Р Е Ш Е Н И Е
№ 1520 14.06.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
петнадесети май две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 9356 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД против „ОПТИМАКС
ТУР“ ООД и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на сума,
оспорена в заповедно производство по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
Твърди се
в исковата молба, че вземането на ищеца се основава на извършена от него услуга
по договор от 11.12.2016 г. за демонтиране, регулиране, монтиране чрез лепене и
винтове с дюбели на стъклени съществуващи душ кабини, в това число демонтирани, за смяна на плочки и
уплътнени с липсващ долен водоотблъскващ силиконов профил на врати, находящи се
в хотел „***“. Услугата е на обща стойност 10 657,20 лева, съгласно
издадена проформа фактура. Работата е приета без забележки, но въпреки това
плащане няма. Ответникът отказва плащане с мотив, че ищецът има към него
задължения за наем за ползван бар-салон в хотел „*** резорт“ в размер на 30000
лева. Ищецът заявява, че никога не е ползвал помещението и не дължи наем. Моли
искът му да се уважи.
Ответното
дружество подава отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Заявява,
че ищецът е извършвал СМР в собствения на ответника хотел от края на 2016 г. до
април 2017 г., които обаче са му платени. В случая се претендира вземане по
проформа фактура, която не е данъчен документ и е само покана за плащане. Между
страните няма подписан договор от 11.12.2016 г. и няма извършени по такъв
договор СМР. Липсва валидно подписан двустранен протокол. Работата не е приета,
което следва от електронна кореспонденция между страните.
Няма издадена фактура с посочване на основание за
плащане. Твърди се, че през септември 2016 г. е сключен договор за наем между
страните за бар-салон от 200 кв.м. и тераса от 120 кв.м., находящи се на
партерен етаж на хотел „*** резорт“. Уговорката била да се плаща наем от 6000
лева на месец с ДДС, който трябвало да се плаща за месеците от май до септември
2017 г. Представител на ответника е предал на представител на ищеца държането
на обекта с протокол от 29.09.2016 г. Ето защо ответникът прави възражение за
прихващане с дължимия наем за май и юни 2017 г. в размер на 12000 лева.
Евентуално се прави възражение за прихващане със сумата от 12000 лева, която
представлява сума, с която ищецът се е обогатил неоснователно за сметка на
ответника за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г., като е ползвал без
основание бар-салона.
С определение № 1358/13.02.2019 г. съдът прие за
съвместно разглеждане в условията на евентуалност възражения за прихващане на
ответното дружество са с правно основание чл.228 от ЗЗД и чл.59, ал.1 от ЗЗД.
С определение от съдебно заседание, проведено на
06.03.2019 г., съдът откри на основание чл.193, ал.1 от ГПК производство по
оспорване истинността на договор за наем на недвижим имот от 01.05.2017 г.,
досежно автентичността на положените подписи от представляващите юридическите
лица, страни по договора.
В
съдебно заседание процесуалният представител
на ищеца поддържа исковата молба и моли съда да уважи иска, като присъди на
страната сторените от нея разноски по делото.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли иска.
Ако приеме, че ищецът има вземане срещу „ОПТИМАКС ТУР“ ООД, то да отхвърли иска
поради прихващане с насрещно вземане на ответника. Моли за присъждане на
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото
дружество изготвя оферта, която да бъде изпратена на госпожа Е.И., управител на
„ОПТИМАКС ТУР“ ООД. Офертата е за „демонтаж, монтаж и подмяна стари уплътнения
на следните видове работа: обект: душ кабини хотел „***“ к.к. Слънчев бряг“. За
един брой душ кабина според офертата следва да се извърши: 1. демонтаж на
съществуващи фиксирани страници на душ кабини за брой 4 лева х 2 бр. – 8 лева; 2.
демонтаж на панта 1 лев на брой х 4 броя на душ кабина – 4 лева; 3. магнитен
уплътнител – 15 лева; 4. монтаж (отрязване и монтаж към вратичка душ кабина) 1
лев на брой х 2 – 2 лева; 5. монтаж по т.1 труд и консумативи 2 бр. х 6 лева на
брой – 12 лева; 6. монтаж по т.2 труд 1 лев на брой х 4 броя на душ кабина – 4
лева; 6. силиконов уплътнител между вратичка и фиксирана част за брой 10 лева х
2 – 20 лева; 7. труд по т.6 за 1.5 лева на брой х 2 – 3 лева; 8. Силикон – 4.5
лева. Общата сума е 72,50 лева без ДДС. Според офертата срокът за изработка и
доставка е 60 работни дни, като на обекта ще работят двама човека. Офертата е
изпратена по електронна поща на госпожа Е.И. на 15.12.2016 г. Видно от
приложената на л.12 от делото оферта, в нея са правени корекции с молив и със
съдържание „нова стойност“, „41,5 лв/бр.“ „х214 броя“ „8881 лв“. По делото няма
доказателства кой вариант на офертата е изпратен на „ОПТИМАКС ТУР“ ООД –
първоначалният или „преработеният“. На 23.03.2017 г. ответното дружество
изпраща писмо до ищцовото за да напомни за „срока за предаване на душ кабини в
апартаментите“. Със същото писмо се отправя молба да бъде даден „краен срок за
завършване на душ кабините в целия хотел“.
На
13.05.2017 г. ищцовото дружество изпраща писмо по електронна поща на ответника,
с което обяснява, че: първоначалният монтаж на душ кабините е сгрешен; отворите
в стъклата са фиксирани и не може да се регулират; това, което е обещано, е „да
се премонтират, залепят и укрепят кабините към стъклата“; с магнитите има
проблем; всички врати се затварят перфектно.
На
16.05.2018 г. госпожа Е.И. изпраща писмо по електронна поща на ищцовото
дружество, с което го уведомява, че „не е приета работата по душ-кабините на
сграда Бийч, тъй като по същите няма никаква промяна спрямо това, което е било
зададено като офериране“.
От
показанията на свидетеля С. В. С. се установява, че около 215 стаи в хотел „***“
имат проблеми с душ кабините, но никой не е идвал през 2017 г. до месец май, за
да ремонтира душ кабините.
Според
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза: има
бани, в които са сменени стенните облицовъчни плочки; на някои кабини се виждат
монтирани уплътнители в долната част на вратичките, но в голямата част от
кабините няма; има уплътнение на кабините, на които не са сменяни плочки, а на
тези, на които са сменяни, фугата е запълнена с фугин или нещо подобно; няма
видими следи от демонтаж на детайлите, забелязват се само уплътненията на
лайсните. Експертът не може да каже кога е извършен монтажът на частите с
лайсните и кога е поставен уплътнителят.
На
01.05.2017 г. е сключен договор за наем на недвижим имот между „ОПТИМАКС ТУР“
ООД, наемодател, и „***“ ЕООД, наемател,
с предмет търговски обект – бар салонен, находящ се в хотелски комплекс
„*** резорт“, к.к. Слънчев бряг. Годишният наем е 1000 лева с ДДС, платим до
01.06.2017 г. Срокът на договора е 31.10.2017 г. От страна на „ОПТИМАКС ТУР“
ООД договорът е подписан от А. С.В., а от страна на „***“ ЕООД – от М.М..
Според
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза
пазарният наем на обект бар-салонен, находящ се на партерен етаж,
непосредствено до рецепцията на хотел „*** резорт“ в к.к. Слънчев бряг за
периода 01.05.2017 г. – 30.09.2017 г. е 23 600 лева. Пазарният наем за
същия обект за периода от 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. е 9400 лева.
На
22.10.2018 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника за сумата от 10 657,20 лева, представляваща
дължима сума по договор за изработка по одобрена оферта от 11.12.2016 г. По
това заявление е образувано ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС, като на
24.10.2018 г. е издадена заповед
за изпълнение, по силата на която е разпоредено „ОПТИМАКС ТУР“ ООД да заплати
на ищеца сумата от 10 657,20 лева, представляваща изискуемо задължение за
извършени СМР в хотелски комплекс „*** резорт“, находящ се в к.к. Слънчев бряг,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Тъй като
дружеството длъжник депозира в срок възражение, че не дължи, ищецът предявява
установителен иск, по който е образувано настоящото дело.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
писмените доказателства, приети по делото, и на заключенията на вещите лица по
назначените първоначална и повторна съдебно-графологични експертизи и две
съдебно-технически експертизи и от показанията на свидетеля С. В. С..
Показанията на свидетеля З. К. С. касаят обстоятелства, свързани с наемно
правоотношение досежно „пиано бар“.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.258, вр. чл. 266, ал.1 ЗЗД от ЗЗД. Предявените в условията на евентуалност
възражения за прихващане на ответното дружество са с правно основание чл.228 от ЗЗД и чл.59, ал.1 от ЗЗД.
По основателността на
установителния иск:
Договорът за изработка е
неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на
постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи
- работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и
възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и
приета работа. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за
изработка и не рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори да
не е уговорен, може да бъде определен по правилото на чл.
84, ал. 2 ЗЗД - с покана. Писмената форма не е условие за действителност, а
само форма за доказване на договора за изработка. Не съществува пречка условията
на договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на писмено
предложение до възложителя, и договорът да бъде сключен чрез приемане на
отправеното предложение от възложителя.
Офертата от 11.12.2016 г., с която ищецът се домогва
да докаже исковата си претенция по чл.
266, ал. 1 ЗЗД за сумата 10657,20 лева,
не съставлява доказателство за сключен договор за изработка. С нея е отправено предложение за
извършване на „демонтаж, монтаж и подмяна на стари
уплътнения на душ кабини“, посочени по вид и единична
цена в 8 пункта. В
този й вид офертата е непълна, защото не е ясно колко душ кабини ще бъдат
ремонтирани и какво общо възнаграждение ще се дължи.
Както вече се посочи, в офертата са правени корекции и
допълнения, като няма категорични доказателства „коригираният“ й вариант да е
получен от дружеството ответник. В този смисъл няма категорични доказателства,
че в качеството си на евентуален възложител по бъдещия договор
за изработка ответникът е приел предложението на ищеца за извършване на
всички дейности по офертата и срещу конкретно възнаграждение –
аргумент от Решение № 97 от 3.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
533/2012 г., II т. о.
Предвид непълнотата на офертата и неяснотата на „окончателното“
й съдържание, последващата кореспонденция по електронна поща не може да се
тълкува като конклудентно действие на ответника,
потвърждаващо съгласието му да сключи договор за изработка
при предложените от насрещната страна условия –
аргумент отново от цитираното решение на ВКС. Нещо повече, от съдържанието на
писмото по електронна поща от 13.05.2017 г., адресирано до управителя на
дружеството възложител, и от съдържанието на писмото по електронна поща от
16.05.2018 г., адресирано от възложителя до изпълнителя, следва, че между
страните има „отчетливо разминаване“ в позициите какво точно е трябвало да
извърши изпълнителят и какъв резултат е следвало да се постигне, т.е. по съществен
елемент от съдържанието на договора – работата, която се възлага, респективно
приема да бъде извършена.
Фактът,
че ищецът е изготвил проформа фактура
за извършен и подлежащ на заплащане ремонт на
съществуващи душ кабини, е ирелевантен за
съществуването на договорното правоотношение, доколкото тази фактура не е подписана от ответника и няма данни да е отразена в счетоводните му книги.
След като няма сключен договор за изработка, то
стойността на евентуално извършен от ищеца ремонт може да се претендира по реда
на неоснователното обогатяване, но такова основание не е предявено, поради
което искът не може да бъде уважен.
На следващо място, дори и да се приеме, че е налице
валидно сключен договор за изработка, не е доказано по категоричен начин, че
ищецът е извършил ремонт на душ кабините. Напротив, налице са гласни доказателства,
че такъв ремонт не е извършван. Вещото лице не е категоричен, че е извършван
ремонт, а само предполага, че такъв е осъществен. Експертът категорично не може
да каже кога във времето е правен ремонт на душ кабините.
След като няма доказателства за реално извършен ремонт,
па макар и некачествен, то ответникът няма основание да заплаща каквото и да
било възнаграждение на ищеца.
Предвид горните мотиви искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед извода на
съда за неоснователност на предявения иск за установяване дължимостта на
претендираното от ищеца възнаграждение по процесния договор за изработка, съдът
не следва да се произнася по възраженията за прихващане на ответника, защото не
се е сбъднало процесуалното условие за тяхното разглеждане – главният иск е
отхвърлен, а не уважен.
По оспорването на документ:
Установи се от
заключението на вещите лица по назначените съдебно-графологични експертизи, че
подписите, положени в договор за наем на недвижим имот от 01.05.2017 г., са изпълнени
от А. С.В. за „наемодател“ и М. В. М. за „наемател“, т.е.
оспорването е доказано само досежно подписа на представляващия дружеството
„ОПТИМАКС ТУР“ ООД, защото госпожа И. не
е подписала документа. В останалата част, досежно подписа на представляващия „***“
ЕООД, оспорването е недоказано.
По разноските:
При този изход на делото
ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производство.
На основание чл.
78, ал. 3 от
ответникът има право на разноски, които са в размер на 1835 лева, от които 1560
лева адвокатско възнаграждение и 275 лева възнаграждения за експерти по
назначените първоначална съдебно-графологична и съдебно-техническа експертизи.
Той има право да му се присъди само половината от възнаграждението за вещото
лице, изготвило заключението по първоначалната съдебно-графологична експертиза,
защото бе доказано само част от оспорването на документа.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ЕВРО-АЛУМИЛ 2014“ ЕООД, ЕИК – *********, против „ОПТИМАКС ТУР“ ООД, ЕИК –
*********, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 10 657,20 лева (десет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и
двадесет стотинки), представляваща изискуемо задължение за извършени
строително-монтажни работи (демонтиране, регулиране, монтиране чрез лепене и
винтове с дюбели на стъклени съществуващи душ кабини, в това число демонтирани
за смяна на плочки и уплътнени с липсващ долен водоотблъскващ силиконов профил
на врати) в хотелски комплекс „*** резорт“, находящ се в к.к. Слънчев бряг,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 22.10.2018 г.
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ЕВРО-АЛУМИЛ
2014“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на „ОПТИМАКС ТУР“ ООД, ЕИК – *********,
сумата от 1835 (хиляда осемстотин тридесет и пет) лева, представляваща разноски
по делото.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на
основание чл.194, ал.3, във връзка с чл.193, ал.2 от ГПК заявеното от „ОПТИМАКС
ТУР“ ООД, ЕИК – *********, оспорване истинността на договор за наем на недвижим
имот от 01.05.2017 г. в частта, досежно автентичността на положения от М. В.
М., представляващ „***“ ЕООД, подпис в документа.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 194, ал. 3, във
връзка с чл. 193, ал. 2 от ГПК по заявеното от „ОПТИМАКС
ТУР“ ООД, ЕИК – *********, оспорване истинността на договор за наем на недвижим имот от 01.05.2017 г.
относно автентичността на положения от Е. М. И. подпис в документа, че подписът
след „наемодател“ на страница втора от договора не е положен от Е. М. И., а
от А. С.В..
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ