Решение по дело №279/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1421           Година  2020.30.07                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХVІ състав

 

   на 08.07.2020 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и при присъствието на прокурора МАРИЯ ТОДО­РОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 279 по описа за 2020 година и като обсъди:

      

    Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250 против Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ №576 от 09.12.2019г. на Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БДИБР/, с който е установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдява­не и канализация”ЕООД разрешително №301736 от 18.12.2006г. за водоползване за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер на 45 741,32 лева и лихва за забава в размер на 3 773,96 лева.

Твърди се незаконосъобразност на АУПДВ в неговата цялост и се иска отмяната му от съда, алтернативно да бъде изменен. Претендират се сторените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на БДИБР намира подадената жалба за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Допълнителни съображения са изложени в приложени по делото писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената жалба.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, ХVI със­тав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоя­що­то производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с разрешително №301736 от 18.12.2006г. на директора на БДИБР на „Водоснабдя­ване и канализация“ЕООД е предоставено правото на водоползване от подземни води, посредством 10 бр. тръбни кладенци, разположени на територията на имоти с №№00403, 000404, 000334, 000332, 000331, 000328, 000327, 000326, 000325 и 000330 в землището на село Катуница, община Садово, област Пловдив, с цел на водоползването – питейно-битово водоснабдяване на град Асеновград, община Асеновград, област Пловдив, с разрешен годишен воден обем – до 6 931 613 куб.м., със срок на действие на разрешителното – до 18.12.2031г.

За използваните годишни водни количества по издаденото разрешително е подадена декларация по чл.194б от Закона за водите/ЗВ/ от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД на 28.01.2019г., коригирана на 11.06.2019г. за иззетото през 2018г. количество вода от 2 287 066 куб.м.

С констативен протокол №ПВ2-272 от 02.09.2019г. е обективирана проверка по документи за изчисляване на дължимите такси по разрешително №301736 от 18.12.2006г., с който е констатирано, че за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. дружеството е представило в БДИБР декларация по чл.194б ЗВ за добитите количества вода за 2018г. – 2 287 066 куб.м., а таксата съгласно чл.11 ал.1 и чл.12 ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване/приета с ПМС №383 от 29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн., ДВ. бр.2 от 06.01.2017г./ е в размер на 45 741,32 лева.

С покана за доброволно изпълнение изх.№ПО-02-839 от 13.09.2019г. „Водоснабдяване и канализация“ЕООД е поканено да плати доброволно в седем­дневен срок от получаването задължението си по чл.194 ал.1, т.1 б.“б“ ЗВ като титуляр по разрешително №301736 от 18.12.2006г. за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер на 45 741,32 лева, ведно с дължимата лихва за периода на забава.

С уведомление за започване на производство за издаване на акт за уста­новяване на публично държавно вземане изх.№ПО-02-839(1) от 14.10.2019г. упра­вителят на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД е уведомен, че на основание чл.26, във връзка с чл.34 АПК започва производство за установяване на публично дър­жавно вземане за дължимата от дружеството такса за водовземане от подзем­ни води, за дължими и неплатени такси за водовземане за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г.

С оспорения АУПДВ №576 от 09.12.2019г., предмет на настоящото съдебно производство, е установено по основание и размер задължението на „Водоснаб­дяване и канализация“ЕООД за такси за водоползване от подземни води по разре­шително №301736 от 18.12.2006г. за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. в размер на 45 741,32 лева и лихва за периода на забава в размер на 3773,96 лева, тъй като към датата на издаване на АУПДВ, дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.

В хода на настоящото съдебно производство, във връзка с приложените към жалбата платежни нареждания за платени такси, е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като в о.с.з. на 08.07.2020г., поради невнасяне на определения от съда депозит, същата е заличена.

Други доказателства не са ангажирани от страните, въпреки дадените от съда указания с определението за насрочване на делото в о.с.з.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.195б ал.1 във връзка с чл.152 ЗВ.

Не се споделя възражението на жалбоподателя, че в административното производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени нару­ше­ния на административнопроизводствените правила, които да са основание за неговата незаконосъобразност. Административният орган е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водоползване. Т.е., спазени са правилата на чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем, като е имало възможност да напра­ви всичките си искания и възражения и да представи всичките си писмени доказа­телства. Следва да бъде изрично отбелязано, че нито в административното произ­водство по издаване на оспорения акт, нито в настоящото съдебно производство, дружеството е представило нови писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което е единственият правнорелевантен факт от зна­че­ние за настоящия спор и за преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В този смисъл съдът намира, че дори и в производството по издаване на оспорения акт да не са спазени всички административнопроизводствени правила, нарушенията не могат да се квалифицират като съществени, защото законният представител на дружеството не е бил лишен от възможността лично или чрез упъл­номощено лице да направи искания, бележки и възражения. Всички факти от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били изяснени и воле­изявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е нарушение на про­цедурата.

На следващо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.195б ал.2 ЗВ актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включва­щи: 1.извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2.платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3.покана към лице­то за доброволно изпълнение; 4.констативни протоколи от извършения конт­рол за изпълнение на задължението. В съответствие с тази законова регламента­ция оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по чл.194б ЗВ за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., поканата за доброволно изпълнение и констативен протокол от проверка за изпълнение на задълженията. Т.е., противно на твърденията на дру­жеството-жалбоподател, актът е издаден при спазване на установените админист­ративнопроизводствени правила.

Отделно от това, в АУПДВ в достатъчна степен подробно и ясно са опреде­лени както времевият период, за който дружеството не е погасило задълженията си за такси за водоползване, така и размерът на задълженията, като са посочени фактическите и правните основания за издаване на акта. Непосочването на целта на водоползването, мястото на водоползване и вида на водоизточника, според настоящия съдебен състав не съставлява такова съществено нарушение на изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в акта е посочено разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните задължения, самото разрешително №301736 от 18.12. 2006г. също е част от административната преписка по издаване на оспорения акт, как­то и констативният протокол от извършения контрол за изпълнение на задъл­же­ние­то по издаденото разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водоползване, включително целта на водоползване, мястото на водоползване и вида на водоизточника. В този сми­съл не е налице непълнота или нарушение на изискването за форма.

Размерът на задълженията отговаря на декларирания от самото дружество размер на ползваното за този период количество вода и не се доказа да същест­вуват разминавания. При съпоставка на подадената от самото дружество справка за използваните количества вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не констатира разлики. Следва да бъде изрично посочено, че справките за ползва­ния годишен обем вода са представени от „Водоснабдяване и канализация“ЕООД на БДИБР, номерата им са посочени в Констативен протокол №ПВ2-272 от 02.09. 2019г. и въз основа единствено на тези декларирани от самото дружество коли­чест­ва, са изчислени задълженията за 2018г.

Следва да се посочи също така, че съгласно чл.48 ал.1, т.6 ЗВ водоползва­телите – титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически подпорни съоръжения - за водните строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, спо­ред изрично посочените в разрешителното условия. В изпълнение на това задъл­жение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползва­ните води по процесното разрешително, освен установените от служителя на БДИБР в посочения по-горе констативен протокол, въз основа на подадената от самото дружество информация, която е намерила отражение и в оспорения акт.

По отношение на определения размер на публичните задължения следва да бъде съобразено, че цената на правото на водовземане е определена в тарифата по чл.194 ЗВ, която за процесния период, за който с оспорения акт са определени публичните задължения на дружеството към БДИБР, е Тарифа за таксите за водо­вземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017г., в чийто чл.12 ал.2, т.1 единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м. Съгласно чл.194 ал.1,т.1 б.“б“ ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води, а съгласно чл.194 ал.2 ЗВ таксата по ал.1, т.1 се определя на база отнетия обем вода. Именно по този начин са определени задълженията на жалбоподателя – на база на декларирания от самото дружество годишен обем на водовземане и съответния единичен размер на таксата, която за 2018г., както вече се посочи, е 0,02 лв./куб.м.

Неоснователни са възраженията във връзка с начислените лихви за забава. На първо място следва да бъде посочено, че съгласно чл.194б ал.1 и ал.2 ЗВ/в приложимата редакция/ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл.194 ал.6, въз основа на които се определят таксите, като задължението по декларацията, по която задълженото лице е изчислило дължимата такса, се внася в срок до 15 февруари. Същевременно, разпоредбата на чл.21 ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване предвижда, че таксите за водоползване са годишни и се заплащат не по късно от 31 март на следващата година. Съпоставката на двете разпоредби сочи, че е налице колизия между цитираните подзаконова и законова разпоредба, с оглед на което и на основание чл.15 ал.3 от Закона за нормативните актове, приложим е нормативният акт от по-висока степен – Законът за водите. От това следва, че титулярят на разрешител­ното за правото на водовземане е изпаднал в забава за заплащане на таксата за 2018г. от 16.02.2019г., с оглед на което правилно административният орган е опре­делил началния момент и размера на дължимата лихва за забава върху установе­ното публично държавно вземане. Все в тази насока следва да се посочи, че за да изпа­дне в забава, носителят на правото на водоползване, е достатъчно изтича­нето на определения в закона срок и не е необходимо или задължително директо­рът на съответната басейнова дирекция да издава нарочен акт.

Отделно от това, що се отнася до самия размер на законната лихва, съдът намира, че същият е правилно определен, съобразно чл.1 от Постановление №426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, който установява, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.

Нормата на чл.194б ал.4 ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018г., и към момента на издаване на оспорения акт за директора на басей­но­вата дирекция не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането и и смет­ката, по която таксата следва да бъде заплатена, поради което неосновател­но и недоказано е твърдението за нарушение на процедурата, направено в жал­бата в тази насока.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма на мотивиран писмен акт, при спазване на процесуалните правила и на материалноправните норми, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., ХVІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация”ЕООД, със седа­лище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ №250 против Акт за установяване на публично държавно вземане №576 от 09.12.2019г. на Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който е установено публич­но държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително №301736 от 18.12.2006г. за водоползване за периода 01.01. 2018г. – 31.12.2018г. в размер на 45 741,32 лева и лихва за забава в размер на 3773,96 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

                                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: