МОТИВИ към Присъда № 39, постановена по НОХД № 5853/2018 година по описа на
БРС
Производството в БРС е образувано по повод внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура–гр.Бургас, с който срещу И.Х.Х. с ЕГН ********** е повдигнато обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ от НК за това, че на 15.07.2018 г., в гр. Б., при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими
вещи - 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг Галакси" („Samsung Galaxy J 5") с ИМЕЙ № ... на стойност 180,00 лева (сто и осемдесет лева), 1 брой прозрачно
силиконово калъфче (гръб) на стойност 7,00 лева (седем лева), 1 брой допълнителна карта
памет 16 GB на стойност 14,00 лева (четиринадесет лева), 1 (един) брой стъклен
протектор на стойност 5,00 лева (пет лева), 1 (един) брой СИМ карта с телефонен № ... на мобилен
оператор „А 1" на стойност 9,90 лева (девет лева и деветдесет стотинки) и сумата
от 750,00 лева (седемстотин и
петдесет лева), всичко на обща стойност 965,90 лева (деветстотин шестдесет и пет лева и
деветдесет стотинки) от владението на Й.М.Р., роден на *** г., с установена по
делото самоличност, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги
присвои.
По инициатива на подсъдимия и неговия служебен защитник,
с определение от
съда бе одобрено провеждането
на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция по реда
на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на диференцираната
процедура по чл.371 ал.1 т.2. НПК. Подсъдимият потвърди,
че е съгласен да не
се разпитват от съда всички свидетели и призна изцяло
фактите по начина, по който са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и не поиска да се събират доказателства по фактите в
обвинението.
Прокурорът поддържа обвинението от правна и
от фактическа страна. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да
му определи наказание две години лишаване от свобода,
което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да бъде редуцирана с 1/3 и да наложи
остатъка от една година и четири месеца лишаване от свобода, което подсъдимият
да изтърпи при първоначален режим „Общ“.
Предлага вещественото доказетелство по делото –мобилен телефонен апарат
марка „Йезз“ черен на цвят собственост на подсъдимия да му бъде върнат. Предлага
на съда да бъде осъден подсъдимия за заплати направените в хода на ДП разноски
за изготвената съдебно-оценъчна експертиза.
Защитата на подсъдимия, предлага на съда да бъде определено наказанието лишавон то свобоад
при условията на чл.58а ал.4 вр.чл.55 от НК и наказание в размер от една година и един
месец при първоначален режим „общ“. Като
аргумент за това сочи многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
като изтъква, че в хода на досъдебното поризводсто подсъдимият е съдействал за
разкриване на престъплението.
Подсъдимият в последната си дума
изказва съжаление за постъпката си и предоставят на съда да им определи
наказанието, като се съобрази с желанието на неговия защитник.
След съвкупна преценка на
събраните в производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена
следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият И.Х.Х., ЕГН ********** е роден на *** ***, български
гражданин, основно образование, неженен, осъждан, безработен, с постоянен адрес
***, понастоящем в Затворническо общежитие в с. Д., общ. С., обл. Б., където
изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода" при „общ" режим в
размер на 1 година и 1 месец, считано от 18.10.2018 г., по влязла на 05.10.2018
г. в сила присъда по НОХД № 179/2018 г. на ОС - Ямбол за извършено престъпление
по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият
Х.
е осъждан многократно предимно за престъпления против собствеността, като
осъжданията му датират за престъпления, извършени още като непълнолетен. С
Определение от 01.04.2014
г. на PC - Бургас, в сила от 17.04.2014 г., на обв. Х. е
наложено едно общо най - тежко наказание в размер на 7 месеца ЛОС при
„строг" режим на изтърпяване за осъжданията му по НОХД № 69/2010 г. по
описа на PC - Ямбол, НОХД № 2423/2011 г. по описа на PC - Бургас, НОХД №
546/2012 г. по описа на PC - Ямбол и НОХД № 656/2014 г. по описа на PC -
Бургас, от което изцяло е приспаднато изтърпяното за времето от 23.05.2010 г. -
22.12.2010 г. наказание по НОХД № 69/2010 г. по описа на PC - Ямбол.
Така изложеното обстоятелство обуславя квалифициращ признак „опасен
рецидив" по смисъла на чл. 29, ал. 1, б."б" от НК, независимо от
изтеклия визиран в нормата на чл. 30, ал. 1 от НК 5-годишен срок от
изтърпяване, поради последно влязлата в сила от казаната съвкупност на
17.04.2014 г. присъда по НОХД № 654/2014 г. на PC - Бургас.
Свидетелят Й.Р. на
15.07.2018г., в малките часове на денонощието, след почерпка с алкохол с негови
съседи пред блока, в който живее в гр.Б., ж.к. „М. Р.", случайно
срещнал до паркирания си пред блока автомобил подсъдимия И.Х., когото
не познавал до този момент. Подсъдимият Х. в тази нощ
изглеждал и се държал като жена - бил облечен с черна тениска и с къса дънкова
пола, с дамски чехли, гримиран, и като жена го възприел и свидетеля Р. Подсъдимият
Х.
напълно съзнавал, че свидетелят Р. го възприема по
този начин. Двамата започнали да флиртуват и да говорят за секс помежду си на
подходящо място, и срещу заплащане. Свидетелят Р. качил Х. в
автомобила си да го откара на определен адрес, на който да изпълнят намеренията
си. Свидетелят Р. въпреки, че бил консумирал алкохол (по негови показания
и по обяснения на подсъдимия Х.) управлявал
автомобила си до бл. ... в ж.к. „М. р.", където подсъдимият
Х.
му казал, че ще може да отидат. При придвижването до там Х. седял на задната
седалка, където по-рано преди това свидетелят Р. си бил оставил чантичката с
документите и мобилния телефон „Самсунг Галакси" ИМЕЙ ..., с аксесоар
прозрачно силиконово калъфче, ползван със СИМ-карта на мобилен
оператор и допълнителна карта-памет 16 гигабайта. В подлакътника между двете
предни седалки свидетелят Р. държал сумата от 750 лева в банкноти от
по 50 лева. Докато се придвижвали с автомобила подсъдимият
Х.
успял да намери тези пари и да ги вземе, както и мобилният телефон на Р..
Проверил и чантичката му, но като се уверил, че там има само документи, я
оставил. Подсъдимият Х. поискал да слезе от автомобила, под
предтекст, че иска да се обади на своя приятелка, като нарочно помолил свидетеля Р. да го изчака. Х.
излязъл извън автомобила и след като привидно останал замалко навън
пред един от входовете на блока, започнал да се отдалечава. Свидетелят Р., който го
наблюдавал, решил да тръгне след него, но като го потърсил наоколо, не го
намерил и видял повече. Тогава свидетелят Р. си тръгнал. След
като спрял автомобила си пред бл. ..., където живеел и
се обърнал назад да си прибере чантичката с документите не я намерил. Не
намерил и парите си в подлакътника. На задната седалка намерил обаче друг
телефон, чужд, забравен от подсъдимия Х.-мобилен телефон
„Йезз", който предал на полицията свидетелят Р. при подаване на
жалба за извършената кражба на вещите му. Р. бил убеден, че това „момиче",
което седяло отзад в автомобила му е откраднало вещите му, тъй като никой не
бил возил по-рано там. Преди да отиде в полицията обаче провел
разговор с някого (неустановен по делото) по забравения от подсъдимия Х. мобилен
телефон, който след като го включил започнал да звъни. Лицето се представило
като „А.", която му съобщила, че негова
приятелка си е изгубила телефона и че иска да се срещнат, за да й бъде върнат.
Свидетелят Р. се съгласил и си уговорил среща в казино
срещу жп гарата в гр. Б. На срещата свидетелят Р. разговарял с
този човек, представил се като „А.", но отказал
да му предаде телефона, заради случая с кражбата на вещите му. Така нареченият
„А." му обяснил, че този телефон е на неговата
„приятелка" с малко име „И.", но с лични
данни И.Х., роден през 1985 г., от гр. Я.
Подсъдимият Х. научил от
приятелката си „А.", че е бил търсен от свидетеля Р., който бил подал
оплакване в полицията. На 17.07.2018 г. подсъдимият Х. отишъл сам в 04 РУ на
МВР-Бургас, направил самопризнание за извършеното от него деяние пред свидетеля
Г. П. - полицейски служител при 04 РУ на МВР-Бургас и предал доброволно
инкриминирания мобилен телефон, заявен от свидетеля Р. като негов собствен, без
СИМ-картата и картата-памет и със счупен дисплей. Парите не можел да върне,
защото ги бил изхарчил за храна и за зъболекар.
Според изготвената по делото
съдебно-оценъчна експертиза стойността на инкриминираните вещи към датата на
деянието е, както следва: мобилен телефон „Самсунг Галакси" на стойност
180 лева, прозрачно силиконово калъфче на стойност 7 лева, допълнителна карата
- памет 16 гигабайта на стойност 14 лева, стъклен протектор 5 лева и сим -
карта на мобилен оператор на стойност 9,90 лева или всички вещи на обща
стойност 215,90 лева.
Изложената
фактическа обстановка и правна квалификация се установяват по несъмнен и
категоричен начин от събрания в хода на разследването доказателствен материал: протоколи за разпити на св. Й.Р. (л. 16 и
л.18-19 от ДП), св. Г. П. (л. 22-23), постановление за привличане на обвиняем и
вземане на МНО (л. 49-50), постановление за назначаване на защитник (л. 48),
протокол за разпит на обвиняем (л. 51-52), съдебно-оценъчна експертиза (л.
29-30), постановление за определяне на възнаграждение на вещо лице (л. 31),
справка-декларация от вещо лице (л. 32), справка за съдимост (л. 9-15),
протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум (л. 24-27), протоколи
от 17.07.2018 г. за доброволно предаване (л. 20, л.21), протокол от 15.07.2018
г. за доброволно предаване (л. 22), справка за изтърпени наказания от
ГД"ИН" Затвора Б. (л.73), веществено доказателство - 1 бр. 1 бр.
мобилен телефон „Йезз", черен на цвят, ИМЕЙ № ... със СИМ-карта на „Теленор"
и батерия.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така изложената и
установена в хода на разследването фактическа обстановка, подсъдимият И.Х.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК за това, че на
15.07.2018 г., в гр. Бургас, при условията на опасен рецидив, е отнел чужди
движими вещи -1 брой мобилен телефон марка „Самсунг Галакси" /„Samsung Galaxy J 5"/ с ИМЕЙ № ... на стойност 180,00 лева (сто и осемдесет лева), 1
брой прозрачно силиконово калъфче (гръб) на стойност 7,00 лева (седем лева), 1 брой
допълнителна карта памет 16 GB на стойност 14,00 лева (четиринадесет лева), 1
(един) брой стъклен протектор на стойност 5,00 лева (пет лева), 1 (един) брой
СИМ карта с телефонен № ... на мобилен оператор „А 1" на стойност 9,90 лева (девет лева и деветдесет
стотинки) и сумата от 750,00 лева (седемстотин и петдесет лева), всичко на обща стойност
965,90
лева (деветстотин
шестдесет и пет лева и деветдесет стотинки) от владението на Й.М.Р., роден на ***
г., с установена по делото самоличност, без негово съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна
обвиняемият Х. е засегнал обществените отношения, охраняващи правото на
собственост над чужди движими вещи.
Предметът на престъплението са чужди движими вещи,
непринадлежащи на дееца - описаните в обвинителния диспозитив, собствени на свидетеля
Р..
Изпълнителното деяние е довършено и се е изразило в
отнемането на чуждите движими вещи, без съгласието на техния владелец, с
намерението за тяхното противозаконно своене. Деянието е осъществено при
наличието на обективен признак „опасен рецидив" по смисъла на чл. 29, ал.
1, б. „б" от НК, тъй като подсъдизмият Х. е бил осъждан повече от два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението
на които не е било отложено по чл. 66 от НК.
Не е налице „опасен рецидив" по смисъла на чл.
29, ал. 1, б. „а" от НК, тъй като по предходните осъждания на подсъдимия Х.
не е било налагано ефективно наказание лишаване от свобода не по-малко от 1
година.
В причинно-следствена връзка с така извършеното деяние
стои съставомерният резултат в паричен еквивалент от 965,90 лева.
От субективна страна подсъдимият Х. е действал виновно
при форма на вината „пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
произтичащите от него общественоопасни последици, като е искал и целял тяхното
настъпване - да прекъсне фактическата власт върху инкриминираните предмети на
свидетеля Р. и да установи своя, като се разпореди с тях в свой интерес.
По предявеното му обвинение подсъдимият И.Х. в
присъствието на служебно назначен защитник от АК-Бургас заявява, че разбира
обвинението и се признава за виновен по него. Изложил е обяснения,
кореспондиращи с установената фактическа обстановка, както и изразил съжаление
за деянието си.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказателната отговорност
на подсъдимия Х. положително следва да се отчете
оказаното съдействие на полицейските орани по разкриването на престъплението,
самопризнанието на вината, изразеното съжаление за случилото се, връщането на
част от инкриминираните предмети.
Отегчаващо
отговорността му обстоятелство се явява предходната му съдимост, извън обуславящата по-тежка правна
квалификация на деянието -предмет на обвинението.
Мотивът за извършване на престъплението е
бил бързо и лесно облагодетелстване по неправомерен начин.
Обществената опасност на деянието е
обичайна за този вид престъпления. Обществената опасност на деецът Х. е завишена. Очевидно,
че предходните осъждания не са постигнали целите на наказанието, което определя
подсъдимият като лице с по-висока степен на обществена опасност. С оглед изложеното
по-горе, за да определи размера на наказанието, съдът отчете
направените от подсъдимия признания на вината и
съжалението му за извършеното
престъпление. С оглед предложените от защитата
аргументи за наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства съдебният
състав счита за несъстоятелни. В действителосност докато е отнемал вещите
собственост на пострадалия Р. подсъдимият изпуснал собствения си мобилен телефон
на задната седалка на автомобила на свидетеля. Заради този пропуск той помолил
негов приятел т.н „А.“ да се свържа със свидетеля Р. и да поиска да му бъде върнат
телефона. От друга страна подсъдимят е бил вече осъждан за престъпление по чл. 207
ал.1 от НК и му е било известно, че ползването на мобилния телефон на свидетеля
Р. ще отведе полицията до извършителя на кражбата. Затова е предпочел да го
върне на пострадалия, но без СИМ картата и карта –памет и със счупен дисплей. Тези действия на подсъдимия обаче не могат да
се счетат за смекчаващи вината обстоятелства, поради което и Съдът отхвърли
като неоснователно искането на защитата за определяне на наказанието при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
При така изложените
факти намира, че наказанието следва да бъде определено в размери в
предвидения минимален предвиден в закона, но без приложението на чл.58а ал.4 от НК и
приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Така на подсъдимия И.Х.Х. Съдът определи наказание от две години лишаване от свобода,
което на основание чл.58а ал.1 от НК редуцира с 1/3 и наложи остътъка от една
година и четири месеца лишаване от свобода.
Наказанието
подсъдимият Х. следва да изтърпи ефективно при първоначален режим „общ“ по
смисъла на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Това наказание, по мнение на Съда, се явяват съответно на обществената опасност
на деянието и на дееца и ще окаже превъзпитаващ
и поправителен ефект върху него и с него могат да бъдат постигнати целите
на чл.36 от НК.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕСТВА:
Съдът върна
на подсъдимия И.Х. Хрлистов с ЕГН ********** вещественото доказатество по
делото -1 брой мобилен телефон марка „Йезз“, черен на цвят, с ИМЕЙ № ... със
СИМ карта на „Теленор България“ с № ... и батерия към него.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Съдът осъди на основание чл.189
ал. 3 от НПК подсъдимия И.Х.Х. с
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по
делото в хода на досъдебното производство разноски общо в размер на 46,92 /четиридесет и шест лева и 92 стотинки/ лева за
изготвена съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът
осъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите И.Х.Х. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас направените по делото в хода на
съдебното производство разноски в размер от 5,00 (пет) лева,
представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.