№ 221
гр. Варна , 21.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000328 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.25 ал.4 изр.второ от ЗТРРЮЛНЦ,
образувано по жалба на Агенция по вписванията срещу решение № 39 от
23.02.2021г. на Варненски ОС по търг.дело № 20213100900070, с което е
отменен отказ на длъжностното лице по регистрацията рег.№
20210114104212-2 от 20.01.2021г., постановен по заявление вх.№
20210114104212 по партидата на „Ник и Доб“ ООД и е указано да се извърши
вписване на заявеното обстоятелство – заличаване на управител и по частна
жалба на Агенция по вписванията срещу определение № 338 от 29.03.2021г.
поставено по реда на чл.248 от ГПК, с което е изменено постановеното по
делото решение в частта му за разноските и агенцията е осъдена да заплати
направените по делото разноски и дължимо адвокатско възнаграждение.
Съставът на въззивния съд намира жалбата на Агенция по вписванията
– Търговски регистър срещу постановено от окръжен съд решение по жалба
по реда на чл.25 от ЗТР, с което отказът на агенцията за вписване на промени
е отменен, за недопустима по следните съображения:
Регистърното производство по вписване в търговския регистър,
регламентирано в ЗТРРЮЛН е охранително производство. То е насочено към
издаване на охранителен акт с предназначение да породи изгодни за молителя
правни последици. Вписването е удостоверителен и оповестителен акт,
1
създаващ изгодни последици за лицата, заинтересовани от вписването, без да
посяга върху правната сфера на други лица чрез санкция заради извършено от
тях правонарушение. Характерни белези на охранителното производство е че
то е едностранно и безспорно. Охранителният акт се отнася само до правната
сфера на молителя и няма друго лице, върху чиято правна сфера актът да
посяга, така че то да е легитимирано да участва в охранителното
производство като насрещна страна. Охранителните производства са
безспорни, защото молбата да се издаде акт, ползващ молителя и непосягащ
на чужда правна сфера, не е в състояние по правило да предизвика спор.
Предвид на това както в общите правила на охранителните
производства в ГПК в чл.538 от ГПК, така и в чл.25 от ЗТР изрично е
регламентирано че само отказът да се издаде искания акт подлежи на
обжалване. Решението на съда, или актът на длъжностното лице по
регистрацията, с което се уважава молбата не подлежи на обжалване. То
удовлетворява молбата, така че молителят няма интерес да обжалва, а
противна страна, засегната от акт няма. Легитимиран да обжалва отказа е
молителят, който с жалбата си брани правото си да иска да бъде издаден
охранителният акт, когато предпоставките за него, предвидени от закона са
налице. Решението, с което искането за вписване е уважено може да бъде
атакувано само по исков ред.
Именно с оглед на тези основни белези на охранителното производство
следва да бъде тълкувана и нормата на чл.25 ал.4 от ГПК. С позитивно
решение по жалба срещу отказ на длъжностното лице по регистрация молбата
за издаване на охранителен акт е уважена поради което и няма
заинтересовано лице да обжалва.
Агенцията по вписванията не е насрещна страна в производството пред
окръжния съд по чл.25 от ЗТР. Законодателните промени с ДВ бр.105/2020г.
не предоставят изрично на агенцията качеството на страна в производството
по жалба срещу отказ. Предвидена е възможност на агенцията да подаде
отговор, задължение на съда да връчи на агенцията препис от решението,
както и присъждане на разноски на страните по реда на ГПК. Да се приеме че
Агенцията по вписванията е насрещна страна в производството по чл.25 от
ЗТРРЮЛНЦ е в противоречие с охранителния характер на регистърното
производство.
2
Правото на въззивно обжалване предпоставя правен интерес от
обжалването. Интересът от обжалването като абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на въззивната жалба е налице, когато
решението на първоинстанционния съд засяга претендираното от
обжалващия материалноправно положение. А Агенцията по вписванията не е
страна в материалното правоотношение, съответно и няма интерес от
обжалване на отменения отказ.
Единственият интерес за АВ е обусловен от новата норма на ал.6 на
чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща присъждане на разноски на страните по
реда на ГПК. С тази норма законодателят е дал възможност при направено
искане и при уважена жалба в производството по чл.25 от ЗТР АВ да понесе
отговорността за направените от молителя разноски по обжалването на отказа
в случай на отмяната му. Поради което и за АВ съществува възможност да
обжалва само осъдителен диспозитив на съдебното решение, който пряко
засяга нейната правна сфера.
С оглед на така изложеното, производството по делото в частта му по
жалбата на АВ срещу решение на окръжен съд по реда на чл.25 от ЗТР, с
което отказът на агенцията за вписване на промени е отменен е недопустимо
и следва да бъде прекратено в тази му част.
По частната жалба срещу определението по реда на чл.248 от ГПК:
Твърди се в частната жалба че обжалваният съдебен акт е недопустим и
неправилен. Твърди че страната не е представила списък по реда на чл.80 от
ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за развитие на производството по
изменение на решението в частта му за разноските, поради което и няма право
да иска постановяване на определение по чл.248 от ГПК. На следващо място
твърди че не са представени доказателства за заплащане на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Моли съда да обезсили или да отмени обжалваното определение за
изменение на решението в частта му за разноските, евентуално моли
адвокатското възнаграждение да бъде намалено.
3
Насрещната страна по частната жалба П. Н. Н. от гр.Варна в срока по
чл.276 от ГПК е депозирала писмен отговор, в която моли съда да остави без
уважение частната жалба.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от
ГПК и е допустима.
По жалбата съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 70/21г. по описа на ВОС е образувано
по жалба на П. Н. Н. от гр.Варна срещу отказ на длъжностното лице по
регистрацията рег.№ 20210114104212-2 от 20.01.2021г., постановен по
заявление вх.№ 20210114104212 по партидата на „Ник и Доб“ ООД. С
решение № 39 от 23.02.2021г. обжалваният отказ е отменен и е указано на АВ
– Търговски регистър да извърши вписване на заявеното обстоятелство –
заличаване на П.Н. като управител.
По молба на жалбоподателката и по реда на чл.248 от ГПК
първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение от
29.03.2021г., с което е осъдил АВ да заплати на Н. сумата 15лв.,
представляваща направени по делото разноски и на адвокат С. сумата 200лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38 т.3 от ЗА и
чл.78 от ГПК.
Въпросът относно ненадлежно упражняване на правото на изменение на
съдебен акт в частта за разноските поради липса на списък по чл.80 от ГПК е
неотносим към спора поради обстоятелството, че предявеното с молбата
искане е за допълване на решението от 23.02.2021г., а не за изменението му.
Липсата на списък по чл.80 от ГПК в хипотезата, в която съдът въобще не се
е произнесъл по отговорността за разноските, не е основание да се откаже
допълване на съдебния акт в частта му за разноските съгласно т.8 на
тълкувателно решение № 6/12г. по тълк.дело № 6/12г. на ОСГТК на ВКС.
Отговорността за разноски по чл.78 от ГПК е ограничена обективна
отговорност, изградена изцяло върху идеята на законодателя за отговорност
за неоснователни действия. С оглед изхода на спора и отмяната на
постановения от АВ отказ и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на
жалбоподателката Н. се дължат направените от нея разноски в
4
производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.
Жалбоподателката е представлявана пред съда от адвокат с представено
към жалбата пълномощно, в което изрично е указано че е предоставена
безплатна права помощ на основание чл.38 ал.1 т.3 предл.второ от ЗА.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, получилата безплатна
адвокатска помощ страна, не е длъжна да доказва пред съда наличието на
обстоятелствата по чл.38 ал.1 т. т. 1-3 от ЗА - достатъчно е правната помощ
да е предоставена безплатно на някое от тези основания и това да е отразено в
договора между страната и нейния адвокат или в пълномощното на
последния. Присъденото от съда възнаграждение е в минимален размер по
чл.11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед на така изложеното обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.дело № 328/21г. по описа на
Варненски апелативен съд, търговско отделение, в частта му по жалба на
Агенция по вписванията срещу решение № 39 от 23.02.2021г. на Варненски
ОС по търг.дело № 20213100900070, с което е отменен отказ на длъжностното
лице по регистрацията рег.№ 20210114104212-2 от 20.01.2021г., постановен
по заявление вх.№ 20210114104212 по партидата на „Ник и Доб“ ООД.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчване на
препис от определението на страните.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 338 от 29.03.2021г. на Варненски ОС
по търг.дело № 20213100900070, с което на основание чл.248 от ГПК е
изменено постановеното по делото решение от 23.02.2021г. в частта му
разноски.
Определението постановено по частната жалба срещу определение по
5
реда на чл.248 от ГПК подлежи на касационно обжалване на основание чл.274
ал.3 т.2 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна
жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6