НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр.
Провадия, 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание проведено на пети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при
секретаря Н. С., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1214 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, срещу И.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***.
В
исковата молба се излага, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжникът при условията на чл.47,
ал.7 от ГПК.
Твърди се, че на 06.12.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и
ответника е сключен договор за
потребителски кредит PLUS-14268989. Размерът на предоставения с този
договор кредит е 12000 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на
плащанията“: 3735 лв.. Страните са постигнали съгласие, размерът на кредита за
покупка на застраховка „Защита на плащанията“ да бъде платен директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Страните са уговорили и такса
ангажимент, която е в размер на 420 лева. Общият размер на кредита е
22 478,06 лв., който включва в себе си главницата, размера на
застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ и договорната лихва по кредита в размер на
10 478,06 лв., такса ангажимент, която сума Кредитополучателят се е
задължил да заплати на Кредитора на 83 броя равни части до 05.12.2023г.
Падежът на първата погасителна вноска е 05.02.2017г., а падежът на
последната погасителна вноска е 05.12.2023г..
Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем считано от 06.12.2017г., която дата представлява падежа на
единадесета погасителна вноска поради неизпълнение на задълженията по договора
от длъжника по него и на основание чл.5 от договора.
Твърди се, че
нямало изискване за уведомяване на длъжника за настъпиляата предсрочна
изискуемост, поради обстоятелството, че кредиторът е небанкова финансова
институция и попада в обхвата на чл.3 от ЗКИ и сключените от нея договори нямали
характер на банков кредит по чл.430 ТЗ, а представляват договор за заем по
чл.240 ЗЗД. Постановеното в т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС не намирало
приложение в случая. Разпоредбата на
чл.60, ал.2 от ЗКИ е специална и е неприложима в общите облигационни отношения.
На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 6.12.2017 г. (денят
следващ датата, на която кредита е станал предсрочно изискуем) до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 2005,99
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска.
Длъжникът не е заплатила изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента на подаване
на исковата молба е в размер на 2 437,95 лв., с която са погасени, както
следва: договорна лихва: 2 093,23 лв. и главница: 344,72 лв..
На 23.05.2018г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-14268989 от
дата 06.12.2016г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране
на вземания” ООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. На длъжникът е изпратено уведомление по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително
писмо до ответника.
Съгласно
договора за цесия от 27.07.2017 г., „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което Агенция за
събиране на вземания има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" в качеството му на универсален правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В
изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/РЬиБ-14268989 от 12.09.2018 г., с
известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Същото се е върнало в цялост с
отбелязване „Преместен“. Съгласно чл. 9 от Условията по Договора за кредит
/Договора/, страните са договорили, че всички съобщения, изпратени от Кредитора
до Кредитополучателя на посочения в Договора адрес се считат за получени и
узнати. Ищецът счита, че уведомлението за цесията е получено от ответника на
02.10.2018г., като се позовава и на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Тотка Калчева. Въпреки това на ответника е изпратено второ
уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
от 07.08.2019 г., в което Агенция за събиране на е уведомил ответника и за
предсрочната изискуемост на задължението му. Второто уведомително писмо е
изпратено с известие за доставяне чрез куриерска фирма Лео Експрес, което
отново се е върнало в цялост с отбелязване „Няма посочен адрес, телефонът не
отговаря.“.
Иска се
да се признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми – 11655,28 лева -
представляващ неизплатена главница; 5369,83 лева - договорна/възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 05.11.2017 г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 05.12.2017г.; 2005,99 лв. - лихва /обезщетение/ за
забава за периода от 06.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното
погасяване на дълга, както и присъждане на сторените разноски по исковото и
заповедното производство.
В
случай, че са налице основания затова се иска постановяване на неприсъствено
решение и такова при признание на иска.
В срока по чл. 131
от ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът
чрез процесуалния си представител не се явява в писмено становище поддържа иска
и моли за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не се явява и не
се представлява.
Ответникът
по иска, редовно уведомен за висящността на производството и насроченото по
делото съдебно заседание /съобщението до ответника, с което му се дава право на
отговор му е било връчено на 24.10.2019г., а за насроченото заседание, на
основание чл.40, ал.2 ГПК на 07.01.2020г./, не е подал писмен отговор в
предоставения му срок, не се явява и представлява в първото съдебно заседание,
и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Съдът, взема предвид, че с връченото на
ответника съобщение на 24.10.2019г.,
ведно с препис от Определение № 937/07.10.2019г. и с връчване на призовка за
насрочено открито съдебно заседание на 07.01.2020г. ведно
с определение № 1230/30.12.2019г., са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Съдът намира, че
предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и приобщените доказателства - Стандартен европейски формуляр за
представяне на информация за потребителските кредити; Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта ,LUS – 14268989;
Условия по договора; Медицински въпросник за приемане на застраховане; Общи
условия; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания; Приложение № 1
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания; Писмено потвърждение
от 23.05.2018 г.; Пълномощно от 25.01.2018 г.; Уведомително писмо до И.М.М. с
изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-14268989-12.09.2018 Г. ; Известие за доставяне;
Уведомително писмо до И.М.М. с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14268989 – 07.08.2019 г.; Известие за
доставяне на Лео Експрес; Обратна разписка към товарителница № 68498079;
изходящ бюджетен превод от 25/09/2019 г. за сумата от 380,82 лв., както и ЧГД №
627/2019 г. по описа на РС Провадия.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 във
вр. с чл. 239 ГПК и следва да бъде поставено неприсъствено решение, като искът
бъде уважен изцяло.
С оглед уважаване на предявените искове
и направеното от ищеца искане следва да му бъдат присъдени направените по
делото разноски. Според доказателствата за сторените от ищеца разноски, те са
следните: 380,62 лева – държавна такса по заповедното производство, 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, 380,62 лева –
държавна такса в исковото производство и юрисконсутско възнаграждение. Съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с
чл.37 ЗПП вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правна помощ определя
юрисконсулткото възнаграждение в размер на 150 лева, предвид протичане на
делото в едно заседание, ниската правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. чл. 415 ГПК
съществуването на вземането на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, към И.М.М.
ЕГН **********, с адрес: ***,
за което е издадена Заповед № 420/09.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 627/2019г. за
следните суми: в размер на в размер на 11655.28
лева /единадесет хиляди шестотин петдесет и пет лева и двадесет и осем
стотинки/, представляваща главница за периода от 05.11.2017 г. до
05.12.2023 г. по договор за потребителски кредит № PLUS
– 14268989, сключен на 06.12.216 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.М.М.,
вземанията по който са прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по
силата на Приложение № 1 от 23.05.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, сума в размер
на 5369.83лева /пет хиляди триста
шестдесет и девет лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 05.12.2023 г., сумата от 2005.99лева / две хилади и пет
лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава,
считано от 06.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
07.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 07.05.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 сума
в размер на 480,62 лева представляваща
направени разноски в заповедното производство по чгрд. 627/2019г. на ПРС и в
размер на 530,62 лева в исковото производство,
на основание чл. 78, ал. 1
и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от постановеното
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………