ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 260007/17.08. Година 2020 Град Варна
Варненският
апелативен съд Наказателно
отделение
На десети август Година две хиляди и двадесета
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Д.
ЧЛЕНОВЕ:
Ангелина Лазарова
Георги Грънчев
като разгледа докладваното от
съдия Лазарова
ВЧНД № 253 по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е определение № 529 по ЧНД № 687/2020 г.
на Окръжен съд гр. Варна, постановено на 22.07.2020 г., с което съдът се
произнесъл по жалба на адв. Б. Д. - П., в качеството на процесуален
представител на А.И., и потвърдил постановление на Окръжна прокуратура гр. Варна
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 371/2019г.
по описа на РУ гр. Аксаково.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. Б. Д. - П.. Счита се,
че в определението е приета фактическа обстановка, за която липсват
доказателства, като са формирани правни изводи за вина на бащата на А.И.. В
определението е обобщено, че с действията си – управление на МПС с несъобразена
с пътните условия скорост, сам се е поставил в ситуация да не може да
предотврати удара с мотоциклета при възникнала опасност. Адв. Д. намира, че е
незаконосъобразно без цялостно обследване и без категорични доказателства да се
правят изводи за скоростта, като в СМЕ и САТЕ не е налице безспорен механизъм
на ПТП. Защитникът приема, че предвид императивната разпоредба на чл. 24 ал. 1
т. 4 от НПК производството би било прекратено, но счита, че в законосъобразно
изготвен акт следва да бъде конкретизирано за кого от двамата водачи се приема,
че е „деецът” и въз основа на какви факти, тъй като ако не е установена вината (относителното
й процентно съотношение) то не би могло да се уточни дали се касае за
престъплението, за което е водено наказателното производство или за случайно
деяние. Според защитника не са извършени необходимите процесуално-следствени
действия за изясняване на фактическата обстановка и в определението не е
обективиран отговор на възражението за непълно, погрешно и повърхностно
обсъждане на доказателствата в потвърждаваното постановление от 11.06.2020г.
Иска се отмяната на актовете на ВОС и ВОП и разпореждане извършването на
необходимите действия по разследването преди изготвянето на акта на държавното
обвинение.
За
да се произнесе по жалбата съставът на апелативния съд прецени следното:
В постановлението си от 11.06.2020г. прокурор от ВОП, след като се е
запознал с материалите по ДП № 371/2019г. по описа на РУ гр. Аксаково,
преценил, че от доказателствата по делото се установява, че причина за
възникналото ПТП е виновното поведение на починалия и баща на А. И., водач Б.И..
Според прокурора, доколкото водачът управлявал л.а. с несъобразена с пътните
условия скорост, се е поставил в невъзможност при възникнала опасност да
предотврати удара с мотоциклетиста Й.М., чиято смърт също настъпила в резултат
на ПТП-то. Поради което и на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 4
от НПК прекратил наказателното производство.
В разглеждания съдебен акт ВОС възприел фактическите и правни изводи на
прокурора и потвърдил постановлението. Съдът констатирал, че няма основания да
не приеме заключенията на САТЕ, които без съмнение определят правния извод, че
поведението на И. е причината за настъпване на ПТП. От друга страна установил,
че възраженията по жалбата са уместни, но с оглед настъпилия смъртен изход и за
двамата водачи, без данни за намеса на трето лице в създалата се ситуация, то
резултатът от наказателното производство винаги ще е прекратяването му. Съдът
посочил, че в конкретното производство остава без значение кой е виновен за
настъпване на ПТП, има ли принос, има ли съпричиняване, кои правила за движение
са нарушени. На следващо място, съдът подчертал, че атакуваният акт и мотивите
му нямат обвързваща сила в едно бъдещо, различно от наказателното, производство,
тъй като не са в обсега на чл. 413 от НПК. Отразяването на фактите за
съпричиняване от водача на мотоциклета, поискано в жалбата, не е сред целите на
наказателното производство. В заключение съдът намерил, че всички
доказателства, необходими за правилно приключване на наказателното производство
са налице, намерили са съответна оценка и е постигнат законосъобразният извод,
че производството следва да бъде прекратено, поради което потвърдил постановлението на ВОП.
Настоящата инстанция извърши
задълбочена проверка на материалите по делото и възраженията на жалбоподателя,
като прие следното:
По делото е установено, че вечерта на 18 срещу 19.11.2019г. на 697м от знак
413км на АМ Хемус по посока гр. Варна е настъпило произшествие между л.а.
„Мерцедес” рег. № В 7555 НР, управляван от Б.И., и, движещият се пред него в
същата посока, мотоциклет „Хонда” рег. № СА 2484 А, управляван от Й.М.. В
резултат на тежките травми от удара, напускането на двете МПС на пътното платно
и преустановяване на л.а. в крайпътните дърво и храсти, водачът И. е починал
почти веднага. В 01.24ч. на 19.11.2019г. М.е бил намерен на 5 м извън платното
на тревната ивица от свид. Д.и Асенов, служители на РУ Аксаково, чието внимание
било привлечено от аварийните светлини на л.а. „Мерцедес”. Изпратеният на място
лекар от ЦСМП установил смъртта на И., М.бил откаран за оказване на помощ в
МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, но независимо от проведените реанимационни
мероприятия също починал.
При започналия в 03.32ч. оглед на местопроизшествието в условия на
ограничена видимост поради мъгла, която се е вдигала, мокро от роса пътно
платно, на 697м от знак 413км (мястото на удара според САТЕ) е намерено
претъркване на 5, 61м от десния ръб на платното и спирачна следа на 7, 35м от
десния ръб на платното. Според заключението на САТЕ тази спирачна следа е дълга
98м, оставена е от л.а. и определя, ведно с други елементи, скорост на л.а. в
момента на произшествието от 145, 90 км/ч. В момента на удара мотоциклетистът,
според вещото лице по САТЕ, се е движил в лявата част на дясната активна пътна
лента, вблизост до осевата линия (от която започва лявата лента). На тази
основа вещото лице е приело, че и двамата водачи не са се съобразили с
утежнената (нощем, мъгла, мокър асфалт) пътна обстановка: И. по отношение на
скоростта, а М.по отношение на мястото си на движение в рамките на дясната
пътна лента. Ако всеки от тях бе взел „адекватни мерки, са могли да
предотвратят ПТП или да не създават предпоставки за ПТП.” (л.97 от ДП,
заключение на САТЕ).
В този обем фактите и изводите по тях предопределят отсъствието на
основание наказателното производство да продължи. В ПТП-то са участвали само
двамата починали водачи, изключващо деяние по чл. 343 ал. 3 предл. 3 от НК,
извършено от неизвестно лице, за което било образувано и водено разследването.
Задачите на НПК са разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и
правилно прилагане на закона. С оглед смъртта на водачите на участвалите в
произшествието МПСта е налице основание за прекратяване по чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК, в съответствие и със становището на жалбоподателя при предявяване на
материалите по ДП и в жалбата до настоящата инстанция. Продължаването на
наказателното производство би било незаконосъобразно, респективно не могат да
бъдат претендирани допълнителни следствени действия, които да уточнят кой от
двамата водачи е виновен или по-виновен от другия. Наказателната отговорност е
лична и може да бъде разследвана, доказвана и ангажирана само спрямо живо лице.
Действително в постановлението на ВОП и от фактическа страна в
разглежданото определение необосновано е било прието, че ПТП е по вина на Б. И.,
който сам се е поставил в ситуация, при която при възникналата опасност да не
може да предотврати удара с мотоциклета. Само от факта, че мотоциклетистът е
бил застигнат и блъснат отзад, не може да бъде постигната яснота по причините и
механизма на произшествието. Напр., вещото лице по САТЕ е установила, че
мотоциклетистът е следвало да се движи в десния край на дясната лента, но също не
се съобразил с пътната обстановка.
При недостиг на доказателства и експертен коментар по отношение на
множество елементи от фактическата обстановка, а именно:
·
кога е настъпило произшествието и каква е била пътната
обстановка в този момент (утежнената пътна обстановка е констатирана по време
на огледа - повече от 2 часа след установяване на произшествието, докато полицейските
служители свид. Д.и А.в докладната и в показанията си не сочат особени или
затруднени пътни условия към 01.24ч.);
·
каква е била причината за употребата на спирачки от л.а.
и на какво отстояние се е намирал в този момент от мястото на удара;
·
какво е било поведението на мотоциклетиста по време на
движението и то ли е създало опасността за движението, каква е била скоростта
му в момента на произшествието, оставени ли са следи от мотоциклета върху
пътното платно, кога и как е настъпило разрушаване на каската на водача;
·
на какъв механизъм и скорости на двамата водачи сочат
уврежданията по МПСтата (напр. кога е настъпил силният удар в областта на задна
лява врата на л.а. „Мерцедес”) -
не е възможно да се формулират обосновани, категорични и несъмнени изводи.
От друга страна, поставените доказателствени въпроси не биха могли да
получат прецизни отговори в наказателното производство, което предвид
решаващите факти следва да бъде прекратено. Именно това е и причината да не
бъде постигнато по реда и със средствата на НПК конкретизирането – има ли
извършено престъпление, съответно виновно ли е и кой/кои са виновните лица, или
е налице случайно деяние.
Съставът счита за необходимо да подчертае, че единственият съдебен акт,
който може да установи вината на едно лице в извършването на съответно
престъпление и да обори презумпцията по чл. 16 от НПК, е влязлата в сила
присъда. Актовете на органите на досъдебното производство подвеждат факти към
правна норма, но нямат обвързващо значение, коментирано и в разглежданото
определение.
С оглед на изложеното, доколкото
окончателното становище на прокурора и първоинстанционният съд за наличието на
основание за прекратяване на наказателното производство по чл. 24 ал. 1 т. 4 от НПК е правилно и законосъобразно, следва да бъде подкрепено.
Поради което и предвид липсата на
служебно констатирани основания за отменяване или изменяване на определението,
на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 529, постановено на 22.07.2020 г., на Окръжен съд гр.
Варна, по ЧНД № 687 по описа на същия съд за 2020г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: