете налага в полза на страните да бъдат присъдени присъдени направените
деловодни разноски в съответен размер – 391,19 лева за ищеца, 50 лева за
ответника (чл. 78, ал. 1, 3 и 5, ГПК).
В изпълнение
разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, чл. 72, ал. 1, ГПК
и чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответника да плати на БсРС държавна такса
върху уважените искове, в размер от ********** лева, както и разноски за вещо
лице – 240 лева.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР на РБ, със седалище гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на С.И.Т., ЕГН **********, с адрес
***, следните суми: 1746,81 лева – допълнително възнаграждение за 1768 часа нощен труд, преизчислен на 252.82 часа извънреден труд, положен през периода 01.09.2016-30.09.2019
год. на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което
ищецът С.Т. е заемал длъжността „...“ в ЛКЦ-С.. към РДГП-Бургас при ответната
главна дирекция, и 259,83 лева – сборно обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 01.10.2016-01.10.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата от 1746,81 лева, начиная от подаване на исковата молба – 02.10.2019
год., до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на С.И.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР на РБ,
със седалище гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да му заплати сумата от 30 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 6 часа извънреден труд, положен през периода
01.09.2016-30.09.2019 год. на основание служебно правоотношение между страните,
по силата на което ищецът С.Т. е заемал длъжността „...“ в ЛКЦ-С.. към
РДГП-Бургас при ответната главна дирекция, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата от 30 лева, начиная от подаване на исковата молба – 02.10.2019 год.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР на РБ,
със седалище гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на С.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни
разноски в размер от 391,19 лева.
ОСЪЖДА С.И.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР на РБ, със седалище гр. София,
бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, деловодни разноски в размер от 50 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” към
МВР на РБ, със седалище гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в
размер от 119,87 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция” към МВР на РБ, със седалище гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза” № 46, да заплати на
Бургаския районен съд разноски в размер от 240 лева.
УКАЗВА на ответника, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат преведени по следната банкова сметка ***
– IBAN: ***.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок, считано от 07.02.2020 год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ