Р Е Ш Е Н И Е
№
30.03.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 6718/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против А.В. ***,
с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№5065/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е
постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е
собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. ***. Твърди
се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за
периода 01.02.2009-30.04.2016г. и не е погасил задълженията си. Твърди се, че
сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в
която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение с “НЕЛБО” ЕАД, гр.
София. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”,
от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от
страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е
плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника ***, че дължи сумата от общо 5445,92лв., от които
сумата от 3867,24лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за
периода 01.02.2009-30.04.2016г и сумата от 1578,68лв- лихва за забава, за
периода 02.04.2009-04.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Моли съдът да конституира като трето лице помагач на страната на
ищеца - НЕЛБО” ЕАД, гр. София. Претендират се разноски.
С определение №4703/24.11.2016г.,
по делото е конституирано като трето лице- помагач на страната на ищца „НЕЛБО”
ЕАД, гр. София.
Ответникът А.В. ***, в срока за
отговор, изразява становище за неоснователност на иска. Посочва се,че няма
сключен договор с ищеца, както и с топлинния счетоводител „Нелбо” ЕАД. Посочва
се също, че за същата сума има образувани две заповедни производства. Прави
възражение за изтекла погасителна давност .
Съдът, като съобрази становищата на страните,
на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №3266/08.07.2016г.,
по ч. гр.д.№ 5065/2016г. по описа на ПлРС, срещу издадена която, в срок е
постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок, е
предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
Не се спори между страните по
делото, че отв. Ал. *** е собственик на топлоснабден имот, на адрес гр. Плевен,
***, ап.5, с за който имот, е открита партида на негово име, ***. Съдът, с
оглед на направеното от ответника възражение в отговора на ИМ, че има образувано
друго гр. дело, за същата сума, служебно изиска гр.д.№4992/2016г по описа на
ПлРС, от което установи следното: делото е образувано по ИМ от ТЕЦ-Плевен,
против отв. А. ***, по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено, че ответникът дължи суми-за потребена и незаплатена
ТЕ, за имот, находящ се в ***. С оглед на това, съдът установи, че няма
идентичност в предмет на гр.д.№ 4992/2016г по описа на ПлРС и настоящето дело.
По делото е изслушана и приета и
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. №223, е
използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, която във връзка с
консумираната ТЕ, за всеки календарен месец, е възниквало задължение за плащане
на определена сума, за което са издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани
въз основа на изготвени отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на
ТЕ, в сградата, на база отчет на уредите за дялово разпределение, а при
ползване на топла вода- на база показанията на водомерите. ВЛ е установило, че
стойността на потребената ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г., е общо в
размер на 110,18лв.- главница, от която- сумата от 514,51лв- сума за отопление,
сумата от 501,31лв- ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и сумата от 84,36лв- услуга дялово
разпределение. ВЛ е установило, че в имота има 0 бр. водомери и 4 бр. уреди. ВЛ
е посочило, че сумите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация са изчисление въз
основа на действителния обем на жилището-
По делото, с ИМ от страна на
ищеца, е представен договор за разсрочено плащане №8253/31.10.2014г.-състоящ се
от два листа- л. 48 и л.49 от делото, които съдът приема за един договор,
сключен между ищеца ТЕЦ- ПЛЕВЕН и отв. Ал. ***, за разсрочване на задълженията
за имот, с аб.№ 223, за периода 01.012008-31.03.2014г, на стойност
5172,87лв.-общо, от която сумата от
3809,50лв- главница и 1363,37лв- лихва за забава. По делото, по искане
на ответника, е открито производство по чл.193, ал.1 от ГПК, за оспорване
подписа на представеният договор, положен за купувач- отв. ***. В рамките на
откритото производство, е допусната СГЕ, от заключението по която се
установява, че подписът за купувач върху оспореният договор 8253/31.10.2014г.,
не е положен от отв. А.В. ***. Посочено е също, че не се наблюдават признаци на
изменения в двата подписа/ върху двата листа от договора/, при промяна на
позата за писане от обичайна в необичайна. С оглед на това, представеният
договор №8253/31.10.2014г., следва да бъде изключен от доказателствата по
делото.
По делото, в с.з. на 01.03.2017г.,
ищецът ТЕЦ-ПЛЕВЕН прави частично оттегляне на иска, за разликата над сумата от
1100,18лв.- главница за периода 01.11.2013-30.04.2016г., и сумата от 154,29лв-
лихва за забава, за периода 04.01.2014-04.7.2016г. От страна на ответника, чрез
неговият пълномощник-адв. Е., е изразено съгласие с направеното частично
оттегляне на претенцията. С оглед на това, следва производството по делото да
бъде частично прекратено.
Съдът намира, че с оглед на
заявеното частично оттегляне на претенцията, не следва да бъде обсъждано
приетото за съвместно разглеждане възражение за изтекла погасителна давност, доколкото
исковата претенция е в рамките на тригодишния давностен срок. за пълнота следва
да се отбележи, че съобразно първоначално заявената претенция, възражението за
изтекла давност на ответника се явява основателно, тъй като по делото се
установи, че давността не е прекъсвана. Съобразно нормата на чл. 116, б.а от ЗЗД, давността се прекъсва с признание на вземането от длъжника. За такова
признание следва да се тълкува сключването на договор за разсрочване на стари
задължения- представен по делото с ИМ. С
оглед на направеното частично оттегляне обаче, този договор се явява
неотносим към делото.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая, облигационната връзка
между доставчика на ТЕ-ищеца ТЕЦ- Плевен и потребителя-ответник в настоящето
производство, е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на
нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди,
се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено по- горе,
по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия. Съобразно
нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
/чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ,
са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в
размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на
дължимата сума.
Съобразно представените и приети по делото
доказателства, съдът намира за безспорно установен факта, че ответника в
настоящето производство- Ал. ***, има качеството на собственик на топлоснабден
имот, находящ се на посочения по- горе адрес в гр. Плевен, ***, както и качеството
на потребител на ТЕ за процесния период 01.11.2013-30.04.2016г, и съответно
дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ. Съдът намира, че в случая,
от събраните по делото доказателства се установи факта на реалното доставяне на
начислената ТЕ, от страна на ищеца, до имота на ответника. Безспорно по делото
се установи, че в имота на отв. *** има 4 бр. уреди, и същият е ползвал
отопление
С оглед на изложеното,
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за
установено спрямо ответника, че дължи сумата от 1100,18лв.- главница за периода
01.11.2013-30.04.2016г., и сумата от 154,29лв- лихва за забава, за периода
04.01.2014-04.7.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-07.07.2016г., до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за изпълнение 3266/08.07.2016г.,
по ч. гр.д.№ 5065/2016г. по описа на ПлРС.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК, и направеното от страна на ищеца искане за присъждане на разноски,
следва отв. ***, да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски по
делото. Съобразно нормата на чл. 78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица
или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до
300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде
определено в минимален размер от 100лв. С оглед на това, общият размер на
дължимите разноски е сумата от 328,92лв-вкл. юрк. възнаграждение, държавна
такса и разноски за вещо лице.
Отв. ***, следва да понесе и
направените разноски по ч.гр.д.№5065/2016г. В случая, съдът също определя
размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната помощ–чл.26, съобразно който
размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер
от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва да се определи минимален размер на
юрк. възнаграждение от 50лв. При общ размер на разноските от 75лв- от които-
25лв.- държавна такса и 50лв- юрк. възнаграждение, след съответно изчисление,
съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване
на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът
установи, че дължимият размер на направените в заповедното производство
разноски, е сумата от 17,28лв.
В полза на ответника не следва да
се присъждат разноски, тъй като искът,
след частичното му оттегляне, се явява изцяло основателен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.232 от ГПК, ЧАСТИЧНО производството по делото, по
предявените искове с правно основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за РАЗЛИКАТА, от сумата от общо
1254,47лв., от които сумата от 1100,18лв.- главница, за периода
01.11.2013-30.04.2016г., и сумата от 154,29лв.-лихва за забава, за периода
04.01.2014-04.7.2016г., ДО ПЪЛНИЯТ предявен размер от общо 5445,92лв., от които
сумата от 3867,24лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за
периода 01.02.2009-30.04.2016г и сумата от 1578,68лв- лихва за забава, за
периода 02.04.2009-04.07.2016г., поради ОТТЕГЛЯНЕ на иска.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че А.В. ***, ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********,
представлявано от *** В., със седалище и адрес на управление гр.***. „Източна индустриална
зона”, №128, сумата от общо 1254,47лв.,
от които сумата от 1100,18лв.- главница, за периода
01.11.2013-30.04.2016г., и сумата от 154,29лв.-лихва за забава, за
периода 04.01.2014-04.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-07.07.2016г.,
до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за
изпълнение №3266/08.07.2016г., по ч. гр.д.№ 5065/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, А.В. ***, ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”
ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано от *** В., със седалище и адрес
на управление гр.***.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 328,92лв., съставляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК,
А.В. ***, ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, гр.
Плевен, ЕИК *********, представлявано от *** В., със седалище и адрес на
управление гр.***.”Източна индустриална зона”, №128, сумата 17,28лв., съставляваща направени
разноски по ч.гр.д.№ 5065/2016г. на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач НЕЛБО” ЕАД, гр. София.
Решението, в частта, с която е
прекратено частично производството по делото, има характер на определение и
може да бъде обжалвано с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението, пред
ПлОС. В останалата си част, решението може да обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението до страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: