Р А З П О Р Е Ж
Д А Н Е
Номер 2534 30.06.2020г. град Бургас
Административен съд – гр.Бургас, XXII-ри състав, на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в закрито заседание
в следния състав:
Съдия: Яна Колева
като разгледа адм.д. №321 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
250 - 254 от АПК.
Образувано е по
повод постъпила жалба от М.К.М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез
адв. С.К. ***, против мълчалив отказ за предаване на свидетелство за управление
на МПС.
С допълнителна
молба вх. № 4666 от 19.06.2020г. е конкретизиран
предметът на търсената защита. Жалбоподателят е поискал да се разреши спора по
същество, като съдът постанови решение на основание чл.256, ал.3 от АПК, с
което административният орган да бъде осъден да предаде задържаното от него
свидетелство за управление на МПС на М..
В изпълнение на процедурата по чл. 252, ал. 2 от АПК съдът е задължил началник сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-Бургас,
незабавно да предостави данни за основанието на извършените действия, в
резултат на което по делото е приложена административната преписка.
Съдът, след като се запозна с искането и
събраните при проверката данни, намира следното от фактическа страна:
На
12.11.2018г. е постъпила молба от М.М. ***, в която моли да му бъде изпратено,
издаденото му през 2012г. СУМПС. С писмо рег.№ 769000-19555 от 15.11.2018г.
на началник сектор „Пътна полиция“ е
отговорено, че СУМПС се получава лично, след представяне на лична карта или от
упълномощено лице с представяне на нотариално заверено изрично пълномощно. С
последващо писмо рег.№ 869000-21248 от
05.12.2018г. до началника на Затвора Бургас, началник сектор „Пътна полиция“ е
отговорил, че в случай че лицето има работа в затвора, свързана с управление на
МПС, СУМПС ще му бъде връчено от служители на сектор „Пътна полиция“ в Затвора
–Бургас.
С писмо рег.№
889/12 от 14.12.2018г. в отговор на горното писмо от Затвора Бургас са
посочили, че М. има остатък от наложеното наказание в размер на повече от 17
години и не е необходимо на този етап да притежава СУМПС при пребиваването в
Затвора-Бургас.
Видно от
Удостоверение №889/12 от 10.12.2018г. началникът на Затвора-Бургас
удостоверява, че М.М. *** на 20.12.2012г. и търпи наказание 25г. лишаване от
свобода по НОХД№ 52/2013г. по описа на Окръжен съд-Бургас, както и че същият е
постъпил в затвора без свидетелство за управление на МПС.
На 14.01.2020г.
М.М. е подал заявление с вх. № 769-000-797 от 14.01.2020г. до началника на
сектор „Пътна полиция“ и е поискал адресата да разпореди предаване на незаконно
задържаното СУМПС чрез баща му –К.М... Представено е нотариално заверено
пълномощно от 28.11.2018г., с което М.М. упълномощава К.М.. да го представлява
пред ОДМВР-Пътна полиция-гр.Бургас и от негово име да получи свидетелство му за
управление на МПС и контролния талон към него, както и адвокатско пълномощно, с
което К.М.. упълномощава адв. К. във връзка със защита против отказ за
предаване на СУМПС на М.М..
С писмо рег.№
251р-3009 от 20.01.2020г. е изпратено запитване до Директора на ГД „Национална
полиция“, с което е поискано становище по въпроса следва ли издаденото СУМПС на
М. да бъде връчено на пълномощник, лично на лицето, придружено от ГД „Охрана“ и
да им бъде предадено на тях, тъй като по смисъл на чл.1, ал.5, т.2 от ЗБЛД
СУМПС е личен документ. В отговор на запитването е посочено: „Личните документи
на лишените от свобода се отнемат от затворническата администрация и се
съхраняват при нея, поради което връчването на СУМПС, на лишения от свобода г-н
М.М., следва да се осъществи със съдействието на съответната затворническа
администрация.“ .
При тези
фактически данни съдът намира от правна страна следното:
Искането е направено от надлежна страна,
поради което е процесуално допустимо и е с правно основание чл. 250 от АПК,
доколкото чрез него се търси защита срещу неоснователно действие на
административен орган- задържане на свидетелство за управление на моторно
превозно средство (СУМПС).
В сезиращото искане М. е поискал защита
по реда чл.149 от АПК –оспорване на мълчалив отказ, или на основание чл. 256
- 257 АПК
срещу неоснователното бездействие на административния орган да му предаде свидетелството за управление. Задържането или предаването на свидетелството за управление на моторно превозно средство е
фактическо действие на компетентния орган, като самото фактическо действие/бездействие обективира волеизявлението на
органа и не е необходимо друго изявление.
Органът
няма задължение да издаде индивидуален административен акт по искането на
жалбоподателя, поради което не
може да се формира мълчалив отказ. В случая се касае до преустановяване на неоснователно фактическо
действие (задържане на СУМПС), а не до
мълчалив или изричен отказ, поради което защитата срещу това неоснователно действие е по реда на чл. 250 от АПК.
Предметът на делото е преценка на законосъобразността
на фактическо действие- задържане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Според нормата на чл. 250, ал. 1 от АПК,
всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия,
извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават
на административен акт или на закона. В случая от данните по делото е видно, че
М. изтърпява наказание „лишване от свобода“ за срок от 25г. по НОХД№ 52/2013г.
по описа на Окръжен съд-Бургас, считано от 20.12.2012г. Съгласно разпоредбата
на чл.48, ал.2 от ЗИНЗС новопостъпилите лишени от свобода се фотографират
и се изземват българските им лични документи. Ако българските лични документи
не са налице, се отбелязват причините за тяхната липса. По смисъла на чл.1, ал.5,
т.2 от ЗБЛД български личен документ е свидетелството за управление на моторно превозно средство. Тук следва да
се направи разграничение между правото на издаване на документ за самоличност и
правото на държане на издадения документ за
самоличност. Българските лични документи се отнемат при настаняването на лишените от
свобода в местата за изтърпяване на наказанието, съхраняват се от съответния
орган до изтърпяване на наказанието, като за това незабавно се уведомява
писмено съответната структура на МВР, издала документа. От последното се налага
изводът, че изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" имат право
на издаване на личен документ – СУМПС, който не могат да държат у себе си. От
анализа на приложимите разпоредби следва и положението, че администрацията на Затвора-Бургас
е задължена да съдейства на изтърпяващите тези наказания за издаване и
получаване на лични документи – СУМПС, който следва да бъде приет и съхраняван на
основание чл.48, ал.2 от ЗИНЗС от затворническата администрация.
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.6 от ЗБЛД, български личен документ
се получава лично, а по изключение,
когато заявлението е било подадено лично - от упълномощено лице след
представяне на нотариално заверено изрично пълномощно, поради което издадения
документ следва да бъде предаден по установения от закона начин. Друг е
въпросът, че съгласно разпоредбата на чл.48, ал.2 от ЗИНЗС издаденият документ
следва да се съхранява от съответното длъжностно лице, докато титуляра
изтърпява наказанието „лишаване от свобода“.
Предвид гореизложеното, съдът
приема, че искането е основателно, поради което СУМПС следва да бъде предадено
съгласно разпоредбата на чл.17, ал.6 от ЗБЛД, след което да се съхранява от съответните длъжностни лица, а не от лицето
на което е издадено.
Мотивиран от
горното, на основание чл.253, ал.2 от АПК,съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАРЕЖДА на началник сектор
„Пътна полиция“ ОДМВР-Бургас да преустанови неоснователното действие,
изразяващо се в задържане на СУМПС на М.К.М..
На
основание чл. 253, ал. 2
изр. второ АПК, разпореждането подлежи на незабавно изпълнение.
Разпореждането
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 3-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: